2500-годишно изкуствено езеро на сицилиански остров може да е било

2500-годишно изкуствено езеро на сицилиански остров може да е било заветен басейн, който се подравнява и отразява звездната светлина от избрани съзвездия, а не вътрешно пристанище, издигнато за военни или търговски цели, както се смяташе до неотдавна, споделят археолозите.

В разцвета си този заветен басейн е бил централен детайл на гигантско светилище, съдържащо храмове и олтари, които почитали няколко божества, допуска ново изследване. Финикийците построили басейна на островния град Мотия през към 550 година прочие н. е. след опустошителното нахлуване на Картаген.

„ Това е бил заветен басейн в центъра на голям набожен комплекс “, а не пристанище, сподели в изказване откривателят Лоренцо Нигро, професор по близкоизточна и финикийска археология в университета Сапиенца в Рим.

Нигро разгласи тази интерпретация на обекта след близо 60 години археологическа работа в Мотия, която включваше открития на принадлежности за наблюдаване на звезди и скулптури на божества, свързани с астрономията, съгласно изследването, оповестено онлайн на 17 март в списание Antiquity.

Мотия, дребен остров, който обгръща повърхност от малко под 40 хектара, се намира край западния бряг на Сицилия. Популациите от бронзовата и желязната ера процъфтяват там заради изобилието от риба, сол, прясна вода и предпазеното му местонахождение в границите на лагуна, написа Нигро в изследването. През осми век преди Христа финикийците стартират да се заселват там и да се интегрират с локалните поданици, пренасяйки своята отличителна западнофиникийска просвета на острова.

Само 100 години по-късно селището е прераснало в многолюден пристанищен град с комерсиална мрежа, разпростряла се през централното и западното Средиземноморие. Това води до спор на Мотия с Картаген, съперничеща мощ с финикийски корени на северноафриканското крайбрежие. В средата на шести век прочие н. е. войските на Картаген унищожават Мотия.

Населението обаче бързо възвръща града, в това число загадъчния неестествен басейн, който археолозите откриват през 20-те години на предишния век. Басейнът наподобява сходен на Котон, изкуствено пристанище, което служи като военно пристанище в Картаген, тъй че по-рано се смяташе, че също е такова. По-късна интерпретация през 70-те години на предишния век допуска, че басейнът е служил като място за ремонт на кораби.

Въпреки това археологическата работа, осъществена сред 2002 и 2020 година в облицования с камъни басейн, споделя друга история. Няколко улики, открити в басейна – който обгръща повърхност от 52,5 на 37 метра – допускат, че това е спокоен заветен басейн, който отразява звездите. Предишни разкопки разкриват храм на Баал, господ, сходен на гръцкия господ Посейдон, в ръба на басейна. Ако това беше пристанище, пристанището евентуално щеше да има пристанищни здания, а не храм, сподели Нигро.

Когато Нигро и сътрудниците му източват и разкопават басейна, те виждат, че той не е обвързван с морето, а вместо това е запълнен от естествени сладководни извори. Те също по този начин откриват останките от още храмове към басейна, дружно с олтари, гравирани каменни плочи, известни като стели, оброчни блага (специални предмети, като статуетки, които хората оставят за религиозни цели) и — като черешката на тортата — фундамент в центъра на изкуственото езеро, което в миналото е държало огромна скулптура на Баал.

„ Две улики бяха решаващи: откриването на здрава стена, затваряща басейна в посока море, и откритието, че басейнът в действителност събира сладка вода “ от под земята водоносен небосвод, сподели Нигро. „ Това е бил контейнер с чиста вода за храма и платноходите, пресичащи Средиземно море. “

Освен това, археолозите разкрили, че басейнът би отразявал значими съзвездия. Пространственото оформление на светилището може да е представлявало „ небесен свод “, написа Нигро в проучването. В светилището има ниша, която отбелязва позицията на Капела (Alpha Aurigae), шестата най-ярка звезда в нощното небе, когато изгрява на север по време на есенното равноденствие, сподели той. Междувременно в южната част на заграждението се отразява Сириус (Alpha Canis Major), най-ярката звезда в нощното небе, когато изгрява на юг по време на есенното равноденствие, изяснява той.

„ И най-после Орион, свързван с финикийския господ Баал, се издига на изток-югоизток по време на зимното слънцестоене; храмът на Баал в Мотия е насочен в тази посока “, написа Нигро в проучването.

Археолозите откриват и бронзовата показалка на астролабия, античен навигационен инструмент, по време на разкопките на храма на Баал, написа той в проучването. Друго изобретение включва скулптура на кучешки павиан, въплъщение на египетския господ Тот, който е обвързван с астрономията и постоянно се появява в зодиаците.

Доказателствата поддържат новото пояснение, че басейнът е бил заветен басейн, а не вътрешно пристанище за кораби, споделя Микеле Гиргис, доцент по финикийско-пуническа археология в университета в Сасари в Италия, който не е взел участие в проучването.

„ Лично аз съм изцяло склонен с интерпретациите, препоръчани от Нигро “, споделя Гиргис. „ Ако Лоренцо Нигро не беше имал смелостта да „ изпразни “ водата и калта, той в никакъв случай нямаше да открие жилата на питейната вода, същинското „ богатство “, което античните нации са търсели и защитавали.

„ От това би трябвало да извлечем скъп урок, който ни тласка да опазим най-подходящата стока, която в миналото бихме могли да намерим на планетата във всяка епоха на човешко развиване – сладката вода. “

Засега свещеният басейн още веднъж е цялостен с този скъп запас. След привършване на разкопките екипът изпълни басейна с вода и сложи копие на Баал на централния фундамент на басейна.