Mесото измества хляба по ръст на цените: 2517 лв. необходими за издръжка на 4-членно семейство,
2517 лева са нужните средства на месец за прехрана на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца. С тези средства е допустимо да се обезпечи покриване на разноските за храна, поддържане на жилище, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора по отношение на междинните български стандарти. Осреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 629,33 лева Това демонстрират данните за последното 3-месечие на 2019 година в обичайното наблюдаване на потребителските цени и издръжката на живот на Института за обществени и синдикални проучвания.
Те бяха показани през днешния ден от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова от института. За обезпечаване на нужните средства за прехрана чистият размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този вид домакинство, би трябвало да бъде не по-нисък от 1259 лева ( като условно одобряваме, че двамата възрастни са заети лица). Това значи, че брутното трудово заплащане за всеки от тях би трябвало да доближи 1622 лева, при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. През трето тримесечие на 2019 година размерът на междинната брутна работна заплата е от 1249 лева, което значи, че с цел да се доближи нужната заплата за прехрана би трябвало получаваната до в този момент брутна работна заплата да се усили с още 373 лева, изясни Димитров. Нетният й размер (969 лева.) е по-нисък с към 23% от нужната заплата за прехрана.
В края на предходната година издръжката на живот доближи най-високото си равнище от близо 7 година, достигайки 4,4%. Тримесечният ритъм също регистрира най-високи равнища след 2010 година насам, като доближава до 1,8%. Хранителните артикули бележат най-висока повишаване от 7 години насам, като доближават до 6,1% и надалеч надвишава равнищата от миналата година (3,4%). При нехранителните артикули и услуги годишното повишаване е с 3%, като се приближават до параметрите на миналата година (3,8%). През 2019 година най-високо повишаване на разноските за прехрана на живот се следи при групите: месо и месни артикули с 15,6%, което най-вероятно се дължи на африканската чума по свинете; самун и зърнени храни с 3,5%, като повишаването в групата продължава, откакто миналата година доближават растеж от 9,7%; мляко и млечни артикули с 4,6%, като по-силно изразено е повишаването при сирената с 5,3%; захар и захарни произведения с 3,2%. Данните демонстрират, че по растеж месото измества хляба, който през 2018 година е имал най- висок растеж, акцентира Виолета Иванова.
Тези питателните групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните семейства, в резултат, на което техният живот нараства релативно повече. Нарастват цените на трите съществени сегмента формиращи разноските за поддържане на дома. Цените на тока за едногодишен интервал регистрират растеж с 2,9%, на топлоенергията с 3,5%, водоснабдяване с 5,4%. България продължава да заема челни позиции и индикатора неспособност за поддържане на дома съответно топъл.
По данните на Евростат 33,7% от популацията, или към 2,4 млн. души, не могат да поддържа домовете си задоволително топли, при междинни равнища за Европейски Съюз от 7,3%. Това оказва неподходящо влияние, както върху здравето, по този начин и върху изискванията на живот и богатство на популацията. Конкретно за София нужните средства за прехрана на живота за 4-ри членно домакинство са 3312 лева Средно на 1 лице от този вид домакинство, издръжката на живота е в размер от 828 лева и надвишава междинните равнища на ИЖ за страната с 31,6%. За да се обезпечат нужни средства за прехрана на живота, следва всеки от двамата работещи родители да получават чисто трудово хонорари не по-ниско от 1656 лева През трето тримесечие на 2019 година чистата работна заплата за София- столица е в размер 1322 лева (бруто 1704 лева.), която с към 20% по-ниска от действително нужния наличен приход за покриване на прехрана на живота на 1 лице. Общите стопански резултати демонстрират, че в София-столица изоставеното на чистата СРЗ е релативно по-малко от общото за страната и упованията са за по- бързо доближаване на тези два индикатора, откакто същият интервал на миналата година тази разлика е от 26,7%.
Изводите от направеното изследване демонстрират: Издръжката на живота нараства, освен това нарастват най-много съществени хранителни артикули и енергийни източници, които са двете най-важни разходни пера за българските семейства. За семействата с ниски приходи потреблението и разноските са фокусирани тъкмо към тях; 68% от семействата живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за ИЖ, откакто през същия интервал на 2018г. е към 69,8%, а 2017 година са 72,2%.
Очертава се наклонност към понижение, само че към момента всяко 7 домакинство от 10 живее с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота; Слабо повишаване на групата на бедните лица по отношение на същия интервал на миналата година, освен това в изискванията на покачване на приходите. Причините са сложни: 1) повишаване на размера на формалната линия на беднотия от 314 на 348 лева 2). необятен обсег на работещи на МРЗ или близка до нея; 3) неналичието на обективна данъчна система, която да освобождава финансов запас за нискодоходните групи. Променя се структурата на систематизиране на подоходните групи, като през последните две години делът на семействата с приход на 1 лице над ИЖ изпреварват този на бедните семейства. Това е разследване от повишаване на броя на наетите лица в стопански действия с по-високо възнаграждение и поддържащи високо квалифицирана и качествена претовареност, макар мощния дефицит на работна мощ за стопанската система като цяло.
Така да вземем за пример: Нараства броя на наетите лица назначени на минимални трудови хонорари. Всеки 2 от 10 наети лица у нас през м. септември работи на МРЗ. За едногодишен интервал обсегът на наетите лица нараства с нови 7 хиляди лица и доближава до 464 089 души или 20,1% от всички наети. Размерът на МРЗ нараства от 510 лева до 560 лева, или с 9.8% за едногодишен интервал. Увеличението на обсега е индикатор на задържането на заплатите на някои категории служащи, достигнали размерът й преди да бъде повишен. На конференцията бе показана и позицията на КНСБ за метода, по който да се мери минималната работна заплата. Темата е значима, защото е част от настоящата полемика, инициирана от Европейска комисия за установяване на общ механизъм за установяване на обективни минимални работни заплати в страните-членки. Настояваме за рамкова инструкция. КНСБ не поддържа препоръчаното общо предписание МРЗ да се дефинира в съответствие 60% от медианата, сподели шефът на ИССИ Любен Томев. Той изясни, че медианната работна заплата се взема автоматизирано като число, откакто се прегледат от най-високото до най-ниското равнище на възнаграждение. Статистически видяно медианата е просто една среда, разделяйки заплатите на два диапазона, до момента в който във образуването на СРЗ вземат участие всички работни заплати. Медианна заплата в България се пресмята един път на 4 година от Национален статистически институт в границите на общото проучване на Евростат „ Structure of Earnings ”. Cлед 2014 година данните от най- новото проучване (през 2018 г.) ще бъдат подготвени през юни 2020 година
Тъй като медианата се пресмята само и единствено от самостоятелни работни заплати, явно цитираните от някои медии и институции (включително международни) данни за медианната работна заплата в България са с неразбираем генезис и не трябва да се възприемат като надеждни и достоверни. В момента изрично няма подготвеност за годишно пресмятане на медианна работна заплата, тъй като набирането на първичната информация, обработката и изчисленията са продължителни и в последна сметка, готовите данни към този момент не са настоящи за действителността. При неналичието на годишни проучвания и подобен огромен лаг за приемане на готовите резултати, използването на това предписание за политически цели е извънредно рисковано. Нещо повече, КНСБ смята, че единствено определянето на МРЗ като съответствие 60% от медианата не прави работа, тъй като националните медиани са доста разнообразни и разликите се предопределят от характера на разпределението на самостоятелните заплати и степента на тяхната диференциация, в това число позиционирането им по отношение на междинната и медианната заплата. През 2014 година данните на Национален статистически институт и Евростат от проучването “Structure of Еarnings ” сочат, че СРЗ е била 854 лева, а медианната 591 лева, т.е. медианата е 69.2% от междинната (много надалеч под нея). Като съответствие МРЗ (340 лева през 2014 г.) към СРЗ е 39.8%, а към медианата е 57.5%. Предлагаме, в случай че ще се употребява съответствие на МРЗ, то да бъде към междинната работна заплата (СРЗ), т.е. да възприемем като водещо предписание – МРЗ да бъде не по- дребна от 50% от СРЗ. Компромисен вид би бил да се схване като бенчмарк следното предписание: Минималната работна заплата не би трябвало да бъде по-ниска от 60% от медианната или 50% от междинната за страната – според от надеждността на наличната статистическа информация и кой вид е по-благоприятен за служащите и чиновниците във всяка една страна членка на Европейски Съюз.
Те бяха показани през днешния ден от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова от института. За обезпечаване на нужните средства за прехрана чистият размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този вид домакинство, би трябвало да бъде не по-нисък от 1259 лева ( като условно одобряваме, че двамата възрастни са заети лица). Това значи, че брутното трудово заплащане за всеки от тях би трябвало да доближи 1622 лева, при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. През трето тримесечие на 2019 година размерът на междинната брутна работна заплата е от 1249 лева, което значи, че с цел да се доближи нужната заплата за прехрана би трябвало получаваната до в този момент брутна работна заплата да се усили с още 373 лева, изясни Димитров. Нетният й размер (969 лева.) е по-нисък с към 23% от нужната заплата за прехрана.
В края на предходната година издръжката на живот доближи най-високото си равнище от близо 7 година, достигайки 4,4%. Тримесечният ритъм също регистрира най-високи равнища след 2010 година насам, като доближава до 1,8%. Хранителните артикули бележат най-висока повишаване от 7 години насам, като доближават до 6,1% и надалеч надвишава равнищата от миналата година (3,4%). При нехранителните артикули и услуги годишното повишаване е с 3%, като се приближават до параметрите на миналата година (3,8%). През 2019 година най-високо повишаване на разноските за прехрана на живот се следи при групите: месо и месни артикули с 15,6%, което най-вероятно се дължи на африканската чума по свинете; самун и зърнени храни с 3,5%, като повишаването в групата продължава, откакто миналата година доближават растеж от 9,7%; мляко и млечни артикули с 4,6%, като по-силно изразено е повишаването при сирената с 5,3%; захар и захарни произведения с 3,2%. Данните демонстрират, че по растеж месото измества хляба, който през 2018 година е имал най- висок растеж, акцентира Виолета Иванова.
Тези питателните групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните семейства, в резултат, на което техният живот нараства релативно повече. Нарастват цените на трите съществени сегмента формиращи разноските за поддържане на дома. Цените на тока за едногодишен интервал регистрират растеж с 2,9%, на топлоенергията с 3,5%, водоснабдяване с 5,4%. България продължава да заема челни позиции и индикатора неспособност за поддържане на дома съответно топъл.
По данните на Евростат 33,7% от популацията, или към 2,4 млн. души, не могат да поддържа домовете си задоволително топли, при междинни равнища за Европейски Съюз от 7,3%. Това оказва неподходящо влияние, както върху здравето, по този начин и върху изискванията на живот и богатство на популацията. Конкретно за София нужните средства за прехрана на живота за 4-ри членно домакинство са 3312 лева Средно на 1 лице от този вид домакинство, издръжката на живота е в размер от 828 лева и надвишава междинните равнища на ИЖ за страната с 31,6%. За да се обезпечат нужни средства за прехрана на живота, следва всеки от двамата работещи родители да получават чисто трудово хонорари не по-ниско от 1656 лева През трето тримесечие на 2019 година чистата работна заплата за София- столица е в размер 1322 лева (бруто 1704 лева.), която с към 20% по-ниска от действително нужния наличен приход за покриване на прехрана на живота на 1 лице. Общите стопански резултати демонстрират, че в София-столица изоставеното на чистата СРЗ е релативно по-малко от общото за страната и упованията са за по- бързо доближаване на тези два индикатора, откакто същият интервал на миналата година тази разлика е от 26,7%.
Изводите от направеното изследване демонстрират: Издръжката на живота нараства, освен това нарастват най-много съществени хранителни артикули и енергийни източници, които са двете най-важни разходни пера за българските семейства. За семействата с ниски приходи потреблението и разноските са фокусирани тъкмо към тях; 68% от семействата живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за ИЖ, откакто през същия интервал на 2018г. е към 69,8%, а 2017 година са 72,2%.
Очертава се наклонност към понижение, само че към момента всяко 7 домакинство от 10 живее с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота; Слабо повишаване на групата на бедните лица по отношение на същия интервал на миналата година, освен това в изискванията на покачване на приходите. Причините са сложни: 1) повишаване на размера на формалната линия на беднотия от 314 на 348 лева 2). необятен обсег на работещи на МРЗ или близка до нея; 3) неналичието на обективна данъчна система, която да освобождава финансов запас за нискодоходните групи. Променя се структурата на систематизиране на подоходните групи, като през последните две години делът на семействата с приход на 1 лице над ИЖ изпреварват този на бедните семейства. Това е разследване от повишаване на броя на наетите лица в стопански действия с по-високо възнаграждение и поддържащи високо квалифицирана и качествена претовареност, макар мощния дефицит на работна мощ за стопанската система като цяло.
Така да вземем за пример: Нараства броя на наетите лица назначени на минимални трудови хонорари. Всеки 2 от 10 наети лица у нас през м. септември работи на МРЗ. За едногодишен интервал обсегът на наетите лица нараства с нови 7 хиляди лица и доближава до 464 089 души или 20,1% от всички наети. Размерът на МРЗ нараства от 510 лева до 560 лева, или с 9.8% за едногодишен интервал. Увеличението на обсега е индикатор на задържането на заплатите на някои категории служащи, достигнали размерът й преди да бъде повишен. На конференцията бе показана и позицията на КНСБ за метода, по който да се мери минималната работна заплата. Темата е значима, защото е част от настоящата полемика, инициирана от Европейска комисия за установяване на общ механизъм за установяване на обективни минимални работни заплати в страните-членки. Настояваме за рамкова инструкция. КНСБ не поддържа препоръчаното общо предписание МРЗ да се дефинира в съответствие 60% от медианата, сподели шефът на ИССИ Любен Томев. Той изясни, че медианната работна заплата се взема автоматизирано като число, откакто се прегледат от най-високото до най-ниското равнище на възнаграждение. Статистически видяно медианата е просто една среда, разделяйки заплатите на два диапазона, до момента в който във образуването на СРЗ вземат участие всички работни заплати. Медианна заплата в България се пресмята един път на 4 година от Национален статистически институт в границите на общото проучване на Евростат „ Structure of Earnings ”. Cлед 2014 година данните от най- новото проучване (през 2018 г.) ще бъдат подготвени през юни 2020 година
Тъй като медианата се пресмята само и единствено от самостоятелни работни заплати, явно цитираните от някои медии и институции (включително международни) данни за медианната работна заплата в България са с неразбираем генезис и не трябва да се възприемат като надеждни и достоверни. В момента изрично няма подготвеност за годишно пресмятане на медианна работна заплата, тъй като набирането на първичната информация, обработката и изчисленията са продължителни и в последна сметка, готовите данни към този момент не са настоящи за действителността. При неналичието на годишни проучвания и подобен огромен лаг за приемане на готовите резултати, използването на това предписание за политически цели е извънредно рисковано. Нещо повече, КНСБ смята, че единствено определянето на МРЗ като съответствие 60% от медианата не прави работа, тъй като националните медиани са доста разнообразни и разликите се предопределят от характера на разпределението на самостоятелните заплати и степента на тяхната диференциация, в това число позиционирането им по отношение на междинната и медианната заплата. През 2014 година данните на Национален статистически институт и Евростат от проучването “Structure of Еarnings ” сочат, че СРЗ е била 854 лева, а медианната 591 лева, т.е. медианата е 69.2% от междинната (много надалеч под нея). Като съответствие МРЗ (340 лева през 2014 г.) към СРЗ е 39.8%, а към медианата е 57.5%. Предлагаме, в случай че ще се употребява съответствие на МРЗ, то да бъде към междинната работна заплата (СРЗ), т.е. да възприемем като водещо предписание – МРЗ да бъде не по- дребна от 50% от СРЗ. Компромисен вид би бил да се схване като бенчмарк следното предписание: Минималната работна заплата не би трябвало да бъде по-ниска от 60% от медианната или 50% от междинната за страната – според от надеждността на наличната статистическа информация и кой вид е по-благоприятен за служащите и чиновниците във всяка една страна членка на Европейски Съюз.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ