Подмамената Стефка: Вместо във ферма до Лондон се...
27-годишната Стефка Парова, която е една от излъганите за работа във плантация край Лондон, описа за претърпяното пред " Марица ".
" Около 15 души тръгнахме от България на 8 февруари. В групата бяхме 4 души от Смилян - брачният партньор ми Божидар Ковачев (24 г.), аз, Зорка Дльогова и Красимир Дльогов. Минка Ясенова от Устово с двете й дъщери, зетя и снаха й. Качихме хора от Асеновград и на летището се събрахме всички, имаше и от Ямбол.
Минка Ясенова живее в Устово и много време работи в тази компания в Англия. Не е споменавала по какъв начин се споделя компанията и никой не я знае. Ясенова търсеше хора за работа, била помолена от шефа на тази компания. Обясни ни какви са изискванията - по 11 паунда на час, 6-7 часа работа дневно, каравани да нощуваме. Обаче се оказа, че няма къде да спим и всеки би трябвало да работи единствено по един ден в седмицата против 30 паунда.
Кошмарът в действителност стартира още от летището в София.
Всеки от нас й даде по 200 лв. за билет авансово. Една от дамите - Зорка, се наложи да я върнем още от летището към Смилян. За нея нямаше билет, на нейно място имаше друго попълнено име. Впоследствие разбрахме, че е снаха на Минка - Ана Мария.
Кацнахме в Лондон, четири часа пътувахме до фермата, само че преди този момент много чакахме на летището. После Минка ни сподели, че бусчето, което би трябвало да ни качи, ще ни вземе от спирка, на която стояхме час и половина. Вместо бус пристигнаха леки коли и оттова пътувахме 4 часа. Пристигнахме посреднощ в караваните, порталът беше затворен, нямаше кой да ни настани. Минка се чудеше къде да ни постави. Луташе се като луда, най-после над нас се смили един българин, споделяше се Станчо, който работи там и е наел по-голяма каравана. Прие осем индивида от нас, в друга каравана се настаниха още 5. В последна сметка двама останаха в кола да спят.
На идващия ден Минка искаше да вървим до града да вземем нещо за ястие. Аз бях с нея в колата. Оказа се, че в действителност сме тръгнали да търсим организации за работа и заслон, тъй като нямало по какъв начин да останем в тези каравани. Съпругът ми, който беше останал в караваните, ми се обади, че са ги изгонили. Минка отиде до офиса да разбере каква е процедурата, дали ще се подписват контракти. Върна се и сподели, че би трябвало да дадем по 100 паунда. Но ние нямахме толкоз пари към този момент, платихме си транспорта от летището, храна. Тя ни сподели: Щом нямате, вие си решавате. След това се опитахме да се свържем с някой, който може да ни помогне. Красимир Дльогов от Смилян откри своя позната в Лондон, която ни подслони.
" Около 15 души тръгнахме от България на 8 февруари. В групата бяхме 4 души от Смилян - брачният партньор ми Божидар Ковачев (24 г.), аз, Зорка Дльогова и Красимир Дльогов. Минка Ясенова от Устово с двете й дъщери, зетя и снаха й. Качихме хора от Асеновград и на летището се събрахме всички, имаше и от Ямбол.
Минка Ясенова живее в Устово и много време работи в тази компания в Англия. Не е споменавала по какъв начин се споделя компанията и никой не я знае. Ясенова търсеше хора за работа, била помолена от шефа на тази компания. Обясни ни какви са изискванията - по 11 паунда на час, 6-7 часа работа дневно, каравани да нощуваме. Обаче се оказа, че няма къде да спим и всеки би трябвало да работи единствено по един ден в седмицата против 30 паунда.
Кошмарът в действителност стартира още от летището в София.
Всеки от нас й даде по 200 лв. за билет авансово. Една от дамите - Зорка, се наложи да я върнем още от летището към Смилян. За нея нямаше билет, на нейно място имаше друго попълнено име. Впоследствие разбрахме, че е снаха на Минка - Ана Мария.
Кацнахме в Лондон, четири часа пътувахме до фермата, само че преди този момент много чакахме на летището. После Минка ни сподели, че бусчето, което би трябвало да ни качи, ще ни вземе от спирка, на която стояхме час и половина. Вместо бус пристигнаха леки коли и оттова пътувахме 4 часа. Пристигнахме посреднощ в караваните, порталът беше затворен, нямаше кой да ни настани. Минка се чудеше къде да ни постави. Луташе се като луда, най-после над нас се смили един българин, споделяше се Станчо, който работи там и е наел по-голяма каравана. Прие осем индивида от нас, в друга каравана се настаниха още 5. В последна сметка двама останаха в кола да спят.
На идващия ден Минка искаше да вървим до града да вземем нещо за ястие. Аз бях с нея в колата. Оказа се, че в действителност сме тръгнали да търсим организации за работа и заслон, тъй като нямало по какъв начин да останем в тези каравани. Съпругът ми, който беше останал в караваните, ми се обади, че са ги изгонили. Минка отиде до офиса да разбере каква е процедурата, дали ще се подписват контракти. Върна се и сподели, че би трябвало да дадем по 100 паунда. Но ние нямахме толкоз пари към този момент, платихме си транспорта от летището, храна. Тя ни сподели: Щом нямате, вие си решавате. След това се опитахме да се свържем с някой, който може да ни помогне. Красимир Дльогов от Смилян откри своя позната в Лондон, която ни подслони.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ