38 години от ядрената катастрофа в Чернобил
38-ата годишнина от най-тежката нуклеарна злополука в историята се навършва през днешния ден.
В ранните часове на събота, 26 април 1986 година, реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По време на злополуката през 1986 година Украйна и част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души ще бъдат евакуирани за часове.
Инцидентът идва, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
В идващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни.
Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая. Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят по отношение на заплахите, подбудени от радиоактивните излъчвания. Последствията имат големи политически и стопански последствия. През идващите години Съветският съюз е подложен огромен напън и претърпява солидни промени.
Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е обиден единствено тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над доста европейски страни, в това число България.
Непосредствено след детонацията учените се пробват да схванат по какъв начин да овладеят както топлината, по този начин и радиоактивността, изтичаща от откритата дейна зона на реактора.
Реакторът е затрупан с великански „ саркофаг “, изработен от стомана и бетон, с цел да спре приключването на повече радиация. Саркофагът е издигнат бързо, в опит за неотложно преодоляване казуса и в никакъв случай не е бил предопределен да издържи доста дълго. През идващите години се счита, че има заплаха от сриване и е належащо ново решение.
През 2010 година стартира построяването на по-голям железен похлупак, прочут като New Safe Confinement. През 2016 година работата по новото покритие завърши и голямата стоманена арка беше преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от истинския саркофаг, новият е планиран да издържи дълго време - към 100 години - и ще разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна благодарение на отдалечено ръководено съоръжение. Все още има големи количества рисков радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още доста години, преди да стане изцяло безвреден. Проектът коства към 1,5 милиарда евро.
Електроцентралата, градът и регионите към него ще бъдат прекомерно рискови за живеене в продължение на стотици години. Около електроцентралата има 30-километрова неразрешена зона, която беше известна дестинация за туристи преди съветската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 година
Днес към момента могат да бъдат забелязани някои от движимостите на жителите на Припят - тъкмо там, където са оставени преди 38 години. И въпреки всичко през миналите десетилетия учените бяха сюрпризирани какъв брой добре се възвръща природата в региона.
Животните са потърпевши от радиацията, само че се възползват от неналичието на хора. Сега регионът е богат на разнообразни типове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви прасета, рисове и глутници бездомни кучета.
Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до доста научни проучвания за въздействието на радиацията.
През 2015 година учените пресмятат, че има седем пъти повече вълци в неразрешената зона, в сравнение с в близки сравними региони, с помощта на неналичието на хора.
Припят обаче си остава град-призрак. Виенското колело от увеселителен парк, който би трябвало да отвори една седмица след детонацията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди доста години. /БГНЕС
В ранните часове на събота, 26 април 1986 година, реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По време на злополуката през 1986 година Украйна и част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души ще бъдат евакуирани за часове.
Инцидентът идва, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
В идващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни.
Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая. Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят по отношение на заплахите, подбудени от радиоактивните излъчвания. Последствията имат големи политически и стопански последствия. През идващите години Съветският съюз е подложен огромен напън и претърпява солидни промени.
Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е обиден единствено тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над доста европейски страни, в това число България.
Непосредствено след детонацията учените се пробват да схванат по какъв начин да овладеят както топлината, по този начин и радиоактивността, изтичаща от откритата дейна зона на реактора.
Реакторът е затрупан с великански „ саркофаг “, изработен от стомана и бетон, с цел да спре приключването на повече радиация. Саркофагът е издигнат бързо, в опит за неотложно преодоляване казуса и в никакъв случай не е бил предопределен да издържи доста дълго. През идващите години се счита, че има заплаха от сриване и е належащо ново решение.
През 2010 година стартира построяването на по-голям железен похлупак, прочут като New Safe Confinement. През 2016 година работата по новото покритие завърши и голямата стоманена арка беше преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от истинския саркофаг, новият е планиран да издържи дълго време - към 100 години - и ще разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна благодарение на отдалечено ръководено съоръжение. Все още има големи количества рисков радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още доста години, преди да стане изцяло безвреден. Проектът коства към 1,5 милиарда евро.
Електроцентралата, градът и регионите към него ще бъдат прекомерно рискови за живеене в продължение на стотици години. Около електроцентралата има 30-километрова неразрешена зона, която беше известна дестинация за туристи преди съветската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 година
Днес към момента могат да бъдат забелязани някои от движимостите на жителите на Припят - тъкмо там, където са оставени преди 38 години. И въпреки всичко през миналите десетилетия учените бяха сюрпризирани какъв брой добре се възвръща природата в региона.
Животните са потърпевши от радиацията, само че се възползват от неналичието на хора. Сега регионът е богат на разнообразни типове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви прасета, рисове и глутници бездомни кучета.
Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до доста научни проучвания за въздействието на радиацията.
През 2015 година учените пресмятат, че има седем пъти повече вълци в неразрешената зона, в сравнение с в близки сравними региони, с помощта на неналичието на хора.
Припят обаче си остава град-призрак. Виенското колело от увеселителен парк, който би трябвало да отвори една седмица след детонацията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди доста години. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ