Проф. Владимир Кефалов с престижна награда за заслуги в изучаването на човешкото зрение
52-годишният физик проф. Владимир Кефалов е звезда в региона на проучванията на зрението, а научната му кариера е блестяща. Така организацията, даваща всяка година в Ню Йорк влиятелната Бреслерова премия за заслуги в проучването на човешкото зрение, оповестява кой е спечелилият за 2019 година
Кефалов е роден в София. Син е на известния български публицист Живко Кефалов. Завършил е френската гимназия. Има научна степен по физика на твърдото тяло от Софийския университет.
През 1993 година отпътува за Съединени американски щати. Там става докторант на университета „ Джонс Хопкинс”, а преди този момент учи в Бостън. Впоследствие основава лична лаборатория във Вашингтонския университет, където и преподава.
Най-важни са откритията му за фоточувствителните неврони, влизащи в състава на ретината, значима стъпка в битката със слепотата. Със брачната половинка си Мая имат три деца.
Проф. Владимир Кефалов, департамент по офталмология и зрителни науки във Вашингтонския университет.
– Здравейте професоре, извънредно ми е прелестно, поздравления за премията „ Бреслер”. Всъщност това е мотивът да създадем това изявление и да се срещнем, само че доста ми се желае да стартираме от малко по-рано. Истина ли е, че като дете сте се забавлявали с олимпиади по физика, тъй като това ми се вижда малко необичайно.
– Здравейте, доста ми е прелестно да разтоварям с вас и благодаря за вниманието и за поздравлението за премията. Верно е, в гимназията, аз съм приключил Френската гимназия. В гимназията имах един доста добър другар, аз още го имам, и двамата с него решавахме задания по физика в свободното си време. Бяхме намерили няколко сборника със задания и в събота и неделя, с изключение на всичко друго и вместо за гоним, с изключение на гоненето на девойки, понякога се занимавахме и с решаването на задания по физика.
– Вие сте наследник на известния публицист и преводач от предишното Живко Кефалов. Как науката надделя словото във вашето семейство?
– Живко беше доста обаятелен, човек на света. Той беше извънредно образован, с чудесни отзивчиви качества. Аз не съм толкоз отворен, колкото е той, по-трудно споделям с хората и избирам повече да служа си с книги, и с просвета. Както споделих, беше ми забавна математиката и от математиката се възпламених с физика и взех решение да пъдя кариера във физиката. Аз съм първият физик и първият човек, който се занимава с просвета в моето семейство, доколкото знам. Но по този начин е, за сметка на това в този момент пък моите деца нямат необикновен интерес към науката, тъй че очевидно нещата се развиват по собствен личен метод с всяко потомство.
– Компенсират се, балансират се. А за какво заминахте за Съединените щати при започване на 90-те? Намерили сте си работа в университета и занимавате?
– Историята е, че аз, до момента в който учех във Физическия факултет имах голям шанс да намеря работа като лабораторен механик в една чудесна лаборатория в Българска академия на науките при Леон Митрали и Якимов, които се занимаваха с психофизика на зрението. Това ми беше ужасно забавно и оттова се възпламених за зрителни науки и започнах да чета книги и да вървя в библиотеката да се самообразовам. Бях доста необичаен случай, необикновен случай, тъй като като студент по физика в действителност желаех да вземам часове и курсове в Биологическия факултет, което за времето беше нечувано. Трябваше да вървя персонално от декана на Софийския университет да получа позволение за това. И всички отново ме гледаха много сюрпризирани, изключително, че имам полза и към физиката, и към биологията по едно и също време. Имах алтернатива да остана и да работя в Българската академия, където си върших дипломната работа в Института по физико-химия, само че отново споделям, беше просто доста мъчно, явно беше доста мъчно това и си дадох сметка, че няма да мога да устоявам фамилията си някой ден, когато имах семейство, като изучавам в България, по тази причина взех решение да си пъдя шанса в Америка.
Имах огромен шанс, че чичо ми и вуйна ми, които са емигрирали от България през 60те година първо във Франция и след това в Ню Йорк ми помогнаха първата година финансово, да си стъпя на краката и най-малко да мога да проживявам.
– Кой финансира построяването на лабораторията, където вършиме толкоз огромни открития?
– Системата тук е по този начин, че когато ти заемеш позиция като професор, университетът влага в теб, дава ти първични средства, с които ти започваш да купуваш апаратурите, от които имаш потребност, да наемаш хора, и упованието е, че след 3 години ти ще бъдеш финансово самостоятелен. Събрах превъзходен екип, който в действителност е повода за всички наши триумфи. Екипът ми постоянно е бил доста интернационален. Имал съм хора от Русия, от Финландия, от Китай, от Япония, даже понякога и някой американец.
– И се борите със слепотата? Разкажете ни в резюме за вашия принос.
– Наградата се дава на човек не за едно съответно проучване, а е самопризнание за цялостния принос на този академик към региона на зрителните науки. Естествено съм доста поласкан и съм доста горделив да бъда адресат на тази премия. Правили сме, както споделих, доста разнообразни проучвания и някои от тях са били основани на генна терапия, и съгласно мен те значително са съдействали за това да получа премията. Те са началото, върху което може да се гради след това, с цел да се създават всевъзможни лечения. Има към този момент клинични опити с пациенти, където е показано, че хората могат да възстановят до някаква степен зрението си след генна терапия.
– Как реагира фамилията ви, когато спечелихте премията? Съпругата ви е българка и имате три деца.
– Те бяха извънредно горди, би трябвало да кажа, че брачната половинка ми несъмнено се забавлява, беше й по-интересно. Аз нямам „ Фейсбук”, само че тя прекарва огромно време сега на „ Фейсбук”, с цел да комуникира с всички наши другари и познати. Децата ми също бяха доста горди и бяха доста впечатлени, че татко им, който за тях е един естествен, елементарен човек, може да бъде интервюиран по малкия екран, да е задоволително забавен, с цел да желаят хората да знаят повече за него.
– Представяли ли сте си в миналото по какъв начин би протекъл животът ви, в случай че не бяхте отпътувал за Съединените щати при започване на 90-те, а си бяхте останали тук?
– Трябва да призная, че постоянно си мисля за това и сигурно щеше да бъде доста друг животът ми, не знам дали за положително или за неприятно. Животът е подобен, какъвто човек си го направи, в последна сметка и не можеш да съжаляваш и да мислиш какво би било. Винаги би трябвало човек да гледа напред и да се стреми да реализира оптималното допустимо.
– И да живее живота си, благодаря ви за това обръщение.
Кефалов е роден в София. Син е на известния български публицист Живко Кефалов. Завършил е френската гимназия. Има научна степен по физика на твърдото тяло от Софийския университет.
През 1993 година отпътува за Съединени американски щати. Там става докторант на университета „ Джонс Хопкинс”, а преди този момент учи в Бостън. Впоследствие основава лична лаборатория във Вашингтонския университет, където и преподава.
Най-важни са откритията му за фоточувствителните неврони, влизащи в състава на ретината, значима стъпка в битката със слепотата. Със брачната половинка си Мая имат три деца.
Проф. Владимир Кефалов, департамент по офталмология и зрителни науки във Вашингтонския университет.
– Здравейте професоре, извънредно ми е прелестно, поздравления за премията „ Бреслер”. Всъщност това е мотивът да създадем това изявление и да се срещнем, само че доста ми се желае да стартираме от малко по-рано. Истина ли е, че като дете сте се забавлявали с олимпиади по физика, тъй като това ми се вижда малко необичайно.
– Здравейте, доста ми е прелестно да разтоварям с вас и благодаря за вниманието и за поздравлението за премията. Верно е, в гимназията, аз съм приключил Френската гимназия. В гимназията имах един доста добър другар, аз още го имам, и двамата с него решавахме задания по физика в свободното си време. Бяхме намерили няколко сборника със задания и в събота и неделя, с изключение на всичко друго и вместо за гоним, с изключение на гоненето на девойки, понякога се занимавахме и с решаването на задания по физика.
– Вие сте наследник на известния публицист и преводач от предишното Живко Кефалов. Как науката надделя словото във вашето семейство?
– Живко беше доста обаятелен, човек на света. Той беше извънредно образован, с чудесни отзивчиви качества. Аз не съм толкоз отворен, колкото е той, по-трудно споделям с хората и избирам повече да служа си с книги, и с просвета. Както споделих, беше ми забавна математиката и от математиката се възпламених с физика и взех решение да пъдя кариера във физиката. Аз съм първият физик и първият човек, който се занимава с просвета в моето семейство, доколкото знам. Но по този начин е, за сметка на това в този момент пък моите деца нямат необикновен интерес към науката, тъй че очевидно нещата се развиват по собствен личен метод с всяко потомство.
– Компенсират се, балансират се. А за какво заминахте за Съединените щати при започване на 90-те? Намерили сте си работа в университета и занимавате?
– Историята е, че аз, до момента в който учех във Физическия факултет имах голям шанс да намеря работа като лабораторен механик в една чудесна лаборатория в Българска академия на науките при Леон Митрали и Якимов, които се занимаваха с психофизика на зрението. Това ми беше ужасно забавно и оттова се възпламених за зрителни науки и започнах да чета книги и да вървя в библиотеката да се самообразовам. Бях доста необичаен случай, необикновен случай, тъй като като студент по физика в действителност желаех да вземам часове и курсове в Биологическия факултет, което за времето беше нечувано. Трябваше да вървя персонално от декана на Софийския университет да получа позволение за това. И всички отново ме гледаха много сюрпризирани, изключително, че имам полза и към физиката, и към биологията по едно и също време. Имах алтернатива да остана и да работя в Българската академия, където си върших дипломната работа в Института по физико-химия, само че отново споделям, беше просто доста мъчно, явно беше доста мъчно това и си дадох сметка, че няма да мога да устоявам фамилията си някой ден, когато имах семейство, като изучавам в България, по тази причина взех решение да си пъдя шанса в Америка.
Имах огромен шанс, че чичо ми и вуйна ми, които са емигрирали от България през 60те година първо във Франция и след това в Ню Йорк ми помогнаха първата година финансово, да си стъпя на краката и най-малко да мога да проживявам.
– Кой финансира построяването на лабораторията, където вършиме толкоз огромни открития?
– Системата тук е по този начин, че когато ти заемеш позиция като професор, университетът влага в теб, дава ти първични средства, с които ти започваш да купуваш апаратурите, от които имаш потребност, да наемаш хора, и упованието е, че след 3 години ти ще бъдеш финансово самостоятелен. Събрах превъзходен екип, който в действителност е повода за всички наши триумфи. Екипът ми постоянно е бил доста интернационален. Имал съм хора от Русия, от Финландия, от Китай, от Япония, даже понякога и някой американец.
– И се борите със слепотата? Разкажете ни в резюме за вашия принос.
– Наградата се дава на човек не за едно съответно проучване, а е самопризнание за цялостния принос на този академик към региона на зрителните науки. Естествено съм доста поласкан и съм доста горделив да бъда адресат на тази премия. Правили сме, както споделих, доста разнообразни проучвания и някои от тях са били основани на генна терапия, и съгласно мен те значително са съдействали за това да получа премията. Те са началото, върху което може да се гради след това, с цел да се създават всевъзможни лечения. Има към този момент клинични опити с пациенти, където е показано, че хората могат да възстановят до някаква степен зрението си след генна терапия.
– Как реагира фамилията ви, когато спечелихте премията? Съпругата ви е българка и имате три деца.
– Те бяха извънредно горди, би трябвало да кажа, че брачната половинка ми несъмнено се забавлява, беше й по-интересно. Аз нямам „ Фейсбук”, само че тя прекарва огромно време сега на „ Фейсбук”, с цел да комуникира с всички наши другари и познати. Децата ми също бяха доста горди и бяха доста впечатлени, че татко им, който за тях е един естествен, елементарен човек, може да бъде интервюиран по малкия екран, да е задоволително забавен, с цел да желаят хората да знаят повече за него.
– Представяли ли сте си в миналото по какъв начин би протекъл животът ви, в случай че не бяхте отпътувал за Съединените щати при започване на 90-те, а си бяхте останали тук?
– Трябва да призная, че постоянно си мисля за това и сигурно щеше да бъде доста друг животът ми, не знам дали за положително или за неприятно. Животът е подобен, какъвто човек си го направи, в последна сметка и не можеш да съжаляваш и да мислиш какво би било. Винаги би трябвало човек да гледа напред и да се стреми да реализира оптималното допустимо.
– И да живее живота си, благодаря ви за това обръщение.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ