bTV Репортерите: Златният час
39 планини и над 200 по-малки масива в страната. Повече от 40 хиляди квадратни километра планини и единствено 44 души, които да ни пазят в тях. Толкова са хората с специалност „ планински избавител “ в България.
„ Това ми е ориста на мене. Това ми е ориста. Животът съвсем ми мина тука. При всичките тия години, нямаме нито един случай, когато сме отишли и не сме го намерили жив по време на акцията и на нашите дейности, той да е изгубил живота си. Всички сме ги предали живи на лекарите “, споделя щатният избавител Методи Баненски.
„ Миналата или по-миналата година починаха двама в лавината. Отидохме и ги изровихме. За страдание нямаше късмет. Травмиращо е, само че гледаме да се оправяме по някакъв метод. Не всеки може да прави тая работа. Трябва да си имаш сърце “, споделя планинският избавител Иван Баряков.
Спасителната работа в Банско е една от най-старите. Повече от 50-годишната й историята приказва от стените, където са окачени фотоси на всички предходни планински спасители и началници на отряди.
Синовете на Методи също са част от отряда. Зам.-кметът на Банско и шефът на парк „ Пирин “, постоянно сменят костюмите с алпийската екипировка.
„ Правим го и поради хората, вършим го и поради себе си. Както споделяше един мой учител - всеки задоволява някакви висши душевни потребности - както туристите в планината, по този начин и ние, които ги спасяваме. Трябва да се отдвава нужният почит, тъй като планината си взима своето. Човек не би трябвало да подценява в никакъв случай нито изискванията, нито релефа, нито оборудването, личните си благоприятни условия “, споделя Стойчо Баненски, зам.-кметът на Банско.
На банския отряд се падат едни от най-тежките акции в Пирин. Характерни за региона са и честите лавини.
Затоплящото се време прави единствено видимо планината по-безопасно място.
За последните пет години, миналият сезон е рекордьор по избавителни акции отвън пистите - цели 42. Орлин Илиев попада в статистиките, само че преди 10 години. Лавина го опустошава под Мусала и го влачи цели 300 метра
„ Започнах да вършат опити да се изкарам от обстановката с плаващи придвижвания. Но това е доста релативно. Може би това, което аз направих ненапълно ми е помогнало да не ме превърти, което е неприятното в една такава обстановка. Престоях 18 минути в лавината. На 18-тата минута Младен Данков, който беше сътрудникът ми за спускането ме откри с лавинния апарат. Неговият. Може би съм първият потърпевш от лавина, който е избавен с лавинен апарат.
Първото чувство е на готовност. След това малко стрес, като те затрупа и най-после е невъзможност. Малко преди да изгубя схващане - тогава осъзнаваш, че не можеш нищо да направиш “, споделя Орлин.
Признава и че е подценил обстановката. Това е и най-честата неточност на опитните планинари.
Един от най-големите ни гении във фрийрайда обаче няма този шанс и загуби живота си в единия от улеите на връх Тодорка.
„ Това са едни от най-апетитните улеи за фреийрайдърите. Те са по-лесно налични, дълги са, рискови, скали, по които да скачат. Наистина съумяват да се забавляват. Всяка година планината си взима своите жертви. Падат лавини. Не е подбив. Хората не са нарушители несъмнено. Просто в по-голямата част от случаите те знаят къде отиват и какво вършат напълно целеустремено. Те знаят какъв е рискът. Въобще не би трябвало да ги съдим по този метод. Просто както при всяко едно действие, с което човек се захваща не би трябвало да си повярваме чак толкоз доста, а да бъдем постоянно малко по-предпазили, малко по-резервирани, защото в никакъв случай не можем да бъдем по-могъщи от природата “, споделя планинският избавител Атанас Уков.
Последната акция на отряда е за спасяването на финансиста Владимир Каролев. Клипчето му в обществените мрежи насочва и спасителите към мястото на случая.
„ Определено оказа помощ. Малко или доста. Ние знаехме какво е възнамерявал и къде е отишъл индивидът. Излязохме с четири моторни шейни. Много беше рисково. През нощта снегът беше заледен и в действителност контролът върху моторната шейна е най-малък. Имахме в това число и дребен случай, само че за благополучие всичко е наред. Ако не бяха моторните шейни, акцията щеше да се проточи с още няколко часа сигурно “, споделя Уков.
Освен наложителната екипировка е наложително и главното предписание - преходи не се вършат от самичък човек
„ Винаги е добре да осведомяваме хората къде отиваме. Някой би трябвало да знае къде сме. Да знае маршрута ни, нашите планове. Добре е на телефона си да сме конфигурирали приложението на ПСС. По този метод посредством натискане на един бутон дежурният може да разбере незабавно къде се намираме. Немислимо е да се излиза в зимната планина без тези защитни средства. Лавинен апарат, сонда, лопата и раница с въздушна възглавница. Доста нашумя. Но не би трябвало да мислим, че тези неща ни вършат безсмъртни. Просто те дават малко по-голям късмет да бъдем избавени, само че паднеме ли в огромна, тежка, дълга лавина нещата са доста комплицирани. В Пирин изключително най-често лавините са такива “, споделя Уков.
Пострадалите се носят на ръце. Единствената техника, която употребяват избавителните екипи са моторни шейни. Използват се и следови кучета.
Въпреки това тъй наречените „ Златен час “, в който потърпевшият има максимален късмет да оцелее към момента е надалеч за нашите избавителни служби, а системата за хеликоптерно избавяне „ Хемс “ е единствено добра, само че нерализирана концепция.
„ Това е система от хеликоптери, ситуирана на разнообразни места в страната на избрани бази и то по този начин, че от всяка една база в границите на „ златния час “ да може да се покрие територията на страната и потърпевш, или тежко болен, или нуждаещ се, какъвто и да било, той да бъде доближат, обработен и откаран към лечебно заведение. Тя ще има голяма роля в оказване на помощ при пътни произшествия, при всеки различен тип трансплантации да вземем за пример, при превозване на тежко болни от едно място на друго. Когато в действителност времето е фактор “, изяснява Емил Нешев, шеф на ПСС.
„ В Европа сме уникати. В Европейски Съюз на процедура няма друга страна, която няма проект по кое време, по какъв начин ще се случи сходна система да проработи в български условия. Румъния разполага с такава система „ Хемс “ от може би повече от 10 години. Тя е работеща. Разполагат сега с 11 хеликоптера. Доколкото знам тече процедура за още 6. Много напред са. Да не приказваме, че и Македония имат такава система - правилно с 2 хеликоптера, само че сравнете България с Македония по територия “, изяснява Нешев.
Работата на екипите би станала и още по-бърза със системите „ Лайф Сийкър “, които засичат работещи телефони с огромна акуратност.
От ПСС от години се борят за законови промени и облекчения за доброволците.
ПСС се състои от доброволци. В състава ни има над 530 доброволци. Обстановакта в България е такава, че държвата не подкрепя по никакъв метод доброволния избавител. Просто все едно не съществуват. Такива хора се намират мъчно. И не на последно място сложното им намиране е благодарние на ниското им възнаграждение “, изяснява Нешев.
„ В Европа страните толерират по всевъзможен метод доброволчеството. Особено в планинското избавяне. Например, когато доброволец отсъства от работа, би трябвало да оказва помощ на хора в планината, страната заплаща осигуровките и обществените разноски, които по този начин или другояче се поемат от работодателя. Осигуряват и компенсаци на работодателя, поради неналичието на негов човек. Имат и куп данъчни облекчения “, добавя шефът на ПСС.
Процедура за пазаруване на първия медицински хеликоптер започва преди шест месеца. Четири от военните ни хеликоптери „ Кугър “ също би трябвало да се трансфорат в избавителни. Кога обаче ще бъдат разполагаем - не е ясно.
Дотогава „ Златният час “ остава труднодостижим за избавителните ни.
„ Това ми е ориста на мене. Това ми е ориста. Животът съвсем ми мина тука. При всичките тия години, нямаме нито един случай, когато сме отишли и не сме го намерили жив по време на акцията и на нашите дейности, той да е изгубил живота си. Всички сме ги предали живи на лекарите “, споделя щатният избавител Методи Баненски.
„ Миналата или по-миналата година починаха двама в лавината. Отидохме и ги изровихме. За страдание нямаше късмет. Травмиращо е, само че гледаме да се оправяме по някакъв метод. Не всеки може да прави тая работа. Трябва да си имаш сърце “, споделя планинският избавител Иван Баряков.
Спасителната работа в Банско е една от най-старите. Повече от 50-годишната й историята приказва от стените, където са окачени фотоси на всички предходни планински спасители и началници на отряди.
Синовете на Методи също са част от отряда. Зам.-кметът на Банско и шефът на парк „ Пирин “, постоянно сменят костюмите с алпийската екипировка.
„ Правим го и поради хората, вършим го и поради себе си. Както споделяше един мой учител - всеки задоволява някакви висши душевни потребности - както туристите в планината, по този начин и ние, които ги спасяваме. Трябва да се отдвава нужният почит, тъй като планината си взима своето. Човек не би трябвало да подценява в никакъв случай нито изискванията, нито релефа, нито оборудването, личните си благоприятни условия “, споделя Стойчо Баненски, зам.-кметът на Банско.
На банския отряд се падат едни от най-тежките акции в Пирин. Характерни за региона са и честите лавини.
Затоплящото се време прави единствено видимо планината по-безопасно място.
За последните пет години, миналият сезон е рекордьор по избавителни акции отвън пистите - цели 42. Орлин Илиев попада в статистиките, само че преди 10 години. Лавина го опустошава под Мусала и го влачи цели 300 метра
„ Започнах да вършат опити да се изкарам от обстановката с плаващи придвижвания. Но това е доста релативно. Може би това, което аз направих ненапълно ми е помогнало да не ме превърти, което е неприятното в една такава обстановка. Престоях 18 минути в лавината. На 18-тата минута Младен Данков, който беше сътрудникът ми за спускането ме откри с лавинния апарат. Неговият. Може би съм първият потърпевш от лавина, който е избавен с лавинен апарат.
Първото чувство е на готовност. След това малко стрес, като те затрупа и най-после е невъзможност. Малко преди да изгубя схващане - тогава осъзнаваш, че не можеш нищо да направиш “, споделя Орлин.
Признава и че е подценил обстановката. Това е и най-честата неточност на опитните планинари.
Един от най-големите ни гении във фрийрайда обаче няма този шанс и загуби живота си в единия от улеите на връх Тодорка.
„ Това са едни от най-апетитните улеи за фреийрайдърите. Те са по-лесно налични, дълги са, рискови, скали, по които да скачат. Наистина съумяват да се забавляват. Всяка година планината си взима своите жертви. Падат лавини. Не е подбив. Хората не са нарушители несъмнено. Просто в по-голямата част от случаите те знаят къде отиват и какво вършат напълно целеустремено. Те знаят какъв е рискът. Въобще не би трябвало да ги съдим по този метод. Просто както при всяко едно действие, с което човек се захваща не би трябвало да си повярваме чак толкоз доста, а да бъдем постоянно малко по-предпазили, малко по-резервирани, защото в никакъв случай не можем да бъдем по-могъщи от природата “, споделя планинският избавител Атанас Уков.
Последната акция на отряда е за спасяването на финансиста Владимир Каролев. Клипчето му в обществените мрежи насочва и спасителите към мястото на случая.
„ Определено оказа помощ. Малко или доста. Ние знаехме какво е възнамерявал и къде е отишъл индивидът. Излязохме с четири моторни шейни. Много беше рисково. През нощта снегът беше заледен и в действителност контролът върху моторната шейна е най-малък. Имахме в това число и дребен случай, само че за благополучие всичко е наред. Ако не бяха моторните шейни, акцията щеше да се проточи с още няколко часа сигурно “, споделя Уков.
Освен наложителната екипировка е наложително и главното предписание - преходи не се вършат от самичък човек
„ Винаги е добре да осведомяваме хората къде отиваме. Някой би трябвало да знае къде сме. Да знае маршрута ни, нашите планове. Добре е на телефона си да сме конфигурирали приложението на ПСС. По този метод посредством натискане на един бутон дежурният може да разбере незабавно къде се намираме. Немислимо е да се излиза в зимната планина без тези защитни средства. Лавинен апарат, сонда, лопата и раница с въздушна възглавница. Доста нашумя. Но не би трябвало да мислим, че тези неща ни вършат безсмъртни. Просто те дават малко по-голям късмет да бъдем избавени, само че паднеме ли в огромна, тежка, дълга лавина нещата са доста комплицирани. В Пирин изключително най-често лавините са такива “, споделя Уков.
Пострадалите се носят на ръце. Единствената техника, която употребяват избавителните екипи са моторни шейни. Използват се и следови кучета.
Въпреки това тъй наречените „ Златен час “, в който потърпевшият има максимален късмет да оцелее към момента е надалеч за нашите избавителни служби, а системата за хеликоптерно избавяне „ Хемс “ е единствено добра, само че нерализирана концепция.
„ Това е система от хеликоптери, ситуирана на разнообразни места в страната на избрани бази и то по този начин, че от всяка една база в границите на „ златния час “ да може да се покрие територията на страната и потърпевш, или тежко болен, или нуждаещ се, какъвто и да било, той да бъде доближат, обработен и откаран към лечебно заведение. Тя ще има голяма роля в оказване на помощ при пътни произшествия, при всеки различен тип трансплантации да вземем за пример, при превозване на тежко болни от едно място на друго. Когато в действителност времето е фактор “, изяснява Емил Нешев, шеф на ПСС.
„ В Европа сме уникати. В Европейски Съюз на процедура няма друга страна, която няма проект по кое време, по какъв начин ще се случи сходна система да проработи в български условия. Румъния разполага с такава система „ Хемс “ от може би повече от 10 години. Тя е работеща. Разполагат сега с 11 хеликоптера. Доколкото знам тече процедура за още 6. Много напред са. Да не приказваме, че и Македония имат такава система - правилно с 2 хеликоптера, само че сравнете България с Македония по територия “, изяснява Нешев.
Работата на екипите би станала и още по-бърза със системите „ Лайф Сийкър “, които засичат работещи телефони с огромна акуратност.
От ПСС от години се борят за законови промени и облекчения за доброволците.
ПСС се състои от доброволци. В състава ни има над 530 доброволци. Обстановакта в България е такава, че държвата не подкрепя по никакъв метод доброволния избавител. Просто все едно не съществуват. Такива хора се намират мъчно. И не на последно място сложното им намиране е благодарние на ниското им възнаграждение “, изяснява Нешев.
„ В Европа страните толерират по всевъзможен метод доброволчеството. Особено в планинското избавяне. Например, когато доброволец отсъства от работа, би трябвало да оказва помощ на хора в планината, страната заплаща осигуровките и обществените разноски, които по този начин или другояче се поемат от работодателя. Осигуряват и компенсаци на работодателя, поради неналичието на негов човек. Имат и куп данъчни облекчения “, добавя шефът на ПСС.
Процедура за пазаруване на първия медицински хеликоптер започва преди шест месеца. Четири от военните ни хеликоптери „ Кугър “ също би трябвало да се трансфорат в избавителни. Кога обаче ще бъдат разполагаем - не е ясно.
Дотогава „ Златният час “ остава труднодостижим за избавителните ни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ