Пътят на Петър през огън и лед
4240 км пешком е първата стъпка, бележеща нова посока в живота на 32-годишния българин
Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през зной, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки, сърни, змии, скорпиони
Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, с цел да стартира живота си изначало
Pacific Crest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата
“Всяко странствуване стартира с първата крачка. Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, с цел да стартира живота си изначало. ” Така приключенецът и луда глава Петър Ванев стартира описа си за първата огромна случка в живота си, разказана в книгата му “Пътека през огън и лед ”, чиято премиера е на 19 декември в родния му град Русе. Книгата включва целия му пешеходен преход по Тихоокеанския хребетен път в Съединени американски щати и споделя по какъв начин се е развил животът му преди вземането на решението, подготовката и историите, които е претърпял там.
В 382 страници и 100 фотоси са отразени персоналните му усещания, страсти, срещи, рискове. Изминаването пешком на 4240 км пешком е първата стъпка, бележеща нова посока в живота на 32-годишния българин. Това се случва, откакто няколко години костюмарът Петър Ванев се изкачва по кариерната стълбица на управител в лондонски хотел. До един миг, в който захвърля елегантните облекла и нагазва в дивата природа.
Възпитаникът на математическата гимназия в Русе записва педагогика с математика и информатика в Русенския университет, само че взема решение да прекъсне образованието си, тъй като не се вижда осъществен в специалността. Заминава за Лондон, където работи като барман и сервитьор. “Планът беше да се върна след година, само че осъзнах, че няма смисъл, тъй като не си представях бъдещето ”, показа Петър пред “Труд ”. Той се връща в Лондон и стига до поста шеф на отдел “Резервации ” в първокласен хотел с 820 стаи от веригата “Хилтън ”. В един миг осъзнава, че работата на едно място не е това, което е желал. След 7 години в Англия се прибира за една по-дълга почивка. Със документа си за Divemaster отпътува за Тайланд, 4 месеца се гмурка всеки ден и е благополучен, че може да релаксира надалеч от отговорностите и напрежението на хотела.
Междувременно е гледал кино лентата “Wild ” по книгата на Черил Стрейд “Моето премеждие в дивото ”. След трагична развръзка в живота й – ранна гибел на майка й, бракоразвод и попадане в плен на опиатите и порока Черил прави огромен завой в живота си – взема решение да измине пешком Тихоокеанския хребетен път. Силно впечатлен от историята на Черил, той взема решение да не се връща назад в Лондон, а да тръгне по същия маршрут. Със спестените си пари отпътува за Щатите и от 27 март 2017 година стартира новият му живот като странник по маршрута.
“Pacific Crest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата – Калифорния, Орегон и Вашингтон, от границата на Мексико до границата на Канада. Преминава през пустинята Мохаве в Южна Калифорния, Снежната планина в Сиера Невада, Каскадите в Северна Калифорния, равните плата с гъсти гори и комари като врабчета в Орегон, Северните Каскади в щата Вашингтон, който назовавам “Американската България ”, тъй като доста наподобява на нашата страна ”, споделя Петър.
Някои вървят по част от маршрута, само че огромното предизвикателство е да изминеш всичките 4240 км. Петър го прави за 5 месеца и един ден и е първият българин, постигнал това. Той не е броил кълко пъти си е казвал: “Край, дотук беше, не мога повече ”, само че е стискал зъби и е продължавал. “Човешките благоприятни условия са задоволителни за този преход, по-важно е душeвността да издържи ”, споделя Петър. През множеството време е вървял самичък и по-късно е осъзнал, че е доста значимо да има човек до теб, който да те ободрява, въодушевява, да “зарежда обществената ти батерия ”. По пътя той среща “Ангели на прехода ” – доброволци, които приютяват пътешествениците в дома си или им оставят по маршрута храна и вода.
Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през зной, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки, сърни, змии, скорпиони. “Те плашат хората, само че си живеят в своя хабитат и нямат нито предпочитание, нито желание да се занимават с теб. Ако си квалифициран по какъв начин да избегнеш такива срещи, няма проблем ”, споделя Петър. Преодолял е и първичния боязън да се движи самичък в тъмното, след това открива, че измежду природата е по-безопасно да спи, в сравнение с в градска среда. Нощува главно на палатка и в хамак навън. В раницата си носи най-необходимото: лека палатка, шалте за сядане на земята, спален чувал, храна за няколко дни и дребен газов котлон. “Не е напълно оцеляване в дивото, където би трябвало да си ловуваш храна ”, прецизира пътешественикът. През избрани интервали той се отбива от пътя в някое градче, с цел да се зареди с храна. Отсяда в някой хостел, с цел да почине на обикновено легло, да се изкъпе и изпере.
Когато се прибира от пътешествието, има предпочитание единствено да си почине и не счита да продължи с другите два маршрута от по този начин наречената Тройна корона – “Пътеката на Апалачите ” и “Континенталният преход ”. Едно странствуване му коства към 5000 $, плюс самолетните билети. Но намира спонсори и потегля по “Пътеката на Апалачите ” на 31 май тази година. И навръх рождения си ден 16 септември в 9,30 часа сутринта развява българското знаме на финалната точка – връх Бакстър в планината Катадин. За 109 дни минава през 92 планински върха, със 140 хиляди метра позитивна денивелация. Маршрутът минава през 14 щата по Източното крайбрежие на Съединени американски щати, от планината Спрингер в Джорджия до връх Катадин в щата Мейн – 3500 км през гъсти гори, стръмни скатове, бурни потоци и реки.
По този маршрут огромното и непрекъснато предизвикателство са теренът и атмосферните условия – стръмни, съвсем отвесни спускания и изкачвания, при мокрота на въздуха 80-90%. Дишането е затруднено, натоварването на организма е извънредно високо. По-голямата част от пътеките са покрити с камъни, а това е извънредно натоварване за глезените, тъй като постоянно са мокри и хлъзгави и при стръмно слизане са рискови. “Когато вали 4-5 дни и всичко ти е мокро, мотивацията да продължаваш напред и удоволствието от прехода са сведени до нула. Стискаш зъби и продължаваш, до момента в който пристигна хубавият миг. Както е в живота – минаваш през спадове, преодоляваш ги и най-после стигаш до върха, където се наслаждаваш на невероятна панорама. После още веднъж слизаш ”, споделя Петър. Сериозни контузии не е имал, само че от време на време дни наред е извървявал по 50-60 км на ден и умората се натрупва, а и носиш 15-18-килограмова раница.
Най-тежкият миг за Петър е бил при прекосяването на един много амортизиран мост. Ако се срути – политаш в буйните придошли води и бързеи на река, в пика на топенето на снега, където гибелта е сигурна. “Бяхме група, с цел да си оказваме помощ ”, споделя Петър. В щата Мейн се постанова да се придвижва с кану по придошлата река Кенебек, в Пенсилвания пък гази във вода до кръста.
По този маршрут постоянно се срещат черните мечки, които са по-дребни от кафевите и са по-плашливи и безобидни. “Срещал съм всевъзможни диви животни – мечки, койоти, лисици, сърни. Минаваш си умерено край тях и не те закачат. Надушват те отдалече и като се приближиш, бягат. Бях квалифициран преди да отпътува с характера на животните и по какъв начин да възпрепятствам срещи с тях ”, споделя Петър. Общо среща 12 мечки, единствено с една от тях има проблем. Тя е с двете си мечета, майчинският инстинкт се включва и стартира да ръмжи отсреща му. Петър отстъпва леко и стартира да удря и да вика. В Масачузетс среща и гърмяща змия. Не е носил револвер или нож, единствено е вземал ограничения да не докопат храната му, когато нощува навън, като я е окачвал нависоко. Изминава хилядите километри с един чифт обувки, които закърпва с конци за зъби и лепило.
Тази зима Петър счита да почине и да потърси спонсори за третия маршрут от “Тройната корона ” – Континенталния преход. Наречен е по този начин, тъй като разделя континента Северна Америка на две и е най-дълъг – 4960 км. Тръгва от Ню Мексико, през щатите Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана. Минава през Скалистите планини в Колорадо. Ню Мексико е напълно пустиня, където водата, в случай че я има, е нечиста. На Петър му следва още веднъж да мине през пустиня и планини с над 4000 м, сняг, гъсти гори, само че този път с мечки гризли. “За тях би трябвало да съм с група и добре квалифициран, тъй като те ревностно си пазят територията и са по-агресивни от черните мечки ”, споделя пътешественикът.
Какво е удоволствието да покриеш “Тройната корона ”? “Дават ти единствено един плакет, нищо друго. Това ще ме накара да се усещам пълностоен, да си потвърдя, че мога да превъзмогвам всевъзможни трудности. Но по-важното е, че върша това, което обичам, и че намирам смисъл в него. Подтиквам и въодушевявам хората да не изоставят фантазиите и задачите си и да не се боят да ги осъществят. Да преодолеят този боязън от непознатото: “Ами какво, в случай че не съумея, в случай че се проваля? ” А това май е най-ценното в човешкото битие – да предизвикаш някого да каже: “О, и аз мога! ” Моята визия за пълностоен живот е да се занимаваш с това, което те прави същински благополучен и да си свободен самичък да вземаш решения за живота си ”, споделя пътешественикът.
Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през зной, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки, сърни, змии, скорпиони
Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, с цел да стартира живота си изначало
Pacific Crest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата
“Всяко странствуване стартира с първата крачка. Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, с цел да стартира живота си изначало. ” Така приключенецът и луда глава Петър Ванев стартира описа си за първата огромна случка в живота си, разказана в книгата му “Пътека през огън и лед ”, чиято премиера е на 19 декември в родния му град Русе. Книгата включва целия му пешеходен преход по Тихоокеанския хребетен път в Съединени американски щати и споделя по какъв начин се е развил животът му преди вземането на решението, подготовката и историите, които е претърпял там.
В 382 страници и 100 фотоси са отразени персоналните му усещания, страсти, срещи, рискове. Изминаването пешком на 4240 км пешком е първата стъпка, бележеща нова посока в живота на 32-годишния българин. Това се случва, откакто няколко години костюмарът Петър Ванев се изкачва по кариерната стълбица на управител в лондонски хотел. До един миг, в който захвърля елегантните облекла и нагазва в дивата природа.
Възпитаникът на математическата гимназия в Русе записва педагогика с математика и информатика в Русенския университет, само че взема решение да прекъсне образованието си, тъй като не се вижда осъществен в специалността. Заминава за Лондон, където работи като барман и сервитьор. “Планът беше да се върна след година, само че осъзнах, че няма смисъл, тъй като не си представях бъдещето ”, показа Петър пред “Труд ”. Той се връща в Лондон и стига до поста шеф на отдел “Резервации ” в първокласен хотел с 820 стаи от веригата “Хилтън ”. В един миг осъзнава, че работата на едно място не е това, което е желал. След 7 години в Англия се прибира за една по-дълга почивка. Със документа си за Divemaster отпътува за Тайланд, 4 месеца се гмурка всеки ден и е благополучен, че може да релаксира надалеч от отговорностите и напрежението на хотела.
Междувременно е гледал кино лентата “Wild ” по книгата на Черил Стрейд “Моето премеждие в дивото ”. След трагична развръзка в живота й – ранна гибел на майка й, бракоразвод и попадане в плен на опиатите и порока Черил прави огромен завой в живота си – взема решение да измине пешком Тихоокеанския хребетен път. Силно впечатлен от историята на Черил, той взема решение да не се връща назад в Лондон, а да тръгне по същия маршрут. Със спестените си пари отпътува за Щатите и от 27 март 2017 година стартира новият му живот като странник по маршрута.
“Pacific Crest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата – Калифорния, Орегон и Вашингтон, от границата на Мексико до границата на Канада. Преминава през пустинята Мохаве в Южна Калифорния, Снежната планина в Сиера Невада, Каскадите в Северна Калифорния, равните плата с гъсти гори и комари като врабчета в Орегон, Северните Каскади в щата Вашингтон, който назовавам “Американската България ”, тъй като доста наподобява на нашата страна ”, споделя Петър.
Някои вървят по част от маршрута, само че огромното предизвикателство е да изминеш всичките 4240 км. Петър го прави за 5 месеца и един ден и е първият българин, постигнал това. Той не е броил кълко пъти си е казвал: “Край, дотук беше, не мога повече ”, само че е стискал зъби и е продължавал. “Човешките благоприятни условия са задоволителни за този преход, по-важно е душeвността да издържи ”, споделя Петър. През множеството време е вървял самичък и по-късно е осъзнал, че е доста значимо да има човек до теб, който да те ободрява, въодушевява, да “зарежда обществената ти батерия ”. По пътя той среща “Ангели на прехода ” – доброволци, които приютяват пътешествениците в дома си или им оставят по маршрута храна и вода.
Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през зной, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки, сърни, змии, скорпиони. “Те плашат хората, само че си живеят в своя хабитат и нямат нито предпочитание, нито желание да се занимават с теб. Ако си квалифициран по какъв начин да избегнеш такива срещи, няма проблем ”, споделя Петър. Преодолял е и първичния боязън да се движи самичък в тъмното, след това открива, че измежду природата е по-безопасно да спи, в сравнение с в градска среда. Нощува главно на палатка и в хамак навън. В раницата си носи най-необходимото: лека палатка, шалте за сядане на земята, спален чувал, храна за няколко дни и дребен газов котлон. “Не е напълно оцеляване в дивото, където би трябвало да си ловуваш храна ”, прецизира пътешественикът. През избрани интервали той се отбива от пътя в някое градче, с цел да се зареди с храна. Отсяда в някой хостел, с цел да почине на обикновено легло, да се изкъпе и изпере.
Когато се прибира от пътешествието, има предпочитание единствено да си почине и не счита да продължи с другите два маршрута от по този начин наречената Тройна корона – “Пътеката на Апалачите ” и “Континенталният преход ”. Едно странствуване му коства към 5000 $, плюс самолетните билети. Но намира спонсори и потегля по “Пътеката на Апалачите ” на 31 май тази година. И навръх рождения си ден 16 септември в 9,30 часа сутринта развява българското знаме на финалната точка – връх Бакстър в планината Катадин. За 109 дни минава през 92 планински върха, със 140 хиляди метра позитивна денивелация. Маршрутът минава през 14 щата по Източното крайбрежие на Съединени американски щати, от планината Спрингер в Джорджия до връх Катадин в щата Мейн – 3500 км през гъсти гори, стръмни скатове, бурни потоци и реки.
По този маршрут огромното и непрекъснато предизвикателство са теренът и атмосферните условия – стръмни, съвсем отвесни спускания и изкачвания, при мокрота на въздуха 80-90%. Дишането е затруднено, натоварването на организма е извънредно високо. По-голямата част от пътеките са покрити с камъни, а това е извънредно натоварване за глезените, тъй като постоянно са мокри и хлъзгави и при стръмно слизане са рискови. “Когато вали 4-5 дни и всичко ти е мокро, мотивацията да продължаваш напред и удоволствието от прехода са сведени до нула. Стискаш зъби и продължаваш, до момента в който пристигна хубавият миг. Както е в живота – минаваш през спадове, преодоляваш ги и най-после стигаш до върха, където се наслаждаваш на невероятна панорама. После още веднъж слизаш ”, споделя Петър. Сериозни контузии не е имал, само че от време на време дни наред е извървявал по 50-60 км на ден и умората се натрупва, а и носиш 15-18-килограмова раница.
Най-тежкият миг за Петър е бил при прекосяването на един много амортизиран мост. Ако се срути – политаш в буйните придошли води и бързеи на река, в пика на топенето на снега, където гибелта е сигурна. “Бяхме група, с цел да си оказваме помощ ”, споделя Петър. В щата Мейн се постанова да се придвижва с кану по придошлата река Кенебек, в Пенсилвания пък гази във вода до кръста.
По този маршрут постоянно се срещат черните мечки, които са по-дребни от кафевите и са по-плашливи и безобидни. “Срещал съм всевъзможни диви животни – мечки, койоти, лисици, сърни. Минаваш си умерено край тях и не те закачат. Надушват те отдалече и като се приближиш, бягат. Бях квалифициран преди да отпътува с характера на животните и по какъв начин да възпрепятствам срещи с тях ”, споделя Петър. Общо среща 12 мечки, единствено с една от тях има проблем. Тя е с двете си мечета, майчинският инстинкт се включва и стартира да ръмжи отсреща му. Петър отстъпва леко и стартира да удря и да вика. В Масачузетс среща и гърмяща змия. Не е носил револвер или нож, единствено е вземал ограничения да не докопат храната му, когато нощува навън, като я е окачвал нависоко. Изминава хилядите километри с един чифт обувки, които закърпва с конци за зъби и лепило.
Тази зима Петър счита да почине и да потърси спонсори за третия маршрут от “Тройната корона ” – Континенталния преход. Наречен е по този начин, тъй като разделя континента Северна Америка на две и е най-дълъг – 4960 км. Тръгва от Ню Мексико, през щатите Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана. Минава през Скалистите планини в Колорадо. Ню Мексико е напълно пустиня, където водата, в случай че я има, е нечиста. На Петър му следва още веднъж да мине през пустиня и планини с над 4000 м, сняг, гъсти гори, само че този път с мечки гризли. “За тях би трябвало да съм с група и добре квалифициран, тъй като те ревностно си пазят територията и са по-агресивни от черните мечки ”, споделя пътешественикът.
Какво е удоволствието да покриеш “Тройната корона ”? “Дават ти единствено един плакет, нищо друго. Това ще ме накара да се усещам пълностоен, да си потвърдя, че мога да превъзмогвам всевъзможни трудности. Но по-важното е, че върша това, което обичам, и че намирам смисъл в него. Подтиквам и въодушевявам хората да не изоставят фантазиите и задачите си и да не се боят да ги осъществят. Да преодолеят този боязън от непознатото: “Ами какво, в случай че не съумея, в случай че се проваля? ” А това май е най-ценното в човешкото битие – да предизвикаш някого да каже: “О, и аз мога! ” Моята визия за пълностоен живот е да се занимаваш с това, което те прави същински благополучен и да си свободен самичък да вземаш решения за живота си ”, споделя пътешественикът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ