Една трета от младите хора у нас имат висше образование
33,1% от хората на възраст сред 30 и 34 години в България имат висше обучение, демонстрират данни на Евростат за 2017 година. За съпоставяне в Европейски Съюз този % е 39,7.
Проучването на статистическата организация е по отношение на задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване на образованието, които са ориентирани главно към обезпечаване на достъп до качествено обучение през всички стадии на живота.
И младите, и възрастните хора би трябвало да имат нужните умения за пазара на труда, почтена работа и опция за развиване на предприемачеството, показват още от Организацията.Сред индикаторите, които се наблюдават от Евростат във връзка задачите за образованието на Организация на обединените нации, е ранното овакантяване на просветителните структури.
От данните за България е видно, че през 2017 година 13,2% от младите българи (на възраст сред 18 и 24 години) са напуснали прибързано учебно заведение. Този % е по-нисък в Европейски Съюз – приблизително 10,6% от европейските младежи не са приключили учебно заведение.
България напълно не е страната с най-вече ранно напускащи учебно заведение младежи, само че е и много надалеч от най-хубавите образци. От данните на Евростат е видно, че едвам 3% от младежите в Хърватия са напуснали прибързано образованието си. На другия полюс се подреждат Малта (18,8%), Румъния (18,3) и Испания (18,2%).
Страната ни обаче е измежду челните позиции във връзка с младежи (15-29 години), които нито учат, нито работят – така наречен NEET.
През 2016 година 22,4% от младите българи не работят и не учат, демонстрира статистиката. Пред нас е само Италия, където в същото състояние са 24,3% от младежите. Най-малък е броят на безделниците в Холандия – едвам 6,3% от младежите в тази възрастова група нито учат, нито работят. Средно в Европейски Съюз този % е 14,2.
През 2016 година 72% от приключилите своето обучение намират работа скоро след дипломирането си, сочат още данните за България за възрастовата група 20-34 години. Средно за Европейски Съюз равнището е 78,3%, само че в страни като Малта, Холандия и Германия този % е над 90, до момента в който в Гърция едвам към половината от приключилите неотдавна младежи съумяват да намерят работа. Статистиката демонстрира слаб интерес на приключилите към повишение на квалификацията.
През 2017 година единствено 2,3% от българите във възрастовата група от 25 години до 64 години са взели участие в някаква форма на образование. На дъното в Европейски Съюз е Румъния с 1,1%. Средното за Европейски Съюз равнище е 10,9%, само че в Швеция 30% от хората в тази възрастова група се образоват в допълнение. Сред водачите са и Финландия и Дания, където този % доближава 27 на 100. /investor.bg
Проучването на статистическата организация е по отношение на задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване на образованието, които са ориентирани главно към обезпечаване на достъп до качествено обучение през всички стадии на живота.
И младите, и възрастните хора би трябвало да имат нужните умения за пазара на труда, почтена работа и опция за развиване на предприемачеството, показват още от Организацията.Сред индикаторите, които се наблюдават от Евростат във връзка задачите за образованието на Организация на обединените нации, е ранното овакантяване на просветителните структури.
От данните за България е видно, че през 2017 година 13,2% от младите българи (на възраст сред 18 и 24 години) са напуснали прибързано учебно заведение. Този % е по-нисък в Европейски Съюз – приблизително 10,6% от европейските младежи не са приключили учебно заведение.
България напълно не е страната с най-вече ранно напускащи учебно заведение младежи, само че е и много надалеч от най-хубавите образци. От данните на Евростат е видно, че едвам 3% от младежите в Хърватия са напуснали прибързано образованието си. На другия полюс се подреждат Малта (18,8%), Румъния (18,3) и Испания (18,2%).
Страната ни обаче е измежду челните позиции във връзка с младежи (15-29 години), които нито учат, нито работят – така наречен NEET.
През 2016 година 22,4% от младите българи не работят и не учат, демонстрира статистиката. Пред нас е само Италия, където в същото състояние са 24,3% от младежите. Най-малък е броят на безделниците в Холандия – едвам 6,3% от младежите в тази възрастова група нито учат, нито работят. Средно в Европейски Съюз този % е 14,2.
През 2016 година 72% от приключилите своето обучение намират работа скоро след дипломирането си, сочат още данните за България за възрастовата група 20-34 години. Средно за Европейски Съюз равнището е 78,3%, само че в страни като Малта, Холандия и Германия този % е над 90, до момента в който в Гърция едвам към половината от приключилите неотдавна младежи съумяват да намерят работа. Статистиката демонстрира слаб интерес на приключилите към повишение на квалификацията.
През 2017 година единствено 2,3% от българите във възрастовата група от 25 години до 64 години са взели участие в някаква форма на образование. На дъното в Европейски Съюз е Румъния с 1,1%. Средното за Европейски Съюз равнище е 10,9%, само че в Швеция 30% от хората в тази възрастова група се образоват в допълнение. Сред водачите са и Финландия и Дания, където този % доближава 27 на 100. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ