"Благословен бог наш..." О, мой боже, правий боже! Не ти,

"Благословен господ наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от тиня мъжът и дамата,

а индивидът си оставил

плебей да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в злочестина си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

единствено със очаквания голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, кумир на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разсъдъкът,

защитниче на робите,

на който щат честват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

обич жива за независимост -

да се бори кой по какъв начин може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та по кое време въстане робът,

в редовете на битката

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

безшумно като през пустиня!...

На 2 юни означаваме 142 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

Христо Ботев е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 година - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година, по нов жанр 2 юни, е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира..." през времето ще се увековечи вечно и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в безмълвие и горделивост героите си. И този ден вечно ще остане като Денят на Ботев. /БГНЕС