26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от

...
26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от
Коментари Харесай

26 септември - Европейски ден на езиците

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с поддръжката на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе оповестена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи проучването на непознати езици в Европа.

Основни цели на Европейския ден на езиците:

- Да осведоми обществеността за значимостта от проучването на непознати езици и разнообрази обсега на изучаваните езици, с цел да увеличи равнището на многоезичност и междукултурно съгласие.

- Да разпространява богатото езиково и културно многообразие в Европа.

- Да насърчи проучването на непознати езици във всяка възраст.

26 септември в историята:

Събития

1371 година — В Битката при Черномен армията на османския султан Мурад I разгромява обединените сили на сърби и българи.
1580 година — Сър Франсис Дрейк и неговата експедиция дебаркират в Плимут след 33-месечно околосветско странствуване. Те стават първите британци, обиколили Земята.
1687 година — Партенонът в Атина е отчасти опустошен след детонация породена от бомбардировките на венецианските сили против Османската войска, ситуирана край Атина.
1907 година — Английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се страна в състава на Британската империя, признаваща висшата власт на британския крал (кралица).
1918 година — Започва последното огромно стълкновение през Първата международна война – борбата за Аргон.
1934 година — Пуска се на вода най-големият пътнически транспортен съд на компания " Кунард лайн " ­ " Куин Мери ".
1950 година — Войски на Организация на обединените нации завземат още веднъж Сеул от севернокорейците.
1957 година — Спектакълът Уестсайдска история на Ленард Бърнстейн стартира да се играе на Бродуей.
1960 година — В Чикаго е извършен първият ефирен избирателен спор сред претендентите за президенти Ричард Никсън и Джон Кенеди.
1960 година — Фидел Кастро произнася най-дългата тирада в историята на Организация на обединените нации ­- 4 часа и 29 минути, с която афишира поддръжката на Куба за Съюз на съветските социалистически републики.
1961 година — Боб Дилън прави дебюта си.
1962 година — Обявено е основаването на Арабска република Йемен.
1969 година — Издаден е предпоследния студиен албум на английската рок група Бийтълс - Abbey Road.
1983 година — Студената война: Съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява евентуална международна нуклеарна война, откакто вярно приема, че предизвестието за ракетно нахлуване от страна на Съединени американски щати е компютърна неточност и не извършва предписанията за ответна реакция.
1984 година — Китай и Англия реализират съглашение за прекосяването на Хонконг под китайско ръководство от 1997 година
1988 година — Атлетът Бен Джонсън връща своя златен орден за тичане на 100 метра на XXIV летни олимпийски игри в Сеул поради позитивни допинг проби.
1989 година — Европейската общественост приема проект за подкрепяне на Полша и Унгария — стратегия ФАР (PHARE).
1996 година — Правителството на България приготвя протокол за присъединението на страната към Световната комерсиална организация (СТО).

Родени

1181 година — Франциск от Асизи, създател на Францисканския медал († 1226 г.)
1754 година — Жозеф Пруст, френски химик († 1826 г.)
1810 година — Иван Ганецки, съветски офицер († 1887 г.)
1834 година — Димитър Павлович, български доктор († 1911 г.)
1859 година — Луи Мажорел, френски декоратор († 1926 г.)
1869 година — Иван Нелчинов, български бунтовник († 1944 г.)
1873 година — Алексей Шчусев, съветски проектант († 1949 г.)
1879 година — Александър Буйнов, български бунтовник († 1924 г.)
1879 година — Петко Тодоров, български публицист († 1916 г.)
1883 година — Гоно Манчев, български бунтовник († 1926 г.)
1886 година — Ран Босилек, български публицист († 1958 г.)
1888 година — Томас Стърнз Елиът, американски публицист, Нобелов лауреат, († 1965 г.)
1889 година — Мартин Хайдегер, немски мъдрец († 1976 г.)
1890 година — Кирил Петров, български артист (†? г.)
1893 година — Милош Църнянски, сръбски стихотворец († 1977 г.)
1895 година — Джордж Рафт, американски артист († 1980 г.)
1897 година — Павел VI, римски папа († 1978 г.)
1898 година — Джордж Гершуин, американски композитор († 1937 г.)
1918 година — Григорий Климов, съветски публицист († 2007 г.)
1919 година — Матилде Камю, испанска поетеса († 2012 г.)
1923 година — Александър Алов, руски режисьор († 1983 г.)
1931 година — Пенчо Богданов, български инженер († 2000 г.)
1932 година — Манмохан Сингх, индийски политик
1935 година — Йордан Василев, български политик
1938 година — Андрей Луканов, министър-председател на България († 1996 г.)
1940 година — Владимир Савон, украински шахматист († 2005 г.)
1941 година — Димитър Илиев, български футболист
1948 година — Владимир Ремек, космонавт на Чехословакия
1948 година — Оливия Нютън-Джон, австралийска певица
1956 година — Линда Хамилтън, американска актриса
1957 година — Клаус Аугенталер, немски футболист
1961 година — Аян Садъков, български футболист
1962 година — Ал Питрели, американски китарист (Savatage)
1968 година — Джеймс Кавийзъл, американски артист
1976 година — Сами Ванска, финландски китарист (Nightwish)
1979 година — Мария Игнатова, телевизионна водеща
1981 година — Серина Уилямс, американска тенисистка

Починали

1290 година — Норвежката дева, шотландска кралица (* 1283 г.)
1371 година — Александър Комнин, душановски държател (*? г.)
1826 година — Александър Гордън Ленг, шотландски странник (* 1793 г.)
1860 година — Милош Обренович, княз на Сърбия (* 1780 г.)
1868 година — Аугуст Мьобиус, немски математик и астроном (* 1790 г.)
1897 година — Алексей Саврасов, съветски художник-пейзажист, передвижник (* 1830 г.)
1914 година — Ален Фурние, френски публицист (* 1886 г.)
1914 година — Херман Льонс, немски публицист (* 1866 г.)
1939 година — Христо Силянов, български бунтовник, публицист и историк (* 1880 г.)
1940 година — Валтер Бенямин, немски мъдрец (* 1892 г.)
1945 година — Бела Барток, маджарски композитор и пианист (* 1881 г.)
1959 година — Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1899 г.)
1961 година — Александър Николов, български джазов музикант (* 1917 г.)
1973 година — Ана Маняни, италианска актриса (* 1908 г.)
1976 година — Пал Туран, маджарски математик (* 1910 г.)
1978 година — Мане Зигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1886 г.)
1988 година — Бранко Зебец, хърватски футболист и треньор (* 1929 г.)
1990 година — Алберто Моравия, италиански публицист (* 1907 г.)
1995 година — Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1908 г.)
1998 година — Бети Картър, американска певица (* 1930 г.)
2004 година — Димитър Въндев, български математик (* 1945 г.)
2008 година — Пол Нюман, американски артист и режисьор (* 1925 г.)
2010 година — Глория Стюарт, американска актриса (* 1910 г.)

Празници

Световен ден на контрацепцията
България — Празник на град Карнобат - Отбелязва се в деня на празника на храма „ Свети Йоан Богослов ” с решение на Общински съвет от 30 юни 1999 година
Йемен — Ден на революцията

 

Obekti.bg

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР