„Алфа Рисърч”: Повечето българи не подкрепят влизане в Еврозоната
45% от българите не утвърждават приобщаването на странат към Еврозоната. 34 на 100 са съгласни с въвеждането на еврото, а 21% от интервюираните нямат мнение. Това демонстрират резултатите от национално-представително изследване на „ Алфа Рисърч ”, извършено по поръчка на Представителството на Европейска комисия в България, в интервала 16 – 25 септември 2017 година измежду извадка от 1021 души, заяви Нова тв.
В същото време публичната поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%). Тази политика среща отрицание при 22 на 100, а 25% са без мнение.
В подтекста на общоевропейското бъдеще българските жители открояват няколко групи цели. 61% считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи и по-дългосрочно, като постави старания, преди всичко, за реализиране на стопански напредък и по-висока претовареност. Всеки трети е на мнение, че опазването на здравето, миграцията, външната политика и сигурността би трябвало да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, главно по-младите генерации, извеждат на напред във времето образованието, отбраната на гражданските и обществени права.
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с разширение към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Това е един от акцентите на идното от 1 януари 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, напомнят от социологическата организация.
През целия десетгодишен интервал на участието на страната в Европейския съюз поддръжката за приемането на балканските страни остава стабилно висока (над 50 на сто). Отрицателна е само наклонността във връзка с Турция, утвърждението за чието присъединение към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017 година, допълват от „ Алфа Рисърч ”.
Българинът остава оптимист за бъдещето на Европейски Съюз през целия интервал на еврочленство на страната ни, допълват социолозите. 40% чакат той да се развива като по-стабилен и обединен, против 18 на 100 на противоположното мнение.
Българското общество обаче е безапелационен съперник на сюжетите, които допускат фрагментирано развиване на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и Еврозоната. Относително одобрявани са също сюжетите, при които Европейски Съюз се развива както до момента (31%), или усилването му посредством единна търговия, външна политика, защитителен съюз, единни обществени стандарти (29%).
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
В същото време публичната поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%). Тази политика среща отрицание при 22 на 100, а 25% са без мнение.
В подтекста на общоевропейското бъдеще българските жители открояват няколко групи цели. 61% считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи и по-дългосрочно, като постави старания, преди всичко, за реализиране на стопански напредък и по-висока претовареност. Всеки трети е на мнение, че опазването на здравето, миграцията, външната политика и сигурността би трябвало да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, главно по-младите генерации, извеждат на напред във времето образованието, отбраната на гражданските и обществени права.
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с разширение към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Това е един от акцентите на идното от 1 януари 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, напомнят от социологическата организация.
През целия десетгодишен интервал на участието на страната в Европейския съюз поддръжката за приемането на балканските страни остава стабилно висока (над 50 на сто). Отрицателна е само наклонността във връзка с Турция, утвърждението за чието присъединение към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017 година, допълват от „ Алфа Рисърч ”.
Българинът остава оптимист за бъдещето на Европейски Съюз през целия интервал на еврочленство на страната ни, допълват социолозите. 40% чакат той да се развива като по-стабилен и обединен, против 18 на 100 на противоположното мнение.
Българското общество обаче е безапелационен съперник на сюжетите, които допускат фрагментирано развиване на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и Еврозоната. Относително одобрявани са също сюжетите, при които Европейски Съюз се развива както до момента (31%), или усилването му посредством единна търговия, външна политика, защитителен съюз, единни обществени стандарти (29%).
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ