46% увеличение на заплатите. 32-часова седмица с 40 часа заплащане. Възстановяване на традиционните пенсии.
Исканията, които един по-борбен профсъюз на Обединените автомобилни работници наложи на General Motors, Stellantis и Ford – искания, които дори президентът на UAW нарича „дръзки“ – го доближават до стачка, когато договорът му изтече на 14 септември.
Автомобилните производители, които правят милиарди печалби, отхвърлиха списъка с желания на UAW. Те твърдят, че исканията му са нереалистични във време на ожесточена конкуренция от страна на Tesla и по-нископлатени чуждестранни производители на автомобили, докато светът преминава от двигатели с вътрешно горене към електрически превозни средства. Широката пропаст между страните може да означава стачка срещу един или повече от автомобилните производители, което може да изпрати и без това завишените цени на автомобилите още повече.
„Ние ще спечелим:“ Президентът на UAW обявява резултатите от гласуването за стачка General Motors Q2 печалбите нарастват с 52% при силни продажби Продажбите на автомобили спадат — но печалбите се увеличаватЧленовете на UAW гласуваха с огромно мнозинство, за да упълномощят своите лидери да обявят стачка. Същото имат и канадските автомобилни работници, чиито договори изтичат четири дни по-късно и които са посочили Ford като своя цел.
UAW не каза дали ще избере един целеви автомобилен производител. Може да удари и трите, въпреки че това може да изчерпи стачния фонд на профсъюза за по-малко от три месеца.
От друга страна, ако една стачка продължи дори само 10 дни, ще струва на тримата автомобилни производители близо милиард долара, изчисли Anderson Economic Group. По време на 40-дневна стачка на UAW през 2019 г. само GM загуби 3,6 милиарда долара.
Съюзът обвинява Stellantis, GM в нечестни трудови практики
Миналата седмица синдикатът повдигна обвинения за нечестни трудови практики срещу Stellantis и GM, за които каза, че все още не са направили контрапредложения. Що се отнася до Форд, Фейн заяви, че отговорът му, като отхвърли повечето от исканията на синдиката, „обижда нашата ценност“.
И тримата автомобилни производители контрираха, че обвиненията на синдиката са неоснователни и че търсят справедлива сделка, която да им позволи да инвестират в бъдещето.
Марик Мастърс, професор по бизнес в Държавния университет Уейн в Детройт, предположи, че силният пазар на труда в САЩ и огромните печалби на компаниите са дали на Фейн влияние в преговорите. В допълнение, отбеляза той, производителите на автомобили са готови да пуснат множество нови електрически превозни средства, които биха били забавени от стачка. И те разполагат само с ограничен запас от превозни средства, за да издържат на продължително излизане.
„Те са уязвими“, каза Мастърс.
„Въпросът наистина е“, каза той, „са партиите, които желаят да продвижат някои от тези неща на масата? Това все още не е очевидно." Високо. Той увери работниците, че могат да постигнат значителни печалби, ако са готови да ходят на колони.
Въпреки това дори Фейн описа предложенията на синдиката като „дръзки“ в искането за възстановяване на традиционните пенсии с дефинирани доходи за нови служители; край на нивата на заплатите; увеличение на пенсиите на пенсионерите; и — може би най-дръзко — 32-часова седмица срещу 40 часа заплащане.
В момента работниците на UAW, които са били наети след 2007 г., не получават пенсии с дефинирани доходи. Техните ползи за здравето също са по-малко щедри. В продължение на години профсъюзът се отказа от общите увеличения на заплатите и загубите увеличения на разходите за живот, за да помогне на компаниите да контролират разходите. Въпреки че най-добрите монтажници печелят $32,32 на час, временните работници започват от малко под $17. Все пак работниците на пълен работен ден са получили чекове за разпределение на печалбата, вариращи тази година от $9 716 във Ford до $14 760 в Stellantis.
Крис Линдзи, член на синдиката, който произвежда камиони Ford в завод в Луисвил, твърди, че работниците заслужават по-голям дял от значителните печалби на Ford.
"Продължаваме да се отказваме, но нищо в замяна", каза Линдзи. „Просто искаме нещо честно.“
Може би най-големият проблем, блокиращ договорното споразумение, е представителството на профсъюзите в 10 завода за батерии за електромобили, което компаниите предложиха. Повечето от тези заводи са съвместни предприятия с южнокорейски производители на батерии, които искат да плащат по-малко.
„Тези работници, работещи с батерии, заслужават същите стандарти за заплати и заплати, за които са се борили поколения автомобилни работници“, каза Фейн на членовете .
Съюзът се опасява, че тъй като електромобилите са по-лесни за конструиране, с по-малко движещи се части, ще са необходими по-малко работници за сглобяването им. В допълнение, работниците в инсталациите за двигатели с вътрешно горене и трансмисии вероятно ще загубят работа в прехода; те ще имат нужда от място, където да отидат.
Фейн, 54-годишен електротехник, който излезе от фабрика на Chrysler в Кокомо, Индиана, е сред няколко работнически лидери в цялата икономика, които ескалираха изискванията си и показаха мускули. Досега тази година са се случили 247 стачки, в които са участвали 341 000 работници – най-много, откакто университетът Корнел започна да проследява стачките през 2021 г., макар и все още доста под числата през 70-те и 80-те години на миналия век.
Мастърс предположи, че автомобилните производители няма да не може бързо да замени стачкуващите работници. Стесненият пазар на труда, намаленият интерес към работни места в производството и сравнително скромните заплати биха затруднили наемането на достатъчно работници.
Някои работници в автомобилите се съобразяват с договора за UPS с най-висока заплата от $49 на час за опитни шофьори , като еталон за техните преговори. Други казват, че просто се надяват да се доближат до тази цифра.
Но производителите на автомобили казват, че едно щедро споразумение ще ги залепи с разходи, далеч над тези на техните конкуренти, точно когато започнат да произвеждат повече електромобили. Невъзможността да се включат заводите на Hyundai-Kia, Nissan, Volkswagen, Honda и Toyota в съюза отслаби влиянието на UAW, каза Хари Кац, професор по труда в Cornell.
Ако включите стойността на техните придобивки, работниците в автомобилните производители на Детройт 3 получават около 60 долара на час. Съответната цифра при базираните в чужбина автомобилни производители с фабрики в САЩ е само 40 до 45 долара, каза Кац. Голяма част от несъответствието отразява пенсиите и здравеопазването.
Ако компаниите в Детройт в крайна сметка имат по-високи разходи за труд, те ще ги прехвърлят на потребителите, което ще направи превозните средства по-скъпи, каза Сам Фиорани, анализатор от AutoForecast Решения, консултантска фирма.
„Повече от половината превозни средства, произведени в САЩ, са в заводи извън съюза“, каза той. „Така че, ако повишите цената, за да построите превозно средство с профсъюз, бихте могли да се оцените извън конкуренцията с превозни средства, които вече са произведени в Северна Америка.“
Една стачка за повече от няколко седмици ще намали все още тесния доставки на превозни средства на дилърските партиди на производителите на автомобили в Детройт. При все още силно търсене цените ще се повишат.
Членовете на UAW „напомнят на ръководството, че ръководството не може да управлява тези фабрики без споразумение“, каза Кац.
Мастърс и Кац казват, че все още има време за уреждане без стачка. Кац прогнозира споразумение, което е по-малко от номерата на UPS, вероятно с 3% общо увеличение на заплатите плюс корекции на разходите за живот, увеличени вноски на компанията към сметки 401(k) за по-нови работници и по-бързи преходи към най-високо заплащане.
Въпреки това, предложи Кац, Фейн трябва да подкрепи твърдия си разговор: „Той трябва да се докаже.“
