10 велики театрални реплики за Деня на театъра
27 март е интернационалния ден на театъра - по този мотив публикуваме 10 от най-великите реплики в драматургията - както българска, по този начин и международна.
1 . НИНА: Ако в миналото ти потрябва животът ми, ела и го вземи.
„ Чайка “ , Антон Чехов
2 . Модно е това, което носим самите ние. Не е фешън това, което носят другите.
" Идеалният мъж " , Оскар Уайлд
3 . ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ:
На кого се смеете? На себе си се смеете!
" Ревизор " , Гогол
4 . СТРАНДЖАТА: Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите небогати братя са хиляди пъти по-зле. Не би трябвало да се отчайваме. Додето имаме ръце и крайници, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, отечеството все има потребност от нас. Ако не през днешния ден, то на следващия ден ще удари отново часът. Ние би трябвало отново да сме готови; аз, със старите си кости, отново ще взема байряка, бари още веднъж да го издигна в борбата и да викна: независимост или гибел! — па тогава да ми вземе бог душата.
" Хъшове " , Иван Вазов
5 . Туй наше постоянно „ на следващия ден “, „ на следващия ден “, „ на следващия ден “
пълзи от ден дневно с крачета ситни,
дорде изгризе сетната парченце
на периода ни. А всички наши „ през вчерашния ден “
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице къса! Тоз живот е единствено
една нещастна движеща се сянка,
артист некадърен, който се явява,
изтезава и изпъчва своя час
на сцената и по-късно изчезва.
История, разказана от вманиачен,
със доста звук и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
" Макбет " , Шекспир
6 . Иван Антонов. Може би не ни е чул. От радиоточката. (Високо.) Защо не спрете радиоточката?
Чиновника (бавно поклаща глава): Не може.
Иван Антонов: Как не може?
Чиновника: Спира се централно.
Жоро: Как централно?
Чиновника: Като парното.
Иван Антонов: И през целия ден свири?
Чиновника: Тя свири от 1955 година.
Евгени: Непрекъснато?
Чиновника: Непрекъснато.
Иван Антонов: Но не ви ли пречи?
Чиновника: С всичко се привиква.
Иван Антонов: Вижте, ние желаеме да стигнем на седмия етаж.
Чиновника: Чух.
Иван Антонов: По стълбите не може, те са зазидани, несъмнено има някакъв различен метод. Бихте ли ни споделили по какъв начин да стигнем?
Чиновника: Не знам.
Иван Антонов: Как не знаете? Нали работите тука?
Чиновника: От 1960-а.
Жоро: Но вие по какъв начин ходите?
Чиновника: Никога не съм ходил на седмия етаж.
Иван Антонов: Ама по какъв начин, в никакъв случай ли не ви се е желало да отидете… да видите… не са ли ви викали… по работа?
Чиновника (клати глава): Не.
Иван Антонов: Петнайсет години?!?
Чиновника: И седем месеца.
Иван Антонов: Но хората отидоха на Луната. Ще отидат и на Марс.
Чиновника: Чувах. Луди хора.
" Сако от велур ", Станислав Стратиев
7. СТАРШИЯТ : Ако всичкото простолюдие се емне да хвърчи по облаците, кой тогава ще оре и копае в тази страна, кой ще гледа добитъка, кой ще жъне житото?
ДАСКАЛ КИРО : Пак простолюдието, господин старши! То по тази причина е основано, да работи с мускули! Но от време на време и въображението му работи. Въображението му е единствената привилегия, господин старши! То е и бедата му. Мигър един интелигентен и просветен човек ще седне да измисля всевъзможни небивалици и да ги разселва тука по Балканите? Това единствено простолюдието го прави, кой го знае къде се скита неговото въображение, та ето тук туря една гола фея в реката, горе пуска дракон по небето и не му стига змея ами и пламък пуска от устата му. Като стои простолюдието подпряно на гегата си и гледа по какъв начин се сгромолясват облаците над главата му, праща Крали Марко да разсича облаците, три синджира плебеи да освобождава и все по този начин подпрян на гегата си, ситуирано измежду своите кози, търкаля въображението си из доловете, прегазва вещици и зли сили, влиза в единоборство с тъмни стихии и с простотията си фантазира, че всичко е във властта му и че всичко е подчинено на него. Беден е тоя Олимп, господин старши, небогати са тия балкански богове, само че нали знаете, че бедняк човек и на магаре язди… Махали, колиби, колибарски селища, простотия. Какво може да роди тая простотия, с изключение на дивотии! И в случай че в незнанието си тоя народ съзре скитащ балон, първата му работа е да го погне, да го хване крепко за опашката и в случай че се случи може и да покръжи с него над мизерните си Аврамови махали, без да се замисля, че с това ще разсъни съмнението на страната и ще заслужи по 10 камшика. Умният и просветен човек в никакъв случай не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети той с чужд балон в небето. Умният и просветен човек може единствено да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: „ Гледай го ти, пустото му простолюдие, какви ги измисля! “
" Опит за хвърчене ", Йордан Радичков
8 . ВЛАДИМИР: Спал ли съм, до момента в който другите са страдали? Спя ли в този момент? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че дружно с моя другар Естрагон, на това място, до мрачно съм чакал Годо? Че Поцо е пристигнал дружно със своя носач и че е разговарял с нас? Без подозрение. Но какво правилно ще има във всичко това? Той няма да знае нищо. Ще споделя за ритниците, които е получил, и аз ще му дам морков. Майките ни, клекнали над гроба, мъчно раждат. От дъното на ямата гробарят замислено слага щипците си. Толкова ни е времето за стареене. Въздухът е цялостен с нашите викове. Но навикът е огромен заглушител. И мен някой ме гледа и ми споделя: той спи, той не знае, дано спи. Не мога да продължа. За какво говорех?
" В очакване на Годо " , Самюъл Бекет
9. ТАРТЮФ:
Аз мога да смиря душата ви страхлива
и знам изкуство аз, що съвестта приспива.
Небето счита грях това и това,
само че с него можем ний излезе наглава.
При потребност има през днешния ден една просвета богатства,
що късите юзди на съвестта разтяга
и стореното зло умее да измие
с оная чиста цел, що имали сме ние.
Ще ви науча аз, госпожо, и на двете —
тръгнете единствено вий и мен се облегнете,
смирете моя жар и нямайте вий боязън —
за всичко аз един поемам всеки грях.
" Тартюф ", Молиер
10. " Трябва ти свиня, с цел да ти покаже къде са трюфелите "
" Кой се опасява от Вирджиния Улф ", Едуард Олби
1 . НИНА: Ако в миналото ти потрябва животът ми, ела и го вземи.
„ Чайка “ , Антон Чехов
2 . Модно е това, което носим самите ние. Не е фешън това, което носят другите.
" Идеалният мъж " , Оскар Уайлд
3 . ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ:
На кого се смеете? На себе си се смеете!
" Ревизор " , Гогол
4 . СТРАНДЖАТА: Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите небогати братя са хиляди пъти по-зле. Не би трябвало да се отчайваме. Додето имаме ръце и крайници, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, отечеството все има потребност от нас. Ако не през днешния ден, то на следващия ден ще удари отново часът. Ние би трябвало отново да сме готови; аз, със старите си кости, отново ще взема байряка, бари още веднъж да го издигна в борбата и да викна: независимост или гибел! — па тогава да ми вземе бог душата.
" Хъшове " , Иван Вазов
5 . Туй наше постоянно „ на следващия ден “, „ на следващия ден “, „ на следващия ден “
пълзи от ден дневно с крачета ситни,
дорде изгризе сетната парченце
на периода ни. А всички наши „ през вчерашния ден “
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице къса! Тоз живот е единствено
една нещастна движеща се сянка,
артист некадърен, който се явява,
изтезава и изпъчва своя час
на сцената и по-късно изчезва.
История, разказана от вманиачен,
със доста звук и бяс, в която няма
ни капка смисъл…
" Макбет " , Шекспир
6 . Иван Антонов. Може би не ни е чул. От радиоточката. (Високо.) Защо не спрете радиоточката?
Чиновника (бавно поклаща глава): Не може.
Иван Антонов: Как не може?
Чиновника: Спира се централно.
Жоро: Как централно?
Чиновника: Като парното.
Иван Антонов: И през целия ден свири?
Чиновника: Тя свири от 1955 година.
Евгени: Непрекъснато?
Чиновника: Непрекъснато.
Иван Антонов: Но не ви ли пречи?
Чиновника: С всичко се привиква.
Иван Антонов: Вижте, ние желаеме да стигнем на седмия етаж.
Чиновника: Чух.
Иван Антонов: По стълбите не може, те са зазидани, несъмнено има някакъв различен метод. Бихте ли ни споделили по какъв начин да стигнем?
Чиновника: Не знам.
Иван Антонов: Как не знаете? Нали работите тука?
Чиновника: От 1960-а.
Жоро: Но вие по какъв начин ходите?
Чиновника: Никога не съм ходил на седмия етаж.
Иван Антонов: Ама по какъв начин, в никакъв случай ли не ви се е желало да отидете… да видите… не са ли ви викали… по работа?
Чиновника (клати глава): Не.
Иван Антонов: Петнайсет години?!?
Чиновника: И седем месеца.
Иван Антонов: Но хората отидоха на Луната. Ще отидат и на Марс.
Чиновника: Чувах. Луди хора.
" Сако от велур ", Станислав Стратиев
7. СТАРШИЯТ : Ако всичкото простолюдие се емне да хвърчи по облаците, кой тогава ще оре и копае в тази страна, кой ще гледа добитъка, кой ще жъне житото?
ДАСКАЛ КИРО : Пак простолюдието, господин старши! То по тази причина е основано, да работи с мускули! Но от време на време и въображението му работи. Въображението му е единствената привилегия, господин старши! То е и бедата му. Мигър един интелигентен и просветен човек ще седне да измисля всевъзможни небивалици и да ги разселва тука по Балканите? Това единствено простолюдието го прави, кой го знае къде се скита неговото въображение, та ето тук туря една гола фея в реката, горе пуска дракон по небето и не му стига змея ами и пламък пуска от устата му. Като стои простолюдието подпряно на гегата си и гледа по какъв начин се сгромолясват облаците над главата му, праща Крали Марко да разсича облаците, три синджира плебеи да освобождава и все по този начин подпрян на гегата си, ситуирано измежду своите кози, търкаля въображението си из доловете, прегазва вещици и зли сили, влиза в единоборство с тъмни стихии и с простотията си фантазира, че всичко е във властта му и че всичко е подчинено на него. Беден е тоя Олимп, господин старши, небогати са тия балкански богове, само че нали знаете, че бедняк човек и на магаре язди… Махали, колиби, колибарски селища, простотия. Какво може да роди тая простотия, с изключение на дивотии! И в случай че в незнанието си тоя народ съзре скитащ балон, първата му работа е да го погне, да го хване крепко за опашката и в случай че се случи може и да покръжи с него над мизерните си Аврамови махали, без да се замисля, че с това ще разсъни съмнението на страната и ще заслужи по 10 камшика. Умният и просветен човек в никакъв случай не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети той с чужд балон в небето. Умният и просветен човек може единствено да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: „ Гледай го ти, пустото му простолюдие, какви ги измисля! “
" Опит за хвърчене ", Йордан Радичков
8 . ВЛАДИМИР: Спал ли съм, до момента в който другите са страдали? Спя ли в този момент? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че дружно с моя другар Естрагон, на това място, до мрачно съм чакал Годо? Че Поцо е пристигнал дружно със своя носач и че е разговарял с нас? Без подозрение. Но какво правилно ще има във всичко това? Той няма да знае нищо. Ще споделя за ритниците, които е получил, и аз ще му дам морков. Майките ни, клекнали над гроба, мъчно раждат. От дъното на ямата гробарят замислено слага щипците си. Толкова ни е времето за стареене. Въздухът е цялостен с нашите викове. Но навикът е огромен заглушител. И мен някой ме гледа и ми споделя: той спи, той не знае, дано спи. Не мога да продължа. За какво говорех?
" В очакване на Годо " , Самюъл Бекет
9. ТАРТЮФ:
Аз мога да смиря душата ви страхлива
и знам изкуство аз, що съвестта приспива.
Небето счита грях това и това,
само че с него можем ний излезе наглава.
При потребност има през днешния ден една просвета богатства,
що късите юзди на съвестта разтяга
и стореното зло умее да измие
с оная чиста цел, що имали сме ние.
Ще ви науча аз, госпожо, и на двете —
тръгнете единствено вий и мен се облегнете,
смирете моя жар и нямайте вий боязън —
за всичко аз един поемам всеки грях.
" Тартюф ", Молиер
10. " Трябва ти свиня, с цел да ти покаже къде са трюфелите "
" Кой се опасява от Вирджиния Улф ", Едуард Олби
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ