България изнася хиляди тона текстил за Азия и Африка, 10% се продава в second-hand магазини
30 097 тона използван текстил е оползотворен в България през 2020 година, като 24 013 тона страната ни е изнесла за пазари в Източна Европа, Азия и Африка, а в „ second-hand " магазини у нас се продава към 10% от сортираните облекла.
По данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка (АПТДВУ) 70% от всичкия използван текстил от България се приготвя за повторна приложимост.
Негодният за повторна приложимост пък се предава за разнообразни типове оползотворяване и преработване. По този метод фирмите от АПТДВУ реализиран съвсем нулеви равнища на депониране на боклуци.
На родния пазар има 40 компании, които събират, сортират и търгуват с облекла за повторна приложимост и текстилни боклуци, а директно ангажирани с тази активност са 5000 души.
Годишният им оборот за 2020 година е 176 млн. лв., а импортираните в бюджета налози, осигуровки, мита и такси - повече от 24 млн. лв..
Чрез контейнерите за текстилни боклуци през миналата година са събрани 1721 тона текстил, а близо 70% от тях са от София.
Към момента в страната са ситуирани над 200 контейнера в 12 общини. Ако тези облекла бяха станали част от общия битов боклук или изхвърлени на неуместно място, те щяха да генерират повече от 400 тона въглеродни излъчвания - това се равнява на СО2 излъчванията, които би генерирал автомобил при изминаването на 1 милион и 200 хиляди километра.
Към момента в България няма въведена система за разделно събиране на текстил, само че съгласно Плана за кръгова стопанска система на Европейската комисия до 2025 година във всяка страна-член на Европейски Съюз отпадъците от текстил би трябвало да бъдат разделно събирани.
Индустрията с облекла втора ръка е кръгообразен бизнес модел, който действа в България от близо 30 години. В страната работят български и интернационалните компании, които годишно обезпечават обработката, сортирането и преработването на десетки хиляди тонове използван текстил.
„ Всъщност, нашата активност е извънредно потребна и поддържа новите политики и бизнес модели, налагани с Европейската Зелена договорка и по-конкретно Плана за кръгова стопанска система. Така наречената „ бърза мода " и възходящото произвеждане на некачествените облекла, направиха „ по-видими " отрицателните екологични последици на текстилното промишленост. Една от ограниченията, подхванати от Европейската комисия, е точно поощряване на повторната приложимост ", разяснява Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка и шеф на М Холдинг.
По данни на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка (АПТДВУ) 70% от всичкия използван текстил от България се приготвя за повторна приложимост.
Негодният за повторна приложимост пък се предава за разнообразни типове оползотворяване и преработване. По този метод фирмите от АПТДВУ реализиран съвсем нулеви равнища на депониране на боклуци.
На родния пазар има 40 компании, които събират, сортират и търгуват с облекла за повторна приложимост и текстилни боклуци, а директно ангажирани с тази активност са 5000 души.
Годишният им оборот за 2020 година е 176 млн. лв., а импортираните в бюджета налози, осигуровки, мита и такси - повече от 24 млн. лв..
Чрез контейнерите за текстилни боклуци през миналата година са събрани 1721 тона текстил, а близо 70% от тях са от София.
Към момента в страната са ситуирани над 200 контейнера в 12 общини. Ако тези облекла бяха станали част от общия битов боклук или изхвърлени на неуместно място, те щяха да генерират повече от 400 тона въглеродни излъчвания - това се равнява на СО2 излъчванията, които би генерирал автомобил при изминаването на 1 милион и 200 хиляди километра.
Към момента в България няма въведена система за разделно събиране на текстил, само че съгласно Плана за кръгова стопанска система на Европейската комисия до 2025 година във всяка страна-член на Европейски Съюз отпадъците от текстил би трябвало да бъдат разделно събирани.
Индустрията с облекла втора ръка е кръгообразен бизнес модел, който действа в България от близо 30 години. В страната работят български и интернационалните компании, които годишно обезпечават обработката, сортирането и преработването на десетки хиляди тонове използван текстил.
„ Всъщност, нашата активност е извънредно потребна и поддържа новите политики и бизнес модели, налагани с Европейската Зелена договорка и по-конкретно Плана за кръгова стопанска система. Така наречената „ бърза мода " и възходящото произвеждане на некачествените облекла, направиха „ по-видими " отрицателните екологични последици на текстилното промишленост. Една от ограниченията, подхванати от Европейската комисия, е точно поощряване на повторната приложимост ", разяснява Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка и шеф на М Холдинг.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ