45.9% от българите посочват името на политика Ангел Джамбазки на

45.9% от българите показват името на политика Ангел Джамбазки на въпрос кои представители на България в Европейския парламент могат да назоват. Това сочи проучване на „ Барометър България “. Анкетата е извършена измежду 863 пълнолетни български жители в телефонно изявление в интервала 20-25 юли 2018 година и е финансирана със средства на социологическата организация.

Според социолозите известността на Джамбазки е обяснима с обстоятелството, че 4 години след избора му за евродепутат той резервира постоянното си наличие и във вътрешния политически живот на страната, както и показва дейната си и поредна позиция по настоящите вътрешно и външнополитически въпроси. Той съумява както да резервира поддръжката на обичайните си гласоподаватели, по този начин и да привличе нови.

29.2% от интервюираните декларират, че не се сещат за нито един български евродепутат, 1.6% посочват Петър Курумбашев, а 3% – Мария Габриел.

„ Очевидно българските гласоподаватели не вършат разлика сред евродепутат и еврокомисар, тъй като госпожа Габриел в последните години е точно еврокомисар, а не представител в Екологичен потенциал. Останалата част от интервюираните – 20,3% познават по име някои от останалите 15 български пратеници в Европарламента “, пишат от „ Барометър България “.

Според организацията настройките на българските жители за присъединяване в най-близките избори – тези за Европейски парламент през 2019 година, не бележат особена смяна от последния месец., регистрират резултатите от извършена анонимна анкета от „ Барометър България “.

На въпрос „ Ако изборите за Европарламент се организират през днешния ден, за листата на коя политическа мощ бихте дали своят вот? “ 35,3% дават отговор ГЕРБ, 28,9% – Българска социалистическа партия, 17,8% за Обединени патриоти, 15,2% – Движение за права и свободи, за други биха дали своят вот 2,8%. При по този начин декларираните настройки ГЕРБ биха излъчили 6 или 5 евродепутата, Българска социалистическа партия – 5 или 4, Оперативна програма – 3, Движение за права и свободи – 3 или 2.

Анализът демонстрира, че двете огромни партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия разчитат на своите обичайни електорати.

„ Спецификата на вота за Движение за права и свободи демонстрира същото. Те мъчно биха могли да привлекат периферни гласове и ще разчитат на твърдите си поддръжници. При Обединените патриоти, обаче, прави усещане, че притеглят поддръжка от много по-широк кръг от гласоподаватели от тези на съставните партии (ВМРО, Атака и НФСБ). Това е обяснимо с огромната известност измежду българските жители на техния представител Ангел Джамбазки. Очевидно личността му способства за по-голямата поддръжка за Оперативна програма и прибавя сериозен дял гласоподаватели към чисто партийния електорат “, пишат социолозите.

Така изразените настройки за гласоподаване на изборите за Европарламент съвсем припокриват данните на „ Барометър България “ от преди месец. Тогава (в края на юни) поръчката на респондентите за гласоподаване на европейските избори изглеждаше по този начин: за ГЕРБ – 35,2%, за Българска социалистическа партия – 28,6%, за Оперативна програма – 16,9%, за Движение за права и свободи – 14,9%, Други – 1,8%.

Одобрението към работата на българското държавно управление като цяло, както и на министър-председателя и вицепремиерите, се резервира. Вътрешнополитическите борби сред ръководещи и съпротива, както и моментното напрежение в ръководещата коалиция, подбудени от разнообразни кавги през последните седмици, оказва леко въздействие върху рейтинга на обособени политици, само че не носи негативи за кабинета като цяло.

В края на юли 2018 година работата на Министерски съвет е одобрявана от 44% от българските жители – по този начин, както е било и през предишния месец, когато завърши българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.

Министър-председателят Бойко Борисов е одобряван от 39% (през юни утвърждението към него е било 37%).

Външният министър и заместител министър-председател Екатерина Захариева получава утвърждението на 24% от интервюираните (през юни работата й е одобрявана от 23%). Вицепремиерът Валери Симеонов отбелязва лек спад – одобряван е от 13% от участниците в изследването (през предишния месец 15% са одобрявали активността му).

Работата на военния министър и вицепремиер Красимир Каракачанов утвърждават 36% от българите (процентът утвърждение за работата му през юни е бил 35%).

Заместник министър-председателят Томислав Дончев е одобряван от 30%, до момента в който през юни 29% са изразили, че харесват работата му.

Първосигналните прочувствени реакции, подбудени от рецесията с чума по животните в Странджа и евтаназията на стадата, в последна сметка не са оказали значимо въздействие върху доверието към държавното управление.

Резултатите демонстрират, че зародилото напрежение последователно се уталожва. Като се има поради, че абсурдът значително бе подбуден от липса на информация първоначално и тиражиране на редица измислени версии и подправени вести – измежду които за съзнателно заразяване и изтребване на животните, за скришен „ импорт “ на мигранти, последвалите реакции и уточнения от страна на членове на кабинета очевидно са оказали позитивен резултат.

В това число опровержението на Бойко Борисов за съглашение за банкет на мигранти, гаранцията от страна на Красимир Каракачанов, че самолети с бежанци не кацат на военни летища и подробните уточнения на земеделския министър Румен Порожанов за размера на компенсациите, неотложността на взетите ограничения и европейските наставления, използвани към тази обстановка. Може да се каже, че съответната реакцията на властта в този случай е разпиляла протестния дял, който опозицията се надяваше да получи, яхвайки митинга на животновъдите.