„Маркет линкс“: 51% от българите смятат, че при неуспех на това НС, отговорност носят всички партии и президентът
51% от българите считат, че политическата отговорността при крах на това Народно заседание да гласоподава постоянен кабинет би била на всички политически сили, в това число и на президента. 14% считат, че отговорността би била на ГЕРБ, а 6% на „ Продължаваме промяната “. Това демонстрират данните от ново изследване на социологическата организация „ Маркет Линкс “.
„ За страдание, от позиция политическата обстановка в страната българските жители дават доста ниски оценки на партиите и политиците. Изразяват своето безпокойство и страхове от това по какъв начин ще се развива България като цяло “, съобщи социологът Добромир Живков.
По думите му всички публични упования са свързани с това дали ще има постоянен кабинет. „ Виждаме огромен спад на удовлетворението от развиването на страната. Около 10% считат, че страната се развива в положителна посока, до момента в който близо 85% считат, че страната се развива в отрицателна посока. Това са исторически ниска равнища на премерване на този знак “, добави социологът. За първи път се регистрират малко по-висока степен на съмнение към президента, в сравнение с доверие.
„ През годините той се радваше на доверие от към 55%. Сега 40% от интервюираните имат доверие на президента Румен Радев, а 41% нямат такова “, сподели Живков.
43% нямат доверие на служебния министър председател Гълъб Донев, до момента в който 18% имат доверие. По настоящем държавното управление и в частност служебният министър председател остават в сянка, главния фокус е върху политическите водачи и всички те означават спад през последните месеци. Според социолога политическата рецесия води до спад на доверието в политическата класа.
76% от запитаните нямат доверие на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ и някогашен министър председател Кирил Петков, до момента в който 19% му имат доверие. 57% считат, че е значимо да има машинно гласоподаване, с цел да има почтени избори, 25% не поддържат това изказване, а 18% не могат да преценяват.
Национално изследване, финансирано и осъществено взаимно от Би Ти Ви и “Маркет Линкс ”, извършено измежду 1022 лица над 18 година в страната в интервала 10-20 декември 2022 година по методите на директно, персонално изявление и онлайн анкета. /БГНЕС
„ За страдание, от позиция политическата обстановка в страната българските жители дават доста ниски оценки на партиите и политиците. Изразяват своето безпокойство и страхове от това по какъв начин ще се развива България като цяло “, съобщи социологът Добромир Живков.
По думите му всички публични упования са свързани с това дали ще има постоянен кабинет. „ Виждаме огромен спад на удовлетворението от развиването на страната. Около 10% считат, че страната се развива в положителна посока, до момента в който близо 85% считат, че страната се развива в отрицателна посока. Това са исторически ниска равнища на премерване на този знак “, добави социологът. За първи път се регистрират малко по-висока степен на съмнение към президента, в сравнение с доверие.
„ През годините той се радваше на доверие от към 55%. Сега 40% от интервюираните имат доверие на президента Румен Радев, а 41% нямат такова “, сподели Живков.
43% нямат доверие на служебния министър председател Гълъб Донев, до момента в който 18% имат доверие. По настоящем държавното управление и в частност служебният министър председател остават в сянка, главния фокус е върху политическите водачи и всички те означават спад през последните месеци. Според социолога политическата рецесия води до спад на доверието в политическата класа.
76% от запитаните нямат доверие на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ и някогашен министър председател Кирил Петков, до момента в който 19% му имат доверие. 57% считат, че е значимо да има машинно гласоподаване, с цел да има почтени избори, 25% не поддържат това изказване, а 18% не могат да преценяват.
Национално изследване, финансирано и осъществено взаимно от Би Ти Ви и “Маркет Линкс ”, извършено измежду 1022 лица над 18 година в страната в интервала 10-20 декември 2022 година по методите на директно, персонално изявление и онлайн анкета. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ