3000 българи годишно горят с честитки от чужбина
3000 българи, пътували зад граница, се разделят всяка година с книжките си най-често поради превишена скорост в чужбина. Ако не платят, ги грози конфискация на колата, заяви началникът на отдел "Пътна полиция” Бойко Рановски пред "Монитор ".
"Всеки български водач, който е бил сниман в нарушаване в някоя страна - членка на Европейския съюз, отива в специфична система, до която имат достъп сътрудниците от "Пътна полиция " от другите страни. Ние също имаме подобен достъп. Тогава до притежателя на автомобила се изпраща писмо от съответната страна. То идва на домашния му адрес. Ако не го заплати непринудено или в случай че наказването за нарушаването му планува лишаване на свидетелството за ръководство, то ние му го взимаме”, изясни още Рановски.
Най-често санкциите идвали от Гърция и Германия. При неплащане законът даже предвиждал конфискация на движимо и недвижимо имущество. Това е заложено в Закона за признание, осъществяване и изпращане на решения за конфискация или лишаване и решения за налагане на финансови наказания.
Той се ползва към този момент и у нас. Член 3 от него гласи, че всяка санкция или всевъзможен тип парична глоба, наложена с акт, ще се събира от Национална агенция за приходите в съответната страна. За да се стигне до конфискация на каквото и да е имущество, страната, в която е осъществено нарушаването, би трябвало да изпрати акта на български език до съответния областен съд по местоживеене на водача.
След това документите се придвижват до Национална агенция за приходите и КАТ за определяне на самоличността на водача и той предстои на най-тежката глоба – конфискация, в случай че не заплати санкцията си. Вече има няколко сходни случая в страната, оповестяват от "Пътна полиция ", откакто в законовия период не са съумели да си приберат санкциите. Само във Франция сниманите български водачи, които са нарушавали разпоредбите, са над 14 хиляди за последните години. За останалите европейски страни няма точна статистика, защото от "Пътна полиция " регистрират цифрите едвам откакто има влезнало в действие правосъдно решение от съответния областен съд. Не всички водачи обаче ще се разделят с колите си, защото в доста от случаите санкциите не надвишават 150 евро.
Тогава да вземем за пример данъчните могат да опишат тв приемника или някоя друга движима движимост на притежателя. По силата на закона събраните тук санкции остават в българския бюджет. Когато става дума за конфискация, в случай че тя е под 10 хиляди евро, остава в България. Ако надвишава този предел - 50% от сумата се изпращат на страната, издала решението за лишаване.
Съдилищата могат да откажат да признаят решенията за осъществяване. Това доста постоянно се случва у нас, защото магистратите изискват избрани документи, с цел да издадат постановлението. Основното е те да са преведени на български, а доста от страните - членки на Европейски Съюз, изпращат документите на майчиния си език. Друг проблем бил, че те не са в цялостен комплект. Така постоянно санкциите, наложени на нашенци, оставали несъбираеми.
"Всеки български водач, който е бил сниман в нарушаване в някоя страна - членка на Европейския съюз, отива в специфична система, до която имат достъп сътрудниците от "Пътна полиция " от другите страни. Ние също имаме подобен достъп. Тогава до притежателя на автомобила се изпраща писмо от съответната страна. То идва на домашния му адрес. Ако не го заплати непринудено или в случай че наказването за нарушаването му планува лишаване на свидетелството за ръководство, то ние му го взимаме”, изясни още Рановски.
Най-често санкциите идвали от Гърция и Германия. При неплащане законът даже предвиждал конфискация на движимо и недвижимо имущество. Това е заложено в Закона за признание, осъществяване и изпращане на решения за конфискация или лишаване и решения за налагане на финансови наказания.
Той се ползва към този момент и у нас. Член 3 от него гласи, че всяка санкция или всевъзможен тип парична глоба, наложена с акт, ще се събира от Национална агенция за приходите в съответната страна. За да се стигне до конфискация на каквото и да е имущество, страната, в която е осъществено нарушаването, би трябвало да изпрати акта на български език до съответния областен съд по местоживеене на водача.
След това документите се придвижват до Национална агенция за приходите и КАТ за определяне на самоличността на водача и той предстои на най-тежката глоба – конфискация, в случай че не заплати санкцията си. Вече има няколко сходни случая в страната, оповестяват от "Пътна полиция ", откакто в законовия период не са съумели да си приберат санкциите. Само във Франция сниманите български водачи, които са нарушавали разпоредбите, са над 14 хиляди за последните години. За останалите европейски страни няма точна статистика, защото от "Пътна полиция " регистрират цифрите едвам откакто има влезнало в действие правосъдно решение от съответния областен съд. Не всички водачи обаче ще се разделят с колите си, защото в доста от случаите санкциите не надвишават 150 евро.
Тогава да вземем за пример данъчните могат да опишат тв приемника или някоя друга движима движимост на притежателя. По силата на закона събраните тук санкции остават в българския бюджет. Когато става дума за конфискация, в случай че тя е под 10 хиляди евро, остава в България. Ако надвишава този предел - 50% от сумата се изпращат на страната, издала решението за лишаване.
Съдилищата могат да откажат да признаят решенията за осъществяване. Това доста постоянно се случва у нас, защото магистратите изискват избрани документи, с цел да издадат постановлението. Основното е те да са преведени на български, а доста от страните - членки на Европейски Съюз, изпращат документите на майчиния си език. Друг проблем бил, че те не са в цялостен комплект. Така постоянно санкциите, наложени на нашенци, оставали несъбираеми.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ