Шефът на Здравната каса: Да облагат с данък цигарите, за да има пари за здраве!
4,25 милиарда лв., отделени от страната, и още най-малко толкоз за заплащания в системата - това е приблизителната сметка на нужните пари за опазване на здравето, такава сметка направи шефът на Националната здравноосигурителна сподели (НЗОК) доктор Дечо Дечев пред Дарик радио.
Той акцентира, че има механизми без да се усилва здравната вноска да се прибавят пари в системата.
"Например избрана част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този публичен фонд. И в случай че в България се пушат по към 3 млн. кутии цигари дневно, единствено по 50 стотинки да се отделят от тях, това са 1,5 млн. лева дневно спомагателни средства, което прави по 500 млн. лева на година единствено от цигарите ", изясни Дечев.
По думите му по този начин може да се попълни фондът без да се усилва здравната вноска.
Той призна също, че в системата има и вътрешни запаси, т.е. би трябвало парите на Здравната каса да се изразходват по-внимателно.
Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет и средствата, с които би трябвало да се заплати той, сподели още шефът на Здравната каса.
"Съгласен съм с констатациите на Международния валутен фонд (МВФ), че опазването на здравето в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащанията. И трите неща са правилни ", съобщи доктор Дечев. Той уточни, че през 2002 година в България е имало 17 000 регистрирани случая на инсулти, а през 2018 година - 52 000. "Това е три пъти допълнително в случай, че през 2002 година сме били най-малко с 1 млн. души повече. И чух едно изказване, че тогава болните не са били лекувани и по тази причина не са се записали. За мен това е меко казано наивно ", разяснява шефът на НЗОК.
"Българинът никога не боледува повече, в сравнение с боледуват други. Но огромната разлика е, че българинът не се лекува по този начин, както би трябвало, за разлика от другите в Европейския съюз. По принцип ние сме идентични като разноски, като изключим %, който даваме за медикаменти - при нас той е към 30%, което е с към 50% по-висок дял от общите разноски по отношение на други европейски страни. Средният разход за лекарства от обществени средства е към 20% в други страни, а в някои и под 20% ", изясни доктор Дечев.
По думите му за 2019 година първичната извънболнична помощ ще бъде с към 18 млн. лева повече, профилираната - с 20 млн. лева, а болничната - със 180 млн. лева повече по отношение на 2018 година
"Но тези средства не разрешават всеки, който има потребност от направление, да го получи, тъй като не е допустимо да удовлетворим всяко едно искане на пациент - да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и така нататък и за това да получи направление ", уточни той.
"Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет, който дефинира какви болести влизат в този главен пакет, и средствата, с които би трябвало да се заплати това, на което човек има право. Това, което би трябвало да се направи, е или да се понижат дейностите, които се подсигуряват с този пакет, или да се усили бюджетът за тях ", сподели още Дечев.
Според него обаче българското общество не е готово да дава повече пари за опазване на здравето. "Обществото няма срещу да дава милиарди за лотарийни билети да вземем за пример, само че не желае да дава за здраве по някаква причина ", сподели още той.
Той акцентира, че има механизми без да се усилва здравната вноска да се прибавят пари в системата.
"Например избрана част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този публичен фонд. И в случай че в България се пушат по към 3 млн. кутии цигари дневно, единствено по 50 стотинки да се отделят от тях, това са 1,5 млн. лева дневно спомагателни средства, което прави по 500 млн. лева на година единствено от цигарите ", изясни Дечев.
По думите му по този начин може да се попълни фондът без да се усилва здравната вноска.
Той призна също, че в системата има и вътрешни запаси, т.е. би трябвало парите на Здравната каса да се изразходват по-внимателно.
Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет и средствата, с които би трябвало да се заплати той, сподели още шефът на Здравната каса.
"Съгласен съм с констатациите на Международния валутен фонд (МВФ), че опазването на здравето в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащанията. И трите неща са правилни ", съобщи доктор Дечев. Той уточни, че през 2002 година в България е имало 17 000 регистрирани случая на инсулти, а през 2018 година - 52 000. "Това е три пъти допълнително в случай, че през 2002 година сме били най-малко с 1 млн. души повече. И чух едно изказване, че тогава болните не са били лекувани и по тази причина не са се записали. За мен това е меко казано наивно ", разяснява шефът на НЗОК.
"Българинът никога не боледува повече, в сравнение с боледуват други. Но огромната разлика е, че българинът не се лекува по този начин, както би трябвало, за разлика от другите в Европейския съюз. По принцип ние сме идентични като разноски, като изключим %, който даваме за медикаменти - при нас той е към 30%, което е с към 50% по-висок дял от общите разноски по отношение на други европейски страни. Средният разход за лекарства от обществени средства е към 20% в други страни, а в някои и под 20% ", изясни доктор Дечев.
По думите му за 2019 година първичната извънболнична помощ ще бъде с към 18 млн. лева повече, профилираната - с 20 млн. лева, а болничната - със 180 млн. лева повече по отношение на 2018 година
"Но тези средства не разрешават всеки, който има потребност от направление, да го получи, тъй като не е допустимо да удовлетворим всяко едно искане на пациент - да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и така нататък и за това да получи направление ", уточни той.
"Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет, който дефинира какви болести влизат в този главен пакет, и средствата, с които би трябвало да се заплати това, на което човек има право. Това, което би трябвало да се направи, е или да се понижат дейностите, които се подсигуряват с този пакет, или да се усили бюджетът за тях ", сподели още Дечев.
Според него обаче българското общество не е готово да дава повече пари за опазване на здравето. "Обществото няма срещу да дава милиарди за лотарийни билети да вземем за пример, само че не желае да дава за здраве по някаква причина ", сподели още той.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ