28 юли – На днешната дата светът губи двама велики композитори
28 юли 1741 година – 63-годишният Антонио Вивалди умира във Виена, Австрия.
28 юли 1750 година – 65-годишният Йохан Себастиан Бах умира в Лайпциг, Саксония.
Светът губи двама музикални гении.
Вивалди е италиански композитор от късния венециански бароков интервал, диригент, католически духовник и цигулар, необятно прочут със своите виртуозни и мелодични концерти. Считан е за един от водещите представители на италианското цигулково изкуство от XVIII век и още приживе е приет в цяла Европа. Най-известен е с инструменталните си концерти, най-вече за цигулка. Получава изключителна известност с творбата си „ Годишните времена “.
Бах е немски композитор и клавирен занаятчия, приет за един от най-великите гении в международната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в интервала и стила барок. До през днешния ден са оживели и каталогизирани над хиляда негови творби, а друга, вероятно по-малка, част е изгубена. Приживе е уважаван най-много като виртуозен реализатор на орган и клавесин. В творчеството му са показани всички значими тогавашни жанрове с изключение на операта и е приет занаятчия на полифонията. След гибелта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се извършва все по-рядко, само че през XIX век ползата към нея се ускорява с помощта на някои запалянковци, измежду които най-известен през днешния ден е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва мощно въздействие върху музиката на генерации композитори и реализатори след него, в това число и през XX век. Педагогическите творби на Бах се употребяват по предопределение и до ден-днешен.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1330 година — В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи проваляне от сръбската армия. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска армия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен.
• 1402 година — В Битката при Ангора (дн. Анкара) Тимур разгромява завоевателя на Търново Баязид I и го взима в плен.
• 1540 година — Томас Кромуел е обезглавен със заповед на крал Хенри VIII по обвиняване в измяна; в същия ден кралят се венчава с петата си жена - Катрин Хауърд.
• 1609 година — На Бермудските острови се откриват първите заселници от Англия.
• 1794 година — Максимилиан Робеспиер, един от водачите на Френската гражданска война, е екзекутиран с гилотина в Париж.
• 1821 година — Хосе де Сан Мартин заявява независимостта на Перу от Испания.
• 1868 година — В Съединени американски щати влиза в действие 14-та корекция на Конституцията, която дава определение на американското поданство.
• 1879 година — Излиза първият брой на Държавен вестник.
• 1913 година — Сключен е Букурещки кротичък контракт, с който завършва Междусъюзническата война от 1913 година
• 1914 година — Първата международна война: Австро-Унгария афишира война на Сърбия тъкмо един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната.
• 1942 година — Втората международна война: Съветският началник Сталин подписва известния Указ №227, според който всяко оттегляне от позицията се санкционира с разстрел.
• 1943 година — Втората международна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация прави масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която умират 42 000 цивилни жители.
• 1945 година — При конфликт на американски бомбардировач B-25 в една от най-високите здания на Ню Йорк - Емпайър Стейт Билдинг - умират 14 души и са ранени 26 души.
• 1976 година — Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската национална република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души, и става най-смъртоносното естествено злополучие на 20 век.
• 1986 година — Михаил Горбачов афишира началото на изтеглянето на руските войски от Афганистан.
• 2005 година — Ирландската републиканска войска (ИРА) публично афишира цялостно и дефинитивно преустановяване на въоръжените дейности против английската власт в Северна Ирландия.
Родени
• 1165 година — Ибн Араби, арабски суфи-мистик († 1240 г.)
• 1790 година — Иван Липранди, съветски генерал-майор († 1880 г.)
• 1804 година — Лудвиг Фойербах, немски мъдрец († 1872 г.)
• 1806 година — Александър Иванов, съветски художник († 1858)
• 1812 година — Юзеф Крашевски, полски публицист († 1887)
• 1816 година — Стефан Дуньов, първият български полковник († 1889 г.)
• 1820 година — Фьодор Радецки, съветски военачалник († 1890 г.)
• 1828 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник († 1901 г.)
• 1851 година — Теодор Липс, немски мъдрец († 1914 г.)
• 1866 година — Беатрикс Потър, британска писателка († 1943)
• 1871 година — Едуард Хичман, австрийски психоаналитик († 1957)
• 1871 година — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист († 1948)
• 1874 година — Ернст Касирер, немски мъдрец († 1945)
• 1877 година — Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.)
• 1887 година — Марсел Дюшан, френски художник († 1968)
• 1887 година — Тецу Катаяма, Министър-председател на Япония († 1978)
• 1896 година — Димитър Цолов, български проектант, професор, член сътрудник на Българска академия на науките († 1970 г.)
• 1898 година — Исидор Айзък Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 година († 1988 г.)
• 1902 година — Карл Попър, английски мъдрец († 1994 г.)
• 1904 година — Павел Черенков, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 година († 1990 г.)
• 1915 година — Чарлз Хард Таунс, американски физик, Нобелов лауреат
• 1923 година — Владимир Басов, съветски режисьор († 1987 г.)
• 1924 година — Георги Раданов, български артист († 1991 г.)
• 1925 година — Андрей Букурещлиев, български композитор († 1997 г.)
• 1925 година — Хуан Скиафино, уругвайски футболист († 2008 г.)
• 1927 година — Джон Ашбъри, американски стихотворец
• 1929 година — Жаклин Кенеди Онасис, първа дама на Съединени американски щати († 1994 г.)
• 1935 година — Владимир Башев, български стихотворец († 1967)
• 1937 година — Франсис Вебер, френски сценарист и режисьор
• 1938 година — Алберто Фухимори, президент на Перу
• 1941 година — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор († 1988)
• 1943 година — Ричард Райт, английски рок музикант (Пинк Флойд) († 2008)
• 1946 година — Иванка Гръбчева, български режисьор
• 1946 година — Илия Филипче, политик от Република Македония
• 1951 година — Сантяго Калатрава, испански проектант
• 1952 година — Константин Андреев, български посланик
• 1954 година — Стийв Морз, американски китарист
• 1954 година — Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013)
• 1961 година — Яник Далмас, френски водач от Формула 1
• 1966 година — Илия Балинов, български и австрийски шахматист
• 1966 година — Мигел Анхел Надал, испански футболист
• 1971 година — Иан МакКълох, британски състезател на снукър
• 1977 година — Искрен Маринов, български авто играч
• 1981 година — Майкъл Карик, британски футболист
• 1982 година — Кейн Веласкес, американски MMA герой
• 1983 година — Михаил Венков, български футболист
• 1987 година — Арман Пашикян, арменски шахматист
• 1987 година — Педро Ледесма, испански футболист
• 1989 година — Албин Екдал, шведски футболист
Починали
• 450 година — Теодосий II, византийски император (* 401 г.)
• 1057 година — папа Виктор I (* 2 век)
• 1330 година — Михаил III Шишман Асен, цар на България (* 13 век)
• 1540 година — Томас Кромуел, британски общественик — модернизатор и деспот (* 1485 г.)
• 1655 година — Сирано дьо Бержерак, френски драматург (* 1619 г.)
• 1794 година — Максимилиан Робеспиер, лидер на Френската гражданска война (* 1758 г.)
• 1794 година — Сен Жюст, френски бунтовник (* 1767 г.)
• 1818 година — Гаспар Монж, френски геометър и държавник (* 1746 г.)
• 1842 година — Клеменс Брентано, немски стихотворец
• 1898 година — Василий Аргамаков, съветски офицер (* 1840 г.)
• 1923 година — Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.)
• 1927 година — Никола Минцев, български бунтовник (* 1880 г.)
• 1928 година — Пандо Струмишки, български бунтовник (* 1898 г.)
• 1934 година — Мари Дреслър, канадска актриса (* 1868 г.)
• 1954 година — Шарл Одие, швейцарски психоаналитик (* 1886 г.)
• 1960 година — Етел Лилиан Войнич, английска писателка (* 1864 г.)
• 1964 година — Христо Филипов, български бунтовник (* 1880 г.)
• 1968 година — Ото Хан, немски химик, Нобелов лауреат (* 1879 г.)
• 1980 година — Димо Казасов, български политик (* 1886 г.)
• 1998 година — Збигнев Херберт, полски стихотворец (* 1924 г.)
• 1999 година — Артър Шолоу, американски физика, Нобелов лауреат (* 1921 г.)
• 2004 година — Франсис Крик, английски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
• 2006 година — Дейвид Гемел, английски публицист (* 1948 г.)
Празници
• Перу — Ден на независимостта (1821 година, от Испания, народен празник)
• Сан Марино — Ден на успеха над фашизма (1943 г.)
Obekti.bg
28 юли 1750 година – 65-годишният Йохан Себастиан Бах умира в Лайпциг, Саксония.
Светът губи двама музикални гении.
Вивалди е италиански композитор от късния венециански бароков интервал, диригент, католически духовник и цигулар, необятно прочут със своите виртуозни и мелодични концерти. Считан е за един от водещите представители на италианското цигулково изкуство от XVIII век и още приживе е приет в цяла Европа. Най-известен е с инструменталните си концерти, най-вече за цигулка. Получава изключителна известност с творбата си „ Годишните времена “.
Бах е немски композитор и клавирен занаятчия, приет за един от най-великите гении в международната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в интервала и стила барок. До през днешния ден са оживели и каталогизирани над хиляда негови творби, а друга, вероятно по-малка, част е изгубена. Приживе е уважаван най-много като виртуозен реализатор на орган и клавесин. В творчеството му са показани всички значими тогавашни жанрове с изключение на операта и е приет занаятчия на полифонията. След гибелта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се извършва все по-рядко, само че през XIX век ползата към нея се ускорява с помощта на някои запалянковци, измежду които най-известен през днешния ден е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва мощно въздействие върху музиката на генерации композитори и реализатори след него, в това число и през XX век. Педагогическите творби на Бах се употребяват по предопределение и до ден-днешен.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1330 година — В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи проваляне от сръбската армия. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска армия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен.
• 1402 година — В Битката при Ангора (дн. Анкара) Тимур разгромява завоевателя на Търново Баязид I и го взима в плен.
• 1540 година — Томас Кромуел е обезглавен със заповед на крал Хенри VIII по обвиняване в измяна; в същия ден кралят се венчава с петата си жена - Катрин Хауърд.
• 1609 година — На Бермудските острови се откриват първите заселници от Англия.
• 1794 година — Максимилиан Робеспиер, един от водачите на Френската гражданска война, е екзекутиран с гилотина в Париж.
• 1821 година — Хосе де Сан Мартин заявява независимостта на Перу от Испания.
• 1868 година — В Съединени американски щати влиза в действие 14-та корекция на Конституцията, която дава определение на американското поданство.
• 1879 година — Излиза първият брой на Държавен вестник.
• 1913 година — Сключен е Букурещки кротичък контракт, с който завършва Междусъюзническата война от 1913 година
• 1914 година — Първата международна война: Австро-Унгария афишира война на Сърбия тъкмо един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната.
• 1942 година — Втората международна война: Съветският началник Сталин подписва известния Указ №227, според който всяко оттегляне от позицията се санкционира с разстрел.
• 1943 година — Втората международна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация прави масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която умират 42 000 цивилни жители.
• 1945 година — При конфликт на американски бомбардировач B-25 в една от най-високите здания на Ню Йорк - Емпайър Стейт Билдинг - умират 14 души и са ранени 26 души.
• 1976 година — Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската национална република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души, и става най-смъртоносното естествено злополучие на 20 век.
• 1986 година — Михаил Горбачов афишира началото на изтеглянето на руските войски от Афганистан.
• 2005 година — Ирландската републиканска войска (ИРА) публично афишира цялостно и дефинитивно преустановяване на въоръжените дейности против английската власт в Северна Ирландия.
Родени
• 1165 година — Ибн Араби, арабски суфи-мистик († 1240 г.)
• 1790 година — Иван Липранди, съветски генерал-майор († 1880 г.)
• 1804 година — Лудвиг Фойербах, немски мъдрец († 1872 г.)
• 1806 година — Александър Иванов, съветски художник († 1858)
• 1812 година — Юзеф Крашевски, полски публицист († 1887)
• 1816 година — Стефан Дуньов, първият български полковник († 1889 г.)
• 1820 година — Фьодор Радецки, съветски военачалник († 1890 г.)
• 1828 година — Йосиф Гурко, съветски военачалник († 1901 г.)
• 1851 година — Теодор Липс, немски мъдрец († 1914 г.)
• 1866 година — Беатрикс Потър, британска писателка († 1943)
• 1871 година — Едуард Хичман, австрийски психоаналитик († 1957)
• 1871 година — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист († 1948)
• 1874 година — Ернст Касирер, немски мъдрец († 1945)
• 1877 година — Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.)
• 1887 година — Марсел Дюшан, френски художник († 1968)
• 1887 година — Тецу Катаяма, Министър-председател на Япония († 1978)
• 1896 година — Димитър Цолов, български проектант, професор, член сътрудник на Българска академия на науките († 1970 г.)
• 1898 година — Исидор Айзък Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 година († 1988 г.)
• 1902 година — Карл Попър, английски мъдрец († 1994 г.)
• 1904 година — Павел Черенков, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 година († 1990 г.)
• 1915 година — Чарлз Хард Таунс, американски физик, Нобелов лауреат
• 1923 година — Владимир Басов, съветски режисьор († 1987 г.)
• 1924 година — Георги Раданов, български артист († 1991 г.)
• 1925 година — Андрей Букурещлиев, български композитор († 1997 г.)
• 1925 година — Хуан Скиафино, уругвайски футболист († 2008 г.)
• 1927 година — Джон Ашбъри, американски стихотворец
• 1929 година — Жаклин Кенеди Онасис, първа дама на Съединени американски щати († 1994 г.)
• 1935 година — Владимир Башев, български стихотворец († 1967)
• 1937 година — Франсис Вебер, френски сценарист и режисьор
• 1938 година — Алберто Фухимори, президент на Перу
• 1941 година — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор († 1988)
• 1943 година — Ричард Райт, английски рок музикант (Пинк Флойд) († 2008)
• 1946 година — Иванка Гръбчева, български режисьор
• 1946 година — Илия Филипче, политик от Република Македония
• 1951 година — Сантяго Калатрава, испански проектант
• 1952 година — Константин Андреев, български посланик
• 1954 година — Стийв Морз, американски китарист
• 1954 година — Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013)
• 1961 година — Яник Далмас, френски водач от Формула 1
• 1966 година — Илия Балинов, български и австрийски шахматист
• 1966 година — Мигел Анхел Надал, испански футболист
• 1971 година — Иан МакКълох, британски състезател на снукър
• 1977 година — Искрен Маринов, български авто играч
• 1981 година — Майкъл Карик, британски футболист
• 1982 година — Кейн Веласкес, американски MMA герой
• 1983 година — Михаил Венков, български футболист
• 1987 година — Арман Пашикян, арменски шахматист
• 1987 година — Педро Ледесма, испански футболист
• 1989 година — Албин Екдал, шведски футболист
Починали
• 450 година — Теодосий II, византийски император (* 401 г.)
• 1057 година — папа Виктор I (* 2 век)
• 1330 година — Михаил III Шишман Асен, цар на България (* 13 век)
• 1540 година — Томас Кромуел, британски общественик — модернизатор и деспот (* 1485 г.)
• 1655 година — Сирано дьо Бержерак, френски драматург (* 1619 г.)
• 1794 година — Максимилиан Робеспиер, лидер на Френската гражданска война (* 1758 г.)
• 1794 година — Сен Жюст, френски бунтовник (* 1767 г.)
• 1818 година — Гаспар Монж, френски геометър и държавник (* 1746 г.)
• 1842 година — Клеменс Брентано, немски стихотворец
• 1898 година — Василий Аргамаков, съветски офицер (* 1840 г.)
• 1923 година — Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.)
• 1927 година — Никола Минцев, български бунтовник (* 1880 г.)
• 1928 година — Пандо Струмишки, български бунтовник (* 1898 г.)
• 1934 година — Мари Дреслър, канадска актриса (* 1868 г.)
• 1954 година — Шарл Одие, швейцарски психоаналитик (* 1886 г.)
• 1960 година — Етел Лилиан Войнич, английска писателка (* 1864 г.)
• 1964 година — Христо Филипов, български бунтовник (* 1880 г.)
• 1968 година — Ото Хан, немски химик, Нобелов лауреат (* 1879 г.)
• 1980 година — Димо Казасов, български политик (* 1886 г.)
• 1998 година — Збигнев Херберт, полски стихотворец (* 1924 г.)
• 1999 година — Артър Шолоу, американски физика, Нобелов лауреат (* 1921 г.)
• 2004 година — Франсис Крик, английски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
• 2006 година — Дейвид Гемел, английски публицист (* 1948 г.)
Празници
• Перу — Ден на независимостта (1821 година, от Испания, народен празник)
• Сан Марино — Ден на успеха над фашизма (1943 г.)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ