40-годишният Димитър Кънчев, който през 1997 г. застреля баща си

40-годишният Димитър Кънчев, който през 1997 година простреля татко си Николай и втората му брачна половинка Миглена, а по-късно закла 4-годишния си брат, е изискал предварително освобождение, заяви " 24 часа ".

" Единственото, за което апелирам, е да ми се даде късмет да си трансформира живота. От 9 години съм в пандиза към този момент ", декларирал пред съда Кънчев. И градският, и апелативният съд обаче са отказали да го пуснат.

Тройното ликвидиране в мезонета на семейство Кънчеви в кв. " Гео Милев " в София стана на 2 март 1997 година Трите натрупа бяха открити ден по-късно , а полицията арестува 17-годишния тогава Димитър Кънчев.

Съдебната сага обаче продължи цели 17 години. След като няколко пъти той бе оправдаван от разнообразни правосъдни сформира на няколко инстанции, на 16 май 2011 година Кънчев бе наказан за първи път дейно. През май 2013 година тричленен състав на Върховен касационен съд удостовери решението на Софийския апелативен съд, което бе за 18 години отнемане от независимост, а година по-късно петчленен състав на Върховния касационен съд дефинира финално 16 години " отнемане от независимост " за тройния палач.

По време на процеса бе потвърдено, че Димитър е прострелял татко си Николай Кънчев след следващия скандал за пари, които той не желал да му даде, с цел да играе хазарт. След това прострелял и брачната половинка му Миглена Кънчева, която влезнала в стаята и видяла натрупа. Накрая заклал момченцето, с цел да не го издаде .

" Аз още когато разбрах за присъдата можех да изляза отвън България и сега въобще да не си приказваме. Това, че съм в този момент в пандиза не удостоверява моята виновност. Присъдата ми излезе 2 дни преди претекстовете ", споделя обаче Димитър Кънчев.

По закон условно предварително освобождение може да се постанови във връзка с наказан за всяко закононарушение, без значение от неговата тежест и тип като се изключи пожизнен затвор и пожизнен без подмяна. На първо място наказаният би трябвало да е изтърпял в действителност половината от наложеното му наказване, а в случаите на рецидив - 2/3 от него. Другата причина, която се явява и най-честият предмет на спор в правосъдните производства, е наказаният да е дал доказателства за своето коригиране. Тя предстои на съответна преценка, учредена на доказателствата по делото.