Сбирката на ГЕРБ като панихида за 22-г. от смъртта на Тато днес - slava.bg
5 август, който ГЕРБ избра за своята изключителна (като всичко напоследък) конференция, в действителност е денят на гибелта на Тодор Живков (05.08.1998г.), което сигурно значи, че разбирането за връзка на властта е на първолашко равнище. Особено, когато лайтмотивът от словото на премиера беше съвсем като девиза от известието за свалянето на Тато в Работническо дело: "Всичко в името на народа, всичко за богатството на
народа ".
Това беше и един от Живковите девизи, които помним. Редом с "Дела, каузи и отново каузи ", който видяхме като слоган в акцията за локалните избори на ГЕРБ есента във разновидността "Работа, работа, работа ". На този декор думите на премиера, че бил жертва на оня режим, няма по какъв начин да звучат безапелационно. Толкова по въпроса за всички обществени антрополози, политически психолози и други представящи се за информационни гуру-та на властта.
Започваме историята на Живков от политическия край, подреден от Москва. Изпратен на пленум на 10 ноември 1989 година с благодарности, изключен от Българска комунистическа партия 6 дни по-късно и изпъден от резиденцията в Банкя, която му беше дом, а след месец и нещо към този момент подложен зад решетките по Дело №1 против него "за извращенията " на режима, което той след години съумя да докара до оправдаването си.
Понеже съдружните сътрудници на ГЕРБ от Съюз на демократичните сили, очевидно по съвет на същите "разбирачи ", упоменати нагоре, предложиха концепцията за Велико Народно заседание, също като другарите на Тодор Живков откакто му взеха властта, дано да напомним малко известния факт, че Живков е народен представител във Велико Народно заседание след преврата на 9 септември 1944 година Той е измежду гласувалите ДимитрОвската конституция, както би я нарекъл, четвърт век преди да направи своята Живковска през 1971 година
Преди 9 септември печатарският чирак и синдикалист е бил връзка на управлението на незаконната Българска комунистическа партия с отряда Чавдар в Софийско, в който отпред е неговият предстоящ боен министър Добри Джуров - един от хората, които най-после ще го смъкват, дружно с бащата на Сергей Станишев - Димитър, и бъдещия идеолог на Партията Йордан Йотов - също "чавдарци ".
Както самичък споделя Живков, по това време при един капан на полицията желае да си тегли патрона, с цел да не бъде хванат, само че оръжието засича и той остава жив. Не споделя с никого тази история, до момента в който отива при Ванга като първи партиен и държавен началник и тя му я споделя пред неговия слисан взор - това самичък Живков го признава след рухването си от власт.
След преврата на 9 септември става краткотрайно началник на софийската полиция, след това през 1949 година за няколко месеца е кмет на София - апропо, първия определен кмет - преди него от 1878 година всички са назначавани.
Оттам почва стремителна партийна кариера като секретар по селското стопанство на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Става любим на зетя на Георги Димитров и заради това министър председател и водач на Българска комунистическа партия Вълко Червенков след гибелта на "вожда и учителя ". Той му поверява напълно управлението на комунистите на 4 март 1954 година като първи секретар, с цел да се посвети на стопанската система като министър председател. Ала Живков съумява да се съюзи с ветераните на партията и да му спретне прелом през април 1956 г, като поставя за министър председател легендата Антон Югов, комуто обаче взема Министерство на вътрешните работи.
Това е единствено краткотрайно, до момента в който съумява да постави свои хора на всички места. Особено значима е дясната му ръка Минчо Спасов, който де факто е необут на тайните служби. Така съумява и да катурне "старите приятели ". На 27 ноември 1962 година Тодор Живков сплотява партийната и държавната власт като става, с изключение на първи секретар на Българска комунистическа партия, и ръководител на Министерския съвет на България и остава на поста до 1971 година
Тогава закрива синекурната служба ръководител на президиума на Народното събрание, която се дава на съдружните сътрудници - земеделците, и е равнозначна на държавен глава. Сам става президент. Длъжността, с цел да не звучи по "капиталистически " е наречена ръководител на Държавния съвет на Народна република България. И остава на нея до 17
ноември 1989 година
Всъщност, при договарянията за напускането на позицията на водач на Българска комунистическа партия на 9-10 ноември 1989 година, която през 1971 година е нарекъл "генерален секретар " - позицията със същото име, само че друга същина се върна за малко в Министерство на вътрешните работи преди няколко години, той счита, че е договорил с превратаджиите против себе си оставането на върха на държавната власт. Ала се е лъгал. Собственото му протеже Петър Младенов, седмица откакто му лишава партийното, лишава и президенсткото му кресло.
За основен публичен обвинител на "Тодор Живков и неговото обграждане " е зает другият млад "кадър " на Живков - Андрей Луканов, който през 1986 година е твърдо уверен да смъкна от поста вицепремиер. Но минути преди края на 13-ия конгрес на Българска комунистическа партия, по волята на руския дипломат, потомъкът на партиен клан е оставен кандидат-член на Политбюро, а по-късно даже е повдигнат до първи вицепремиер. Още един, с изключение на Живковия човек на тъкмо същата позиция Стоян Марков, който пък е тъст на брата на Милен Велчев - двамата братя продадоха преди дни БТК.
Снимка: Българска телеграфна агенция
народа ".
Това беше и един от Живковите девизи, които помним. Редом с "Дела, каузи и отново каузи ", който видяхме като слоган в акцията за локалните избори на ГЕРБ есента във разновидността "Работа, работа, работа ". На този декор думите на премиера, че бил жертва на оня режим, няма по какъв начин да звучат безапелационно. Толкова по въпроса за всички обществени антрополози, политически психолози и други представящи се за информационни гуру-та на властта.
Започваме историята на Живков от политическия край, подреден от Москва. Изпратен на пленум на 10 ноември 1989 година с благодарности, изключен от Българска комунистическа партия 6 дни по-късно и изпъден от резиденцията в Банкя, която му беше дом, а след месец и нещо към този момент подложен зад решетките по Дело №1 против него "за извращенията " на режима, което той след години съумя да докара до оправдаването си.
Понеже съдружните сътрудници на ГЕРБ от Съюз на демократичните сили, очевидно по съвет на същите "разбирачи ", упоменати нагоре, предложиха концепцията за Велико Народно заседание, също като другарите на Тодор Живков откакто му взеха властта, дано да напомним малко известния факт, че Живков е народен представител във Велико Народно заседание след преврата на 9 септември 1944 година Той е измежду гласувалите ДимитрОвската конституция, както би я нарекъл, четвърт век преди да направи своята Живковска през 1971 година
Преди 9 септември печатарският чирак и синдикалист е бил връзка на управлението на незаконната Българска комунистическа партия с отряда Чавдар в Софийско, в който отпред е неговият предстоящ боен министър Добри Джуров - един от хората, които най-после ще го смъкват, дружно с бащата на Сергей Станишев - Димитър, и бъдещия идеолог на Партията Йордан Йотов - също "чавдарци ".
Както самичък споделя Живков, по това време при един капан на полицията желае да си тегли патрона, с цел да не бъде хванат, само че оръжието засича и той остава жив. Не споделя с никого тази история, до момента в който отива при Ванга като първи партиен и държавен началник и тя му я споделя пред неговия слисан взор - това самичък Живков го признава след рухването си от власт.
След преврата на 9 септември става краткотрайно началник на софийската полиция, след това през 1949 година за няколко месеца е кмет на София - апропо, първия определен кмет - преди него от 1878 година всички са назначавани.
Оттам почва стремителна партийна кариера като секретар по селското стопанство на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Става любим на зетя на Георги Димитров и заради това министър председател и водач на Българска комунистическа партия Вълко Червенков след гибелта на "вожда и учителя ". Той му поверява напълно управлението на комунистите на 4 март 1954 година като първи секретар, с цел да се посвети на стопанската система като министър председател. Ала Живков съумява да се съюзи с ветераните на партията и да му спретне прелом през април 1956 г, като поставя за министър председател легендата Антон Югов, комуто обаче взема Министерство на вътрешните работи.
Това е единствено краткотрайно, до момента в който съумява да постави свои хора на всички места. Особено значима е дясната му ръка Минчо Спасов, който де факто е необут на тайните служби. Така съумява и да катурне "старите приятели ". На 27 ноември 1962 година Тодор Живков сплотява партийната и държавната власт като става, с изключение на първи секретар на Българска комунистическа партия, и ръководител на Министерския съвет на България и остава на поста до 1971 година
Тогава закрива синекурната служба ръководител на президиума на Народното събрание, която се дава на съдружните сътрудници - земеделците, и е равнозначна на държавен глава. Сам става президент. Длъжността, с цел да не звучи по "капиталистически " е наречена ръководител на Държавния съвет на Народна република България. И остава на нея до 17
ноември 1989 година
Всъщност, при договарянията за напускането на позицията на водач на Българска комунистическа партия на 9-10 ноември 1989 година, която през 1971 година е нарекъл "генерален секретар " - позицията със същото име, само че друга същина се върна за малко в Министерство на вътрешните работи преди няколко години, той счита, че е договорил с превратаджиите против себе си оставането на върха на държавната власт. Ала се е лъгал. Собственото му протеже Петър Младенов, седмица откакто му лишава партийното, лишава и президенсткото му кресло.
За основен публичен обвинител на "Тодор Живков и неговото обграждане " е зает другият млад "кадър " на Живков - Андрей Луканов, който през 1986 година е твърдо уверен да смъкна от поста вицепремиер. Но минути преди края на 13-ия конгрес на Българска комунистическа партия, по волята на руския дипломат, потомъкът на партиен клан е оставен кандидат-член на Политбюро, а по-късно даже е повдигнат до първи вицепремиер. Още един, с изключение на Живковия човек на тъкмо същата позиция Стоян Марков, който пък е тъст на брата на Милен Велчев - двамата братя продадоха преди дни БТК.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ