Петър Младенов преди 30 години: "По-добре танковете да дойдат!" И танковете бяха готови...
30 години от началото на Прехода
Преди 30 години навръх този ден - 14 декември 1989 година - се случва историческо събитие, белязано от два изключително значими обстоятелството:
- Многохилядна жива верига обкръжава депутатите в Народното събрание с искане да отпадне член 1 от Конституцията;
- Петър Младенов произнася популярната си имитация за танковете, която коства президенското му кресло.
На 14 декември 1989 година в 15 часа стартира 12-ата сесия на Деветото национално заседание.
Председателят Станко Тодоров оповестява, че има импортиран законопроект (след решение на последния пленум на Централен комитет на БКП) за анулация на алинея 2 и 3 от конституцията (за управителната роля на Българска комунистическа партия, за което настояваше одеве родената опозиция), само че защото е необходим едномесечен период за смяната, въпросът ще се реши през януари 1990 година
Новината, че член 1 ще просъществува още месец се популяризира мълниеносно и за няколко часа събира хиляди столичани пред Народното събрание в студения следобяд. Хората скандират "Мафия ", "Долу Българска комунистическа партия " и "Всички вън ".
В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили. Съюзът е образуван седмица по-рано. Председател е станал доктор Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за представители са определени Георги Спасов и Румен Воденичаров.
Съюз на демократичните сили още не е структуриран. Де факто организацията още не работи, тя няма директно и публично отношение към организирането на събитията на 14 декември.
"Митингът породи и протече без значение от съвещанията на Координационния съвет ", споделя Петко Симеонов. Това е дало съображение на неговите членове, в това число и на Желев, да се разграничат в идващите дни от жителите, събрани пред Народното събрание.
Събитията пред Народното събрание на 14-и обаче се приготвят дълго от водачите на неофициалните организации - същите, които са образували Съюз на демократичните сили. Съществува група по подготовката на мероприятието.
Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Те провеждат протест рано следобяд на 14-и. Кошлуков се договаря с останалите водачи митингът на младежите да се включи по здрач в огромната демонстрация - жива верига към Народното събрание.
Ивайло Трифонов приканва жителите от името на ръководителя Желю Желев да създадат жива верига. Това става стремително в 17 ч., като се подема и песента "Хубава си, моя горо ".
Народът напира към постройката на Народното събрание. Хората скандират "Долу член 1 ".
Край Народното събрание прииждат още и още хора.
"В началото всичко беше доста културно, всичко вървеше обикновено ", спомня си Петко Симеонов.
Ескалацията на напрежението доближава връх по здрач. Основната маса се групира пред формалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител.
Любомир Собаджиев предлага да се работи коренно - да се щурмува постройката. На противното мнение е доктор Желев.
С доста условности Собаджиев се съгласява с мнението на водача на Съюз на демократичните сили и стопира апелите за офанзива. "Имаше воля за офанзива " споделя по-късно Любомир Собаджиев.
А в книгата си "Голямата смяна " Петко Симеонов изяснява, че сред трите позиции - да се влиза в Народното събрание и да се взема властта; да се застане отпред на множеството и да се спрат хората от прибързани дейности, или разграничение от "улицата ", Съюз на демократичните сили избира, въпреки и на идващия ден, втората позиция.
Този избор е бил логически на позицията от вечерта на митинга, когато водачите на Съюз на демократичните сили е трябвало да укротят пристрастеностите.
В същото време на площада на 14-ти имаше и провокатори, споделя Петко Симеонов, който е уверен, че службите са желали да омаскарят младата коалиция, като й припишат предпочитание за кървави разправи.
Щурмът на Народното събрание обаче зрее. Обръчът към постройката от ден на ден се стяга. Когато става напечено, Желев потегля с мегафон измежду хората, успокоява ги, приканва да не се атакуват служители на реда. Думите му стигат до малко на брой, по тази причина в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом, където отново приканва народа към успокоение.
"Ние ще победим със своята политическа просвета, със своето превъзхождане на съперниците на преустройството ", споделя Желев.
След него за нуждата от мирна и нежна гражданска война приказват Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на жителите да се разотидат "мирно, без ексцесии, тъй като сред нас има майки с деца ".
Заа да успокоят хората пред постройката на Народното събрание се появява ръководителят на Народното събрание Станко Тодоров, съпроводен от депутаатите Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които приканват жителите към успокоение. Не съумяват.
Тогава пред Народното събрание излиза генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет Петър Младенов, дружно с няколко министри от държавното управление на Андрей Луканов и неколцина червени депутати.
"Другарки и приятели, братя и сестри, приканвам вашето възприятие за отговорност пред ориста на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта! " Пита хората какво желаят: кръв ли?!
На Младенов не му е обезпечен мощен мегафон, а единствено кола с дребна уредба. Думите на президента са заглушени от непрекъснати и мощни освирквания "У-у-у-у-у. "
Афектиран, генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля да приказва и си потегля, компактно обкръжен от защитата си от Управление безопасност и охрана (Пето управление н.
До него е министърът на защитата Добри Джуров. Младенов е толкоз обиден от виковете против него, че при опитаси да влезе назад в Народното събрание, споделя популярната си имитация "По-добре е танковете да дойдат ".
Това съумява да улови камерата на журналиста от Българска национална телевизия Евгений Михайлов, който в паниката се оказва изтикан зад Младенов и по този начин прави един от най-скандалните записи в новата ни история.
"Той завърши речта си, потегли към входа на Народното събрание и просто сподели на себе си, нещо като монолог: "Сега танковете ли би трябвало да дойдат? ", споделя Симеон Русанов, някогашен чиновник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н.
Той се спря пред входа на Народното събрание, на към един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този миг, обръщайки се към министъра на защитата Добри Джуров, афектирано произнесе: „ Най-добре е танковете да дойдат “, споделя по-късно Михайлов.
"Думите на Младенов са същински ", декларира и Петко Симеонов. Той обаче е уверен, че Младенов не е имал желание да употребява мощ против хората.
Думите на Младенов (за кръвта) работят като катализатор на недоволството. Желанието за отплата още веднъж е овладяно от доктор Желев. Лидерите на опозицията приканват хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад "Народно заседание " с цел да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат.
В идващите два дни Съюз на демократичните сили се трансформира в организация, подкрепяна от големи маси народ. "Улицата " търсеше своята "организация " и седмица след учредяването на Съюз на демократичните сили я откри ", споделя Петко Симеонов.
Тъй като записът не е доста явен, в годините се водят разногласия дали Младенов не е споделил “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров, ръководител на Народното събрание - б.р.). Други пък подозират, че може да е споделил “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се даже, че записът е манипулиран, само че обстоятелствата приказват друго.
В началото Евгений Михайлов споделя за репликата единствено на няколко души, на които има доверие, само че не може да излъчи видеото, тъй като единствената по това време телевизия е цензурирана от ръководещата партия.
Записът излиза на бял свят половин година по-късно - по време на предизборната акция през юни 1990 година за първите демократични избори, когато бе определено 7-то Велико Народно заседание.
Евгений Михайлов предлага скандалният запис да бъде излъчен в предизборната хроника на Съюз на демократичните сили сред първия и втория тур на изборите сред 10 и 17 юни, извоювани за отчаяние на младата съпротива от социалистите. Сините водачи са били срещу. Михайлов обаче дружно с режисьорката Малина Петрова вземат решение да включат видеото в телевизионното предизборно студио на Съюз на демократичните сили на 14 юни - сред първия и втория тур на изборите.
Веднага след излъчването му избухва страховит скандал и стартират всеобщи митинги с претенции за оставка на Петър Младенов, който два месеца преди този момент, на 3 април 1990 година, е определен от Народното събрание за ръководител (президент) на републиката.
Младенов изрично отхвърля да е произнасял сходна фраза, потвърждавайки, че фрагментите и звукът са инсталирани.
Според участници в трагичните събития от края на 89-та и началото на 90-те Андрей Луканов е знаел за записа още през цялото време. Освен това министър председателят е бил осведомен, че компрометиращата Младенов имитация ще бъде пусната от Съюз на демократичните сили в разгара на предизборната акция и може да обърне вота през юни. Нещо повече, Луканов съзнателно е скрил истината от своите приятели и най-много от Петър Младенов.
Известен факт е, че точно Луканов още на идващия ден търси среща с Желев, опасявайки се от по-нататъшна ескалация на гражданското неодобрение. В диалога си с него той бърза да се разграничи от Младенов, потвърждавайки, че фактически става дума за човек, който е кадърен да изведе танковете. За да не се случи това, Луканов предлага на Желев сделката за допустимо най-бърза анулация на член 1 от Конституцията против подпомагане за усмиряване на протестиращите жители, готвещи се за нова акция. По стичане на събитията точно на 14 декември умира акад. Андрей Сахаров – едно от знаковите имена на руското и източноевропейското дисидентство. Поводът се оказва сполучлив новоучреденият Съюз на демократичните сили да разгласи, че в негова памет краткотрайно стопират протестните дейности.
И до момента в който на открито бушуват яд и неодобрение, в постройката на Народното събрание витае боязън. Блокираните вътре в залата национални избраници са сковани от идващите извън викания за отплата. Писателят Николай Хайтов написа в дневника си: "През дебелите стени на постройката кънтяха крясъци "У-у-у-у-у, гибел " и прочие Когато доближиха виковете, бях в бюфета с Б. Райнов, Д. Методиев и Д. Фучеджиев. Последните двама се бяха стреснали, само че окаменялото лице на Райнов не се промени. Дико се беше позачервил, а Митко Методиев – пребледнял. Неколцина други народни представители, които циркулираха край нас, бяха изтръпнали от боязън. Очакваха тълпата да навлезе вътре и да стартира саморазправата. Мерцедеси, които се опитваха да изоставен площада пред Народното събрание, били замеряни с камъни. "
По-късно Петко Симеонов, член на управлението на Съюз на демократичните сили, споделя, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че в случай че пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност в редиците на Съюз на демократичните сили.
Същата вечер след стартирането на записа по малкия екран е изчетено опровергаване от Петър Младенов. В него той твърди, че фрагментите и звукът са монтаж.
Веднага стартира следствие, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит. На 21 юни почналите стачка студенти упорстват да бъде направена експертизата на записа. Тогава точно от митинга се ражда Градът на истината.
На 2 юли Евгений Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е достоверен. Призовава и Младенов да направи същото. Той отхвърля. А студентите не престават да упорстват с митинги за оставката му.
След излъчването на записа Главно следствено ръководство, отпред с началника му генерал-майор Леонид Кацамунски и заместника му Коста Богацевски, стартира следствие, което се води от Бойко Рашков.
Сформирана е експертна комисия от звукорежисьори, режисьори, оператори, експерти по жестомимичен превод. След дълги проучвания резултатите от експертизата на записа са безапелационни - той е достоверен. 32 членове на комисията одобряват, че Младенов споделя „ Най-добре е танковете да дойдат “, единствено двама считат, че думите му са "по-добре е “.
Михайлов прецизира, че оригиналът е трансфериран на всички вероятни носители, само че преди този момент е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от ръководителя на комисията, а върху нея са сложени подписите на всички членове.
В мемоарната си книга „ Пожарът 90 “ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е достоверен, само че шефове от Министерство на вътрешните работи и екипът на Младенов се наемат да "докажат ", че е имитация.
Семерджиев, който тогава е шеф на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на защитата ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в нараснала бойна подготвеност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини.
Малко преди да си отиде, ген. Семерджиев ми разкри обстоятелствата в изявление за в. "Труд ": „ Бях към този момент в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона.
По това време той беше в постройката на Народното събрание и ми подреди да приведа танковата бригада в нараснала подготвеност. Така че да извърша командата на Добри Джуров, не означаваше, че танкистите от Горна баня неотложно ще тръгнат към пл. „ Народно заседание “.
Аз възразих на Джуров, че не би трябвало да вършим такива стъпки. Казах му: „ Другарю министър, дано не подхващаме това деяние. “
Обясних му, че ситуацията е комплицирана. А и самото привеждане на танковата бригада в нараснала подготвеност не е толкоз елементарно. Трябва да се задейства целият уред за обявяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и непрекъснатият състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете.
А става дума за съвсем 3000 души. Затова споделих на Джуров по телефона: „ Нека в този момент не вършим това, доста ви апелирам “, а той ми затвори слушалката. “
Все отново разсъдъкът в тази трагична нощ надвива и до намесата на военните не се стига.
След като следствието демонстрира, че записът е същински, Петър Младенов е заставен да се извини. Лидерът на Съюз на демократичните сили Желю Желев и Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз декларират, че одобряват извинението му и приканват да се прекратят стачните дейности.
„ Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не желаеха отпред на страната да е политик лъжец”, разяснява след години Михайлов.
В последна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и поставя завършек на политическата си кариера.
На 1 август 1990 година Велико Народно заседание избра за президент доктор Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.
Години по-късно последният началник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев ми описа следното:
- Веднага след свалянето на Живков, макар нежеланието ми, ме изпратиха дипломат във Виетнам. През месец юни 1990 година ме извикаха да се върна като очевидец по дело No1 против Живков.
Обадиха ми се да отида при Петър Младенов. По това време в София гъмжеше от митинги, плакати, манифестации, в центъра на столицата го рят книги, Градът на истината...
Влизам при Младенов, а той не ме чака да седна даже, и почна: „ Генерале, генерале, ти беше доста прав. Снощи се организира съвещание на Политбюро по отношение на касетата и само Добри Джу- трап (министър на защитата − б.а.) ме поддържа.
Всички бяха „ за “ моята оставка и тази вечер аз излизам по малкия екран и публично си депозирам оставката. “ ( Младенов приказва имаенно за танковата касета.)
Попитах го: „ Добре, ти тази фраза сподели ли я, или не? “ „ Не знам, може и да съм я изпуснал “, отвръща ми Младенов. Ако е изпусната и 6 месеца се прави експертиза на тази касета, толкоз ли мъчно беше да се излезе и да се каже пред обществото „ Да, споделих я “?
Все отново един държавен глава би трябвало намерено и ясно да съобщи това, което е изпуснал самичък от своята уста. Защото човек първо би трябвало да го мисли и по-късно да го изговори.
− Искате да кажете, че Петър Младенов си е признал пред вас, че е споделил онази фраза „ Танковете, да дойдат танковете “.
− Не, той споделя: „ Може да съм я споделил. “ Тогава попитах моя правоприемник Сава Джендов: „ Истина ли е, или не е истина? “ „ Истина е − беше отговорът на Сава Джендов, − всички експертизи удостоверяват, че е споделил тази имитация. “
„ Е, добре де, Сава − обръщам се към моя заместител − вие се познавате с Петър от Суворовското учебно заведение, той е подложен на тази висока служба, говорите си на „ ти “ и когато и да е може да се чуете, за какво не го посъветва да си каже истината?
Пък какво ще е неговото решение, е друга работа, дали ще признае, или не, той ще го реши, само че ти трябваше да му дадеш съвет! “...
Вече 30 години няма еднопосочен отговор дали най-дългогодишният външен министър на България е произнесъл скандалната имитация за танковете.
Тя обаче костваше политическата му кариера. След като подаде оставка на 6 юли 1990 година Петър Младанов се отдръпна от всички заемани постове и се пенсионира. Избягваше всякаква гласност.
Почина 10 години по-късно – на 31 май 2000 година и по предписание на тогавашния президент Петър Стоянов Младенов бе заровен с държавни почести като някогашен държавен глава.
През 2014 година някогашният ръководител на Българска академия на науките и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 година се намира директно до Петър Младенов, разкрива, че същинската имитация на президента е била:
„ Какво желаят тези? Танковете ли да дойдат?”. Други пък, които изследват касетата със записа настояват, че точните думи били: „ По-добре Станко да дойде”. Става дума за тогавашния парламентарен началник Станко Тодоров. Трети внасят различен колорит - че репликата е била "По-добре ли е танковете да дойдат? "
"Танковата касета " беше най-проблемното ми следствие, признава Бойко Рашков и твърди, че събраните материали доказвали, че Петър Младенов е споделил точно тази имитация, поради която напусна политиката, с което завърши процесът на перестройката в България.
Преди 30 години навръх този ден - 14 декември 1989 година - се случва историческо събитие, белязано от два изключително значими обстоятелството:
- Многохилядна жива верига обкръжава депутатите в Народното събрание с искане да отпадне член 1 от Конституцията;
- Петър Младенов произнася популярната си имитация за танковете, която коства президенското му кресло.
На 14 декември 1989 година в 15 часа стартира 12-ата сесия на Деветото национално заседание.
Председателят Станко Тодоров оповестява, че има импортиран законопроект (след решение на последния пленум на Централен комитет на БКП) за анулация на алинея 2 и 3 от конституцията (за управителната роля на Българска комунистическа партия, за което настояваше одеве родената опозиция), само че защото е необходим едномесечен период за смяната, въпросът ще се реши през януари 1990 година
Новината, че член 1 ще просъществува още месец се популяризира мълниеносно и за няколко часа събира хиляди столичани пред Народното събрание в студения следобяд. Хората скандират "Мафия ", "Долу Българска комунистическа партия " и "Всички вън ".
В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили. Съюзът е образуван седмица по-рано. Председател е станал доктор Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за представители са определени Георги Спасов и Румен Воденичаров.
Съюз на демократичните сили още не е структуриран. Де факто организацията още не работи, тя няма директно и публично отношение към организирането на събитията на 14 декември.
"Митингът породи и протече без значение от съвещанията на Координационния съвет ", споделя Петко Симеонов. Това е дало съображение на неговите членове, в това число и на Желев, да се разграничат в идващите дни от жителите, събрани пред Народното събрание.
Събитията пред Народното събрание на 14-и обаче се приготвят дълго от водачите на неофициалните организации - същите, които са образували Съюз на демократичните сили. Съществува група по подготовката на мероприятието.
Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Те провеждат протест рано следобяд на 14-и. Кошлуков се договаря с останалите водачи митингът на младежите да се включи по здрач в огромната демонстрация - жива верига към Народното събрание.
Ивайло Трифонов приканва жителите от името на ръководителя Желю Желев да създадат жива верига. Това става стремително в 17 ч., като се подема и песента "Хубава си, моя горо ".
Народът напира към постройката на Народното събрание. Хората скандират "Долу член 1 ".
Край Народното събрание прииждат още и още хора.
"В началото всичко беше доста културно, всичко вървеше обикновено ", спомня си Петко Симеонов.
Ескалацията на напрежението доближава връх по здрач. Основната маса се групира пред формалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител.
Любомир Собаджиев предлага да се работи коренно - да се щурмува постройката. На противното мнение е доктор Желев.
С доста условности Собаджиев се съгласява с мнението на водача на Съюз на демократичните сили и стопира апелите за офанзива. "Имаше воля за офанзива " споделя по-късно Любомир Собаджиев.
А в книгата си "Голямата смяна " Петко Симеонов изяснява, че сред трите позиции - да се влиза в Народното събрание и да се взема властта; да се застане отпред на множеството и да се спрат хората от прибързани дейности, или разграничение от "улицата ", Съюз на демократичните сили избира, въпреки и на идващия ден, втората позиция.
Този избор е бил логически на позицията от вечерта на митинга, когато водачите на Съюз на демократичните сили е трябвало да укротят пристрастеностите.
В същото време на площада на 14-ти имаше и провокатори, споделя Петко Симеонов, който е уверен, че службите са желали да омаскарят младата коалиция, като й припишат предпочитание за кървави разправи.
Щурмът на Народното събрание обаче зрее. Обръчът към постройката от ден на ден се стяга. Когато става напечено, Желев потегля с мегафон измежду хората, успокоява ги, приканва да не се атакуват служители на реда. Думите му стигат до малко на брой, по тази причина в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом, където отново приканва народа към успокоение.
"Ние ще победим със своята политическа просвета, със своето превъзхождане на съперниците на преустройството ", споделя Желев.
След него за нуждата от мирна и нежна гражданска война приказват Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на жителите да се разотидат "мирно, без ексцесии, тъй като сред нас има майки с деца ".
Заа да успокоят хората пред постройката на Народното събрание се появява ръководителят на Народното събрание Станко Тодоров, съпроводен от депутаатите Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които приканват жителите към успокоение. Не съумяват.
Тогава пред Народното събрание излиза генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет Петър Младенов, дружно с няколко министри от държавното управление на Андрей Луканов и неколцина червени депутати.
"Другарки и приятели, братя и сестри, приканвам вашето възприятие за отговорност пред ориста на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта! " Пита хората какво желаят: кръв ли?!
На Младенов не му е обезпечен мощен мегафон, а единствено кола с дребна уредба. Думите на президента са заглушени от непрекъснати и мощни освирквания "У-у-у-у-у. "
Афектиран, генералният секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля да приказва и си потегля, компактно обкръжен от защитата си от Управление безопасност и охрана (Пето управление н.
До него е министърът на защитата Добри Джуров. Младенов е толкоз обиден от виковете против него, че при опитаси да влезе назад в Народното събрание, споделя популярната си имитация "По-добре е танковете да дойдат ".
Това съумява да улови камерата на журналиста от Българска национална телевизия Евгений Михайлов, който в паниката се оказва изтикан зад Младенов и по този начин прави един от най-скандалните записи в новата ни история.
"Той завърши речта си, потегли към входа на Народното събрание и просто сподели на себе си, нещо като монолог: "Сега танковете ли би трябвало да дойдат? ", споделя Симеон Русанов, някогашен чиновник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н.
Той се спря пред входа на Народното събрание, на към един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този миг, обръщайки се към министъра на защитата Добри Джуров, афектирано произнесе: „ Най-добре е танковете да дойдат “, споделя по-късно Михайлов.
"Думите на Младенов са същински ", декларира и Петко Симеонов. Той обаче е уверен, че Младенов не е имал желание да употребява мощ против хората.
Думите на Младенов (за кръвта) работят като катализатор на недоволството. Желанието за отплата още веднъж е овладяно от доктор Желев. Лидерите на опозицията приканват хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад "Народно заседание " с цел да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат.
В идващите два дни Съюз на демократичните сили се трансформира в организация, подкрепяна от големи маси народ. "Улицата " търсеше своята "организация " и седмица след учредяването на Съюз на демократичните сили я откри ", споделя Петко Симеонов.
Тъй като записът не е доста явен, в годините се водят разногласия дали Младенов не е споделил “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров, ръководител на Народното събрание - б.р.). Други пък подозират, че може да е споделил “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се даже, че записът е манипулиран, само че обстоятелствата приказват друго.
В началото Евгений Михайлов споделя за репликата единствено на няколко души, на които има доверие, само че не може да излъчи видеото, тъй като единствената по това време телевизия е цензурирана от ръководещата партия.
Записът излиза на бял свят половин година по-късно - по време на предизборната акция през юни 1990 година за първите демократични избори, когато бе определено 7-то Велико Народно заседание.
Евгений Михайлов предлага скандалният запис да бъде излъчен в предизборната хроника на Съюз на демократичните сили сред първия и втория тур на изборите сред 10 и 17 юни, извоювани за отчаяние на младата съпротива от социалистите. Сините водачи са били срещу. Михайлов обаче дружно с режисьорката Малина Петрова вземат решение да включат видеото в телевизионното предизборно студио на Съюз на демократичните сили на 14 юни - сред първия и втория тур на изборите.
Веднага след излъчването му избухва страховит скандал и стартират всеобщи митинги с претенции за оставка на Петър Младенов, който два месеца преди този момент, на 3 април 1990 година, е определен от Народното събрание за ръководител (президент) на републиката.
Младенов изрично отхвърля да е произнасял сходна фраза, потвърждавайки, че фрагментите и звукът са инсталирани.
Според участници в трагичните събития от края на 89-та и началото на 90-те Андрей Луканов е знаел за записа още през цялото време. Освен това министър председателят е бил осведомен, че компрометиращата Младенов имитация ще бъде пусната от Съюз на демократичните сили в разгара на предизборната акция и може да обърне вота през юни. Нещо повече, Луканов съзнателно е скрил истината от своите приятели и най-много от Петър Младенов.
Известен факт е, че точно Луканов още на идващия ден търси среща с Желев, опасявайки се от по-нататъшна ескалация на гражданското неодобрение. В диалога си с него той бърза да се разграничи от Младенов, потвърждавайки, че фактически става дума за човек, който е кадърен да изведе танковете. За да не се случи това, Луканов предлага на Желев сделката за допустимо най-бърза анулация на член 1 от Конституцията против подпомагане за усмиряване на протестиращите жители, готвещи се за нова акция. По стичане на събитията точно на 14 декември умира акад. Андрей Сахаров – едно от знаковите имена на руското и източноевропейското дисидентство. Поводът се оказва сполучлив новоучреденият Съюз на демократичните сили да разгласи, че в негова памет краткотрайно стопират протестните дейности.
И до момента в който на открито бушуват яд и неодобрение, в постройката на Народното събрание витае боязън. Блокираните вътре в залата национални избраници са сковани от идващите извън викания за отплата. Писателят Николай Хайтов написа в дневника си: "През дебелите стени на постройката кънтяха крясъци "У-у-у-у-у, гибел " и прочие Когато доближиха виковете, бях в бюфета с Б. Райнов, Д. Методиев и Д. Фучеджиев. Последните двама се бяха стреснали, само че окаменялото лице на Райнов не се промени. Дико се беше позачервил, а Митко Методиев – пребледнял. Неколцина други народни представители, които циркулираха край нас, бяха изтръпнали от боязън. Очакваха тълпата да навлезе вътре и да стартира саморазправата. Мерцедеси, които се опитваха да изоставен площада пред Народното събрание, били замеряни с камъни. "
По-късно Петко Симеонов, член на управлението на Съюз на демократичните сили, споделя, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че в случай че пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност в редиците на Съюз на демократичните сили.
Същата вечер след стартирането на записа по малкия екран е изчетено опровергаване от Петър Младенов. В него той твърди, че фрагментите и звукът са монтаж.
Веднага стартира следствие, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит. На 21 юни почналите стачка студенти упорстват да бъде направена експертизата на записа. Тогава точно от митинга се ражда Градът на истината.
На 2 юли Евгений Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е достоверен. Призовава и Младенов да направи същото. Той отхвърля. А студентите не престават да упорстват с митинги за оставката му.
След излъчването на записа Главно следствено ръководство, отпред с началника му генерал-майор Леонид Кацамунски и заместника му Коста Богацевски, стартира следствие, което се води от Бойко Рашков.
Сформирана е експертна комисия от звукорежисьори, режисьори, оператори, експерти по жестомимичен превод. След дълги проучвания резултатите от експертизата на записа са безапелационни - той е достоверен. 32 членове на комисията одобряват, че Младенов споделя „ Най-добре е танковете да дойдат “, единствено двама считат, че думите му са "по-добре е “.
Михайлов прецизира, че оригиналът е трансфериран на всички вероятни носители, само че преди този момент е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от ръководителя на комисията, а върху нея са сложени подписите на всички членове.
В мемоарната си книга „ Пожарът 90 “ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е достоверен, само че шефове от Министерство на вътрешните работи и екипът на Младенов се наемат да "докажат ", че е имитация.
Семерджиев, който тогава е шеф на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на защитата ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в нараснала бойна подготвеност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини.
Малко преди да си отиде, ген. Семерджиев ми разкри обстоятелствата в изявление за в. "Труд ": „ Бях към този момент в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона.
По това време той беше в постройката на Народното събрание и ми подреди да приведа танковата бригада в нараснала подготвеност. Така че да извърша командата на Добри Джуров, не означаваше, че танкистите от Горна баня неотложно ще тръгнат към пл. „ Народно заседание “.
Аз възразих на Джуров, че не би трябвало да вършим такива стъпки. Казах му: „ Другарю министър, дано не подхващаме това деяние. “
Обясних му, че ситуацията е комплицирана. А и самото привеждане на танковата бригада в нараснала подготвеност не е толкоз елементарно. Трябва да се задейства целият уред за обявяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и непрекъснатият състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете.
А става дума за съвсем 3000 души. Затова споделих на Джуров по телефона: „ Нека в този момент не вършим това, доста ви апелирам “, а той ми затвори слушалката. “
Все отново разсъдъкът в тази трагична нощ надвива и до намесата на военните не се стига.
След като следствието демонстрира, че записът е същински, Петър Младенов е заставен да се извини. Лидерът на Съюз на демократичните сили Желю Желев и Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз декларират, че одобряват извинението му и приканват да се прекратят стачните дейности.
„ Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не желаеха отпред на страната да е политик лъжец”, разяснява след години Михайлов.
В последна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и поставя завършек на политическата си кариера.
На 1 август 1990 година Велико Народно заседание избра за президент доктор Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.
Години по-късно последният началник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев ми описа следното:
- Веднага след свалянето на Живков, макар нежеланието ми, ме изпратиха дипломат във Виетнам. През месец юни 1990 година ме извикаха да се върна като очевидец по дело No1 против Живков.
Обадиха ми се да отида при Петър Младенов. По това време в София гъмжеше от митинги, плакати, манифестации, в центъра на столицата го рят книги, Градът на истината...
Влизам при Младенов, а той не ме чака да седна даже, и почна: „ Генерале, генерале, ти беше доста прав. Снощи се организира съвещание на Политбюро по отношение на касетата и само Добри Джу- трап (министър на защитата − б.а.) ме поддържа.
Всички бяха „ за “ моята оставка и тази вечер аз излизам по малкия екран и публично си депозирам оставката. “ ( Младенов приказва имаенно за танковата касета.)
Попитах го: „ Добре, ти тази фраза сподели ли я, или не? “ „ Не знам, може и да съм я изпуснал “, отвръща ми Младенов. Ако е изпусната и 6 месеца се прави експертиза на тази касета, толкоз ли мъчно беше да се излезе и да се каже пред обществото „ Да, споделих я “?
Все отново един държавен глава би трябвало намерено и ясно да съобщи това, което е изпуснал самичък от своята уста. Защото човек първо би трябвало да го мисли и по-късно да го изговори.
− Искате да кажете, че Петър Младенов си е признал пред вас, че е споделил онази фраза „ Танковете, да дойдат танковете “.
− Не, той споделя: „ Може да съм я споделил. “ Тогава попитах моя правоприемник Сава Джендов: „ Истина ли е, или не е истина? “ „ Истина е − беше отговорът на Сава Джендов, − всички експертизи удостоверяват, че е споделил тази имитация. “
„ Е, добре де, Сава − обръщам се към моя заместител − вие се познавате с Петър от Суворовското учебно заведение, той е подложен на тази висока служба, говорите си на „ ти “ и когато и да е може да се чуете, за какво не го посъветва да си каже истината?
Пък какво ще е неговото решение, е друга работа, дали ще признае, или не, той ще го реши, само че ти трябваше да му дадеш съвет! “...
Вече 30 години няма еднопосочен отговор дали най-дългогодишният външен министър на България е произнесъл скандалната имитация за танковете.
Тя обаче костваше политическата му кариера. След като подаде оставка на 6 юли 1990 година Петър Младанов се отдръпна от всички заемани постове и се пенсионира. Избягваше всякаква гласност.
Почина 10 години по-късно – на 31 май 2000 година и по предписание на тогавашния президент Петър Стоянов Младенов бе заровен с държавни почести като някогашен държавен глава.
През 2014 година някогашният ръководител на Българска академия на науките и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 година се намира директно до Петър Младенов, разкрива, че същинската имитация на президента е била:
„ Какво желаят тези? Танковете ли да дойдат?”. Други пък, които изследват касетата със записа настояват, че точните думи били: „ По-добре Станко да дойде”. Става дума за тогавашния парламентарен началник Станко Тодоров. Трети внасят различен колорит - че репликата е била "По-добре ли е танковете да дойдат? "
"Танковата касета " беше най-проблемното ми следствие, признава Бойко Рашков и твърди, че събраните материали доказвали, че Петър Младенов е споделил точно тази имитация, поради която напусна политиката, с което завърши процесът на перестройката в България.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ