3000 аплодираха Куркински
3000 приветстваха Мариус Куркински в НДК, който показа кино лентата си „ Засукан свят “ за старта на Киномания. Човекът оркестър извика на сцената многочисления си екип от звезди – Камен Донев, Ани Пападопулу, Виктория Колева, Велислав Павлов, Вяра Коларова, Димитър Николов – и родопчани, взели участие в сътворяването на лентата по прозата на Николай Хайтов. В зала номер едно бяха още Здравец и Елена Хайтови, които същински са подкрепили Мариус в продукцията.
„ Всеки си има по една орисница. Моите би трябвало да са били две “ – по този начин стартира филмът, в който Милю от едноименния роман на Хайтов, ще преживее и превъзмогне съвсем 70-годишен интервал от историята на България и метаморфозите в народопсихологията. От всяка имитация и от всеки кадър излиза наяве, че по нашенските географски ширини всяко зло е за положително и че фаталността за едни е цялостен шанс за други – по-точно за Хайтовия Милю, чийто облик в действителност е без аналог в литературата, а към този момент и в киното. Куркински обаче в никакъв случай не се е срещал очи в очи с именития публицист. Нито пък през бурните по-младежки години му е хрумвало, че би се осмелил да прави театър или кино по негово произведение. Докато една вечер открива в домашната библиотека на брат си няколко сборника на Хайтов. И попада на „ Сътресение “. Веднага усеща, че е таман за него, въпреки че тогава е единствено на 30. През 2006-а стартира да го играе на сцена – доста много пъти, има и телевизионна версия. И в случай че до тогава се прекланя пред текстовете на Чехов, Платонов, Достоевски, Джулиан Барнс, в момент схваща, че по-директният му път му към публиката минава през Хайтов. „ Стана ми безценен и сърдечен “, признава Мариус. В „ Засукан свят “ огромната концепция на Куркински е да показа целия живот на основния воин - с всичките му наслади и несгоди, обрати и парадокси. Всъщност да показа вселената на България. Самият той е Милю – от 28 до 68. Зад облика обаче се крие личния му дядо. Той е неговият блян: влъхва, който е схванал, че светът няма потребност от ненавист – все пак. Дядото на Куркински е индивидът, постигнал по този начин лелеяната естетика – с „ аз “-а си, с природата, със фамилията. Той му отваря очите за вярата. Когато бъдещия актьор е на 10, го води в църквата в Преслав, с цел да го кръсти. Комунизмът е на всички места, само че няма по какъв начин да изплаши врелия и кипелия Стоян. „ С баба ми, маминка Мария, бяха удивително работливи. Той ставаше в четири часа сутринта и започваше да шие – целият шуменски окръг си поръчваше панталони при него. В дребното свободно време беше в градината. Както споделя Хайтов в есетата си, спасението на българина е в труда и във въздържанието “, връща лентата Куркински. Той постоянно напомня, че стои зад полезностите, прокламирани от Хайтов - семейство, родолюбие, родова памет, респект към Бога. И е благополучен, че може да отбрани значими неща от философията на Хайтов в „ Засукан свят “. Защото писателят не е склонен, че българинът не може да разграничава положително от зло. И споделя: „ Мътната вода рано или късно ще спре и ще пристигна бистрата “. А и за Хайтов нацията е над всичко. „ За него тя е месията “, безапелационен е Мариус. И прибавя за кино лентата: „ Изпълних съвсем целия си начален план за „ Засукан свят “. Мога самичък да се оценя. Снимките бяха доста тежки – по 12 часа дневно, от 5 до 5 деен труд по график. Не ми се мисли какво щеше да стане и при най-малкия неуспех. Но бяхме програмирали и разкадровали и последния подробност. Иначе нямаше да издеяна на напрежението. В Ивайловград хората ни обожаваха. Буквално заживяха с нас -носеха баници, мед, вино. Беше комплицирано, само че и доста прелестно. Господ беше с нас. Когато пристигнахме в Родопите в края на октомври, валеше като из ведро. В първия ден слънцето изгря, лятото се върна, останахме по къси ръкави. В мига, в който си тръгнахме, небето още веднъж се изля върху земята “, споделя Мариус, който е освен режисьор, само че и съсценирист на „ Засукан свят “ дружно с Емил Бонев.
Куркински е признателен на Хайтов и поради личното си избавление. Излиза пред публиката за „ Сътресение “ в деня, в който майка му напуща засукания ни свят. Толкова е травмиран, че се отхвърля от спектакъла. От бездната на отчаянието и покаянието, от денонощната тъга го вади „ Черното пиле “. Днес той е ухилен, че естествено е прекрачил границата сред сцената и екрана. Усеща се като човек, който е хванал киното в ръцете си. А преди е мислел, че ще бъде уплашен от него.
„ Всеки си има по една орисница. Моите би трябвало да са били две “ – по този начин стартира филмът, в който Милю от едноименния роман на Хайтов, ще преживее и превъзмогне съвсем 70-годишен интервал от историята на България и метаморфозите в народопсихологията. От всяка имитация и от всеки кадър излиза наяве, че по нашенските географски ширини всяко зло е за положително и че фаталността за едни е цялостен шанс за други – по-точно за Хайтовия Милю, чийто облик в действителност е без аналог в литературата, а към този момент и в киното. Куркински обаче в никакъв случай не се е срещал очи в очи с именития публицист. Нито пък през бурните по-младежки години му е хрумвало, че би се осмелил да прави театър или кино по негово произведение. Докато една вечер открива в домашната библиотека на брат си няколко сборника на Хайтов. И попада на „ Сътресение “. Веднага усеща, че е таман за него, въпреки че тогава е единствено на 30. През 2006-а стартира да го играе на сцена – доста много пъти, има и телевизионна версия. И в случай че до тогава се прекланя пред текстовете на Чехов, Платонов, Достоевски, Джулиан Барнс, в момент схваща, че по-директният му път му към публиката минава през Хайтов. „ Стана ми безценен и сърдечен “, признава Мариус. В „ Засукан свят “ огромната концепция на Куркински е да показа целия живот на основния воин - с всичките му наслади и несгоди, обрати и парадокси. Всъщност да показа вселената на България. Самият той е Милю – от 28 до 68. Зад облика обаче се крие личния му дядо. Той е неговият блян: влъхва, който е схванал, че светът няма потребност от ненавист – все пак. Дядото на Куркински е индивидът, постигнал по този начин лелеяната естетика – с „ аз “-а си, с природата, със фамилията. Той му отваря очите за вярата. Когато бъдещия актьор е на 10, го води в църквата в Преслав, с цел да го кръсти. Комунизмът е на всички места, само че няма по какъв начин да изплаши врелия и кипелия Стоян. „ С баба ми, маминка Мария, бяха удивително работливи. Той ставаше в четири часа сутринта и започваше да шие – целият шуменски окръг си поръчваше панталони при него. В дребното свободно време беше в градината. Както споделя Хайтов в есетата си, спасението на българина е в труда и във въздържанието “, връща лентата Куркински. Той постоянно напомня, че стои зад полезностите, прокламирани от Хайтов - семейство, родолюбие, родова памет, респект към Бога. И е благополучен, че може да отбрани значими неща от философията на Хайтов в „ Засукан свят “. Защото писателят не е склонен, че българинът не може да разграничава положително от зло. И споделя: „ Мътната вода рано или късно ще спре и ще пристигна бистрата “. А и за Хайтов нацията е над всичко. „ За него тя е месията “, безапелационен е Мариус. И прибавя за кино лентата: „ Изпълних съвсем целия си начален план за „ Засукан свят “. Мога самичък да се оценя. Снимките бяха доста тежки – по 12 часа дневно, от 5 до 5 деен труд по график. Не ми се мисли какво щеше да стане и при най-малкия неуспех. Но бяхме програмирали и разкадровали и последния подробност. Иначе нямаше да издеяна на напрежението. В Ивайловград хората ни обожаваха. Буквално заживяха с нас -носеха баници, мед, вино. Беше комплицирано, само че и доста прелестно. Господ беше с нас. Когато пристигнахме в Родопите в края на октомври, валеше като из ведро. В първия ден слънцето изгря, лятото се върна, останахме по къси ръкави. В мига, в който си тръгнахме, небето още веднъж се изля върху земята “, споделя Мариус, който е освен режисьор, само че и съсценирист на „ Засукан свят “ дружно с Емил Бонев.
Куркински е признателен на Хайтов и поради личното си избавление. Излиза пред публиката за „ Сътресение “ в деня, в който майка му напуща засукания ни свят. Толкова е травмиран, че се отхвърля от спектакъла. От бездната на отчаянието и покаянието, от денонощната тъга го вади „ Черното пиле “. Днес той е ухилен, че естествено е прекрачил границата сред сцената и екрана. Усеща се като човек, който е хванал киното в ръцете си. А преди е мислел, че ще бъде уплашен от него.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ