Проф. Наумова: Трябва ни оценка на постваксиналния имунен отговор
„ 50 години е едни добър интервал от време за развиване на една просвета, която по принцип е доста млада. В същото време проблемите пред тази просвета дадоха огромен подтик за нейното доста бързо развиване. Това, което е направено в региона на клиничната имунология в Александровска болница е почтено за почитание. Чувствам едно задоволство и ненапълно изпълнен напълно дълг към пациентите, тъй като клиниката прави към този момент голям набор от действия “.
Това сподели пред БНР проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови кафези и на Експертния център по редки заболявания - първоначални имунни дефицити в УМБАЛ „ Александровска” и началник на Джефри Модел Център - София, за диагностика и лекуване на първоначални имунни дефицити във връзка половинвековния празник на Клиниката.
Клиниката по клинична имунология е правоприемник на Националната обществена донорна банка за стволови кафези и на първия у нас Експертен център по редки заболявания за диагностика и лекуване на първоначални имунни дефицити, който е член на две европейски референтни мрежи. Лабораторно-диагностичните медицински услуги включват имунофенотипизиране по интернационално одобрени панели за диагностика на имунодефицитните положения, проби за функционална клетъчна интензивност, фагоцитоза, високоспециализирани имунологични и молекулярно-генетични проучвания и се ползват новаторски способи на лекуване. Качеството на работата е сертифицирано от интернационалните системи за междулабораторен надзор. Част от големия набор действия у нас се правят само там – имунодиагностика, диагностика при донори и рецепиенти на органи, тъкани и клетки; молекулярна диагностика; имунологичен мониторинг; лекуване на болести, включително субституираща, имуномодулираща и характерна имунотерапия.
" Функционирането на имунната система е една сериозна причина за хармонията и активността на целия организъм. Именно по тази причина вродено или добито увреждане на някой от съставените елементи на имунната система води до нарушение на цялостната функционалност на имунната система. Нарушаването на тази функционалност води след себе си развиването на разнообразни болести. Така че, ранната оценка на компетентността на имунната система е извънредно значима да бъде направена с оглед рано да се диагностицира съществуването на такова нарушаване в имунната система. Първичните имунни дефицити са редки болести, които са с присъщ генетичен недостатък в някои от съставените елементи на тази система.
За над 400 гена е открито до момента, че са дефектни
и огромен брой болести са разказани в тази група. Поне до момента са открити нарушавания в тях, само че тази численост непрестанно се усилва и оттова се разказват и над 400 болести, свързани с примитивен недостатък в имунната система. Затова и ранната диагностика разрешава съответна терапия, тъй като за огромна част от тях има лекуване, което може да ги върне към естественият метод на живот ", сподели проф. Наумова.
Тя посочи, че Експертният център по редки заболявания - първоначални имунни дефицити има за цел да усъвършенства ранната диагноза на тези болести, посредством въвеждане на скринингова стратегия при новородените за тежки T и B клетъчни имунни дефицити, както и с разширение на диагностичните благоприятни условия за доказване на тези болести. „ Моят екип създаде технология с желанието тя да се утвърди в скрининга на новородените деца за ранна диагностика на ПИД. Първите данни от пилотно изследване на екипа, което обгръща над 1000 души, са подготвени и ще бъдат показани на Министерство на здравеопазването. Амбицията на нашата имунулогична общественост е да изготвим Националната скринингова стратегия за неонатална диагностика на ПИД. Това ще е един тип профилактика на имунното здраве в другите възрастови групи. Този неонателен скиринг за тежки T и B клетъчни имунни дефицити желаеме да стане част от Националния скрининг. В момента родителите не могат да го вършат даже по свое предпочитание, тъй като той е част към момента единствено от пилотни стратегии, само че евентуално скоро ще има и тази опция. Така както е към този момент и в Европа ", сподели още проф. Наумова.
„ В тази стратегия желаеме да включим и оценка на постваксиналния имунен отговор, тъй като ние нямаме противоположна информация - ние имунизираме, само че не знаме дали те са 100 % протектирани. Така че, не знаем какъв % от децата са в действителност протектирани от болесттите, против които ги профилактираме. Това до момента не се е правело и се появи доста ясно по време на пандемичната конюнктура и имунизацията, която се извършваше против Коронавирус - 19. Така се откри, че протекцията след ваксина никога не е толкоз висока, колкото предполагахме, че ще бъде. Това е обвързвано с избрани нарушавания в имунната система. Имаме също и наблюдения при други ваксинални антигени като дифтерия, тетанус, пневмококи и там също се следи друго равнище на покритие. При някои хора равнището на покритие е по-продължително, при други не е. Тоест при тях би трябвало да се направи реваксинация в по-ранен стадий. Тези данни са извънредно значими за съответно обмисляне на имунизационните ни стратегии. Нашите разбори сочат, че най-хубавата
отбрана е при хората, които прекараха Коронавирус - 19 и след това се имунизираха
Те имат по-силен и по-продължителен имунен отговор. Надявам се, че през есента у нас ще бъде налична новата ваксина, която е ъпдейтната за новите разновидности на вируса “, добави проф. Наумова.
По думите й не се следи отлив от това родителите да не имунизират децата си заради пандемичната обстановка с останалите типове ваксини.
По отношение на Клиничната база с банка за стволови кафези трябваше да се разшири посредством един план, който е отпреди 15 години. „ Това е моята фантазия и до момента. На едно място да бъде събрано всичко, с цел да има сложна грижа за пациента, което дава и най-хубавият резултат при всяка диагностика и терапия. Колегите, които работят тук са извънредно опитни и могат да обединят проучванията с данните за пациента и да слагат диагноза и надлежно да проведат съответно лекуване ", сподели проф. Наумова.
Тя добави, че в Клиниката се прави се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и кафези и мониториране на трансплантирани пациенти. По отношение на трансплантираните пациенти в България имуносупресията се управлява от звеното на проф. Добрин Свинаров в Лабораторията за лекарствен мониторинг.
„ Ние с неговата лаборатория разработихме взаимно фармакогенетичен способ за установяване на метаболизма и превоза на необятен набор от имуносупресивни средства, които се ползват при трансплантация. Имаме упоритостта и желанието този способ да бъде препоръчан на Министерство на здравеопазването, с цел да бъде утвърден за специфициране да се ползва преди още да бъде трансплантиран пациента. Тоест да се приложи още при реципиента. Така ще се дефинира дали те са бързи или по-бавни метаболизатори и по този метод още се уточни още от началото дозата на медикамента след трансплантирането. По този метод ще имаме информация още на входа на трансплантационния развой ", сподели тя.
Според данните на Експертния център по редки заболявания в Александровска болница
над 60% от пациентите с първоначални имунни дефицити остават недиагностицирани,
даже в страни със съществуващи обичаи за диагностика. „ През петте години на битие в експертния център са въведени критерии за бърза и надеждна диагноза. Това води до елементарен и бърз достъп до генетична диагностика и съкращаване на пътя на пациента до съответно лекуване, в това число и генна терапия. В резултат на тези стъпки новооткритите пациенти с първоначални имунни дефицити през последните 15 години са 186, като през последните 5 години броят им се е удвоил, което е съпоставимо с това в други европейски страни. Всички новодиагностицирани деца и възрастни получават навременна и съответна терапия гратис и се обгрижват от експертите, работещи в профилираните центрове. Изградена е тясна и ефикасна колаборация сред педиатри, клинични имунолози и други експерти обслужващи ПИД пациентите. Добър образец за това е прекосяването на пациент с ПИД от педиатрично поделение на УМБАЛ ”Св. Георги”, Пловдив към Клиниката по клинична имунология в УМБАЛ ”Александровска”, заради навършване на 18 години “, сподели проф. Наумова.
Тя добави, че по предварителни данни всяко 1 от 300 новородени е с евентуално имунно нарушаване, което е належащо да бъде навременно конкретизирано. Това, дружно с разширените благоприятни условия за имунологично и генетично тестване, ще обезпечи ранното лекуване и положителната прогноза на засегнатите.
Това сподели пред БНР проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови кафези и на Експертния център по редки заболявания - първоначални имунни дефицити в УМБАЛ „ Александровска” и началник на Джефри Модел Център - София, за диагностика и лекуване на първоначални имунни дефицити във връзка половинвековния празник на Клиниката.
Клиниката по клинична имунология е правоприемник на Националната обществена донорна банка за стволови кафези и на първия у нас Експертен център по редки заболявания за диагностика и лекуване на първоначални имунни дефицити, който е член на две европейски референтни мрежи. Лабораторно-диагностичните медицински услуги включват имунофенотипизиране по интернационално одобрени панели за диагностика на имунодефицитните положения, проби за функционална клетъчна интензивност, фагоцитоза, високоспециализирани имунологични и молекулярно-генетични проучвания и се ползват новаторски способи на лекуване. Качеството на работата е сертифицирано от интернационалните системи за междулабораторен надзор. Част от големия набор действия у нас се правят само там – имунодиагностика, диагностика при донори и рецепиенти на органи, тъкани и клетки; молекулярна диагностика; имунологичен мониторинг; лекуване на болести, включително субституираща, имуномодулираща и характерна имунотерапия.
" Функционирането на имунната система е една сериозна причина за хармонията и активността на целия организъм. Именно по тази причина вродено или добито увреждане на някой от съставените елементи на имунната система води до нарушение на цялостната функционалност на имунната система. Нарушаването на тази функционалност води след себе си развиването на разнообразни болести. Така че, ранната оценка на компетентността на имунната система е извънредно значима да бъде направена с оглед рано да се диагностицира съществуването на такова нарушаване в имунната система. Първичните имунни дефицити са редки болести, които са с присъщ генетичен недостатък в някои от съставените елементи на тази система.
За над 400 гена е открито до момента, че са дефектни
и огромен брой болести са разказани в тази група. Поне до момента са открити нарушавания в тях, само че тази численост непрестанно се усилва и оттова се разказват и над 400 болести, свързани с примитивен недостатък в имунната система. Затова и ранната диагностика разрешава съответна терапия, тъй като за огромна част от тях има лекуване, което може да ги върне към естественият метод на живот ", сподели проф. Наумова.
Тя посочи, че Експертният център по редки заболявания - първоначални имунни дефицити има за цел да усъвършенства ранната диагноза на тези болести, посредством въвеждане на скринингова стратегия при новородените за тежки T и B клетъчни имунни дефицити, както и с разширение на диагностичните благоприятни условия за доказване на тези болести. „ Моят екип създаде технология с желанието тя да се утвърди в скрининга на новородените деца за ранна диагностика на ПИД. Първите данни от пилотно изследване на екипа, което обгръща над 1000 души, са подготвени и ще бъдат показани на Министерство на здравеопазването. Амбицията на нашата имунулогична общественост е да изготвим Националната скринингова стратегия за неонатална диагностика на ПИД. Това ще е един тип профилактика на имунното здраве в другите възрастови групи. Този неонателен скиринг за тежки T и B клетъчни имунни дефицити желаеме да стане част от Националния скрининг. В момента родителите не могат да го вършат даже по свое предпочитание, тъй като той е част към момента единствено от пилотни стратегии, само че евентуално скоро ще има и тази опция. Така както е към този момент и в Европа ", сподели още проф. Наумова.
„ В тази стратегия желаеме да включим и оценка на постваксиналния имунен отговор, тъй като ние нямаме противоположна информация - ние имунизираме, само че не знаме дали те са 100 % протектирани. Така че, не знаем какъв % от децата са в действителност протектирани от болесттите, против които ги профилактираме. Това до момента не се е правело и се появи доста ясно по време на пандемичната конюнктура и имунизацията, която се извършваше против Коронавирус - 19. Така се откри, че протекцията след ваксина никога не е толкоз висока, колкото предполагахме, че ще бъде. Това е обвързвано с избрани нарушавания в имунната система. Имаме също и наблюдения при други ваксинални антигени като дифтерия, тетанус, пневмококи и там също се следи друго равнище на покритие. При някои хора равнището на покритие е по-продължително, при други не е. Тоест при тях би трябвало да се направи реваксинация в по-ранен стадий. Тези данни са извънредно значими за съответно обмисляне на имунизационните ни стратегии. Нашите разбори сочат, че най-хубавата
отбрана е при хората, които прекараха Коронавирус - 19 и след това се имунизираха
Те имат по-силен и по-продължителен имунен отговор. Надявам се, че през есента у нас ще бъде налична новата ваксина, която е ъпдейтната за новите разновидности на вируса “, добави проф. Наумова.
По думите й не се следи отлив от това родителите да не имунизират децата си заради пандемичната обстановка с останалите типове ваксини.
По отношение на Клиничната база с банка за стволови кафези трябваше да се разшири посредством един план, който е отпреди 15 години. „ Това е моята фантазия и до момента. На едно място да бъде събрано всичко, с цел да има сложна грижа за пациента, което дава и най-хубавият резултат при всяка диагностика и терапия. Колегите, които работят тук са извънредно опитни и могат да обединят проучванията с данните за пациента и да слагат диагноза и надлежно да проведат съответно лекуване ", сподели проф. Наумова.
Тя добави, че в Клиниката се прави се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и кафези и мониториране на трансплантирани пациенти. По отношение на трансплантираните пациенти в България имуносупресията се управлява от звеното на проф. Добрин Свинаров в Лабораторията за лекарствен мониторинг.
„ Ние с неговата лаборатория разработихме взаимно фармакогенетичен способ за установяване на метаболизма и превоза на необятен набор от имуносупресивни средства, които се ползват при трансплантация. Имаме упоритостта и желанието този способ да бъде препоръчан на Министерство на здравеопазването, с цел да бъде утвърден за специфициране да се ползва преди още да бъде трансплантиран пациента. Тоест да се приложи още при реципиента. Така ще се дефинира дали те са бързи или по-бавни метаболизатори и по този метод още се уточни още от началото дозата на медикамента след трансплантирането. По този метод ще имаме информация още на входа на трансплантационния развой ", сподели тя.
Според данните на Експертния център по редки заболявания в Александровска болница
над 60% от пациентите с първоначални имунни дефицити остават недиагностицирани,
даже в страни със съществуващи обичаи за диагностика. „ През петте години на битие в експертния център са въведени критерии за бърза и надеждна диагноза. Това води до елементарен и бърз достъп до генетична диагностика и съкращаване на пътя на пациента до съответно лекуване, в това число и генна терапия. В резултат на тези стъпки новооткритите пациенти с първоначални имунни дефицити през последните 15 години са 186, като през последните 5 години броят им се е удвоил, което е съпоставимо с това в други европейски страни. Всички новодиагностицирани деца и възрастни получават навременна и съответна терапия гратис и се обгрижват от експертите, работещи в профилираните центрове. Изградена е тясна и ефикасна колаборация сред педиатри, клинични имунолози и други експерти обслужващи ПИД пациентите. Добър образец за това е прекосяването на пациент с ПИД от педиатрично поделение на УМБАЛ ”Св. Георги”, Пловдив към Клиниката по клинична имунология в УМБАЛ ”Александровска”, заради навършване на 18 години “, сподели проф. Наумова.
Тя добави, че по предварителни данни всяко 1 от 300 новородени е с евентуално имунно нарушаване, което е належащо да бъде навременно конкретизирано. Това, дружно с разширените благоприятни условия за имунологично и генетично тестване, ще обезпечи ранното лекуване и положителната прогноза на засегнатите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ