Проф. Тодор Мишев: Силен дух, а не модерно оръжие е крепяло опълченците
3 март не беше народен празник нито по време на социализма, нито по време на Царство България. Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго значимо събитие в историята ни, по тази причина е редно той да остане, наш народен празник.
3 март не беше народен празник нито по време на социализма, нито по време на Царство България. Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго значимо събитие в историята ни, по тази причина е редно той да остане, наш народен празник.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Тодор Мишев, учител по история в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Руското командване не е направило добър план на войната и това я е забавило в началните стадии на спора.
„ Руското командване не е направило добър проект на войната и още след форсирането на Дунав той няколко пъти се трансформира. Осман Паша, когато го пленяват споделя за съветските войски, че в случай че са имали по-добро командване от дълго време са щели да победят Османската империя “, съобщи проф. Мишев.
Българското опълчение е включвало към 11 000 индивида, които са били въоръжени със остарели френски пушки.
„ Опълчението е към 11 000 индивида. Първо е било планувано да извършва помощни функционалности, само че още с първото огромно стълкновение демонстрира своя дух. Участва в двете решителни сражения при Стара Загора и Шипка. Любопитен е съставът на опълчението, то покрива цялата територия на Сан Стефанска България. Никой съвсем не го е координирал, издава се един апел за събиране на доброволци и всички потеглят към уреченото място. За към 5500 от опълченците се знае, къде са им родните места. Най-много са от Търново. Основно са от Северна България. Опълчението е напълно оборудвано от руснаците. Руснаците ги въоръжават със остарели френски пушки, които не са с положително качество. Дух, а не съвременно въоръжение е крепяло опълченците. Османската войска има доста по-модерно въоръжение, 90 % от турските бойци са били с американски пушки, както и с доста по-далекобойна артилерия от съветската “, съобщи той.
Няма легенди по отношение на борбата при Шипка, 5000 българи и руснаци в действителност отблъскват над 30 000 османски бойци.
„ Митове няма. Турците нападат с 30 000 бойци, а нашите са отбраняват с 5000 индивида. Два съветски полка и част от българското опълчение. Голяма е грешката на съветското командване, което изпраща главните сили към Елена, тъй като са считали, че там ще мине армията на Сюлейман Паша, само че той потегля през Шипченския проход и изненадва съветската войска “, означи проф. Мишев.
Санстефанският кротичък контракт е прелиминарен и той не съумява да влезне в действие.
„ Санстефанският контракт е прелиминарен, той не влиза в действие. Той е един персонален успех на граф Игнатиев, той чертае една разширена България, част от някои територии обитаеми с българи остават отвън контракта от Сан Стефано, а други територии обитаеми с други нации влизат. Граф Игнатиев се е чувствал горделив, с цел да очертае тази България, като даже малко го скастрят в Петербург, че е направил толкоз огромна страна. Руският император стартира да го убеждава, че тези граници на България няма по какъв начин да бъдат осъществени. Русия е толкоз изтощена, толкоз притисната от съдружниците и враговете си, по тази причина не е могла да застане на страната на България “, сподели историкът.
Гърция и Сърбия не взимат съвсем никакво присъединяване в нашата битка, макар че българите оказват помощ извънредно доста, когато двете ни съседки се борят за самостоятелност.
„ Гърция няма никакво присъединяване в нашата освободителна война. Те постоянно са ни ненавиждали и са желали да пернат своята страна на север. Сърбия се включва доста късно във войната, тъй като тя не е подготвен за нея, поради провалянето, което е претърпяла на предната година в спора с Османската империя “, напомни историкът.
Английските политици не желаят Русия да има изход на топло море, по тази причина не позволяват да се сътвори целокупна България.
„ Английските политици си го споделят непосредствено, че не се интересуват от българите, а се интересуват Русия да няма изход на топло море. Страхът, че Русия може да получи изход на Егейско море е доста огромен “, сподели проф. Мишев
Гръцкото въздействие и положителните им връзки с Франция и Англия изиграват неприятна смешка на България.
„ Гръцкото въздействие е мощно, Франция и Англия преглеждат Гърция, като стратегически съдружник. Те възприемат Румелия и Княжеството, като някогашна византийска територия “, сподели професорът.
Реакциите от Берлинския конгрес в България са като при покруса.
„ Нас никой не ни пита. Българите не са позволени до конгреса и не са имали думата. Великите сили не желали проверка, без значение дали сме изпращали чети в земите останали под властта на Османската империя или не. Кресненско-Разложкото въстание е подобен образец авансово изложен на крах “, съобщи историкът.
Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго значимо събитие в историята ни, по тази причина е редно той да остане, наш народен празник.
„ Ако го нямаше 3 март нямаше да го има нито Съединението, нито 24 май. 3 март стана народен празник 90-те години. Той не е бил народен празник нито по времето на социализма, нито по времето на Царство България. Трябва ли да изтрием нещо, с цел да го не помнят поколенията или би трябвало всичко да запазим, с цел да служи, като образец. Ако изтрием нещо от историята си, има заплаха още веднъж да я повторим “, безапелационен е проф. Тодор Мишев.
3 март не беше народен празник нито по време на социализма, нито по време на Царство България. Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго значимо събитие в историята ни, по тази причина е редно той да остане, наш народен празник.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Тодор Мишев, учител по история в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Руското командване не е направило добър план на войната и това я е забавило в началните стадии на спора.
„ Руското командване не е направило добър проект на войната и още след форсирането на Дунав той няколко пъти се трансформира. Осман Паша, когато го пленяват споделя за съветските войски, че в случай че са имали по-добро командване от дълго време са щели да победят Османската империя “, съобщи проф. Мишев.
Българското опълчение е включвало към 11 000 индивида, които са били въоръжени със остарели френски пушки.
„ Опълчението е към 11 000 индивида. Първо е било планувано да извършва помощни функционалности, само че още с първото огромно стълкновение демонстрира своя дух. Участва в двете решителни сражения при Стара Загора и Шипка. Любопитен е съставът на опълчението, то покрива цялата територия на Сан Стефанска България. Никой съвсем не го е координирал, издава се един апел за събиране на доброволци и всички потеглят към уреченото място. За към 5500 от опълченците се знае, къде са им родните места. Най-много са от Търново. Основно са от Северна България. Опълчението е напълно оборудвано от руснаците. Руснаците ги въоръжават със остарели френски пушки, които не са с положително качество. Дух, а не съвременно въоръжение е крепяло опълченците. Османската войска има доста по-модерно въоръжение, 90 % от турските бойци са били с американски пушки, както и с доста по-далекобойна артилерия от съветската “, съобщи той.
Няма легенди по отношение на борбата при Шипка, 5000 българи и руснаци в действителност отблъскват над 30 000 османски бойци.
„ Митове няма. Турците нападат с 30 000 бойци, а нашите са отбраняват с 5000 индивида. Два съветски полка и част от българското опълчение. Голяма е грешката на съветското командване, което изпраща главните сили към Елена, тъй като са считали, че там ще мине армията на Сюлейман Паша, само че той потегля през Шипченския проход и изненадва съветската войска “, означи проф. Мишев.
Санстефанският кротичък контракт е прелиминарен и той не съумява да влезне в действие.
„ Санстефанският контракт е прелиминарен, той не влиза в действие. Той е един персонален успех на граф Игнатиев, той чертае една разширена България, част от някои територии обитаеми с българи остават отвън контракта от Сан Стефано, а други територии обитаеми с други нации влизат. Граф Игнатиев се е чувствал горделив, с цел да очертае тази България, като даже малко го скастрят в Петербург, че е направил толкоз огромна страна. Руският император стартира да го убеждава, че тези граници на България няма по какъв начин да бъдат осъществени. Русия е толкоз изтощена, толкоз притисната от съдружниците и враговете си, по тази причина не е могла да застане на страната на България “, сподели историкът.
Гърция и Сърбия не взимат съвсем никакво присъединяване в нашата битка, макар че българите оказват помощ извънредно доста, когато двете ни съседки се борят за самостоятелност.
„ Гърция няма никакво присъединяване в нашата освободителна война. Те постоянно са ни ненавиждали и са желали да пернат своята страна на север. Сърбия се включва доста късно във войната, тъй като тя не е подготвен за нея, поради провалянето, което е претърпяла на предната година в спора с Османската империя “, напомни историкът.
Английските политици не желаят Русия да има изход на топло море, по тази причина не позволяват да се сътвори целокупна България.
„ Английските политици си го споделят непосредствено, че не се интересуват от българите, а се интересуват Русия да няма изход на топло море. Страхът, че Русия може да получи изход на Егейско море е доста огромен “, сподели проф. Мишев
Гръцкото въздействие и положителните им връзки с Франция и Англия изиграват неприятна смешка на България.
„ Гръцкото въздействие е мощно, Франция и Англия преглеждат Гърция, като стратегически съдружник. Те възприемат Румелия и Княжеството, като някогашна византийска територия “, сподели професорът.
Реакциите от Берлинския конгрес в България са като при покруса.
„ Нас никой не ни пита. Българите не са позволени до конгреса и не са имали думата. Великите сили не желали проверка, без значение дали сме изпращали чети в земите останали под властта на Османската империя или не. Кресненско-Разложкото въстание е подобен образец авансово изложен на крах “, съобщи историкът.
Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго значимо събитие в историята ни, по тази причина е редно той да остане, наш народен празник.
„ Ако го нямаше 3 март нямаше да го има нито Съединението, нито 24 май. 3 март стана народен празник 90-те години. Той не е бил народен празник нито по времето на социализма, нито по времето на Царство България. Трябва ли да изтрием нещо, с цел да го не помнят поколенията или би трябвало всичко да запазим, с цел да служи, като образец. Ако изтрием нещо от историята си, има заплаха още веднъж да я повторим “, безапелационен е проф. Тодор Мишев.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ