Каролин Бонгран - за Айфел и любовта
25 години са нужни за реализацията на кино лентата „ Влюбеният Айфел “ и сега във Франция се шуми доста към появяването му по кината. Неговата създателка и сценаристка Каролин Бонгран беше част от журито на фестивала „ Синелибри “, където се състоя премиерата му у нас.Каролин става писателка с помощта на любовта си към книгите на Ромен Гари. Собствените й романи към този момент са преведени на осем езика. Завършила е културология и връзки във Франция и писане на сюжети в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Работила е за сп. Elle и Paris Match. Била е основен редактор на сп. Officiel de la Mode.
Филмът „ Влюбеният Айфел “ ви е лишил 25 години, за какво? Реализацията му мина през доста премеждия. Първо го предложих на разнообразни студиа в Съединени американски щати. Казаха – бюджетът ще е 150 хиляди $ и в случай че в сюжета има единствено французи, няма да се гледа от необятната аудитория в Америка. Настояваха да включа американец. Отказах. Тази история не принадлежи единствено на мен, а на Франция. По Айфеловата кула е работил един американец – конструкторът на един от асансьорите. И Густав Айфел е бил другар с Томас Едисън, само че той няма нищо общо с кулата. Изведнъж „ Парамаунт “ харесаха сюжета. Пожелаха да го осъществят. Коментирахме Лиъм Нийсън за основната роля. И съвсем на финала на договарянията се оказа, че брачната половинка на режисьора, който ще работи по кино лентата, е бивше гадже на моя съпродуцент. Той й разрушил сърцето. И всичко се разпадна.Да не е брачната половинка на Ридли Скот?Не, само че преди него минах през „ Гомон “ и „ Пате “, за които Айфеловата кула беше неприятна концепция за сюжет. Същото сподели по-късно и Харви Уайнстийн. По концепция на един от най-хубавите ми другари Стефан Моасе – брачна половинка на Мария Касимова, описах приключенията ми със сюжета в Америка. Имаше голям триумф. Канеха ме във всички радиа, малките екрани, пресата, на всички места. Жерар Депардийо ме изчака в едно радио. Много харесал историята. Пожела да я продуцира, да играе ролята на Айфел. Уговори Изабел Аджани за женската роля. Тя пък – Люк Бесон за режисурата. Той доста хареса и историята, и сюжета, само че изиска да изпишем името му при започване на кино лентата. Предложих да включим и моето. Каза – не, този филм щял да бъде толкоз безценен, че той е единственият във Франция, който можел да го направи. И в случай че не подпиша с него, филмът нямало да излезе на екран. Агентите на Бесон, Аджани и Депардийо ме подложиха на голям напън да приема. Заявиха ми, че в никакъв случай няма да направя кариера в киното, че е свършено с мен. И какво стана? Предложих историята и на един доста огромен френски продуцент – Кристиян Фешнер, с 50 кино лентата зад тила си. Той доста я хареса, само че се разболя съществено и се отхвърли. Допадна и на Оливие Даан, само че му предложиха да прави кино лентата за Грейс Кели с Никол Кидман. А той си мечтаеше да работи с Никол Кидман и се отхвърли. След това моя другарка, сътрудник медиатор сред звезди като Джесика Частейн и фешън къщи като Yves Saint Laurent, изпрати сюжета на една от най-хубавите си приятелки – дамата на Ридли Скот. Един ден правех ябълков сладкиш. Месех тестото. Телефонът звънна. Номерът беше американски. Вдигнах – здравейте, обажда се Джанина Фачо (съпругата на Ридли Скот). С Ридли прочетохме историята ви и тя доста ни харесва. Той обожава текста. Нищо няма да промени. Иска да направи кино лентата. Онемях. Стоях неуместно, с ръце, задачите в тесто. Успях да кажа единствено – това е необикновено! Обясних, че правата за кино лентата още шест месеца са в Оливие Даан и по-късно ще могат да ги имат те. Тя сподели: „ О! Ние с Ридли имаме принцип – той в никакъв случай не работи по филми, които са били при различен продуцент преди този момент “. Как имахте толкоз самообладание? Случвало ли ви се е да се влюбите до лудост в някого. И въпреки всичко да подсказва, че той не е за вас, че нещата посред ви няма да потръгнат, че може да бъдете засегната, че ще свърши зле, вие да желаете да изживеете тази история. С мен беше същото – бях изцяло луда, бях вманиачена. Знаех, че е огромен филм, че ще е огромен филм за Франция. Построяването на Айфеловата кула, обвързвано с толкоз компликации и нападки, че е грозна, в действителност е дало на Франция един от знаците й и този знак с кино лентата ви се трансформира и в знак на любовта. Единственият на страната на Айфел е бил министърът на търговията. Според всички кулата е била грозна, само че Айфел се е борил за концепцията си и я е осъществил. Почувствах я като доста хубава история за описване. Много ми хареса и любовната линия, и посланието, че човек би трябвало да има вяра в плановете си. Ако имаш чувството, че е нещо мощно, значи то е. И доказателството е, че филмът е реалност. Имате ли ритуали при писането? Не, само че доста обичам да пиша на свещи. Нали знаете – когато се молите, палите свещ. И аз стартирам по този начин. Вярвам и знам, че това, което идва при един основател, актьор, публицист, му се дава от нещо по-голямо от него самия. Вярвам, че свещта прави връзката. Вярвам, че има нещо, по-силно и по-интелигентно от мен. И че това, което върша, когато пиша, е шерване. Знам, че с изключение на гения и опита ми от 30 години писане, ми се дава ентусиазъм и от другаде. Ароматни ли са свещите? Да. Обичам тамян, дърво в огън. Имам свещи с мирис на мента, на домат, на мускус, пачули, мащерка, билки. Харесвам естествени аромати. Носехте ли Prada, когато бяхте основен редактор на стилния Officiel? Като във кино лентата?! Когато ми предложиха работата, го гледах няколко пъти и си споделих – аз няма да съм такава. Работата ми предложи директорката на списанието, която ме попита един ден какво мисля. Аз направих разбор страница по страница. Бях работила три години в сп. ELLE, сред 26- и 29-годишната си възраст. Пишех за логика на психиката и социология. И тъй като бях единствената, която говореше британски свободно, правех изявленията с американски звезди, с Харисън Форд да вземем за пример. Правех репортажи на френски, на британски. След това отпътувах за Лос Анджелис и започнах да се занимавам с кино. Но имам нюх за редакторска работа и за преса. И инцидентно срещнах директорката на това списание. Анализът ми й хареса и тя ме попита дали желая да съм основен редактор. На идващия ден бях назначена. Обожавам тази специалност и женската преса. Беше необикновено време. А кой е обичаният ви дизайнер? За вечер е DiceKayek, една дизайнерка на към 45, която е подготвена във висшата мода от Dior. И по-късно е основала марката си. Мисля, че е пристигнала в Париж от Истанбул. И прави необикновено красива висша мода. Материите са сатен, коприна. Бутикът й е в Париж, до Кафе де Фльор. Познават я в стилните среди. Дрехите й носят по-състоятелните дами, не е доста известна на необятната аудитория. Иначе в всекидневието си се двоумя сред три-четири стила. По-често се обличам типичен, елегантно, женствено, както французойките. Обичам италианските обувки и френската мода. А френската кухня? Въобще не. Обичам българската кухня, без десертите и сладкишите. Но за останалото… Най-добрият ми другар, както ви споделих, е женен за българка и съм им гостувала в Бургас за известно време. И методът, по който готвите риба, морски артикули, всичките ви фантастични салати. Вашите салати са най-вкусните на света. Най-любимата ми кухня е българската. Чувствам се толкоз щастлива, когато хапвам тук. България е в центъра на всички места, от които е моето семейство. Баба ми – майката на майка ми, е от Солун, когато е бил окупиран от турците. Майка ми има италиански генезис, част от фамилията на татко ми е от Прага, друга – от Германия. И в сърцето на всички тези направления е България. Храната е нещо доста чувствено. Винаги съм толкоз щастлива, когато хапвам тук. Бялото сирене, маслините, зехтинът, краставиците, закуските – моята кулинарна еднаквост е у вас. С храната ви се усещам у дома. Имате книга за трите дефиниции на любовта. Кои са те? Майчината, любовта в фамилията – която даваш на децата и на родителите си. Другата е сантименталната, любовта сред сътрудници. И третата е любовта към Бога, духовната. Но любовта е непредвидима. Никой не знае какво ще се случи от една обич, невероятна, изключителна. Аз съм обичала 10 пъти в живота си, само че историите, които в действителност са ме раздрусали, не са повече от три и са били прочее много сложни. Продължителните истории в живота ми не са били огромни любови. Любовната история на Густав Айфел също не е траяла дълго, нали? Да, поради фамилията на момичето, което е било по-високопоставено и не я е позволило, а двамата доста са се обичали. За Айфел раздялата им е била огромна болежка. Адриен го е обичала, само че са му споделили, че тя не желае да го вижда повече. Бил е засегнат, че тя не се е пробвала да се свърже с него. И двамата доста са се желаели и са били нещастни от раздялата. 20% от сюжета на кино лентата е небивалица, останалото е правилно в основата си. Вие сте основателка на асоциацията на приятелите на Ромен Гари. Защо и какво прави тази асоциация? Да, сътворих я с другар, когато бях на 25. Обожавах го, бях луда по книгите му. Много ми импонираше неговата смесена еднаквост и себеусещането му като заточеник.Той е евреин, само че не е. Той е от Централна Европа, само че не е. Моята еднаквост също е смесена. И когато го четях, се усещах по същия метод, по който се усещам, когато съм тук. Когато съм тук, се чувствам себе си. Когато чета Ромен Гари, също. Изследвам своите корени от 18-годишна. Според ДНК тест се оказа, че пътищата на предците ми минават през Балканите и имам еврейско ДНК. Някога с тази асоциация правехме събития, пишехме публикации. Но това беше преди 30 години. Защо приехте поканата на „ Синелибри “? Бях доста щастлива да дойда на „ Синелибри “. Филмовите акомодации на книги ме интересуват. И също така Жаклин (Вагенщайн) е фантастична, изключителна жена. Като се добави и България. Казах към този момент за гостуванията ми при моя доста, доста добър другар Стефан. Изпитвам някаква деликатност към България. Тук съм толкоз щастлива. Вчера, когато излязох на сцената на прожекцията на кино лентата ми да кажа няколко думи, по средата на това, което споделях, започнах да рева. Всички започнаха да пляскат и ми пращаха целувки, до момента в който излизах от сцената, а аз им споделях – обичам ви, обичам ви. Имам един медальон с дребна рибка от майка ми, тя го има от своята. И за този медальон една жена на конференция в Университета в Солун ми сподели, че е нещо типично, което носят хората на брега на Черно море. Според мен някаква част от мен идва отсам. Нещо, което идва отдалече. Животът е тайнственост.
Филмът „ Влюбеният Айфел “ ви е лишил 25 години, за какво? Реализацията му мина през доста премеждия. Първо го предложих на разнообразни студиа в Съединени американски щати. Казаха – бюджетът ще е 150 хиляди $ и в случай че в сюжета има единствено французи, няма да се гледа от необятната аудитория в Америка. Настояваха да включа американец. Отказах. Тази история не принадлежи единствено на мен, а на Франция. По Айфеловата кула е работил един американец – конструкторът на един от асансьорите. И Густав Айфел е бил другар с Томас Едисън, само че той няма нищо общо с кулата. Изведнъж „ Парамаунт “ харесаха сюжета. Пожелаха да го осъществят. Коментирахме Лиъм Нийсън за основната роля. И съвсем на финала на договарянията се оказа, че брачната половинка на режисьора, който ще работи по кино лентата, е бивше гадже на моя съпродуцент. Той й разрушил сърцето. И всичко се разпадна.Да не е брачната половинка на Ридли Скот?Не, само че преди него минах през „ Гомон “ и „ Пате “, за които Айфеловата кула беше неприятна концепция за сюжет. Същото сподели по-късно и Харви Уайнстийн. По концепция на един от най-хубавите ми другари Стефан Моасе – брачна половинка на Мария Касимова, описах приключенията ми със сюжета в Америка. Имаше голям триумф. Канеха ме във всички радиа, малките екрани, пресата, на всички места. Жерар Депардийо ме изчака в едно радио. Много харесал историята. Пожела да я продуцира, да играе ролята на Айфел. Уговори Изабел Аджани за женската роля. Тя пък – Люк Бесон за режисурата. Той доста хареса и историята, и сюжета, само че изиска да изпишем името му при започване на кино лентата. Предложих да включим и моето. Каза – не, този филм щял да бъде толкоз безценен, че той е единственият във Франция, който можел да го направи. И в случай че не подпиша с него, филмът нямало да излезе на екран. Агентите на Бесон, Аджани и Депардийо ме подложиха на голям напън да приема. Заявиха ми, че в никакъв случай няма да направя кариера в киното, че е свършено с мен. И какво стана? Предложих историята и на един доста огромен френски продуцент – Кристиян Фешнер, с 50 кино лентата зад тила си. Той доста я хареса, само че се разболя съществено и се отхвърли. Допадна и на Оливие Даан, само че му предложиха да прави кино лентата за Грейс Кели с Никол Кидман. А той си мечтаеше да работи с Никол Кидман и се отхвърли. След това моя другарка, сътрудник медиатор сред звезди като Джесика Частейн и фешън къщи като Yves Saint Laurent, изпрати сюжета на една от най-хубавите си приятелки – дамата на Ридли Скот. Един ден правех ябълков сладкиш. Месех тестото. Телефонът звънна. Номерът беше американски. Вдигнах – здравейте, обажда се Джанина Фачо (съпругата на Ридли Скот). С Ридли прочетохме историята ви и тя доста ни харесва. Той обожава текста. Нищо няма да промени. Иска да направи кино лентата. Онемях. Стоях неуместно, с ръце, задачите в тесто. Успях да кажа единствено – това е необикновено! Обясних, че правата за кино лентата още шест месеца са в Оливие Даан и по-късно ще могат да ги имат те. Тя сподели: „ О! Ние с Ридли имаме принцип – той в никакъв случай не работи по филми, които са били при различен продуцент преди този момент “. Как имахте толкоз самообладание? Случвало ли ви се е да се влюбите до лудост в някого. И въпреки всичко да подсказва, че той не е за вас, че нещата посред ви няма да потръгнат, че може да бъдете засегната, че ще свърши зле, вие да желаете да изживеете тази история. С мен беше същото – бях изцяло луда, бях вманиачена. Знаех, че е огромен филм, че ще е огромен филм за Франция. Построяването на Айфеловата кула, обвързвано с толкоз компликации и нападки, че е грозна, в действителност е дало на Франция един от знаците й и този знак с кино лентата ви се трансформира и в знак на любовта. Единственият на страната на Айфел е бил министърът на търговията. Според всички кулата е била грозна, само че Айфел се е борил за концепцията си и я е осъществил. Почувствах я като доста хубава история за описване. Много ми хареса и любовната линия, и посланието, че човек би трябвало да има вяра в плановете си. Ако имаш чувството, че е нещо мощно, значи то е. И доказателството е, че филмът е реалност. Имате ли ритуали при писането? Не, само че доста обичам да пиша на свещи. Нали знаете – когато се молите, палите свещ. И аз стартирам по този начин. Вярвам и знам, че това, което идва при един основател, актьор, публицист, му се дава от нещо по-голямо от него самия. Вярвам, че свещта прави връзката. Вярвам, че има нещо, по-силно и по-интелигентно от мен. И че това, което върша, когато пиша, е шерване. Знам, че с изключение на гения и опита ми от 30 години писане, ми се дава ентусиазъм и от другаде. Ароматни ли са свещите? Да. Обичам тамян, дърво в огън. Имам свещи с мирис на мента, на домат, на мускус, пачули, мащерка, билки. Харесвам естествени аромати. Носехте ли Prada, когато бяхте основен редактор на стилния Officiel? Като във кино лентата?! Когато ми предложиха работата, го гледах няколко пъти и си споделих – аз няма да съм такава. Работата ми предложи директорката на списанието, която ме попита един ден какво мисля. Аз направих разбор страница по страница. Бях работила три години в сп. ELLE, сред 26- и 29-годишната си възраст. Пишех за логика на психиката и социология. И тъй като бях единствената, която говореше британски свободно, правех изявленията с американски звезди, с Харисън Форд да вземем за пример. Правех репортажи на френски, на британски. След това отпътувах за Лос Анджелис и започнах да се занимавам с кино. Но имам нюх за редакторска работа и за преса. И инцидентно срещнах директорката на това списание. Анализът ми й хареса и тя ме попита дали желая да съм основен редактор. На идващия ден бях назначена. Обожавам тази специалност и женската преса. Беше необикновено време. А кой е обичаният ви дизайнер? За вечер е DiceKayek, една дизайнерка на към 45, която е подготвена във висшата мода от Dior. И по-късно е основала марката си. Мисля, че е пристигнала в Париж от Истанбул. И прави необикновено красива висша мода. Материите са сатен, коприна. Бутикът й е в Париж, до Кафе де Фльор. Познават я в стилните среди. Дрехите й носят по-състоятелните дами, не е доста известна на необятната аудитория. Иначе в всекидневието си се двоумя сред три-четири стила. По-често се обличам типичен, елегантно, женствено, както французойките. Обичам италианските обувки и френската мода. А френската кухня? Въобще не. Обичам българската кухня, без десертите и сладкишите. Но за останалото… Най-добрият ми другар, както ви споделих, е женен за българка и съм им гостувала в Бургас за известно време. И методът, по който готвите риба, морски артикули, всичките ви фантастични салати. Вашите салати са най-вкусните на света. Най-любимата ми кухня е българската. Чувствам се толкоз щастлива, когато хапвам тук. България е в центъра на всички места, от които е моето семейство. Баба ми – майката на майка ми, е от Солун, когато е бил окупиран от турците. Майка ми има италиански генезис, част от фамилията на татко ми е от Прага, друга – от Германия. И в сърцето на всички тези направления е България. Храната е нещо доста чувствено. Винаги съм толкоз щастлива, когато хапвам тук. Бялото сирене, маслините, зехтинът, краставиците, закуските – моята кулинарна еднаквост е у вас. С храната ви се усещам у дома. Имате книга за трите дефиниции на любовта. Кои са те? Майчината, любовта в фамилията – която даваш на децата и на родителите си. Другата е сантименталната, любовта сред сътрудници. И третата е любовта към Бога, духовната. Но любовта е непредвидима. Никой не знае какво ще се случи от една обич, невероятна, изключителна. Аз съм обичала 10 пъти в живота си, само че историите, които в действителност са ме раздрусали, не са повече от три и са били прочее много сложни. Продължителните истории в живота ми не са били огромни любови. Любовната история на Густав Айфел също не е траяла дълго, нали? Да, поради фамилията на момичето, което е било по-високопоставено и не я е позволило, а двамата доста са се обичали. За Айфел раздялата им е била огромна болежка. Адриен го е обичала, само че са му споделили, че тя не желае да го вижда повече. Бил е засегнат, че тя не се е пробвала да се свърже с него. И двамата доста са се желаели и са били нещастни от раздялата. 20% от сюжета на кино лентата е небивалица, останалото е правилно в основата си. Вие сте основателка на асоциацията на приятелите на Ромен Гари. Защо и какво прави тази асоциация? Да, сътворих я с другар, когато бях на 25. Обожавах го, бях луда по книгите му. Много ми импонираше неговата смесена еднаквост и себеусещането му като заточеник.Той е евреин, само че не е. Той е от Централна Европа, само че не е. Моята еднаквост също е смесена. И когато го четях, се усещах по същия метод, по който се усещам, когато съм тук. Когато съм тук, се чувствам себе си. Когато чета Ромен Гари, също. Изследвам своите корени от 18-годишна. Според ДНК тест се оказа, че пътищата на предците ми минават през Балканите и имам еврейско ДНК. Някога с тази асоциация правехме събития, пишехме публикации. Но това беше преди 30 години. Защо приехте поканата на „ Синелибри “? Бях доста щастлива да дойда на „ Синелибри “. Филмовите акомодации на книги ме интересуват. И също така Жаклин (Вагенщайн) е фантастична, изключителна жена. Като се добави и България. Казах към този момент за гостуванията ми при моя доста, доста добър другар Стефан. Изпитвам някаква деликатност към България. Тук съм толкоз щастлива. Вчера, когато излязох на сцената на прожекцията на кино лентата ми да кажа няколко думи, по средата на това, което споделях, започнах да рева. Всички започнаха да пляскат и ми пращаха целувки, до момента в който излизах от сцената, а аз им споделях – обичам ви, обичам ви. Имам един медальон с дребна рибка от майка ми, тя го има от своята. И за този медальон една жена на конференция в Университета в Солун ми сподели, че е нещо типично, което носят хората на брега на Черно море. Според мен някаква част от мен идва отсам. Нещо, което идва отдалече. Животът е тайнственост.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ