4-ти пациент с COVID-19 e починал след размотаване из пловдивски

4-ти пациент с COVID-19 e умрял след размотаване из пловдивски лечебни заведения. За трагичния случай със 70-годишния Йордан Недев от Стамболийски заяви неговият наследник Николай в намерено писмо до медиите. На 12 ноември татко му, който страдал от сърдечно заболяване и сънна апнея, е бил откаран в тежко положение от " Спешна помощ " първо в УМБАЛ " Свети Георги ". Оттам го пренасочили за приемане в МБАЛ " Пловдив ". В някогашната Окръжна болница обаче отказали да го хоспитализират макар документите, затрудненото му дишане и ниска кислородна сатурация. Върнали го вкъщи, където положението му се влошило. На другия ден околните му още веднъж викнали кола за спешна помощ, която го закарала в УМБАЛ Св. Георги ". Там този път му сложили диагноза ковид и още веднъж го насочили към МБАЛ " Пловдив ". По съвет на лекаря от " Спешна помощ " обаче роднините му го закарали до болница " Св. Иван Рилски ", където умрял. По-рано тази седмица избухнаха кавги с трима пациенти на УМБАЛ " Свети Георги ", които починаха след безгрижно отношение от страна на лекарите. Двама от тях са били принудени да чакат дълго време на открито и оставени на стълбите в безпомощно положение. Ето и цялата изповед на Николай Недев: Казвам се Николай Недев и съм наследник на умрелия Йордан Недев на 70 години от град Стамболийски. Баща ми имаше сърдечно заболяване и сънна апнея. Състоянието му се утежни на 12 ноември и фамилията ни потърси " Спешна помощ ". Закараха го в УМБАЛ " Свети Георги " – Хирургиите на " Пещерско шосе ". Там му вършиха проучвания и 2 бързи теста за ковид - и двата негативни. Баща ми заставам в незабавното поделение от 11 часа до 18 часа. Майка ми е попитала какво се случва и за какво толкоз дълго се чака, а те са дали отговор, че му търсят място къде да го одобряват. От болничното заведение заради липса на място след диалог с Регионалния Координационен Център го препратиха за банкет в МБАЛ–Пловдив след 18 часа с влошено дишане и кислородна сатурация 70%, като естествените стойности са над 95%. Трима лекари още веднъж започнаха да го преглеждат със слушалка. Лекарка от Окръжна болница отхвърли да го одобри и го посъветва да си купи уред за дишане. Тя му сподели, че и да го одобри, пътеката е такава, че след 4 дни ще го изпиши в същото положение и би трябвало да си купи уред за дишане. Въпреки, че в документите от УМБАЛ " Свети Георги " пишеше, че е за банкет, лекарката не го одобри. Баща ми беше върнат още веднъж у дома и, несъмнено, положението му се утежни. Обадихме се на персоналната му лекарка и двамата с нейния брачен партньор, който е кардиолог, останаха възмутени, че с такива индикатори не одобряват татко ми в болница. В 22,30 часа го прибрахме у дома в Стамболийски. Междувременно продължи да се утежнява. Баща ми можеше да живее, само че лекарите не направиха нищо, а в продължение на скъпите за него 24 часа ни размотаваха. На идващия ден, 13 ноември, викаме още веднъж " Спешна помощ ". Закараха го отново в Хирургиите на „ Пещерско шосе “. Оттам отхвърлиха банкет и ни дадоха документ без щемпел и автограф, в който написа, че е с COVID-19, а PCR -тест не са му правили. Настояха да го караме в Инфекциозна клиника. Обадихме се отново на персоналната лекарка, която ни посъветва: „ Той няма температура, с два бързи негативни теста е и в случай че го вкарате в Инфекциозна измежду инфектираните, ще го изтървете за часове “. Лекарят в колата за спешна помощ се обади в РЗИ и изясни, че татко ми е с два негативни теста и че на дадения документ, че е с Ковид, няма нито автограф, нито щемпел. Лекарят в колата за спешна помощ предложи да го закараме в болница „ Иван Рилски “. Там към този момент го одобриха, само че сатурацията му беше 40% и в тежко положение. На втория ден ни се обадиха, че татко ми е умрял. Нямаме искания, дори благодарим на лекарите от УМБАЛ „ Свети Георги “ за отношението, само че докторката в Окръжна болница носи виновност за гибелта на татко ми. Ако първия ден лекарката в МБАЛ „ Пловдив “ го беше приела в болничното заведение и му бяха оказали нужната помощ, можеше да е жив. Смятаме да се консултираме и с юрист, а също и с Българския Хелзинкски комитет и ще заведем дело. В 21 век сходно отношение към хората е неуместно. Не може цялостен живот да си плащаш здравните осигуровки и да не ти окажат здравна помощ, а да те оставят да умреш, разкарван от болница в болница. Какъв е този безпорядък в здравната система? Хората, които са с други болести и нямат Covid-19, къде да се лекуват?