С язовирите не се занимават специалисти
5 милиарда лева са нужни за ремонт на водопроводната мрежа Не ни подават информация и не можем да проучваме аргументите, споделя доцент Петър Филков, заместник-декан на УАСГ
В институциите, свързани с водния бранш, липсват хидроинженери
Загубите нощем са по-големи. Денем всички употребяват вода и налягането пада
Нямаме фрагменти за ремонт на тръбите. Кандидатите за компетентност " ВиК " са намалели 2 пъти за 5 години
Поне 40 милиарда лева са нужни, с цел да се " стегне " целият воден бранш
- Доц. Филков, в хидроинженерно отношение язовир " Студена " е във фокуса на мненията. Беше ли предизвестена рецесията?
- По отношение на язовир " Студена " тези дни ми попадна публикация от март 2014 година. Заглавията са съвсем същите като сегашните. Само че тогава не е имало режим. Днес, съвсем 6 години по-късно обстановката е сходна.
- Как се е разминало без водна рецесия тогава? Повече превалявания ли?
- Донякъде. Тогава през март е имало 9 милиона куб.м. вода в язовира. Докато в този момент още през ноември бе под четири милиона. Но при нас в университета няма подробни данни нито за отток, нито за това кое сдружение какъв брой използва от язовирите. Рядко имаме подробна информация, с цел да можем да създадем разбор на аргументите.
- А кои са главните проблеми на язовирите в България?
- Основният проблем за мен е, че както при решаването на въпросите с язовирите, по този начин и за ВиК, и за останалите браншове на водния бранш, не се търси и взема мнението на експерти - хидроинженери. Те липсват или са сериозно дребен брой в главните институции, свързани с водния бранш. Там, където ги има, са изтласкани на по-заден проект, за сметка на хора, които нямат това обучение и подготовка, само че имат самочувствието на знаещи, тъй като им е обещано правото да вземат решения. Управлението на водите е значима активност, която не може без високо квалифицирани експерти.
Иначе, в случай че би трябвало да обобщя напълно в резюме другите проблеми - те са механически и оперативни. За техническите проблеми на язовирите не бих желал да приказвам - това е доста обширна и прекомерно профилирана тематика. Техническото положение на язовирите се следи от Държавната организация по метрологичен и механически контрол (ДАМТН). Там въпросът е какъв брой са язовирите. У нас имаме 53 язовира, които са сложни и значими, разказани в Закона за водите. Общият брой за България е 6844, само че не е финален. Това споделиха от ДАМТН на кръглата маса, извършена в УАСГ в края на ноември предходната година. Според мен, не всички от преброените язовири са всъщност такива. Смятам, че броя е по-малка, само че от ДАМТН съблюдават дефиницията в Закона за водите - в случай че един воден обект дава отговор на избрани критерии, значи е язовир. Дефиницията в закона един път към този момент бе изменена, само че още веднъж е неудовлетворителна.
- А кои са оперативните проблеми?
- По отношение на оперативните проблеми, които са свързани с режима на изтакане на водохранилището дано да направя едно разяснение. Язовирите контролират речния отток и се подразделят на годишни и многогодишни изравнители. При годишните, още наричани сезонни, един цикъл запълване-източване-запълване е в границите на една година. Обикновено максимумът на запълването е през май-юни, след което следва източване и минимумът е през ноември-декември, като може да се придвижи и в януари-февруари. При многогодишните изравнители времето за запълване е повече от година. Така в интервала на прииждане язовирът гладко, с съмнения, се запълва за 2, 3 или повече години, като са вероятни и преливания. Съответно в интервали на маловодие за няколко години може да се доближи до мъртвия размер. Никъде няма язовири, които да обезпечават 100% потреблението, по тази причина е изцяло обикновено да има и интервали на рецесия с дефицит на вода. Годишните изравнители са по-уязвими в интервали на суша. По тази причина има концепция язовирите за водоснабдяване, годишни изравнители, да бъдат свързани с спешни връзки с язовири, многогодишни изравнители. На този стадий това е единствено концепция, тя ще коства доста пари, само че си заслужава да се обмисли, като се има поради какво се случва с климата.
- Какъв изравнител е бил бент. " Студена "? Възможно ли е да взема вода от мъртвия размер?
- Яз. " Студена " е планиран за дълголетен изравнител. Обемите на всички язовири се дефинират посредством водностопански проучвания и баланс на приходите и разноските, т.е. баланс на оттока на реката и потреблението - да вземем за пример, за водоснабдяване, за напояване, за произвеждане на електрическа енергия. Болшинството язовири у нас са проектирани и изграждани преди 50 и повече години. За това време са се трансформирали както оттокът на реките, по този начин и потреблението. В резултат на тези промени, даден язовир може да се трансформира от дълголетен в годишен изравнител. Пример за това е бент. " Копринка ", за който изследвания беше правил починалият декан на Хидротехническия факултет доцент Стефан Модев. За комплексните и значими язовири в България сходна преоценка не е правена. Да не приказваме за по-малките. Дали бент. " Студена " е към момента дълголетен изравнител и в този момент? По предварителни данни от Национален институт по метеорология и хидрология, изнесени в пресата, 2019 година е била суха. Но какъв брой огромно е било изземането от язовира и по какъв начин е било контролирано и следено нямаме публични данни.
Нека кажа няколко думи за мъртвия размер. По принцип от него не се взема вода, тъй като той е предопределен да се запълни с наносите, които реката носи със себе си през годините на употреба на язовира. При огромните язовири размерът на мъртвия размер нормално се пресмята за 100 години. Това значи, че на петдесетата година той не е напълнен и би могло от него да се взема вода, стига да има техническа опция за това. Да, водата няма да е с изискваните качества и ще е мътна, тъй като пречиствателната станция не е проектирана за подобен режим на работа, само че вода ще има. Това е последна мярка и се ползва извънредно рядко.
- Може ли да се подава вода за водоснабдяване от язовир, който е юридически за други цели?
- У нас язовирите са правени за разнообразни цели - за напояване, за водоснабдяване, за произвеждане на сила. Има и такива за сложни цели. Отговорът е, че един язовир, който е издигнат, да вземем за пример, като напоителен, може да бъде употребен по-късно за водоснабдяване. Стига качеството на водата да дава отговор на условията за питейна вода, като да вземем за пример бъдещият язовир " Луда Яна ". Започнат е като напоителен, в този момент се довършва като водоснабдителен.
- Имат ли новопостроените дребни ВЕЦ-овете роля в източването на язовирите?
- Към съвсем всички огромни язовири има построени Водноелектрическа централа. Те са огромни, тъй като са били проектирани да обработват огромни количества вода, защото по времето на построяването им въпросът с така наречен екологичен отток след язовирите не е стоял. Сега подобен отток би трябвало да се обезпечи и резонно в съществуващите Водноелектрическа централа са конфигурирани дребни турбини, които да го " обработват ". Тук проблем не виждам, стига в действителност да е култивиран единствено екологичният отток. Повечето нови дребни Водноелектрическа централа са построени най-вече на " течащи води ", т.е. не са към язовири. Но, в случай че на реката над тях има построен язовир, те биха могли да окажат въздействие, макар че не те командват изтакането на язовира. Как и какъв брой са работили може да се наблюдава от разрешителните им за водоползване, издадени от Министерство на околната среда и водите, както и от количеството създадена сила.
Още малко информация по тематиката за язовирите и новите Водноелектрическа централа. За последните 30 години потреблението на вода за напояване у нас е спаднала съвсем шест пъти. Това оставя " неизползвани " размери в язовирите, които обслужват напояването и към тези размери интерес демонстрираха дребните и не толкоз дребни Водноелектрическа централа. От една страна, в това няма нищо неприятно, защото прекомерно цялостните язовири понижават потенциала си за предотвратяване от наводнения. Отделно от това, всеки препълнен размер, занемарен от Водноелектрическа централа, е загуба за стопанската система на страната. От друга страна, обаче, новите Водноелектрическа централа могат да блокират вероятно уголемение на напояването, заради одобрените им размери за водоползване. Отделен, само че значим въпрос е и до каква степен обосновано са били избрани тези размери. Интересно е да се означи, че има и дребни Водноелектрическа централа, които са ситуирани на напоителни канали, което не е изненадващо, странното е, че са частни. Проблемът при тях не е, че работят през поливния сезон, а това, че желаят да работят и през зимата, когато напоителната система по принцип не работи. От това следват доста негативи за доставчика на вода, само че не бих желал да встъпвам в детайлности.
- А какви са другите хидротехнически проблеми с водите на България?
- Язовирите са единствено едната страна. От другата страна са доставчиците на вода. Загубите на вода са точно там - в системите за транспорт и доставка. В самите язовири има загуби от дестилация или изпарение от водното огледало, само че те не са забавни, тъй като са неизбежни. Важни са загубите на вода във водоразпределителните мрежи. Тази информация, обаче, се намира мъчно. Но от свободно наличните данни на Националния статистически институт може да се види, че загубите за питейно-битово водоснабдяване са приблизително 60 на 100, а за напоителните системи - 65 на 100. Това, което постоянно споделям на студентите е, че не е обикновено в напоителните системи, където водата тече в открити канали и във водоснабдителните системи, където водата тече в тръби, да има съвсем идентични загуби.
- А за какво се случва?
- Защото водоснабдителните системи са остарели - множеството са над 50 години, а някои имат и над 70 години. Тогава тръбите са били азбестоцименти или чугунени, връзките сред тях са главният проблем. И оттова има течове. Другият са старите арматури. Колкото по-голямо е налягането в мрежата, толкоз по-големи са и течовете. Хората надали са се замисляли, че в едно обитаемо място течовете са по-големи нощно време, в сравнение с денем. Причината е, че през деня всички употребяват вода и налягането пада, което води до по-малки загуби.
- Какви са ограниченията за справяне с тези загуби?
- Мерките ги има написани в нашите учебници. Едната е замяна на тръбите. В днешно време има дълготрайни тръби със сигурни връзки, при които загубите на вода в мрежата може да са под един %. Или се свеждат до загуби от недобре затворени кранове и арматури. Другите ограничения са за понижаване на налягането в мрежата. Не желая да изпадам допълнително детайлности, само че да не забравяме и персоналната отговорност на всеки от нас за това по какъв начин употребява водата у дома.
- А каква би била инвестицията за понижаване на загубите?
- Мои сътрудници от Хидротехническия факултет, които са се занимавали с тематиката, споделят, че става дума за 11 милиарда лв. за ВиК мрежите в страната. Но тук влизат също и помпени станции, пречиствателни станции и прочие Само за водопроводната мрежа евентуално ще са нужни към 5 милиарда лв.. Ако приказваме за възстановяване на положението и на напоителните системи, вложенията за тях биха били от същия порядък. Само за рехабилитация, непълен ремонт и минимална рационализация на транспортно-разпределителната мрежа, съгласно Световната банка, са нужни към 2 милиарда лв.. Повтарям, това е единствено за основните и второстепенни канали и не включва така наречен напоителни полета, т.е. третостепенната мрежа. Вероятно, в случай че би трябвало да се " стегне " целият воден бранш, включително язовири, хидроенергийни системи, отводнителни системи и други сумата би била към 40 милиарда, само че никой не е правил съответни калкулации.
- Кой би трябвало да заплати за това? Или компаниите ще ни натоварят с по-висока цена на водата?
- Първо желая да кажа, че инвестиция от 5 или 10 милиарда лв. не може да се обезпечи за една година. Дори и за 10 ще е доста мъчно. Проблемът е двупосочен - хората желаят да има вода, това е неотменимо човешко право. От друга страна, част от водата се разхищава необмислено, като някои поливат с питейна вода тревата в двора си или си пълнят басейна. Други си поливат градинките със зеленчуци. Но за някои от тези, вторите, това е единственият метод да си оказват помощ финансово. Именно по тази причина казусът с водните запаси е сложен. Но на въпроса за цената на водата. ВиК операторите, както и сходни на тях сдружения като " Напоителни системи ", да вземем за пример, би трябвало да дефинират цената на водата на база възобновяване на разноските, без да се начислява облага. Тук се включват разноски за заплати, за ток, горива, поправки и други. Голямо перо са и вложенията. Цената се получава като се разделят разноските на размера вода. Ако вложенията са направени с дарения от някого, тогава не би трябвало да се включват в разноските. Но в случай че са обезпечени със заем, който би трябвало да се връща, ще се включат. Това е и концепцията на европрограмите - да обезпечат един тип подаяние, което не се връща, т.е. понижава се частта на инвестицията, която се включва в цената на водата. Но тук има и още един забавен миг. Разходите на какъв размер вода да се разделят - на конфискувания от водоизточника или на доставения на клиентите? С две думи, кой би трябвало да поеме загубите по водопреносната мрежа? Всяка система има неизбежни загуби на вода. Тези загуби би трябвало да ги поеме потребителят, тъй като той желае доставката на вода. Но загуби над неизбежните би трябвало да се поемат от сдружението. Това би трябвало да го подтиква да ги понижава, т.е. да влага. За страдание, звучи елементарно, само че когато би трябвало да се направи на процедура става мъчно. Например, кой ще каже какъв брой са неизбежните загуби? А в случай че сдружението няма средства, от кое място ще се обезпечат вложенията? Как ще се подтикват потребителите да пестят вода?
Тези въпроси могат да намерят своето решение, само че има различен въпрос, който не се задава - в случай че стартираме замяна на тръбите, имаме ли фрагменти, с които ще го създадем? Кандидат-студентите за компетентност " ВиК " са намалели близо два пъти през последните 5 години, а работа има доста, както се вижда. Кой ще направи плановете? Кой ще работи по тях по-късно? Кой ще експлоатира системите? Има висши учебни заведения, които приготвят инженери по " ВиК ", без да ги образова нито един учител, приключил тази компетентност. За какво качество можем да приказваме? При вложения за 10 милиарда, качествените план и осъществяване даже 2% да спестят, това значи 200 млн. лв. икономии! Толкова ли сме богати, че да се лишим от тях? Относно язовирите - макар че Министерски съвет разгласи нашата компетентност " Хидростроителство " за предпазена, броят на искащите да я учат студенти е сериозно невисок от години. Кой ще проектира нови язовири? Кой ще ремонтира тези виновни уреди? Кой ще ги експлоатира? Същото се отнася и до хидромелиорациите - напоителни и отводнителни системи, насипи и прочие Там проблемите не са толкоз ясно забележими, само че също ги има. Отново се връщам на тематиката първоначално - най-големият проблем на водите у нас е, че с тях главно се занимават неспециалисти.
В институциите, свързани с водния бранш, липсват хидроинженери
Загубите нощем са по-големи. Денем всички употребяват вода и налягането пада
Нямаме фрагменти за ремонт на тръбите. Кандидатите за компетентност " ВиК " са намалели 2 пъти за 5 години
Поне 40 милиарда лева са нужни, с цел да се " стегне " целият воден бранш
- Доц. Филков, в хидроинженерно отношение язовир " Студена " е във фокуса на мненията. Беше ли предизвестена рецесията?
- По отношение на язовир " Студена " тези дни ми попадна публикация от март 2014 година. Заглавията са съвсем същите като сегашните. Само че тогава не е имало режим. Днес, съвсем 6 години по-късно обстановката е сходна.
- Как се е разминало без водна рецесия тогава? Повече превалявания ли?
- Донякъде. Тогава през март е имало 9 милиона куб.м. вода в язовира. Докато в този момент още през ноември бе под четири милиона. Но при нас в университета няма подробни данни нито за отток, нито за това кое сдружение какъв брой използва от язовирите. Рядко имаме подробна информация, с цел да можем да създадем разбор на аргументите.
- А кои са главните проблеми на язовирите в България?
- Основният проблем за мен е, че както при решаването на въпросите с язовирите, по този начин и за ВиК, и за останалите браншове на водния бранш, не се търси и взема мнението на експерти - хидроинженери. Те липсват или са сериозно дребен брой в главните институции, свързани с водния бранш. Там, където ги има, са изтласкани на по-заден проект, за сметка на хора, които нямат това обучение и подготовка, само че имат самочувствието на знаещи, тъй като им е обещано правото да вземат решения. Управлението на водите е значима активност, която не може без високо квалифицирани експерти.
Иначе, в случай че би трябвало да обобщя напълно в резюме другите проблеми - те са механически и оперативни. За техническите проблеми на язовирите не бих желал да приказвам - това е доста обширна и прекомерно профилирана тематика. Техническото положение на язовирите се следи от Държавната организация по метрологичен и механически контрол (ДАМТН). Там въпросът е какъв брой са язовирите. У нас имаме 53 язовира, които са сложни и значими, разказани в Закона за водите. Общият брой за България е 6844, само че не е финален. Това споделиха от ДАМТН на кръглата маса, извършена в УАСГ в края на ноември предходната година. Според мен, не всички от преброените язовири са всъщност такива. Смятам, че броя е по-малка, само че от ДАМТН съблюдават дефиницията в Закона за водите - в случай че един воден обект дава отговор на избрани критерии, значи е язовир. Дефиницията в закона един път към този момент бе изменена, само че още веднъж е неудовлетворителна.
- А кои са оперативните проблеми?
- По отношение на оперативните проблеми, които са свързани с режима на изтакане на водохранилището дано да направя едно разяснение. Язовирите контролират речния отток и се подразделят на годишни и многогодишни изравнители. При годишните, още наричани сезонни, един цикъл запълване-източване-запълване е в границите на една година. Обикновено максимумът на запълването е през май-юни, след което следва източване и минимумът е през ноември-декември, като може да се придвижи и в януари-февруари. При многогодишните изравнители времето за запълване е повече от година. Така в интервала на прииждане язовирът гладко, с съмнения, се запълва за 2, 3 или повече години, като са вероятни и преливания. Съответно в интервали на маловодие за няколко години може да се доближи до мъртвия размер. Никъде няма язовири, които да обезпечават 100% потреблението, по тази причина е изцяло обикновено да има и интервали на рецесия с дефицит на вода. Годишните изравнители са по-уязвими в интервали на суша. По тази причина има концепция язовирите за водоснабдяване, годишни изравнители, да бъдат свързани с спешни връзки с язовири, многогодишни изравнители. На този стадий това е единствено концепция, тя ще коства доста пари, само че си заслужава да се обмисли, като се има поради какво се случва с климата.
- Какъв изравнител е бил бент. " Студена "? Възможно ли е да взема вода от мъртвия размер?
- Яз. " Студена " е планиран за дълголетен изравнител. Обемите на всички язовири се дефинират посредством водностопански проучвания и баланс на приходите и разноските, т.е. баланс на оттока на реката и потреблението - да вземем за пример, за водоснабдяване, за напояване, за произвеждане на електрическа енергия. Болшинството язовири у нас са проектирани и изграждани преди 50 и повече години. За това време са се трансформирали както оттокът на реките, по този начин и потреблението. В резултат на тези промени, даден язовир може да се трансформира от дълголетен в годишен изравнител. Пример за това е бент. " Копринка ", за който изследвания беше правил починалият декан на Хидротехническия факултет доцент Стефан Модев. За комплексните и значими язовири в България сходна преоценка не е правена. Да не приказваме за по-малките. Дали бент. " Студена " е към момента дълголетен изравнител и в този момент? По предварителни данни от Национален институт по метеорология и хидрология, изнесени в пресата, 2019 година е била суха. Но какъв брой огромно е било изземането от язовира и по какъв начин е било контролирано и следено нямаме публични данни.
Нека кажа няколко думи за мъртвия размер. По принцип от него не се взема вода, тъй като той е предопределен да се запълни с наносите, които реката носи със себе си през годините на употреба на язовира. При огромните язовири размерът на мъртвия размер нормално се пресмята за 100 години. Това значи, че на петдесетата година той не е напълнен и би могло от него да се взема вода, стига да има техническа опция за това. Да, водата няма да е с изискваните качества и ще е мътна, тъй като пречиствателната станция не е проектирана за подобен режим на работа, само че вода ще има. Това е последна мярка и се ползва извънредно рядко.
- Може ли да се подава вода за водоснабдяване от язовир, който е юридически за други цели?
- У нас язовирите са правени за разнообразни цели - за напояване, за водоснабдяване, за произвеждане на сила. Има и такива за сложни цели. Отговорът е, че един язовир, който е издигнат, да вземем за пример, като напоителен, може да бъде употребен по-късно за водоснабдяване. Стига качеството на водата да дава отговор на условията за питейна вода, като да вземем за пример бъдещият язовир " Луда Яна ". Започнат е като напоителен, в този момент се довършва като водоснабдителен.
- Имат ли новопостроените дребни ВЕЦ-овете роля в източването на язовирите?
- Към съвсем всички огромни язовири има построени Водноелектрическа централа. Те са огромни, тъй като са били проектирани да обработват огромни количества вода, защото по времето на построяването им въпросът с така наречен екологичен отток след язовирите не е стоял. Сега подобен отток би трябвало да се обезпечи и резонно в съществуващите Водноелектрическа централа са конфигурирани дребни турбини, които да го " обработват ". Тук проблем не виждам, стига в действителност да е култивиран единствено екологичният отток. Повечето нови дребни Водноелектрическа централа са построени най-вече на " течащи води ", т.е. не са към язовири. Но, в случай че на реката над тях има построен язовир, те биха могли да окажат въздействие, макар че не те командват изтакането на язовира. Как и какъв брой са работили може да се наблюдава от разрешителните им за водоползване, издадени от Министерство на околната среда и водите, както и от количеството създадена сила.
Още малко информация по тематиката за язовирите и новите Водноелектрическа централа. За последните 30 години потреблението на вода за напояване у нас е спаднала съвсем шест пъти. Това оставя " неизползвани " размери в язовирите, които обслужват напояването и към тези размери интерес демонстрираха дребните и не толкоз дребни Водноелектрическа централа. От една страна, в това няма нищо неприятно, защото прекомерно цялостните язовири понижават потенциала си за предотвратяване от наводнения. Отделно от това, всеки препълнен размер, занемарен от Водноелектрическа централа, е загуба за стопанската система на страната. От друга страна, обаче, новите Водноелектрическа централа могат да блокират вероятно уголемение на напояването, заради одобрените им размери за водоползване. Отделен, само че значим въпрос е и до каква степен обосновано са били избрани тези размери. Интересно е да се означи, че има и дребни Водноелектрическа централа, които са ситуирани на напоителни канали, което не е изненадващо, странното е, че са частни. Проблемът при тях не е, че работят през поливния сезон, а това, че желаят да работят и през зимата, когато напоителната система по принцип не работи. От това следват доста негативи за доставчика на вода, само че не бих желал да встъпвам в детайлности.
- А какви са другите хидротехнически проблеми с водите на България?
- Язовирите са единствено едната страна. От другата страна са доставчиците на вода. Загубите на вода са точно там - в системите за транспорт и доставка. В самите язовири има загуби от дестилация или изпарение от водното огледало, само че те не са забавни, тъй като са неизбежни. Важни са загубите на вода във водоразпределителните мрежи. Тази информация, обаче, се намира мъчно. Но от свободно наличните данни на Националния статистически институт може да се види, че загубите за питейно-битово водоснабдяване са приблизително 60 на 100, а за напоителните системи - 65 на 100. Това, което постоянно споделям на студентите е, че не е обикновено в напоителните системи, където водата тече в открити канали и във водоснабдителните системи, където водата тече в тръби, да има съвсем идентични загуби.
- А за какво се случва?
- Защото водоснабдителните системи са остарели - множеството са над 50 години, а някои имат и над 70 години. Тогава тръбите са били азбестоцименти или чугунени, връзките сред тях са главният проблем. И оттова има течове. Другият са старите арматури. Колкото по-голямо е налягането в мрежата, толкоз по-големи са и течовете. Хората надали са се замисляли, че в едно обитаемо място течовете са по-големи нощно време, в сравнение с денем. Причината е, че през деня всички употребяват вода и налягането пада, което води до по-малки загуби.
- Какви са ограниченията за справяне с тези загуби?
- Мерките ги има написани в нашите учебници. Едната е замяна на тръбите. В днешно време има дълготрайни тръби със сигурни връзки, при които загубите на вода в мрежата може да са под един %. Или се свеждат до загуби от недобре затворени кранове и арматури. Другите ограничения са за понижаване на налягането в мрежата. Не желая да изпадам допълнително детайлности, само че да не забравяме и персоналната отговорност на всеки от нас за това по какъв начин употребява водата у дома.
- А каква би била инвестицията за понижаване на загубите?
- Мои сътрудници от Хидротехническия факултет, които са се занимавали с тематиката, споделят, че става дума за 11 милиарда лв. за ВиК мрежите в страната. Но тук влизат също и помпени станции, пречиствателни станции и прочие Само за водопроводната мрежа евентуално ще са нужни към 5 милиарда лв.. Ако приказваме за възстановяване на положението и на напоителните системи, вложенията за тях биха били от същия порядък. Само за рехабилитация, непълен ремонт и минимална рационализация на транспортно-разпределителната мрежа, съгласно Световната банка, са нужни към 2 милиарда лв.. Повтарям, това е единствено за основните и второстепенни канали и не включва така наречен напоителни полета, т.е. третостепенната мрежа. Вероятно, в случай че би трябвало да се " стегне " целият воден бранш, включително язовири, хидроенергийни системи, отводнителни системи и други сумата би била към 40 милиарда, само че никой не е правил съответни калкулации.
- Кой би трябвало да заплати за това? Или компаниите ще ни натоварят с по-висока цена на водата?
- Първо желая да кажа, че инвестиция от 5 или 10 милиарда лв. не може да се обезпечи за една година. Дори и за 10 ще е доста мъчно. Проблемът е двупосочен - хората желаят да има вода, това е неотменимо човешко право. От друга страна, част от водата се разхищава необмислено, като някои поливат с питейна вода тревата в двора си или си пълнят басейна. Други си поливат градинките със зеленчуци. Но за някои от тези, вторите, това е единственият метод да си оказват помощ финансово. Именно по тази причина казусът с водните запаси е сложен. Но на въпроса за цената на водата. ВиК операторите, както и сходни на тях сдружения като " Напоителни системи ", да вземем за пример, би трябвало да дефинират цената на водата на база възобновяване на разноските, без да се начислява облага. Тук се включват разноски за заплати, за ток, горива, поправки и други. Голямо перо са и вложенията. Цената се получава като се разделят разноските на размера вода. Ако вложенията са направени с дарения от някого, тогава не би трябвало да се включват в разноските. Но в случай че са обезпечени със заем, който би трябвало да се връща, ще се включат. Това е и концепцията на европрограмите - да обезпечат един тип подаяние, което не се връща, т.е. понижава се частта на инвестицията, която се включва в цената на водата. Но тук има и още един забавен миг. Разходите на какъв размер вода да се разделят - на конфискувания от водоизточника или на доставения на клиентите? С две думи, кой би трябвало да поеме загубите по водопреносната мрежа? Всяка система има неизбежни загуби на вода. Тези загуби би трябвало да ги поеме потребителят, тъй като той желае доставката на вода. Но загуби над неизбежните би трябвало да се поемат от сдружението. Това би трябвало да го подтиква да ги понижава, т.е. да влага. За страдание, звучи елементарно, само че когато би трябвало да се направи на процедура става мъчно. Например, кой ще каже какъв брой са неизбежните загуби? А в случай че сдружението няма средства, от кое място ще се обезпечат вложенията? Как ще се подтикват потребителите да пестят вода?
Тези въпроси могат да намерят своето решение, само че има различен въпрос, който не се задава - в случай че стартираме замяна на тръбите, имаме ли фрагменти, с които ще го създадем? Кандидат-студентите за компетентност " ВиК " са намалели близо два пъти през последните 5 години, а работа има доста, както се вижда. Кой ще направи плановете? Кой ще работи по тях по-късно? Кой ще експлоатира системите? Има висши учебни заведения, които приготвят инженери по " ВиК ", без да ги образова нито един учител, приключил тази компетентност. За какво качество можем да приказваме? При вложения за 10 милиарда, качествените план и осъществяване даже 2% да спестят, това значи 200 млн. лв. икономии! Толкова ли сме богати, че да се лишим от тях? Относно язовирите - макар че Министерски съвет разгласи нашата компетентност " Хидростроителство " за предпазена, броят на искащите да я учат студенти е сериозно невисок от години. Кой ще проектира нови язовири? Кой ще ремонтира тези виновни уреди? Кой ще ги експлоатира? Същото се отнася и до хидромелиорациите - напоителни и отводнителни системи, насипи и прочие Там проблемите не са толкоз ясно забележими, само че също ги има. Отново се връщам на тематиката първоначално - най-големият проблем на водите у нас е, че с тях главно се занимават неспециалисти.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ