4 риска пред изпълнението виждат от БНБ - висока инфлация,

4 риска пред осъществяването виждат от Българска народна банка - висока инфлация, слаба  стопанска система, закъснение на европари и постепенно възобновяване в браншове като туризма Ръст на стопанската система от 3,5%, нараснало ползване на семействата от 2,8% на 100, 2,1% инфлация, 5,3% безработица, 4,4% недостиг. Това е заложено в обновения вид на бюджета за тази година. Малките бюджети - на Национален осигурителен институт и на НЗОК, към този момент са утвърдени и на второ четене от комисия. Този на държавните финанси следва да бъде изменен. Направените ремонти в парите за здравната каса и Национален осигурителен институт в огромна степен дефинират и параметрите на огромния бюджет - общ размер на приходите 27 милиарда лева, 15,8 милиарда разноски и 15,2 милиарда прехвърляния. Хазната би трябвало да завърши годината с недостиг от 5,5 милиарда лева Анализатори, в това число и тези на Българска народна банка, считат, че има риск за събирането на нарасналите доходи, защото никой не се наема да предвижда следствията от четвъртата вълна на пандемията и мащабите на затваряне на стопанската система. Те слагат под подозрение дали плануваният за тази година растеж на стопанската система от 2,5% ще бъде изпълнен. Другата рискова съставния елемент са разноските, които мнозина считат, че ще бъдат по-високи. В съвсем окончателния вид нарастването на разноските с 1,21 милиарда лева се разпределя почти по този начин - 400 млн. лв. отиват за ограничения за поддръжка за бизнеса, 222 млн. – за обществена поддръжка, 200 млн. – за опазване на здравето, 133 млн. лева за избори, 53,4 млн. лева за Министерство на вътрешните работи и Министерството на правораздаването, 100 млн. лева за районното министерство, до 16,3 млн. лева за КЕВР, с цел да заплати по изгубени каузи, 30 млн. лева за подкрепяне на авиопревозвачи, 35 млн. лв. за увеличение на средствата в запаса за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия. Кой по какъв начин от политиците вижда актуализацията Според някогашния финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ промени в държавните финанси “на коляно ” са рискови и прибързани. Доверието към служебния кабинет, който направи плана за актуализация, от страна на някогашните ръководещи е нулево. Поведението на ГЕРБ наподобява като бойкот и протест на поддръжката за хората след хаоса. И ние от “Изправи се БГ! Ние идваме! ” ще настояваме да бъдат подкрепени най-тежко потърпевшите браншове като туризъм, превоз и земеделските производители ”, счита Мая Манолова. “Проблемът е, че е изработен по тертипа на ГЕРБ, като се дава опция на държавното управление да харчи големи средства и да ги насочва към браншове с другарски компании, и това, популярност богу, може да се оправи от Народното събрание сред двете четения и “Има подобен народ ” ще работи в тази посока, с цел да не може кабинетът да харчи както си желае и да облагодетелства някакви хора ", даде обещание обществено Тошко Йорданов. Движение за права и свободи не харесват май актуализацията, тъй като депутатът Йордан Цонев твърди, че това е порочният кръг от предходното ръководство, който се продължавал от служебния кабинет. “Няма нищо ужасно в актуализацията. Повечето страни в Европейски Съюз към този момент го направиха. Въпросът е дали ще стигнат парите за нужните разноски и дали ще се употребяват дейно ”, счита пък Румен Гечев от “Коалиция за България ”. Не по този начин обаче мисли някогашният финансов министър Милен Велчев. “Не е сигурна потребността от актуализация на бюджета. Когато стопанската система е в рецесия, е редно страната да заплаща. Когато стопанската система пораства, както в този момент, страната би трябвало да събира А реакцията с бюджета е като все едно сме в рецесия. Това води до риск от прегряване на стопанската система, надхвърляне на авансово предстоящата инфлация, нарушение на индикаторите, които се наблюдават от Европейската централна банка. Тази година се чака растежът да е сред 4 и 5%, което значи всичко друго, само че не и икономическа рецесия ", показва Велчев. Освен подозренията за реалистичността за увеличение на разноските, останаха подозрения и за по-висока инфлация, която е надула приходите и която може да изиграе неприятна смешка. Ябълката на раздора още при започване на парламентарните диспути бе преизчисляването на пенсиите. Въпреки първичните опасения и концепциите на всяка парламентарна група по какъв начин да се случи това, не се стигна до продупчване на бюджета на Национален осигурителен институт. Според шефа на бюджетната комисия Любомир Каримански от “Има подобен народ ” има дocтaтъчнo cpeдcтвa oт излишъкa, зa дa ce пoкpиe oдoбpeнoтo yвeличeниe нa минимaлнaтa пeнcия дo 369 лева Служебното държавно управление може да попълня фискалния запас с нов вътрешен и външен дълг. В Закона за бюджета е заложен предел от 4,5 милиарда лв.. Преди дни служебният финансов министър разгласи и първа емисия ДЦК за 200 млн. лева против нулева рента. В последната си прогноза за развиването на стопанската система от Българска народна банка показват, че има няколко рискови фактора пред осъществяването на бюджета. Единият е по-висока инфлация от предстоящата, която да изпълни хазната с пари, които не се дължат на действителен растеж на стопанската система. Годишната се чака да възлезе на 3% в края 2021 година Ускорението на инфлацията по отношение на декември 2020 година ще се дефинира най-много от значителното покачване на цените на енергийните артикули и храните. През идната година се чака закъснение на инфлацията до 0,7% в края на 2022-а, година по-късно тя ще е 1,3%, което отразява най-много допусканията за динамичността на интернационалните цени на главните първични материали. По-ниската икономическа интензивност от плануванаъа е различен риск, който виждат от Българска народна банка. А той се подхранва от чатвъртата вълна на COVID-19 и вероятното налагане на ограничаващи ограничения в страната и чужбина. Възможността за по-висок напредък през 2022–2023 година можела да пристигна от финансирането за България през механизма за възобновяване и резистентност. От Българска народна банка чакат, че пандемията ще принуждава и през тази година хората и бизнесът да икономисват повече, в сравнение с да използват. При допускане за последователно преодоляване на пандемията в интервала 2022–2023 година растежът на депозитите ще стартира да се забавя, съчетано с покачване на потреблението и последователно възобновяване на икономическата интензивност и понижаване на несигурността. Значителното повишение на депозитите щяло да задържи лихвите ниски. Натиск обаче ще откаже приключването на удължените периоди по мораториума върху заплащанията по банкови заеми. Това евентуално щяло до вдигне каузи на необслужваните заеми в портфейлите на банките и да провокира стягане на кредитните стандарти, в това число посредством известно повишение на лихвените проценти. Друг риск пред бюджета бил вероятно закъснение на съфинансирани с европейски или с национални средства капиталови планове. България все още не е внесла за утвърждение от Европейска комисия проекта си за възобновяване, а в това време в актуализацията на бюджета са заложени 400 млн. лева предплатено заплащане по него. Друга неустановеност пред стопанската система и приходите в бюджета от Българска народна банка виждат в темповете на възобновяване на някои браншове като да вземем за пример туризма. А тови било причина за евентуални усложнения при обслужването на отговорностите на компаниите от този бранш и за неподходящи трендове при заетостта в тях.