32.4% от българите симпатизират на Украйна, а 23.6% - на Русия в конфликта между двете държави
32.4% от българите симпатизират на Украйна, а 23.6% - на Русия в спора сред двете страни. Това сочи национално представително , презентирано в БТА-София през днешния ден. То е извършено в интервала 16 – 28 април измежду 1002 пълнолетни български жители от организация ЕСТАТ.
40.7% от българите не симпатизират на нито една от двете страни, а 3.2% дават отговор, че не могат да преценяват и че не ги интересува.
Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на регионалните центрове, гласоподавателите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30, столичаните, гласоподавателите на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия.
Индиферентната гледна точка доминира и е съвсем поравно разпределена измежду обществените прослойки и електоралните групи. Поне на декларативно равнище, гласоподавателите на „ Възраждане “ заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция, сочат от ЕСТАТ.
Проучването включва и ред други въпроси.
61.1% са оповестили, че не знаят, че Русия е измежду страните, които не са подкрепили Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година
38.9% са споделили, че знаят това, само че въпросът има влиятелен темперамент, тъй че може да се допуска, че действителният дял на осведомените е доста по-нисък, сочат откривателите.
Освен това едва всеки пети бил осведомен с обстоятелството, че Русия (СССР) е обявявала война на България.
76.8% са споделили, че не са посещавали в никакъв случай Русия (СССР).
Според 7.5% българската позиция в сегашния спор би трябвало да е поддръжка за Русия, а 21.1% - за Украйна. За неутралитет обаче са 68.4%.
Основните изводи от проучването са, че българинът не познава добре историята на двустранните отношения; по-запознати са възрастните, освен това главно от старите учебници; непознаването на историята води до несигурност на настройките във връзка с войната и до неспособност за заемане на ясна гражданска позиция; страхът от международна война и нуклеарен апокалипсис обгръща над три четвърти от българските граждани; малцина са склонни да защитят страната си във война, болшинството заявява, че ще се скрие или избяга; украинските бежанци се поддържат основно на думи; делът на хората, които са ги подкрепили, е над четирикратно по-малък от този на симпатизиращите им; подкрепата за НАТО се радва на нежен превес; налице е двойствено отношение към Съюза – той да ни отбрани при експанзия, а ние да не съблюдаваме съюзническите си задължения и да се „ снишаваме “
Освен това всеобщият боязън подхранва преобладаващата позиция за „ неутралитет “, зад която застават даже и твърдо симпатизиращите на Русия във войната; тематиката за Украйна мощно поляризира обществото; зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните избиратели; зад Русия и срещу пакта са по-възрастните, необразованите, живеещите в селата и дребните градове и електоратът на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ и ненапълно на Има Такъв Народ и ДПС; българинът е комплициран в морето от информация за войната, която като цяло подлага на съмнение; водещ източник са българските медии; тезите на съветската агитация се споделят от огромен брой българи и обгръщат цели обществени и демографски групи и прослойки.
Колаж: Флагман.бг
40.7% от българите не симпатизират на нито една от двете страни, а 3.2% дават отговор, че не могат да преценяват и че не ги интересува.
Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на регионалните центрове, гласоподавателите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30, столичаните, гласоподавателите на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия.
Индиферентната гледна точка доминира и е съвсем поравно разпределена измежду обществените прослойки и електоралните групи. Поне на декларативно равнище, гласоподавателите на „ Възраждане “ заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция, сочат от ЕСТАТ.
Проучването включва и ред други въпроси.
61.1% са оповестили, че не знаят, че Русия е измежду страните, които не са подкрепили Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година
38.9% са споделили, че знаят това, само че въпросът има влиятелен темперамент, тъй че може да се допуска, че действителният дял на осведомените е доста по-нисък, сочат откривателите.
Освен това едва всеки пети бил осведомен с обстоятелството, че Русия (СССР) е обявявала война на България.
76.8% са споделили, че не са посещавали в никакъв случай Русия (СССР).
Според 7.5% българската позиция в сегашния спор би трябвало да е поддръжка за Русия, а 21.1% - за Украйна. За неутралитет обаче са 68.4%.
Основните изводи от проучването са, че българинът не познава добре историята на двустранните отношения; по-запознати са възрастните, освен това главно от старите учебници; непознаването на историята води до несигурност на настройките във връзка с войната и до неспособност за заемане на ясна гражданска позиция; страхът от международна война и нуклеарен апокалипсис обгръща над три четвърти от българските граждани; малцина са склонни да защитят страната си във война, болшинството заявява, че ще се скрие или избяга; украинските бежанци се поддържат основно на думи; делът на хората, които са ги подкрепили, е над четирикратно по-малък от този на симпатизиращите им; подкрепата за НАТО се радва на нежен превес; налице е двойствено отношение към Съюза – той да ни отбрани при експанзия, а ние да не съблюдаваме съюзническите си задължения и да се „ снишаваме “
Освен това всеобщият боязън подхранва преобладаващата позиция за „ неутралитет “, зад която застават даже и твърдо симпатизиращите на Русия във войната; тематиката за Украйна мощно поляризира обществото; зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните избиратели; зад Русия и срещу пакта са по-възрастните, необразованите, живеещите в селата и дребните градове и електоратът на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ и ненапълно на Има Такъв Народ и ДПС; българинът е комплициран в морето от информация за войната, която като цяло подлага на съмнение; водещ източник са българските медии; тезите на съветската агитация се споделят от огромен брой българи и обгръщат цели обществени и демографски групи и прослойки.
Колаж: Флагман.бг
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ