40% от българите имат повече доверие в здравната ни система

40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след COVID-19. Лошият надзор в системата на опазване на здравето е проблем номер едно за българите. Според 86% страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето. Това са част от главните заключения, направени на база съпоставяне на проучване на общетсвеното мнение, направено от организация „ Тренд “ през август т.г. и съпоставено с резултатите от аналогично, извършено през октомври 2019 година Възложители са „ Заедно за повече здраве “ (Български лекарски съюз), Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Интервютата са извършени по метода Пряко полустандартизирано изявление „ лице в лице “. През предишния месец организацията се е допитала до 1005 пълнолетни български жители, до момента в който при аналогичното изследване от октомври м.г. са били интеервюирани 1008 души. Размерът на статистическата неточност е ±3.1%.

Ето какво се споделя в целия разбор на експертите от „ Тренд “:

Отношението на българите към здравната система е обичайно отрицателно, само че въпреки всичко има записана положителна динамичност за последната една година, дължаща се най-вероятно на Коронавирус рецесията. 63% от българите считат, че здравната ни система се развива в отрицателна посока, до момента в който при предходното изследване от преди по-малко от година този % беше близо 70 на 100.

Мнозинството от българите (52%) са на мнение, че българското опазване на здравето се е справило с проблемите към COVID-19, а съгласно 26% от запитаните системата ни не се е справила.

40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите опазване на здравето то ни не е квалифицирано за сходен вид провокации, а 73% са на мнение, че се нуждае от в допълнение финансиране , с цел да се оправи с тях.

Хората виждат главните проблеми на системата най-много във високото доплащане за медицински услуги (52%), неналичието на медицински фрагменти (42%) и ниското качество на лекуване (42%). След това се подреждат проблемите с неприятното положение на лечебните заведения (39%) и високото доплащане за медикаменти (37%). Според 47% от българите тези негативи се дължат най-много на неприятния надзор в системата, както и на незадоволителното финансиране , което показват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври предходната година – 45% са определили неприятния надзор от страна на институциите и 29% неналичието на нужните за това средства.

Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-много в по-високото финансиране на опазване на здравето то – 12%, както и в нарастването на заплатите на медицинския личен състав – 11%.

Огромното болшинство от жителите са на мнение, че би трябвало да се отделят повече средства за опазване на здравето , като това са показали 86% от хората и през двете талази на проучването.

Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г. здравната ни система би трябвало да обезпечи и по-добър и своевременен достъп до медикаменти. 25% от участниците в изследването тази година преценят, че имат добър достъп до модерни медикаменти, само че за 54 на 100 от хората това не е по този начин. Подобна е преценката им и за опцията за потребление на модерни лечения. За 20% от интервюираните българите имат достъп до тях, а за 60 на 100 те към момента не са налични за пациентите у нас.

Парите отделени за опазване на здравето би трябвало да се изразходват най-много за възстановяване на материалната база на лечебните заведения (41%), за нови технологии/апартура и възнаграждение на повече медикаменти от страната считат 39% от запитаните.

Откъде да дойдат тези пари обаче? Категоричното мнение е, че страната би трябвало да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол считат 74 на 100, а не от повишение на осигурителната тежест, което са показали 10% или от въвеждане на в допълнение здравно осигулянаве, което дефинират единствено 18% от интервюираните.