3-годишният Александър почина след като посети четири пъти три различни

3-годишният Александър умря откакто посети четири пъти три разнообразни лечебни заведения. Комисията от специалисти е открила, че " за това дете е направено всичко. "
Истерията стана повсеместна и най-малка тя бе от страна на най-пострадалата страна - родителите. Защитно- нападателната реакция не закъсня с доводи надалеч от конкретиката на случая. Спасителят-премиер размаха пръст, министърът в профил, специалистите обясниха, че по този начин се случва и се разсърдиха на медиите и на родителите, тъй като не са лекари. 
Да, родителите не са лекари. Това значи ли, че не би трябвало да реагират на утежняване на положението на детето си, тъй като не могат да преценяват доколкото е рисково, а по-късно да не носят отговорност за действието или бездействието си? Ако си представим, че родителите на детето, имайки безрезервна религия на персоналния доктор, който е предписал лекуване на детето, бяха останали вкъщи, не е мъчно да се досетим, че по-късно щяха да бъдат упреквани, че не са го завели там, където са потърсили помощ и все пак краят е съдбовен. Друг случай демонстрира, че макар че не са лекари, родителите по-добре от тях от време на време знаят какво се случва. 
Само че всички, които са държавно възмутени и разграничаващи се от персонална отговорност и оправдавайки се със системата, са виновните за самата система, за легловата база, за разпиляната здравна помощ, за ненавременната диагноза...
Може би казусът можеше да мине в графата " по този начин се случва ", в случай че родителите бяха завели детето едвам на обяд, само че те са реагирали в точния момент и превантивно. Да, има тежки съдбовни, необратими заболявания. Но кой може да потвърди, че в случай че сутринта на Алекс бе сложена диагноза и бе почнало лекуване той нямаше да почине? На тези въпроси в никакъв случай няма да получим отговори, тъй като отговорите ги дават тези, поради които Алекс не получи своя късмет.
В изявлението си от 21 ноември доктор Георгиева приведе известната статистика за високата детска смъртност у нас и загатна, че повода за това е неприятното отношение към педиатрите. Не е ли това слагане на коня пред каруцата?
Друг доктор, още веднъж обвинително порица родителите, че на са завели детето в Инфекциозна болница. То те нали не са лекари? Не е ли най-логично болно дете да бъде заведено в Педиатрията, изключително когато преди този момент там сполучливо е лекувано другото им дете?
Има ли лист при персоналните лекари, на уеб страницата на Министерство на здравеопазването, основават ли се осведомителни акции за това къде - в коя болница при какви положения да се водят децата, когато се разболеят? Чие обвързване и отговорност е това?
Според изявленията на лекарите всички те са изпълнили отговорностите си. Всичко е тъкмо, единствено че Алекс го няма. 
Този текст не е против лекарите, против спасителите, вълшебниците, с помощта на които сме на този свят живи и здрави. Той е за тези, които не бяха такива за Александър в три столични лечебни заведения. Може би обществото нямаше да реагира толкоз остро на случая, в случай че имаше осъдени за лекарски неточности (наскоро стана ясно, че делото за умрялата родилка Деяна най-вероятно ще стартира от начало). Защото и лекарите бъркат, само че те постоянно са бели. Черното остава за пострадалите.
И тъй като доста постоянно се повтаря на родителите, че не са лекари - за какво, когато последните не са архитекти, упорстват новата болница да бъде в компрометирана съгласно експертите постройка? Вижте за какво архитектите са срещу потреблението на остарялата постройка в ТОЗИ МАТЕРИАЛ
Автор: Яна Иванова