Какво се обърка в Прехода
30 години след рухването на Берлинската стена и срутва на Социалистическия блок разделянето в Европа към момента се усеща, а носталгията по " соца " (или както е съвременно да се приказва - соцталгия) се появява из съвсем всички страни от някогашния Варшавски контракт. Това с особена мощ проличава у нас - доста хора, които през 1989 година са били по улицата, посрещайки демократичните промени с наслада, през днешния ден приказват за положителните страни на отминалия режим, за бозата от 6 ст., дългите отпуски на морето и за цялостното успокоение на оня интервал.
Доброто остаряло минало, което беше умерено и подредено, само че Демокрацията пристигна и Преходът затри всичко хубаво. Всички сме чували недоволства от този вид. Всички сме ставали очевидци и на разногласия за това
кое е по-добро - предишното или сегашното
Темата за измененията, настъпили след заветните дати 9-10 ноември 1989 година, продължава да внася нападателна дискусия в обществото даже 30 години по-късно. Истината обаче е, че не толкоз демокрацията е неприятна, колкото фактът, че не бяхме подготвени за нея - за по-свободното пътешестване, за упражняването на демократични права, та даже и за свободния пазар.
След 45 години на откровена тирания, в която една партия се е сраснала с страната и това е първи член от Конституцията, е обикновено едно общество да е тотално импровизирано за измененията.
За годините си на власт комунизмът съумява да убие измежду по-голямата част от популацията персоналната самодейност и икономическото пазарно мислене, а на тяхно място затвърждава толерантност, преданост към страната и едно очакване, че точно страната ще свърши всичко. Тя се грижи за това всички да имат работа и заплаща заплатите на всеки един жител - от елементарния чиновник в завод или склад до футболистите и артистите по малкия екран.
Така че, когато в един миг страната се оказва принудена да се промени под напора на протичащото се из целия Източен блок, тя го прави, оставяйки
популацията си изцяло импровизирано
за това, което следва да се случи.
Без огромни митинги и огромни студентски придвижвания преди 1989-а, без интелектуална база, която фактически да схваща действието на западния държавен модел, България се изправя пред сериозните промени на прехода от социалистическа към пазарна стопанска система и от еднопартийна страна към народна власт. Сега към това уравнение прибавете и един номенклатурен хайлайф, който, макар измененията, с всички сили се бори да задържи властта за себе си, въпреки и по различен метод, и ще получите общите аргументи за какво у нас Преходът беше толкоз злощастен.
Парадоксално, само че точно детайлите, които управляват страната и преди 1989 година, са тези, които схващат по какъв начин действат страните на Запад. Те имат и познанията за това
по какъв начин тъкмо да запазят контрола си върху властта,
даже и макар публичните настроения за смяна - политически, стопански и през контрола върху подземния свят. Логично и съумяват да открият надзор.
Червени куфарчета, борчета с отворени благоприятни условия и Държавна сигурност, която оказва своя надзор върху трансформацията на страната. А от другата страна има една съпротива, формирана най-много от интелектуалци (част от които по този начин или другояче играят за другия отбор), които най-малко първоначално си нямат концепция против какво тъкмо са се изправили. По средата е това общество, което години наред няма да разбере какво тъкмо се е случило, като се изключи че по този начин и не са потекли реките от мед и масло за всички, макар оповестените независимост и народна власт.
И в случай че " верните хора " съумяват да създадат своя персонален преход от червени приятели в съвременни капиталисти, за останалите хора внезапната промяна на модела на власт
значи на първо място неустановеност
- фалиращи държавни предприятия, които няма кой да размени, и липса на ноу-хау по какъв начин се действа в една нова среда на капитализъм.
Само преди година-две от тв приемника се е говорило какъв брой гнила и морално опропастена е системата на Запад, а по-късно да се чака, че хората незабавно ще се приспособят към нея. И макар огромните вносни проекти за развиване на стопанската система и страната, самото общество не е готово за измененията. То е оставено да бъде плячка за тези, които най-бързо се приспособяват към новите условия.
Така че казусът в никакъв случай не е бил в демокрацията сама по себе си, нито толкоз в капитализма, който бива посят още веднъж. Ако би трябвало да търсим отговорни, това ще са останките от тоталитарната страна, която съумява след измененията сполучливо да продължава да паразитира върху страната.
Това е и наследството, което имаме от Прехода през днешния ден, 30 години след началото му - едно общество, което към момента не схваща по какъв начин заобикалящият го свят действа, и едни тарикати, които не престават да се възползват от това неведение.
Доброто остаряло минало, което беше умерено и подредено, само че Демокрацията пристигна и Преходът затри всичко хубаво. Всички сме чували недоволства от този вид. Всички сме ставали очевидци и на разногласия за това
кое е по-добро - предишното или сегашното
Темата за измененията, настъпили след заветните дати 9-10 ноември 1989 година, продължава да внася нападателна дискусия в обществото даже 30 години по-късно. Истината обаче е, че не толкоз демокрацията е неприятна, колкото фактът, че не бяхме подготвени за нея - за по-свободното пътешестване, за упражняването на демократични права, та даже и за свободния пазар.
След 45 години на откровена тирания, в която една партия се е сраснала с страната и това е първи член от Конституцията, е обикновено едно общество да е тотално импровизирано за измененията.
За годините си на власт комунизмът съумява да убие измежду по-голямата част от популацията персоналната самодейност и икономическото пазарно мислене, а на тяхно място затвърждава толерантност, преданост към страната и едно очакване, че точно страната ще свърши всичко. Тя се грижи за това всички да имат работа и заплаща заплатите на всеки един жител - от елементарния чиновник в завод или склад до футболистите и артистите по малкия екран.
Така че, когато в един миг страната се оказва принудена да се промени под напора на протичащото се из целия Източен блок, тя го прави, оставяйки
популацията си изцяло импровизирано
за това, което следва да се случи.
Без огромни митинги и огромни студентски придвижвания преди 1989-а, без интелектуална база, която фактически да схваща действието на западния държавен модел, България се изправя пред сериозните промени на прехода от социалистическа към пазарна стопанска система и от еднопартийна страна към народна власт. Сега към това уравнение прибавете и един номенклатурен хайлайф, който, макар измененията, с всички сили се бори да задържи властта за себе си, въпреки и по различен метод, и ще получите общите аргументи за какво у нас Преходът беше толкоз злощастен.
Парадоксално, само че точно детайлите, които управляват страната и преди 1989 година, са тези, които схващат по какъв начин действат страните на Запад. Те имат и познанията за това
по какъв начин тъкмо да запазят контрола си върху властта,
даже и макар публичните настроения за смяна - политически, стопански и през контрола върху подземния свят. Логично и съумяват да открият надзор.
Червени куфарчета, борчета с отворени благоприятни условия и Държавна сигурност, която оказва своя надзор върху трансформацията на страната. А от другата страна има една съпротива, формирана най-много от интелектуалци (част от които по този начин или другояче играят за другия отбор), които най-малко първоначално си нямат концепция против какво тъкмо са се изправили. По средата е това общество, което години наред няма да разбере какво тъкмо се е случило, като се изключи че по този начин и не са потекли реките от мед и масло за всички, макар оповестените независимост и народна власт.
И в случай че " верните хора " съумяват да създадат своя персонален преход от червени приятели в съвременни капиталисти, за останалите хора внезапната промяна на модела на власт
значи на първо място неустановеност
- фалиращи държавни предприятия, които няма кой да размени, и липса на ноу-хау по какъв начин се действа в една нова среда на капитализъм.
Само преди година-две от тв приемника се е говорило какъв брой гнила и морално опропастена е системата на Запад, а по-късно да се чака, че хората незабавно ще се приспособят към нея. И макар огромните вносни проекти за развиване на стопанската система и страната, самото общество не е готово за измененията. То е оставено да бъде плячка за тези, които най-бързо се приспособяват към новите условия.
Така че казусът в никакъв случай не е бил в демокрацията сама по себе си, нито толкоз в капитализма, който бива посят още веднъж. Ако би трябвало да търсим отговорни, това ще са останките от тоталитарната страна, която съумява след измененията сполучливо да продължава да паразитира върху страната.
Това е и наследството, което имаме от Прехода през днешния ден, 30 години след началото му - едно общество, което към момента не схваща по какъв начин заобикалящият го свят действа, и едни тарикати, които не престават да се възползват от това неведение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ