29 май 1953 г. - Еверест е покорен за първи път
29 май 1953 година Новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, покорили най-високия връх на планетата.
Около 11.30 ч. на 29 май 1953 година новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите откриватели, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското ниво. Двамата алпинисти, които са част от английска експедиция, вършат финалната офанзива на върха, откакто прекарват нощта на височина към 8500 м. Новината за историческото достижение обикаля света едвам 4 дни по-късно - на 2 юни 1953 година, тъкмо когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я одобряват като добра прокоба за бъдещето на своята империя.
Връх Еверест е ситуиран върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата сред Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си британско име в символ на респект към сър Джордж Еверест, английски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът доближава до съвсем 2/3 от височината на атмосферата - покрай линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на О2 там е доста занижено, температурите са изключително ниски, а времето е непредсказуемо и извънредно рисково за хората.
Първият регистриран опит за нанагорнище на Еверест е изработен през 1921 година от английска експедиция, която трасира над 600 км мъчнопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита стихия принуждава откривателите да прекратят задачата си, само че планинарите, измежду които е Джордж Лей Малъри, съумяват да набележат теоретично изпълним маршрут към върха. Именно Малъри е индивидът, който по-късно, запитан от публицист за какво желае да изкачи Еверест, дава отговор: " Защото е там. "
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1453 година — Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) завладява Константинопол след двумесечна блокада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази ера оръдия и масирана офанзива на еничарския корпус. При офанзивата е погубен последният византийски император Константин XI Палеолог.
• 1660 година — Английската реституция: Чарлз II е възобновен на трона на Англия.
• 1667 година — Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
• 1876 година — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „ Радецки “ и принуждава капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.
• 1927 година — Провеждат се избори за 22. Общински народен съвет, извоювани от ръководещия Демократически сговор.
• 1948 година — Подписан е Българо-полски контракт за съдействие.
• 1956 година — Пакистан се афишира за ислямска страна.
• 1968 година — Установени са дипломатически връзки с Република Горна Волта.
• 1970 година — Посещение на Тодор Живков в Съюз на съветските социалистически републики.
• 1984 година — В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.
• 1985 година — Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни ентусиасти са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, откакто последователи на ФК Ливърпул проникват в бранш на ФК Ювентус.
• 1989 година — Възродителен развой: В изказване по БНР и Българска национална телевизия ръководителят на Държавния съвет Тодор Живков приканва Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за " Голямата екскурзия ".
• 1990 година — Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
• 1999 година — Космическата совалка Дискавъри прави първото съединяване с Международната галактическа станция.
• 2010 година — Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.
Родени
• 1568 година — Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)
• 1851 година — Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)
• 1860 година — Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)
• 1866 година — Акоп Акопян, арменски стихотворец († 1937 г.)
• 1868 година — Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)
• 1871 година — Сергей Зернов, руски зоолог († 1945 г.)
• 1874 година — Гилбърт Кийт Честъртън, британски публицист († 1936 г.)
• 1879 година — Коста Абраш, сръбски стихотворец от Македония († 1898 г.)
• 1880 година — Освалд Шпенглер, немски мъдрец († 1936 г.)
• 1892 година — Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)
• 1903 година — Боб Хоуп, американски комедиант
• 1917 година — Джон Кенеди, 35-и президент на Съединени американски щати († 1963 г.)
• 1920 година — Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)
• 1920 година — Рачко Ябанджиев, български актьор († 2004 г.)
• 1929 година — Питър Хигс, английски физик
• 1933 година — Никола Пъдевски, български шахматист
• 1934 година — Георги Йорданов, български болшевик
• 1942 година — Иван Ганев, български академик († 2003 г.)
• 1953 година — Александър Абдулов, съветски артист († 2008 г.)
• 1953 година — Дани Елфман, американски музикант
• 1965 година — Даниел Дянков, български художник
• 1971 година — Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)
• 1975 година — Мелани Браун,английска поп певица
• 1977 година — Леонардо Франко, аржентински футболист
• 1981 година — Андрей Аршавин, съветски футболист
• 1985 година — Иван Ангелов, български артист
Починали
• 1453 година — Константин XI Палеолог, византийски император (* 1405 г.)
• 1829 година — Хъмфри Дейви, британски химик (* 1778 г.)
• 1910 година — Милий Балакирев, съветски композитор (* 1837 г.)
• 1919 година — Робърт Бейкън, американски общественик и посланик (* 1860 г.)
• 1931 година — Михаил Ганчев, български боен деятел (* 1872 г.)
• 1942 година — Джон Баримор, американски артист (* 1882 г.)
• 1944 година — Иван Нивянин, български поет-партизанин (* 1919 г.)
• 1951 година — Михаил Бородин, съветски посланик (* 1884 г.)
• 1956 година — Херман Абендрот, немски диригент, професор (* 1883 г.)
• 1958 година — Хуан Рамон Хименес, испански стихотворец (* 1881 г.)
• 1978 година — Али Соили, коморски политик (* 1937 г.)
• 1979 година — Мери Пикфорд, актриса (* 1892 г.)
• 1982 година — Роми Шнайдер, австрийска актриса (* 1938 г.)
• 1990 година — Александър Цветков, български шахматист (* 1914 г.)
• 2004 година — Димитър Минчев, български футболист (* 1927 г.)
• 2005 година — Сватоплук Плускал, чешки футболист (* 1930 г.)
• 2008 година — Пола Гън Алън, американска писателка (* 1939 г.)
• 2010 година — Денис Хопър, американски артист (* 1936 г.)
• 2011 година — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.)
• 2011 година — Ференц Мадъл, маджарски академик и политик (* 1931 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на мироопазващите сили на Организация на обединените нации — отбелязва се от 2002 година по решение на Общото заседание на Организация на обединените нации.
• България — Празник на град Горна Оряховица.
Obekti.bg
Около 11.30 ч. на 29 май 1953 година новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите откриватели, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското ниво. Двамата алпинисти, които са част от английска експедиция, вършат финалната офанзива на върха, откакто прекарват нощта на височина към 8500 м. Новината за историческото достижение обикаля света едвам 4 дни по-късно - на 2 юни 1953 година, тъкмо когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я одобряват като добра прокоба за бъдещето на своята империя.
Връх Еверест е ситуиран върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата сред Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си британско име в символ на респект към сър Джордж Еверест, английски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът доближава до съвсем 2/3 от височината на атмосферата - покрай линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на О2 там е доста занижено, температурите са изключително ниски, а времето е непредсказуемо и извънредно рисково за хората.
Първият регистриран опит за нанагорнище на Еверест е изработен през 1921 година от английска експедиция, която трасира над 600 км мъчнопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита стихия принуждава откривателите да прекратят задачата си, само че планинарите, измежду които е Джордж Лей Малъри, съумяват да набележат теоретично изпълним маршрут към върха. Именно Малъри е индивидът, който по-късно, запитан от публицист за какво желае да изкачи Еверест, дава отговор: " Защото е там. "
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1453 година — Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) завладява Константинопол след двумесечна блокада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази ера оръдия и масирана офанзива на еничарския корпус. При офанзивата е погубен последният византийски император Константин XI Палеолог.
• 1660 година — Английската реституция: Чарлз II е възобновен на трона на Англия.
• 1667 година — Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
• 1876 година — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „ Радецки “ и принуждава капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.
• 1927 година — Провеждат се избори за 22. Общински народен съвет, извоювани от ръководещия Демократически сговор.
• 1948 година — Подписан е Българо-полски контракт за съдействие.
• 1956 година — Пакистан се афишира за ислямска страна.
• 1968 година — Установени са дипломатически връзки с Република Горна Волта.
• 1970 година — Посещение на Тодор Живков в Съюз на съветските социалистически републики.
• 1984 година — В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.
• 1985 година — Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни ентусиасти са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, откакто последователи на ФК Ливърпул проникват в бранш на ФК Ювентус.
• 1989 година — Възродителен развой: В изказване по БНР и Българска национална телевизия ръководителят на Държавния съвет Тодор Живков приканва Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за " Голямата екскурзия ".
• 1990 година — Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
• 1999 година — Космическата совалка Дискавъри прави първото съединяване с Международната галактическа станция.
• 2010 година — Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.
Родени
• 1568 година — Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)
• 1851 година — Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)
• 1860 година — Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)
• 1866 година — Акоп Акопян, арменски стихотворец († 1937 г.)
• 1868 година — Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)
• 1871 година — Сергей Зернов, руски зоолог († 1945 г.)
• 1874 година — Гилбърт Кийт Честъртън, британски публицист († 1936 г.)
• 1879 година — Коста Абраш, сръбски стихотворец от Македония († 1898 г.)
• 1880 година — Освалд Шпенглер, немски мъдрец († 1936 г.)
• 1892 година — Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)
• 1903 година — Боб Хоуп, американски комедиант
• 1917 година — Джон Кенеди, 35-и президент на Съединени американски щати († 1963 г.)
• 1920 година — Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)
• 1920 година — Рачко Ябанджиев, български актьор († 2004 г.)
• 1929 година — Питър Хигс, английски физик
• 1933 година — Никола Пъдевски, български шахматист
• 1934 година — Георги Йорданов, български болшевик
• 1942 година — Иван Ганев, български академик († 2003 г.)
• 1953 година — Александър Абдулов, съветски артист († 2008 г.)
• 1953 година — Дани Елфман, американски музикант
• 1965 година — Даниел Дянков, български художник
• 1971 година — Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)
• 1975 година — Мелани Браун,английска поп певица
• 1977 година — Леонардо Франко, аржентински футболист
• 1981 година — Андрей Аршавин, съветски футболист
• 1985 година — Иван Ангелов, български артист
Починали
• 1453 година — Константин XI Палеолог, византийски император (* 1405 г.)
• 1829 година — Хъмфри Дейви, британски химик (* 1778 г.)
• 1910 година — Милий Балакирев, съветски композитор (* 1837 г.)
• 1919 година — Робърт Бейкън, американски общественик и посланик (* 1860 г.)
• 1931 година — Михаил Ганчев, български боен деятел (* 1872 г.)
• 1942 година — Джон Баримор, американски артист (* 1882 г.)
• 1944 година — Иван Нивянин, български поет-партизанин (* 1919 г.)
• 1951 година — Михаил Бородин, съветски посланик (* 1884 г.)
• 1956 година — Херман Абендрот, немски диригент, професор (* 1883 г.)
• 1958 година — Хуан Рамон Хименес, испански стихотворец (* 1881 г.)
• 1978 година — Али Соили, коморски политик (* 1937 г.)
• 1979 година — Мери Пикфорд, актриса (* 1892 г.)
• 1982 година — Роми Шнайдер, австрийска актриса (* 1938 г.)
• 1990 година — Александър Цветков, български шахматист (* 1914 г.)
• 2004 година — Димитър Минчев, български футболист (* 1927 г.)
• 2005 година — Сватоплук Плускал, чешки футболист (* 1930 г.)
• 2008 година — Пола Гън Алън, американска писателка (* 1939 г.)
• 2010 година — Денис Хопър, американски артист (* 1936 г.)
• 2011 година — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.)
• 2011 година — Ференц Мадъл, маджарски академик и политик (* 1931 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на мироопазващите сили на Организация на обединените нации — отбелязва се от 2002 година по решение на Общото заседание на Организация на обединените нации.
• България — Празник на град Горна Оряховица.
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ