Родопчанин се бори с плъхове в джунглата
34-годишен странник от Смолян стана шлагер в обществените мрежи с неповторимите си разкази за всяка страна, през която мина, откогато стартира околосветско самичък това лято. Плановете на Вилиан Стефанов бяха да премине през 62 страни на 6 континента за към 5 години. Пътуването му стартира на 15 юни от София с нощния трен до Истанбул, след това той мина пеш, с транспортен съд, трен или рейс през Грузия, Азербайджан, Казахстан, Тайланд и Малайзия, като стигна до остров Борнео в Индонезия. Предстояха му по проект Австралия, двете Америки, Африка и да се върне през Гърция у нас, само че приключението завършва на този стадий поради липса на средства. Смелчакът обаче мина 12 000 километра през 7 страни, описвайки ги в блога си.
Вилиан споделя първо за Истанбул, откъдето поема за Азия. " Придвижвам се с корабчета сред крайбрежията на Босфора и 3-4 прекачвания ми излизат общо към 5 лева От азиатския бряг потеглям с колелото, крайбрежията са скалисти и въртя педалите по дребни пътища с доста дупки, сред гори и полета. Накрая доближавам до плажа и извозвам малко време на брега на Черно море. Къмпингуването е разрешено, дремя в заслона несмущаван. След седмица ми писва от шумотевицата по пътя и потеглям в планината. Минавам през отдалечени села и въпреки че не приказвам турски, се разбирам с локалните. Те са доста благи, дават ми храна и вода, тъй като е доста горещо. Има и полуобезлюдени села с по няколко индивида. В Турция извозвам един месец, след това отивам в Батуми, Грузия. Прекарвам 10 дни в грузинските планини и срещам страхотни хора ", споделя Вилиан.
Преживява страховита стихия, когато желае да замине с транспортен съд през Каспийско море за Казахстан, тъй като иранската му виза се бави, а индийската е отказана. На пристанището в Актау чака цели 3 дни, като през това време къмпингува в заслона зад една административна постройка. " Идват и други хора от целия свят, които също като мен желаят да прекосят Каспийско море с транспортен съд, и се срещам с доста от тях - ставаме положителни другари. Най-накрая корабът идва, само че след 3 часа в открити води се постанова да дебаркира и да спрем, тъй като има мощен вятър, а плавателният съд не е приспособен да плава в такова време. Разказват, че преди години транспортен съд от същия модел потопен, откакто попаднал в ужасна стихия с талази по шест метра. Прекарваме съвсем ден на котва, след което времето се усъвършенства и отпътуваме. Вълнението ни понася и на петия ден идваме на казахстанския бряг ", споделя Вилиан.
Предстоят му обаче компликации с набирането на китайска виза и се оказва затворен от всички страни, тъй че не може да продължи пеш или по земя. " Със аероплан прелетях през Банкок до дребното крайбрежно градче Краби, което е същински парадайс. Тук е умерено, хората се усмихват и времето минава постепенно. От Краби ходя на остров Пукет, който е много по-туристически, има доста хора. Посещавам Алеята на маймуните, Големия Буда, доста места с панорамни изгледи, аквариума. От Пукет хвърча за Куала Лумпур, Малайзия, който е много претъпкан. Тук се продават копринени и ленени облекла. Тук са кулите Петронас, Куала Лумпур и още доста небостъргачи. Някои от тях са като излезли от научнофантастичните филми - задачите окичени с пълзящи растения, големи солидни здания, комбинация от метал, сплави и структура. Човек се усеща много незабележим. Това е огромен бизнес център, в който могат да се видят заможни предприемачи, а зад ъгъла - изпаднали полуголи сиромаси, дремещи на сянка зад някоя колона ", споделя родопчанинът.
Следва преходът му към остров Борнео и град Понтианак. " Огромен град, хората се устоят със земеделие и лов на риба. Изключително отзивчиви са и всички желаят да се снимат с мен. Остров Калимантан е най-големият остров, отсам минава и екваторът. Жегата е убийствена, всеки ден не пада под 38 градуса, а през нощта е към 30. В дребното градче Сосок се срещам с Итно, който е преподавател по британски език в две от учебните заведения в региона. Заедно ги посещаваме и в час описвам на децата за приключенията си. Той е извънредно общителен и ми оказва помощ да хвана рейса за град Синтанг, откъдето да навляза в джунглата. Този град обаче е по-голям и по-населен, хората не са чак толкоз дружелюбни. Имам шанса да срещна Иван, който е началник на локалния списък ", споделя пътешественикът. Следва последният стадий, който се оказва извънредно уморителен, с рискови животни в джунглата.
" Навлизам в джунглата и незабавно съм заобиколен от пълчища комари. Притеснявам се да не се заразя с малария, употребявам спрей, само че получавам десетки ухапвания. Преходът до скалата е тежък, към 3 часа драпане по съвсем вертикален скат през джунглата. В нея има големи буболечки и е огромна горещина. Ризата ми прогизва за негативно време, водата ми свършва и се заставям да отпия непосредствено от дребната бликам, останала от реката през сухия сезон. Най-накрая се добирам до височината и с изненада откривам, че тук има изоставена дървена барака. Влизам в нея и стартира да вали проливен дъжд, нощта ми не е спокойна, тормозят ме няколко големи плъха, които атакуват запасите ми от храна и непрекъснато гризат по завивката ми. На другата заран към момента вали, слизам в по-ниската част малко преди смрачаване, само че почвата е мокра, хързулвам се надолу, падам, въргалям се, без да се нараня съществено. Преспивам малко пред основния път, на който на следващия ден заран би трябвало да се срещна с Иван и да ме откара назад до Синтанг ", споделя той.
Така завършва първата част от околосветското странствуване на Вилиан.
" Да обиколиш света е фантазия, която си коства да бъде преследвана непременно! ", декларира неповторимият родопчанин.
молянчанинът влезе и в региона на авариралата през 1986 година АЕЦ " Чернобил " и изоставения град Припят с гайгеров брояч, с цел да снима опустошението. Вилиан е квалифициран бакалавър със компетентност " Туризъм ", само че работи като IT експерт, с цел да финансира начинанията си. Мечтата му е да зареже компютрите и да се самоиздържа от заниманието си. Озовавал се е в епицентъра на гръмотевична стихия, до отровна змия и мечка, само че съгласно него най-големите компликации са тези, които сами си слагаме в мозъците си.
Вилиан има четири книги с пътешествия, в „ Експедиция: Железен Път “ разказва приключенията си около железопътната линия, която следва от западната до източната граница на България.
Вилиан споделя първо за Истанбул, откъдето поема за Азия. " Придвижвам се с корабчета сред крайбрежията на Босфора и 3-4 прекачвания ми излизат общо към 5 лева От азиатския бряг потеглям с колелото, крайбрежията са скалисти и въртя педалите по дребни пътища с доста дупки, сред гори и полета. Накрая доближавам до плажа и извозвам малко време на брега на Черно море. Къмпингуването е разрешено, дремя в заслона несмущаван. След седмица ми писва от шумотевицата по пътя и потеглям в планината. Минавам през отдалечени села и въпреки че не приказвам турски, се разбирам с локалните. Те са доста благи, дават ми храна и вода, тъй като е доста горещо. Има и полуобезлюдени села с по няколко индивида. В Турция извозвам един месец, след това отивам в Батуми, Грузия. Прекарвам 10 дни в грузинските планини и срещам страхотни хора ", споделя Вилиан.
Преживява страховита стихия, когато желае да замине с транспортен съд през Каспийско море за Казахстан, тъй като иранската му виза се бави, а индийската е отказана. На пристанището в Актау чака цели 3 дни, като през това време къмпингува в заслона зад една административна постройка. " Идват и други хора от целия свят, които също като мен желаят да прекосят Каспийско море с транспортен съд, и се срещам с доста от тях - ставаме положителни другари. Най-накрая корабът идва, само че след 3 часа в открити води се постанова да дебаркира и да спрем, тъй като има мощен вятър, а плавателният съд не е приспособен да плава в такова време. Разказват, че преди години транспортен съд от същия модел потопен, откакто попаднал в ужасна стихия с талази по шест метра. Прекарваме съвсем ден на котва, след което времето се усъвършенства и отпътуваме. Вълнението ни понася и на петия ден идваме на казахстанския бряг ", споделя Вилиан.
Предстоят му обаче компликации с набирането на китайска виза и се оказва затворен от всички страни, тъй че не може да продължи пеш или по земя. " Със аероплан прелетях през Банкок до дребното крайбрежно градче Краби, което е същински парадайс. Тук е умерено, хората се усмихват и времето минава постепенно. От Краби ходя на остров Пукет, който е много по-туристически, има доста хора. Посещавам Алеята на маймуните, Големия Буда, доста места с панорамни изгледи, аквариума. От Пукет хвърча за Куала Лумпур, Малайзия, който е много претъпкан. Тук се продават копринени и ленени облекла. Тук са кулите Петронас, Куала Лумпур и още доста небостъргачи. Някои от тях са като излезли от научнофантастичните филми - задачите окичени с пълзящи растения, големи солидни здания, комбинация от метал, сплави и структура. Човек се усеща много незабележим. Това е огромен бизнес център, в който могат да се видят заможни предприемачи, а зад ъгъла - изпаднали полуголи сиромаси, дремещи на сянка зад някоя колона ", споделя родопчанинът.
Следва преходът му към остров Борнео и град Понтианак. " Огромен град, хората се устоят със земеделие и лов на риба. Изключително отзивчиви са и всички желаят да се снимат с мен. Остров Калимантан е най-големият остров, отсам минава и екваторът. Жегата е убийствена, всеки ден не пада под 38 градуса, а през нощта е към 30. В дребното градче Сосок се срещам с Итно, който е преподавател по британски език в две от учебните заведения в региона. Заедно ги посещаваме и в час описвам на децата за приключенията си. Той е извънредно общителен и ми оказва помощ да хвана рейса за град Синтанг, откъдето да навляза в джунглата. Този град обаче е по-голям и по-населен, хората не са чак толкоз дружелюбни. Имам шанса да срещна Иван, който е началник на локалния списък ", споделя пътешественикът. Следва последният стадий, който се оказва извънредно уморителен, с рискови животни в джунглата.
" Навлизам в джунглата и незабавно съм заобиколен от пълчища комари. Притеснявам се да не се заразя с малария, употребявам спрей, само че получавам десетки ухапвания. Преходът до скалата е тежък, към 3 часа драпане по съвсем вертикален скат през джунглата. В нея има големи буболечки и е огромна горещина. Ризата ми прогизва за негативно време, водата ми свършва и се заставям да отпия непосредствено от дребната бликам, останала от реката през сухия сезон. Най-накрая се добирам до височината и с изненада откривам, че тук има изоставена дървена барака. Влизам в нея и стартира да вали проливен дъжд, нощта ми не е спокойна, тормозят ме няколко големи плъха, които атакуват запасите ми от храна и непрекъснато гризат по завивката ми. На другата заран към момента вали, слизам в по-ниската част малко преди смрачаване, само че почвата е мокра, хързулвам се надолу, падам, въргалям се, без да се нараня съществено. Преспивам малко пред основния път, на който на следващия ден заран би трябвало да се срещна с Иван и да ме откара назад до Синтанг ", споделя той.
Така завършва първата част от околосветското странствуване на Вилиан.
" Да обиколиш света е фантазия, която си коства да бъде преследвана непременно! ", декларира неповторимият родопчанин.
молянчанинът влезе и в региона на авариралата през 1986 година АЕЦ " Чернобил " и изоставения град Припят с гайгеров брояч, с цел да снима опустошението. Вилиан е квалифициран бакалавър със компетентност " Туризъм ", само че работи като IT експерт, с цел да финансира начинанията си. Мечтата му е да зареже компютрите и да се самоиздържа от заниманието си. Озовавал се е в епицентъра на гръмотевична стихия, до отровна змия и мечка, само че съгласно него най-големите компликации са тези, които сами си слагаме в мозъците си.
Вилиан има четири книги с пътешествия, в „ Експедиция: Железен Път “ разказва приключенията си около железопътната линия, която следва от западната до източната граница на България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ