52 % от фирмите смятат да съкратят служители заради скока на минималната заплата
52% от българския бизнес имат намерение през 2024 година да понижат чиновниците си, а единствено 29% - да запазят техния брой. Всеки втори бизнесмен у нас счита, че следващата година би трябвало да усили възнагражденията на заетите във компанията си, а трима от четирима възнамеряват по-малко вложения, съобщи econ.bg.
Това демонстрират данни от анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която се прави обичайно през есента, преди планът за нов бюджет за идната година да стане обществено прочут.
Според работодателската организация замразяването на вложенията е сериозен сигнал, че доста бизнеси у нас са склонни да финансират със свободните си пари настоящите си оперативни разноски за личен състав, вместо да вършат вложения в нови технологии и съоръжение, което е доста неприятен знак за положението на стопанската система.
Принудата да вършат това се прави поради сериозните съгласно бизнесмените диспропорции на пазара на труда, като в анкетата се акцентира най-много несъразмерното съгласно АИКБ повишаване на минималната работна заплата.
Наскоро тристранката прегледа предлагането от следващата година минималната заплата да се дефинира като % от междинната, което значи у нас тя да стане 933 лева вместо досегашните 780 лева
Песимизмът по отношение на запазването на работните места обаче проличава и от постоянните анкети на уеб страниците за разгласи за работа. В септемврийското издание на разбора на най-големия подобен уебсайт – jobtiger, се регистрира следващото понижение на броя на обявите. То се дължи най-много на трайното понижение на обявите за търсене на програмисти, софтуерни експерти и различен личен състав за IT промишлеността, която набираше доста чиновници единствено допреди една година.
През септември въпреки всичко има 1% нарастване на обявите за работа спрямо август, само че това значи единствено 500 разгласи повече и по-скоро се преглежда като заледяване на търсенето на работна ръка.
На годишна база понижението на обявите е с 3600, т.е. в съпоставяне със септември предходната година има 7 % спад.
Освен в IT бранша по-малко чиновници спрямо преди година се търсят в строителството, опазването на здравето и фармацията, маркетинга и рекламата, логистиката и превоза и хотелиерството и ресторантьорството.
Увеличение на търсенето има в търговията - с 6% на годишна база, производството, счетоводството и административнообслужващите действия.
Анкетата на АИКБ демонстрира скептицизъм и за общото финансово положение на компаниите следващата година. 4/5 от интервюираните чакат продажбите им да намалеят или да останат на равнището от 2023 година, а във връзка с финансовия резултат 43% от интервюираните считат, че през 2024 година той ще намалее по отношение на 2023 година
В разбора на работодателската организация се акцентира, че протичащото се е по-скоро резултат от закъснение на европейската стопанска система, по-точно на стопанските системи на страните, които са ни съществени търговски сътрудници.
В понеделник излязоха и данните за индустриалното произвеждане в Германия, което се оказва по-ниско от това през 2015 година
“Като прибавим и че цените на жилищата там са с 10% надолу за последните 12 месеца, вероятността пред най-голямата стопанска система в Европа и максимален търговски сътрудник на България стават все по-мрачни ”, разяснява във фейсбук профила си основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
Това демонстрират данни от анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която се прави обичайно през есента, преди планът за нов бюджет за идната година да стане обществено прочут.
Според работодателската организация замразяването на вложенията е сериозен сигнал, че доста бизнеси у нас са склонни да финансират със свободните си пари настоящите си оперативни разноски за личен състав, вместо да вършат вложения в нови технологии и съоръжение, което е доста неприятен знак за положението на стопанската система.
Принудата да вършат това се прави поради сериозните съгласно бизнесмените диспропорции на пазара на труда, като в анкетата се акцентира най-много несъразмерното съгласно АИКБ повишаване на минималната работна заплата.
Наскоро тристранката прегледа предлагането от следващата година минималната заплата да се дефинира като % от междинната, което значи у нас тя да стане 933 лева вместо досегашните 780 лева
Песимизмът по отношение на запазването на работните места обаче проличава и от постоянните анкети на уеб страниците за разгласи за работа. В септемврийското издание на разбора на най-големия подобен уебсайт – jobtiger, се регистрира следващото понижение на броя на обявите. То се дължи най-много на трайното понижение на обявите за търсене на програмисти, софтуерни експерти и различен личен състав за IT промишлеността, която набираше доста чиновници единствено допреди една година.
През септември въпреки всичко има 1% нарастване на обявите за работа спрямо август, само че това значи единствено 500 разгласи повече и по-скоро се преглежда като заледяване на търсенето на работна ръка.
На годишна база понижението на обявите е с 3600, т.е. в съпоставяне със септември предходната година има 7 % спад.
Освен в IT бранша по-малко чиновници спрямо преди година се търсят в строителството, опазването на здравето и фармацията, маркетинга и рекламата, логистиката и превоза и хотелиерството и ресторантьорството.
Увеличение на търсенето има в търговията - с 6% на годишна база, производството, счетоводството и административнообслужващите действия.
Анкетата на АИКБ демонстрира скептицизъм и за общото финансово положение на компаниите следващата година. 4/5 от интервюираните чакат продажбите им да намалеят или да останат на равнището от 2023 година, а във връзка с финансовия резултат 43% от интервюираните считат, че през 2024 година той ще намалее по отношение на 2023 година
В разбора на работодателската организация се акцентира, че протичащото се е по-скоро резултат от закъснение на европейската стопанска система, по-точно на стопанските системи на страните, които са ни съществени търговски сътрудници.
В понеделник излязоха и данните за индустриалното произвеждане в Германия, което се оказва по-ниско от това през 2015 година
“Като прибавим и че цените на жилищата там са с 10% надолу за последните 12 месеца, вероятността пред най-голямата стопанска система в Европа и максимален търговски сътрудник на България стават все по-мрачни ”, разяснява във фейсбук профила си основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ