От България стартира Карибската криза и разминаването с ядрена война през 1962 г.
25 октомври е една от най-важните дати в историята на човечеството. На тази дата се поставя точка на Карибската рецесия, по време на която светът се разминава на косъм от нуклеарна война. Какви са щели да са следствията, даже най-смелите откриватели не смеят да предположат.
Мнозина считат, че конфликтът сред Съветския съюз и Съединени американски щати е поради Куба, където Кремъл разполага нуклеарни ракети ориентирани към щатите. Истината обаче е, че рецесията потегля от България няколко месеца по-рано. През май генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов е на посещаване в София. По време на диалозите и срещи на българо-съветската дружба български и съветски шефове на разузнаването оповестяват на Хрушчов, че американците скрито са разположили ракети с нуклеарен заряд в Турция и могат за 15 минути да ударят южния фланг на Варшавския контракт и най-важните стратегически обекти на руската страна.
На 20 май, същият ден, когато се връща от София, Хрущов привиква секретно заседание, на което участват външният министър Громико, членът на Политбюро Микоян и министърът на защитата маршал Малиновски. На това заседание се взима решение да бъдат ситуирани нуклеарни руски нуклеарни ракети на територията на Острова на свободата Куба. Още на идващия ден решението се разисква в по-широк състав. Анастас Микоян се оповестил срещу и декларирал, че с Америка и Запада би трябвало да се търси разговор и схващане, с цел да се избегне боен спор. Хрушчов обаче отхвърлил мнението му и решението било взето. Започнало скрито прекачване на ракети с нуклеарни бойни глави и установки в Куба. Дори не бил подписан контракт, а Хрушчов и Фидел Кастро се разбрали по „ аления “ телефон.
Междувременно командването на Варшавския контракт взима решение в България да се организира готовност. В армията е въведена нараснала бойна подготвеност. Специална част е била готова да замине със руски военни кораби за региона на Карибите, в случай че стартира Трета международна война. А тази война в действителност е била на косъм…
Руснаците назовават този сериозен интервал Карибска рецесия, американците - Кубинска ракетна рецесия, а кубинците - Октомврийска рецесия.
Всичко стартира на 14 октомври 1962 година, когато американското разузнаване оповестява на президента Джон Кенеди за съществуването на стартови площадки на руски атомни ракети на острова, и приключва единствено 13 дни по-късно, когато водачът в Москва Никита Хрушчов афишира, че инсталациите ще бъдат върнати в Съюз на съветските социалистически републики.
По това време Съединени американски щати имат голямо предимство с нуклеарните оръжия. Те имат над 300 междуконтинентални балистични ракети и флот от нуклеарни подводници, въоръжени с ракети " Поларис ". А руснаците имат единствено 6 установки. Разработването на руските междуконтинентални балистични ракети Р-16 доста се забавя след октомври 1960 година, когато по време на злополуката в Байконур умира целия механически екип.
През 1961 година Съединени американски щати стартират разполагането на 15 ракети " Юпитер " със междинен радиус на деяние край Измир, Турция, които непосредствено заплашват градовете в западните елементи на Съюз на съветските социалистически републики.
Когато в София Хрушчов научава за това, той реагира доста бурно и декларира, че Вашингтон му е нанесъл персонална засегнатост. Разполагането на съветски ракети в Куба бил неговият отговор. „ Ще ни ударите, само че и от вас няма да остане доста “ – заплашвал Хрушчов. Съветските ракети със междинен радиус на деяние, които поразяват на 2000 км, могат да стигнат до Вашингтон и огромна част от американските бази с атомни бомбардировачи.
Съюз на съветските социалистически републики създава проект за разполагането им през май 1962 година и в края на юли над 60 техни кораба към този момент са на път за Куба. Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Мъкон предизвестява американския президент, че някои от плавателните съдове придвижват ракети. Кенеди обаче счита, че Кремъл няма да се реши на радикални дейности.
Американците подценяват и следващи сведения на Централно разузнавателно управление на САЩ, че ракетните бази към този момент се строят в Куба.
На 14 октомври обаче аероплан U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. В идващите три дни наблюдението от въздуха демонстрира, че четири площадки са в бойна подготвеност.
Едва на 22 октомври Кенеди афишира в телевизионна тирада за откритието и декларира, че всяко изстрелване на ракета от Куба ще се смята за офанзива на Съюз на съветските социалистически републики, на която ще ѝ бъде отговорено по съответния метод. Той предизвестява, че военните са готови за всяка опция и упреква Москва за ескалацията на напрежението. Съединени американски щати стартират морска обсада на Куба, с цел да се спрат нови руски кораби.
Кенеди привиква специфична група в Белия дом, която става известна като Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност. Незабавното бомбардиране е отхвърлено като вид, тъй като това би било начало на Трета международна война. Налага се мнението за дипломатични дейности. Избрана е обсада и е планувана инвазия, за която се активизират бойци във Флорида.
Оказва се обаче, че Централно разузнавателно управление на САЩ се е заблуждавало, че кубинските и руските войски са към 100 хиляди. Били са 270 000 души. Освен това нуклеарният удар против Съединени американски щати би бил пагубен. Кенеди е гневен и бърза с решение.
Хрушчов и Кенеди към този момент са " успокоили топката "...
Съединени американски щати получават цялостна поддръжка на своите европейски съдружници, по-специално от поддръжката на президента на Франция Шарл дьо Гол. Английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от интернационалната общественост, обаче упорства за дипломатическо решение.
На изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации американският дипломат Адлай Стивънсън пробва да принуди руския дипломат Валериан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на нуклеарни оръжия, употребявайки популярната си имитация " Не чакайте превода! ". След отхвърли на Зорин, Стивънсън демонстрира фотоси, направени от американски разследващ аероплан, които демонстрират ракетни установки в Куба.
Москва е принудена да отговори. На 23 и 24 октомври Хрушчов изпраща известия на Кенеди, в които твърди, че Съюз на съветските социалистически републики има мирни планове и ракетите са за подсигуряване на мира. Въпреки това, предлага две спогодби на американското държавно управление. Едната е евакуиране на ракетите в подмяна на гаранция, че Съединени американски щати няма да удари Куба. Втората конвенция е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите от Турция.
Кризата доближава своя връх на 27 октомври, когато аероплан U-2 е свален над Куба и водачът умира, а различен аероплан U-2 е прихванат в Русия в региона на Сибир.
На същата дата американски транспортен съд разкрива наличието на руска подводница B-59 с торпедо с нуклеарна бойна глава наоколо до блокадата и единствено по знамение не избухва война.
Отговорът на Кенеди е обществено да одобри първата конвенция и да изпрати брат си Робърт Кенеди, който интензивно взе участие в разрешаването на спора, в руското посолство, с цел да одобри скрито втората. Премахнати са и ракетите от Турция.
Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил изнасянето на руските ракети от Куба.
Ядрената война в действителност се разминава на косъм. Чевечеството си отдъхва.
Фрог нюз
Мнозина считат, че конфликтът сред Съветския съюз и Съединени американски щати е поради Куба, където Кремъл разполага нуклеарни ракети ориентирани към щатите. Истината обаче е, че рецесията потегля от България няколко месеца по-рано. През май генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов е на посещаване в София. По време на диалозите и срещи на българо-съветската дружба български и съветски шефове на разузнаването оповестяват на Хрушчов, че американците скрито са разположили ракети с нуклеарен заряд в Турция и могат за 15 минути да ударят южния фланг на Варшавския контракт и най-важните стратегически обекти на руската страна.
На 20 май, същият ден, когато се връща от София, Хрущов привиква секретно заседание, на което участват външният министър Громико, членът на Политбюро Микоян и министърът на защитата маршал Малиновски. На това заседание се взима решение да бъдат ситуирани нуклеарни руски нуклеарни ракети на територията на Острова на свободата Куба. Още на идващия ден решението се разисква в по-широк състав. Анастас Микоян се оповестил срещу и декларирал, че с Америка и Запада би трябвало да се търси разговор и схващане, с цел да се избегне боен спор. Хрушчов обаче отхвърлил мнението му и решението било взето. Започнало скрито прекачване на ракети с нуклеарни бойни глави и установки в Куба. Дори не бил подписан контракт, а Хрушчов и Фидел Кастро се разбрали по „ аления “ телефон.
Междувременно командването на Варшавския контракт взима решение в България да се организира готовност. В армията е въведена нараснала бойна подготвеност. Специална част е била готова да замине със руски военни кораби за региона на Карибите, в случай че стартира Трета международна война. А тази война в действителност е била на косъм…
Руснаците назовават този сериозен интервал Карибска рецесия, американците - Кубинска ракетна рецесия, а кубинците - Октомврийска рецесия.
Всичко стартира на 14 октомври 1962 година, когато американското разузнаване оповестява на президента Джон Кенеди за съществуването на стартови площадки на руски атомни ракети на острова, и приключва единствено 13 дни по-късно, когато водачът в Москва Никита Хрушчов афишира, че инсталациите ще бъдат върнати в Съюз на съветските социалистически републики.
По това време Съединени американски щати имат голямо предимство с нуклеарните оръжия. Те имат над 300 междуконтинентални балистични ракети и флот от нуклеарни подводници, въоръжени с ракети " Поларис ". А руснаците имат единствено 6 установки. Разработването на руските междуконтинентални балистични ракети Р-16 доста се забавя след октомври 1960 година, когато по време на злополуката в Байконур умира целия механически екип.
През 1961 година Съединени американски щати стартират разполагането на 15 ракети " Юпитер " със междинен радиус на деяние край Измир, Турция, които непосредствено заплашват градовете в западните елементи на Съюз на съветските социалистически републики.
Когато в София Хрушчов научава за това, той реагира доста бурно и декларира, че Вашингтон му е нанесъл персонална засегнатост. Разполагането на съветски ракети в Куба бил неговият отговор. „ Ще ни ударите, само че и от вас няма да остане доста “ – заплашвал Хрушчов. Съветските ракети със междинен радиус на деяние, които поразяват на 2000 км, могат да стигнат до Вашингтон и огромна част от американските бази с атомни бомбардировачи.
Съюз на съветските социалистически републики създава проект за разполагането им през май 1962 година и в края на юли над 60 техни кораба към този момент са на път за Куба. Шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Мъкон предизвестява американския президент, че някои от плавателните съдове придвижват ракети. Кенеди обаче счита, че Кремъл няма да се реши на радикални дейности.
Американците подценяват и следващи сведения на Централно разузнавателно управление на САЩ, че ракетните бази към този момент се строят в Куба.
На 14 октомври обаче аероплан U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. В идващите три дни наблюдението от въздуха демонстрира, че четири площадки са в бойна подготвеност.
Едва на 22 октомври Кенеди афишира в телевизионна тирада за откритието и декларира, че всяко изстрелване на ракета от Куба ще се смята за офанзива на Съюз на съветските социалистически републики, на която ще ѝ бъде отговорено по съответния метод. Той предизвестява, че военните са готови за всяка опция и упреква Москва за ескалацията на напрежението. Съединени американски щати стартират морска обсада на Куба, с цел да се спрат нови руски кораби.
Кенеди привиква специфична група в Белия дом, която става известна като Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност. Незабавното бомбардиране е отхвърлено като вид, тъй като това би било начало на Трета международна война. Налага се мнението за дипломатични дейности. Избрана е обсада и е планувана инвазия, за която се активизират бойци във Флорида.
Оказва се обаче, че Централно разузнавателно управление на САЩ се е заблуждавало, че кубинските и руските войски са към 100 хиляди. Били са 270 000 души. Освен това нуклеарният удар против Съединени американски щати би бил пагубен. Кенеди е гневен и бърза с решение.
Хрушчов и Кенеди към този момент са " успокоили топката "...
Съединени американски щати получават цялостна поддръжка на своите европейски съдружници, по-специално от поддръжката на президента на Франция Шарл дьо Гол. Английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от интернационалната общественост, обаче упорства за дипломатическо решение.
На изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации американският дипломат Адлай Стивънсън пробва да принуди руския дипломат Валериан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на нуклеарни оръжия, употребявайки популярната си имитация " Не чакайте превода! ". След отхвърли на Зорин, Стивънсън демонстрира фотоси, направени от американски разследващ аероплан, които демонстрират ракетни установки в Куба.
Москва е принудена да отговори. На 23 и 24 октомври Хрушчов изпраща известия на Кенеди, в които твърди, че Съюз на съветските социалистически републики има мирни планове и ракетите са за подсигуряване на мира. Въпреки това, предлага две спогодби на американското държавно управление. Едната е евакуиране на ракетите в подмяна на гаранция, че Съединени американски щати няма да удари Куба. Втората конвенция е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите от Турция.
Кризата доближава своя връх на 27 октомври, когато аероплан U-2 е свален над Куба и водачът умира, а различен аероплан U-2 е прихванат в Русия в региона на Сибир.
На същата дата американски транспортен съд разкрива наличието на руска подводница B-59 с торпедо с нуклеарна бойна глава наоколо до блокадата и единствено по знамение не избухва война.
Отговорът на Кенеди е обществено да одобри първата конвенция и да изпрати брат си Робърт Кенеди, който интензивно взе участие в разрешаването на спора, в руското посолство, с цел да одобри скрито втората. Премахнати са и ракетите от Турция.
Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил изнасянето на руските ракети от Куба.
Ядрената война в действителност се разминава на косъм. Чевечеството си отдъхва.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ