42 на сто определят изминаващата година като "нито добра, нито

42 на 100 дефинират изминаващата година като "нито добра, нито неприятна " за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са еднакъв дял по отношение на твърдящите, че годината е била по-скоро неприятна за страната ни (24.8 на 100 към 24.2 процента). 61 на 100 от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през 2018 година. 17 % са твърдите скептици, съгласно които новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018-та като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша. Това демонстрират данни от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп ", направено сред 7 и 13 декември измежду 1000 пълнолетни българи.

Една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко - 10 на 100 пък мислят, че 2017 година е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната, обобщават социолозите. Не е дребен и делът на хората, очакващи 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях - 59 на 100.

Благотворителността е все по-популярна измежду българите. За последните пет години готовите да оказват помощ по някакъв метод на хора в потребност са нарастнали доста - с 16 на 100, а нежелаещите да вземат участие в коледни и новогодишни благотворителни акции са намалели с 10 %. Половината от интервюираните имат намерение да отделят средства за щедрост по време на идните коледни и новогодишни празници. 29 на 100 показват, че не биха могли да вземат участие в благотворителни акции заради финансови усложнения. 5 % не желаят да се включат в никаква форма на щедрост, а 16 на 100 към момента не са решили по какъв начин тъкмо биха постъпили и явно чакат да бъдат уместно стимулирани.

Според данните 89 на 100 от българите ще честват Коледа вкъщи. Два % възнамеряват да отидат на ресторант за Коледа, други 2 на 100 - да пътуват до родните си места. Едва един % ще отидат в чужбина за Коледа. Един % ще отидат на ски в планината и също толкоз - 1 %, ще работят по коледните празници.

По-висока подвижност се обрисува за новогодишните празници. 74 на 100 ще честват у дома, на заведения за хранене и по клубове ще честват 8 на 100. 4 % ще посрещнат Новата година в чужбина, 2 на 100 ще излязат на площадите в страната, а други 2 на 100 ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2 %, а на ски ще отидат 1.3 на 100.

57 на 100 декларират, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст сред 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които дефинират стандарта си като непосредствен до междинния, попадат в групата на изхарчилите всичко извоювано.

Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите и за жителите на столицата. Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година, са 14 %. По-често в тази категория попадат мъже, младежи под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и поданици на градовете - регионални центрове. 10 на 100 настояват, че са изхарчили целия си паричен запас - и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата.

Жените по-често от мъжете попадат в тази категория. 46 на 100 дефинират отминаващата година като "нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ". Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати и поданици на селата. В същото време българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра, са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37 % към 15 на сто). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година, разясняват социолозите.

2017 година се е оказала най-хубава за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете - регионални центрове. Годината е била неприятна за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и небогати българи. Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70 на 100 от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11 на 100 от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да я нарекат по този начин. 72 на 100 от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата.

Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи. За разлика от персоналната равносметка, в която оптимистичните настройки вземат връх над песимистичните, при публичната равносметка има паритет сред дяловете на песимистите и оптимистите за положението на страната ни през изминаващата година, означават от "Екзакта ".

Въпреки непрекъснатата и висока сдържаност към работата на политиците и на институциите у нас, проучването записва подготвеност на малко над 60 на 100 от интервюираните да насочат положителни пожелания към обособени политици в навечерието на Новата година, установяват социолозите. Добри пожелания са отправени към 90 настоящи български политици, измежду които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици. В същото време множеството от имената са посочвани от дребни дялове хора - от по 1-2 души.

Най-много празнични пожелания се насочат към Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република... към профила (от 27 на 100 от българите), към Румен Радев Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш... към профила (от 25 процента), към Мая Манолова (от 14 на сто), към Корнелия Нинова Корнелия Нинова е български политик от Българска социалистическа партия, член на Парламентарната група на... към профила (от 11 процента), към Красимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместител министър-председател по публичния... към профила (от 7 процента), към Йорданка Фандъкова Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва междинното си... към профила (от 6 на сто), към Цветан Цветанов Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987... към профила (от 6 на сто), към Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместител... към профила (от 5 на сто), към Валери Симеонов Валери Симеонов е заместител министър-председател по икономическата и... към профила (от 4 процента), към Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през интервала 2002-2011... към профила (от 3 процента), към Волен Сидеров Волен Николов Сидеров е български публицист и политик, водач на Политическа партия... към профила, Цвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от... към профила, Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета... към профила, Веселин Марешки, Стефан Данаилов Стефан Данаилов е прочут български артист, политик от Българска социалистическа партия, министър на... към профила (от по 2 на сто). Хората, които не желаят да изкажат положителни новогодишни пожелания към нито един български политик, са 29 на 100.