Пенсиите - 50 на сто страхове и съмнения
48% от българите са обезпечени на минималния предел за съответното работно място.
Само 56% считат, че при по-големи вноски ще получават повече на старини
Искат по-голяма бистрота при харченето на парите
Всеки втори е на минималния предел
Очакванията на хората за пенсиите, които ще взимат на старини, са свързани с доста страхове и подозрения. Само 55,7% от българите са съгласни с изказванието, че колкото повече осигуровки внася човек до момента в който работи, толкоз по-голяма пенсия ще получава. Останалите или не са съгласни с това (29,6%) или не могат да преценяват (14,7%). Това демонстрира анкета, направена по поръчка на Националната организация за доходи, за настройките на хората към заплащането на налози.
Освен това единствено 51% от хората са показали, че биха се осигурявали върху по-високи приходи, в случай че знаят, че и персоналната им пенсия ще бъде по-голяма. В анкетата обаче няма уточняващ въпрос за какво това е по този начин. 48% от българите са обезпечени на минималния предел за съответното работно място. Само 41,9% са обезпечени над този предел, а останалите или не знаят или даже са под него.
Над 19% от интервюираните са декларирали, че ще трансферират парите си от частен пенсионен фонд в Национален осигурителен институт, а други 37% не знаят дали ще го създадат. Основната причина за прехвърлянето е, че Национален осигурителен институт е по-сигурен от частните фондове (73% от искащите да трансферират парите си). Но също така повече от половината от тях считат, че по този начин ще получават по-голяма пенсия.
Най-голям е делът на показалите, че най-често укривани са налозите от наеми (59,3% от анкетираните) и Данък добавена стойност (44%). Любопитно е, че на въпроса израз на какво е съзнателното заплащане на налозите, най-вече са дали отговор - на морал (38%). През 2019 година доста нараства делът на хората, които считат, че съзнателното заплащане на данъците е поради боязън от наказване (29%), а понижава делът на тези, които считат, че това е отговорност към личното бъдеще (13%). Само 57,3% са уверени, че колкото повече хора заплащат съзнателно отговорностите си, толкоз по-качествено страната ще извършва уговорките си към жителите.
Основното нещо, което съгласно хората би трябвало да се промени, с цел да стартират повече жители да заплащат данъците си, е по-голяма бистрота в разпределението на разноските на хазната (45% от анкетираните). За 38,4% е значимо да бъдат нараснали качеството и количеството на предлаганите против налозите услуги, а 36% желаят по-голяма правдивост при разпределението на парите в хазната. Намалението на данъците остава чак на четвърто място (35,5% от анкетираните), като доста хора са дали повече от един отговор.
Мъжете с повече средства от дамите
Имаме по 3320 лева в частните фондове
643 хиляди вършат доброволни вноски
Средно по 3320 лева за втора пенсия имат българите в частните пенсионни фондове, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Разбира се, хората, които в този момент стартират първата си работа, имат минимални суми по персоналната си сметка в универсалните пенсионни фондове. А хората, които са пред пенсия имат повече средства.
При хората сред 15 и 19 година насъбраните средства в универсалните пенсионни фондове са приблизително 132 лева Но даже и при тези на възраст 55-59 година междинният размер на средствата за втора пенсия по никакъв начин не е огромен - близо 4100 лева Тази сума е задоволителна човек да взима пенсия от 340 лева в продължение на една година.
Мъжете имат малко повече средства от дамите за старини, демонстрират данните на КФН. Средната насъбрана сума в универсалните фондове от мъжете е 3476 лева, а от дамите - 3154 лева Причината за това е разликата в заплащането на мъжете и дамите.
Заради дребните суми за старини, които имат хората в персоналните си сметки в универсалните фондове, доста се обезпечават и в доброволни пенсионни фондове. Доброволни вноски за старини вършат 643 хиляди души. Като приблизително на месец те вършат вноска за трета пенсия от 72 лева
За интервал от три месеца
53,7 хиляди трансферираха средствата си за старини
Преместиха 184 млн. лева
Над 53,7 хиляди души са трансферирали средствата си за старини, които са насъбрани по персоналните им сметки, от един частен пенсионен фонд в различен през първото тримесечие на годината, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Те понижават с 3,9% по отношение на последното тримесечие на 2019 година
През първото тримесечие хората, трансформирали присъединяване си в универсалните пенсионни фондове са 49 583, а в професионалните - 3 674. Най-малко хора са трансформирали присъединяване си в доброволните пенсионни фондове - единствено 512.
Общата сума на трансферираните средства от обезпечените жители от един в различен пенсионен фонд през тримесечието е 184,4 млн. лева От тях 166,5 млн. лева са трансферирани сред разнообразни универсални фондове, 16,5 млн. лева сред професионални, а 1,4 млн. лева сред доброволни фондове. Общият размер на трансферираните средства понижава с 9% по отношение на последното тримесечие на предходната година.
Национална агенция за приходите е след църквата
68% желаят заплатата си по банкова сметка
Повечето хора биха желали да получават заплатите си единствено по банкова карта. 67,5% от участниците в проучването по поръчка на Национална агенция за приходите са дали отговор, че поддържат концепцията компаниите да превеждат заплатите единствено по банков път.
Любопитно е и утвърждението на хората към институциите в страната. На първо място с 52,8% утвърждение от жителите е Българската православна черква. На идващите места с доста непосредствен резултат са Национален осигурителен институт (49,5%) и Национална агенция за приходите (48,9%). За съпоставяне активността на Народното събрание е утвърдена единствено от 20,5% от интервюираните.
За преобладаващия брой от хората (71,3%) рискът от укриване на налози е безпричинно висок, а други 17,6% не знаят дали е по този начин. Само 11,1% счита, че рискът от укриване на налози или осигуровки си заслужава.
Източник/ Труд
Само 56% считат, че при по-големи вноски ще получават повече на старини
Искат по-голяма бистрота при харченето на парите
Всеки втори е на минималния предел
Очакванията на хората за пенсиите, които ще взимат на старини, са свързани с доста страхове и подозрения. Само 55,7% от българите са съгласни с изказванието, че колкото повече осигуровки внася човек до момента в който работи, толкоз по-голяма пенсия ще получава. Останалите или не са съгласни с това (29,6%) или не могат да преценяват (14,7%). Това демонстрира анкета, направена по поръчка на Националната организация за доходи, за настройките на хората към заплащането на налози.
Освен това единствено 51% от хората са показали, че биха се осигурявали върху по-високи приходи, в случай че знаят, че и персоналната им пенсия ще бъде по-голяма. В анкетата обаче няма уточняващ въпрос за какво това е по този начин. 48% от българите са обезпечени на минималния предел за съответното работно място. Само 41,9% са обезпечени над този предел, а останалите или не знаят или даже са под него.
Над 19% от интервюираните са декларирали, че ще трансферират парите си от частен пенсионен фонд в Национален осигурителен институт, а други 37% не знаят дали ще го създадат. Основната причина за прехвърлянето е, че Национален осигурителен институт е по-сигурен от частните фондове (73% от искащите да трансферират парите си). Но също така повече от половината от тях считат, че по този начин ще получават по-голяма пенсия.
Най-голям е делът на показалите, че най-често укривани са налозите от наеми (59,3% от анкетираните) и Данък добавена стойност (44%). Любопитно е, че на въпроса израз на какво е съзнателното заплащане на налозите, най-вече са дали отговор - на морал (38%). През 2019 година доста нараства делът на хората, които считат, че съзнателното заплащане на данъците е поради боязън от наказване (29%), а понижава делът на тези, които считат, че това е отговорност към личното бъдеще (13%). Само 57,3% са уверени, че колкото повече хора заплащат съзнателно отговорностите си, толкоз по-качествено страната ще извършва уговорките си към жителите.
Основното нещо, което съгласно хората би трябвало да се промени, с цел да стартират повече жители да заплащат данъците си, е по-голяма бистрота в разпределението на разноските на хазната (45% от анкетираните). За 38,4% е значимо да бъдат нараснали качеството и количеството на предлаганите против налозите услуги, а 36% желаят по-голяма правдивост при разпределението на парите в хазната. Намалението на данъците остава чак на четвърто място (35,5% от анкетираните), като доста хора са дали повече от един отговор.
Мъжете с повече средства от дамите
Имаме по 3320 лева в частните фондове
643 хиляди вършат доброволни вноски
Средно по 3320 лева за втора пенсия имат българите в частните пенсионни фондове, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Разбира се, хората, които в този момент стартират първата си работа, имат минимални суми по персоналната си сметка в универсалните пенсионни фондове. А хората, които са пред пенсия имат повече средства.
При хората сред 15 и 19 година насъбраните средства в универсалните пенсионни фондове са приблизително 132 лева Но даже и при тези на възраст 55-59 година междинният размер на средствата за втора пенсия по никакъв начин не е огромен - близо 4100 лева Тази сума е задоволителна човек да взима пенсия от 340 лева в продължение на една година.
Мъжете имат малко повече средства от дамите за старини, демонстрират данните на КФН. Средната насъбрана сума в универсалните фондове от мъжете е 3476 лева, а от дамите - 3154 лева Причината за това е разликата в заплащането на мъжете и дамите.
Заради дребните суми за старини, които имат хората в персоналните си сметки в универсалните фондове, доста се обезпечават и в доброволни пенсионни фондове. Доброволни вноски за старини вършат 643 хиляди души. Като приблизително на месец те вършат вноска за трета пенсия от 72 лева
За интервал от три месеца
53,7 хиляди трансферираха средствата си за старини
Преместиха 184 млн. лева
Над 53,7 хиляди души са трансферирали средствата си за старини, които са насъбрани по персоналните им сметки, от един частен пенсионен фонд в различен през първото тримесечие на годината, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Те понижават с 3,9% по отношение на последното тримесечие на 2019 година
През първото тримесечие хората, трансформирали присъединяване си в универсалните пенсионни фондове са 49 583, а в професионалните - 3 674. Най-малко хора са трансформирали присъединяване си в доброволните пенсионни фондове - единствено 512.
Общата сума на трансферираните средства от обезпечените жители от един в различен пенсионен фонд през тримесечието е 184,4 млн. лева От тях 166,5 млн. лева са трансферирани сред разнообразни универсални фондове, 16,5 млн. лева сред професионални, а 1,4 млн. лева сред доброволни фондове. Общият размер на трансферираните средства понижава с 9% по отношение на последното тримесечие на предходната година.
Национална агенция за приходите е след църквата
68% желаят заплатата си по банкова сметка
Повечето хора биха желали да получават заплатите си единствено по банкова карта. 67,5% от участниците в проучването по поръчка на Национална агенция за приходите са дали отговор, че поддържат концепцията компаниите да превеждат заплатите единствено по банков път.
Любопитно е и утвърждението на хората към институциите в страната. На първо място с 52,8% утвърждение от жителите е Българската православна черква. На идващите места с доста непосредствен резултат са Национален осигурителен институт (49,5%) и Национална агенция за приходите (48,9%). За съпоставяне активността на Народното събрание е утвърдена единствено от 20,5% от интервюираните.
За преобладаващия брой от хората (71,3%) рискът от укриване на налози е безпричинно висок, а други 17,6% не знаят дали е по този начин. Само 11,1% счита, че рискът от укриване на налози или осигуровки си заслужава.
Източник/ Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ