Буфон за възрастта, Пирло, грешките, пандемията и щастието
43-годишният вратар на Ювентус Джанлуиджи Буфон даде изявление пред " Гардиън ", в което приказва по голям брой тематики, свързани с персоналния си живот и своята кариера.
За възрастта си и своето завръщане в клуба
Казват, че когато достигнеш избрана възраст, спадът във формата ти става внезапно - от даден миг до идващия. Аз нямам доверие в това. Чувствам това, което усещам, а чувствата вътре в мен не ме карат да мисля, че ще има неочакван колапс. Аз съм човек, който доста мощно има вяра в ориста. Когато Ювентус ми предложи да се върна в клуба, аз си помислих: " Майчице! " Никога не знаеш, може би има причина за това. Нещо, заради което е трябвало да се върна. Една последна велика история, която да напиша. Ако би трябвало да съм почтен, това се свежда и до частицата его, която е във всеки от нас. Никога не съм си представял, че ще играя толкоз дълго. Но сходни истории са красиви, по този начин мисля.
За взаимоотношенията си с Андреа Пирло
Приятелството ми с Пирло си има дълга история. Аз, той и Дженаро Гатузо се познаваме още от 1993-а около юношеския народен тим. Когато имаш шанса и опцията да изживееш премеждие като това да спечелиш международната купа, в действителност имам вяра, че това подхрани нашите взаимоотношения. Не става въпрос за другарството ни. За него не се съди по международните трофеи, само че този трофей затвърди нашата връзка. Това ни даде взаимно съгласие, което в никакъв случай няма да бъде нарушено.
Разбира се, че в този момент назовавам Пирло " тренер ". Това беше първото нещо, което направих. Пред останалите хора той постоянно ще си бъде " тренер ". Става въпрос за функции, почитание и просветеност. Докато сме към момента в клуба, той си има негова роля, както и аз своя. Когато напуснем терена или излизаме дружно, тогава можем да бъдем Джиджи и Андреа.
За препоръките към своето по-младо аз
Нека кажем, че да, има препоръки, които бих дал на своето по-младо аз. Но помня какъв бях тогава и знам какъв съм в този момент. Трябва да имам свои личен опит. Трябва да позволи неточности. Ако даден човек в никакъв случай не бърка и не заплаща цената за това, съгласно мен той в никакъв случай няма да се научи. Важното е да грешиш в живота. Още по-важно е да си плащаш за тях. Ако не си платиш дължимото, то ще си остане такова до самия край. Да се чувстваш компрометиран е основна част от растежа. Кара те да се чувстваш зле, кара те да размишляваш, кара те да се вгледаш в другите нюанси на обстановката. Когато сбъркам в някой мач, аз се усещам толкоз неловко, просто изцяло обезверен. Свикнал съм да изисквам максимума от себе си, тъй че в случай че не мога да направя нещата съвършено, аз усещам голям позор.
За пандемията от ковид
Трябва да бъда почтен, за мен първият месец от карантината беше в действителност прелестен. На първо място, пандемията ми разреши да имам повече време за себе си. Това не ми се беше случвало през целия ми живот. Получих опция да бъда с жена ми и децата ми по през целия ден. Можех да се посветя на моите занимания, книги и неща. Беше отлично време, за което не знаех, че в миналото ще получа. Аз се възползвах на най-много и ми хареса. Разбира се, с отминаването на времето, това става тежко. Все по-често си мислиш за това, през което минават други хора.
За щастието си
Мисля, че това, което ти разрешава да си добре, е екзистенциалното благополучие. Да чувстваш вътре в себе си, че си благополучен от това, което си постигнал, което правиш, в което се превръщаш. Когато прочета книга или наподобявам филм и взема нещо от тях, аз се усещам по-добре. Ако придобия някакво ново познание, това ме кара да се усещам добре. Аз съм човек, който в действителност не се нуждае от нищо, когато съм вкъщи със брачната половинка и децата ми. Говорим си за всичко и имам време да придобия нова информация или да открия нещо любопитно. Възприемам се като човек, който продължава да се развива. Не знам дали ставам по-добър или по-лош. Дано да ставам по-добър! Но значимото е, че по този метод аз се усещам благополучен.
За възрастта си и своето завръщане в клуба
Казват, че когато достигнеш избрана възраст, спадът във формата ти става внезапно - от даден миг до идващия. Аз нямам доверие в това. Чувствам това, което усещам, а чувствата вътре в мен не ме карат да мисля, че ще има неочакван колапс. Аз съм човек, който доста мощно има вяра в ориста. Когато Ювентус ми предложи да се върна в клуба, аз си помислих: " Майчице! " Никога не знаеш, може би има причина за това. Нещо, заради което е трябвало да се върна. Една последна велика история, която да напиша. Ако би трябвало да съм почтен, това се свежда и до частицата его, която е във всеки от нас. Никога не съм си представял, че ще играя толкоз дълго. Но сходни истории са красиви, по този начин мисля.
За взаимоотношенията си с Андреа Пирло
Приятелството ми с Пирло си има дълга история. Аз, той и Дженаро Гатузо се познаваме още от 1993-а около юношеския народен тим. Когато имаш шанса и опцията да изживееш премеждие като това да спечелиш международната купа, в действителност имам вяра, че това подхрани нашите взаимоотношения. Не става въпрос за другарството ни. За него не се съди по международните трофеи, само че този трофей затвърди нашата връзка. Това ни даде взаимно съгласие, което в никакъв случай няма да бъде нарушено.
Разбира се, че в този момент назовавам Пирло " тренер ". Това беше първото нещо, което направих. Пред останалите хора той постоянно ще си бъде " тренер ". Става въпрос за функции, почитание и просветеност. Докато сме към момента в клуба, той си има негова роля, както и аз своя. Когато напуснем терена или излизаме дружно, тогава можем да бъдем Джиджи и Андреа.
За препоръките към своето по-младо аз
Нека кажем, че да, има препоръки, които бих дал на своето по-младо аз. Но помня какъв бях тогава и знам какъв съм в този момент. Трябва да имам свои личен опит. Трябва да позволи неточности. Ако даден човек в никакъв случай не бърка и не заплаща цената за това, съгласно мен той в никакъв случай няма да се научи. Важното е да грешиш в живота. Още по-важно е да си плащаш за тях. Ако не си платиш дължимото, то ще си остане такова до самия край. Да се чувстваш компрометиран е основна част от растежа. Кара те да се чувстваш зле, кара те да размишляваш, кара те да се вгледаш в другите нюанси на обстановката. Когато сбъркам в някой мач, аз се усещам толкоз неловко, просто изцяло обезверен. Свикнал съм да изисквам максимума от себе си, тъй че в случай че не мога да направя нещата съвършено, аз усещам голям позор.
За пандемията от ковид
Трябва да бъда почтен, за мен първият месец от карантината беше в действителност прелестен. На първо място, пандемията ми разреши да имам повече време за себе си. Това не ми се беше случвало през целия ми живот. Получих опция да бъда с жена ми и децата ми по през целия ден. Можех да се посветя на моите занимания, книги и неща. Беше отлично време, за което не знаех, че в миналото ще получа. Аз се възползвах на най-много и ми хареса. Разбира се, с отминаването на времето, това става тежко. Все по-често си мислиш за това, през което минават други хора.
За щастието си
Мисля, че това, което ти разрешава да си добре, е екзистенциалното благополучие. Да чувстваш вътре в себе си, че си благополучен от това, което си постигнал, което правиш, в което се превръщаш. Когато прочета книга или наподобявам филм и взема нещо от тях, аз се усещам по-добре. Ако придобия някакво ново познание, това ме кара да се усещам добре. Аз съм човек, който в действителност не се нуждае от нищо, когато съм вкъщи със брачната половинка и децата ми. Говорим си за всичко и имам време да придобия нова информация или да открия нещо любопитно. Възприемам се като човек, който продължава да се развива. Не знам дали ставам по-добър или по-лош. Дано да ставам по-добър! Но значимото е, че по този метод аз се усещам благополучен.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ