30 март 2014г. В YouTube се появява запис на телефонен

30 март 2014г. В YouTube се появява запис на телефонен диалог сред двама съветски дипломати - посланиците на Руската федерация в Еритрея и Зимбабве. Двамата разискват интернационалния отзив от събитията в Крим. В диалога са употребявани непристойни и нецензурни изрази по отношение на други страни, в това число България. " Всички тези, да ги...(цензурирано), погранични страни - Латвия, Естония и други европейци, а също по този начин румънци и българи ще ги заврем с шутове да ги... (цензурирано) там, където им е мястото. "

19 септември 2016г. Пьотр Толстой, публицист и предстоящ народен представител от партията на Владимир Путин " Единна Русия ", декларира пред кореспондента на Българска национална телевизия в Москва по отношение на България: " Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието към този момент купихме. "

24 май 2017г. Руският президент Владимир Путин декларира по време на среща с македонския си сътрудник Георге Иванов, че " славянската книжовност е пристигнала в Русия от македонската земя ". (В деня, в който честваме св. св. Кирил и Методий.)

19 юни 2017г. Руският народен представител и шахматист Анатолий Карпов споделя в ефира на bTV следното: " В Русия знаем, че кирилицата идва от Византия. " ( По мотив изявлението на Путин от 24 май.)

3 ноември 2017г. Мария Захарова, представител на Министерство на външните работи на Русия, афишира на брифинг в Москва, че Съветската войска е избавила българските евреи през Втората международна война. (Смята се, че това изказване идва като реакция против следващото изписване на графити върху Паметника на Съветската войска в София.)

Скандал след скандал. Фрапантна надменност и безобразно изкривяване на исторически обстоятелства. При това все по чувствителни за българина тематики. Създава се усещане за целенасочена серия от провокации. Към кого обаче са ориентирани те?

На пръв взор като че ли съветската външна политика има за цел да нападна България и българското общество. Всяка една от изброените провокации срещаше сериозна ответна реакция, както от институциите, по този начин и от обществеността, а двустранните връзки бяха поставяни на тестване.

Само че защо му е на Кремъл да работи по отношение на България тъкмо по този метод? В нашата страна Русия има многочислени и разнородни съдружници и другари, а точно:

- обичайните русофили, които асоциират Русия с Освободителната война (1877-78г.), а не с изтеглянето на съветските офицери от българската войска след Съединението (примерно);

- соцносталгици, които механично трансферират благосклонностите си по отношение на някогашния Съветски съюз към Русия;

- български жители от смесени бракове или " деца на българо-съветската дружба " ;

- хора, които симпатизират на Путин (било поради безапелационното му наличие на интернационалния терен на фона на нелепите европейски " водачи ", било поради метода, по който ръководи Русия), само че другояче нямат нищо общо с русофилството.

С сходни дейности обаче Кремъл най-вече да отблъсне част от своите последователи у нас. (Въпросът с чуждофилството у значително българи и какъв брой тъкмо би трябвало да си неосведомен, с цел да вярваш, че друга страна ще мисли за твоя интерес повече в сравнение с за своя личен, заслужава обособен разбор.) Тогава за какво го прави?

Доста по-логично би било всички тези акции да са ориентирани главно към съветското общество, а резултатът по отношение на българското да се счита за второстепенен. От наша позиция похватите на Москва наподобяват обикновени и провокират у едни яд, у други подигравка, само че никога благосклонност (тук изключвам платените съветски мекерета, както и тежко индоктринираните наши сънародници, които имат вяра на всяка дума, казана от Москва и/или повторена от тукашните им помешчици). А в случай че Русия желае да ни въздейства, с цел да реализира свои ползи, би следвало да се стреми да ни се хареса, а не да ни нервира.

В съветското общество обаче нещата напълно не стоят по този начин. Медиите са в огромна степен под контрола на властта и жителите могат относително елементарно да бъдат подлагани на всевъзможни операции.

Тук е мястото и да се обясни въпроса за " братството сред нашите два народа ". В България дълго време беше налагана тезата, че руснаците са ни като братя и при значително българи това даде резултат. Не може обаче да се каже, че от съветска страна нещата бяха и са безусловно реципрочни. Да, В Съюз на съветските социалистически републики също се постановяваше тази теза (естествено, редом с братството с народите на всички страни от комунистическия лагер), само че резултатът беше по-различен. При комунизма руснаците (както и другите жители на СССР) гледаха на България съвсем като на Запад, а в този момент господства тезата за " неблагодарните българи, които ни предадоха и се продадоха на Съединени американски щати и НАТО ". Какво пречи тогава на Кремъл да си прави пропагандата на наш тил?

Естествено, сходни разсъждения никога не трябва да водят до подценяване на казуса. България не от през вчерашния ден е обект на тези " хибридни " акции и тяхното отбиване би трябвало да се прави съществено и с достолепие. Като в същото време нашата национална агитация би трябвало да разрушава митовете измежду русофилски настроените ни сънародници.

Русофилите считат, че Русия е най-големият ни другар. Русофобите имат вяра, че Русия е най-големият ни зложелател. Всъщност и двете тези са надълбоко нездравословни, тъй като изхождат от чуждоцентрична (в случая руска) позиция. Правилният взор е българоцентричния (България first, а всичко останало second). Отпорът против съветските провокации е необходим, с цел да подобрим двустранните си връзки (бий, с цел да те уважават).

А същинският ни проблем не е в Кремъл, той е измежду българското общество - както русофилството, по този начин и всякакво друго чуждофилство.