Отново призиви за законови промени, които да регулират колекторските фирми
34 на 100 от българите срещат проблеми с изплащането на отговорностите си, най-много на ипотеки, наеми и сметки, сочат данни на Евростат.
Проблемът обаче поражда, когато длъжниците нямат опция да заплащат вноските си по заема и стартира тормоз от страна на компаниите за вземания. Пейо Майорски от Комитета за отбрана на потребителите съобщи пред bTV, че задачата му не е да атакува колекторските компании, само че държанието им е неточно и би трябвало да има законодателни промени, които да контролират тяхната активност.
Според него не е обикновено жителите да бъдат притеснявани непрекъснато, заплашвани, посещавани на работните места, тъй като това не дава отговор на етичните правила за работа. По данни на Потребителския комитет междинният дълг на българина се е покачил двойно единствено за две години – през 2017 година той е достигнал размер от 900 лева
От Асоциацията на колекторските компании обаче не са съгласни с това. Тяхната статистика демонстрира, че размерът на този дълг е 750 лева Зам.–председателят на Асоциацията на колекторските организации Александър Грилихес изясни, че в последните години Асоциацията работи по изчистване по справяне с този проблем, с цел да може работата на колекторите да дава отговор на всички правила за етични правила. Те също получават сигнали за такива случаи, само че въпреки всичко той акцентира, че при тях се намира към 80% от пазара на вземания и останалите не могат да бъдат следени.
Майорски съобщи, че те желаят всички колекторски компании да подлежат на специфични правила за разпределяне на лицензи и да бъде признат обединен устав с промени, който да важи за всички играчи на пазара.
Относно съкращаването на периода за събиране на отговорностите от 6 месеца на 2-3, Грилихес разяснява, че няма публични данни това да се е случило, само че казусът идва от там, че вземанията нормално се задават от трети лица на дадена колекторска компания и в тази ситуация тя би трябвало да извърши услугата.
Председателят на Правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов посочи, че през предходната година е имало диспути по тази тематика, в която са взели участие представители на колекторските компании, на потребителските комитети, както и длъжници. Основна роля е имала и омбудсмана Мая Манолова. По думите на Кирилов значително казусът е бил решен. Въпреки това сигналите от хора, които са унизени от частните правосъдни реализатори не престават. Депутатът акцентира, че всеки българин има правото да се отбрани при такива дейности, в случай че счита че се е излязло отвън нормите на законовата процедура. Той обаче посочи, че в връзките заемодател – дебитор би трябвало да се съблюдават правните отговорности, които протичат и за двете страни.
Според Майорски изказванията на Кирилов не са правилни. Той акцентира, че са внесли писмо с настояванията си и до омбудсмана Мая Манолова, само че не са получили към момента отговор. Грихилис съобщи също поддръжката си да има законодателни промени в този бранш.
Редактор: Деница Райкова
Проблемът обаче поражда, когато длъжниците нямат опция да заплащат вноските си по заема и стартира тормоз от страна на компаниите за вземания. Пейо Майорски от Комитета за отбрана на потребителите съобщи пред bTV, че задачата му не е да атакува колекторските компании, само че държанието им е неточно и би трябвало да има законодателни промени, които да контролират тяхната активност.
Според него не е обикновено жителите да бъдат притеснявани непрекъснато, заплашвани, посещавани на работните места, тъй като това не дава отговор на етичните правила за работа. По данни на Потребителския комитет междинният дълг на българина се е покачил двойно единствено за две години – през 2017 година той е достигнал размер от 900 лева
От Асоциацията на колекторските компании обаче не са съгласни с това. Тяхната статистика демонстрира, че размерът на този дълг е 750 лева Зам.–председателят на Асоциацията на колекторските организации Александър Грилихес изясни, че в последните години Асоциацията работи по изчистване по справяне с този проблем, с цел да може работата на колекторите да дава отговор на всички правила за етични правила. Те също получават сигнали за такива случаи, само че въпреки всичко той акцентира, че при тях се намира към 80% от пазара на вземания и останалите не могат да бъдат следени.
Майорски съобщи, че те желаят всички колекторски компании да подлежат на специфични правила за разпределяне на лицензи и да бъде признат обединен устав с промени, който да важи за всички играчи на пазара.
Относно съкращаването на периода за събиране на отговорностите от 6 месеца на 2-3, Грилихес разяснява, че няма публични данни това да се е случило, само че казусът идва от там, че вземанията нормално се задават от трети лица на дадена колекторска компания и в тази ситуация тя би трябвало да извърши услугата.
Председателят на Правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов посочи, че през предходната година е имало диспути по тази тематика, в която са взели участие представители на колекторските компании, на потребителските комитети, както и длъжници. Основна роля е имала и омбудсмана Мая Манолова. По думите на Кирилов значително казусът е бил решен. Въпреки това сигналите от хора, които са унизени от частните правосъдни реализатори не престават. Депутатът акцентира, че всеки българин има правото да се отбрани при такива дейности, в случай че счита че се е излязло отвън нормите на законовата процедура. Той обаче посочи, че в връзките заемодател – дебитор би трябвало да се съблюдават правните отговорности, които протичат и за двете страни.
Според Майорски изказванията на Кирилов не са правилни. Той акцентира, че са внесли писмо с настояванията си и до омбудсмана Мая Манолова, само че не са получили към момента отговор. Грихилис съобщи също поддръжката си да има законодателни промени в този бранш.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ