24 януари 1848 г. - Злато!
24 януари 1848 година Джеймс Маршъл открива злато в Сътър Крик в първите 12 месеца от началото на златната тресчица в Калифорния. Когато тя отшумява през 1855 година, близо 300 хиляди души от целия свят идват в региона в желанието си да забогатеят.
Макар и Златната тресчица да трансформира някои хора в милионери, множеството златотърсачи не откриват златна жила. Някои от тях се връщат вкъщи с по-малко пари, в сравнение с са отпътували. Други пък се заселват в Калифорния. Най-големите късметлии били тези, които пристигнали в самото начало на Златната тресчица – когато златните находища били с най-голяма централизация и се откривали напълно елементарно.
Когато златните находища почнали да понижават, търсачите почнали да употребяват нови способи за откриването му. Те се научили по какъв начин да отклоняват водата, с цел да пресушават водните корита и да ги изследват. През 1853 навлязло хидравличното разтрошаване. Търсенето на злато посредством разтрошаване на скали с динамит траяло и след края на треската.
Данните сочат, че близо 373 тона злато са открити през първите пет години на Златната тресчица. С въвеждането на по-усъвършенствани способи (и по-екологично инвазивни), през XX век тази цифра ставала все по-голяма.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 41 година — По време на Палатинските игри в Рим Касий Херея убива император Калигула.
• 1848 година — Започва Калифорнийската златна тресчица в Сакраменто.
• 1862 година — Влахия и Молдавия се сплотяват и основават страната Румъния, а Букурещ е определен за столица на новата страна.
• 1878 година — Град Карнобат е освободен от турско иго.
• 1895 година — Кралицата на Хавайските острови Лилилукалани се отхвърля от трона и се афишира за последовател на републиканско ръководство.
• 1903 година — Съединени американски щати и Канада основават комисия, която да дефинира границите на Аляска.
• 1918 година — С указ в Съветска Русия е въведен Грегорианския календар.
• 1920 година — В Пещера е погубен от екстремисти на Вътрешна македонска революционна организация политикът и държавникът Михаил Такев.
• 1922 година — Американецът Кристиан Нелсън патентова сладоледа Ескимо.
• 1924 година — Петроград е преименуван на Ленинград.
• 1933 година — Дейци на Вътрешна македонска революционна организация убиват в София народния представител, македонист Христо Трайков.
• 1935 година — В Ричмънд (САЩ) е пусната на пазара първата в света консервирана бира.
• 1939 година — При най-смъртоносното земетресение в Чили умират към 30 хиляди души.
• 1940 година — В Испания е неразрешено масонството.
• 1940 година — Състои се премиерата на американския трагичен филм Гроздовете на гнева.
• 1942 година — Втората международна война: Японските войски за първи път нападат територията на Австралия.
• 1944 година — Втората международна война: Англо-американската авиация прави бомбардировки върху градове Скопие и Враца, и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), умират общо 124 души.
• 1946 година — Създадена е Международната комисия за атомна сила към Организация на обединените нации.
• 1984 година — В продажба е пуснат първият компютър Apple Macintosh, който става първият сполучлив личен компютър с мишка и графичен потребителски интерфейс, вместо с интерфейс с команден ред.
• 1986 година — Апаратът на НАСА Вояджър 2 се сближава оптимално с планетата Уран.
• 1996 година — Полският министър-председател Юзеф Олекси подава оставка след компромат за шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики.
• 2003 година — Започва да действа Министерство на вътрешната сигурност на Съединени американски щати.
Родени
• 76 година — Адриан, римски император († 138 г.)
• 1444 година — Галеацо Сфорца, принц на Милано († 1476 г.)
• 1712 година — Фридрих II, крал на Прусия († 1786 г.)
• 1724 година — Франсиз Брук, британски публицист († 1789 г.)
• 1732 година — Пиер дьо Бомарше, френски публицист († 1799 г.)
• 1776 година — Ернст Теодор Амадеус Хофман, немски публицист († 1822 г.)
• 1779 година — Елизавета Алексеевна, съветска императрица († 1826 г.)
• 1848 година — Василий Суриков, съветски художник († 1916 г.)
• 1886 година — Хенри Кинг, американски кино режисьор († 1982 г.)
• 1888 година — Вики Баум, австрийска писателка († 1960 г.)
• 1889 година — Виктор Ефтимиу, румънски публицист
• 1891 година — Валтер Модел, немски фелдмаршал († 1945 г.)
• 1891 година — Иван Батаклиев, български академик († 1973 г.)
• 1897 година — Симеон Коков, български свещеник и духовник
• 1903 година — Коста Църнушанов, български държавник
• 1904 година — Камен Попдимитров, български цигулар, музикален възпитател, професор († 1992 г.)
• 1905 година — Елена Николай, българска певица († 1993 г.)
• 1906 година — Стефан Попов, български публицист († 1989 г.)
• 1907 година — Стефан Марков, български партизанин
• 1910 година — Георги Батаклиев, български книжовник († 1994 г.)
• 1917 година — Ангел Столинчев, български църковен активист {{† 2003 г.}}
• 1917 година — Ърнест Боргнайн, американски артист († 2012 г.)
• 1921 година — Добри Жотев, български публицист
• 1930 година — Махмуд Фаршчиян, ирански художник
• 1936 година — Благовеста Карнобатлова-Добрева, българска певица
• 1941 година — Нийл Даймънд, английски артист
• 1942 година — Людмила Савелиева, съветска актриса
• 1943 година — Георги Чапкънов, български художник
• 1943 година — Михаил Рошиану, румънски посланик
• 1944 година — Чавдар Стойчевски, български публицист
• 1945 година — Джон Гараменди, американски политик
• 1947 година — Мичио Каку, американски физик
• 1949 година — Джон Белуши, американски артист († 1982 г.)
• 1950 година — Даниел Отьой, френски артист
• 1952 година — Уилям Реди, американски астронавт
• 1957 година — Камелия Касабова, български политик
• 1961 година — Настася Кински, немска киноактриса
• 1968 година — Михаел Киске, немски хеави метъл вокал
• 1971 година — Дион Томас, американски баскетболист
• 1974 година — Сирил Деспре, френски мотоциклетист
• 1977 година — Мишел Хунцикер, швейцарски модел
• 1978 година — Екатерина Климова, съветска актриса
• 1983 година — Скот Спийд, американски водач от Формула 1
• 1986 година — Миша Бартън, американска актриса
• 1987 година — Луис Суарес, уругвайски футболист
Починали
• 41 година — Калигула, римски император (* 12 г.)
• 41 година — Цезония, римска императрица (*? г.)
• 661 година — Али ибн Абу Талиб, ислямски лидер (* ок. 599 г.)
• 891 година — Стефан V, римски папа (*? г.)
• 1046 година — Екехард II, маркграф на Майсен (* 985 г.)
• 1877 година — Йохан Кристиан Погендорф, немски физик (* 1796 г.)
• 1881 година — Джеймс Колинсън, викториански художник (* 1825 г.)
• 1894 година — Александър Мидендорф, съветски странник (* 1815 г.)
• 1913 година — Стефан Ильев, български боен деятел (* 1859 г.)
• 1920 година — Амедео Модилиани, италиански художник (* 1884 г.)
• 1920 година — Михаил Такев, български политик (* 1864 г.)
• 1921 година — Иван Белчев, български бунтовник (* 1867 г.)
• 1922 година — Атила Зафиров, български боен деятел (* 1858 г.)
• 1927 година — Василий Доростоло-Червенски, български свещеник (* 1847 г.)
• 1929 година — Васил Главинов, политически деятел (* 1869 г.)
• 1934 година — Жеко Радев, български географ (* 1875 г.)
• 1939 година — Максимилиан Бирсе-Бене, швейцарски психиатър (* 1867 г.)
• 1943 година — Джон Бърнс, британски политик (* 1858 г.)
• 1960 година — Едвин Фишер, швейцарски пианист (* 1886 г.)
• 1965 година — Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953 година (* 1874 г.)
• 1975 година — Лари Файн, американски артист (* 1902 г.)
• 1983 година — Джордж Кюкор, американски режисьор (* 1899 г.)
• 1987 година — Паскал Стружев, български художник (* 1913 г.)
• 1989 година — Тед Бънди, американски сериен палач (* 1946 г.)
• 1990 година — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1905 г.)
• 1990 година — Сергей Довлатов, съветски публицист (* 1941 г.)
• 1996 година — Стоян Христов, публицист (* 1898 г.)
• 2000 година — Стоян Стоев, български артист (* 1941 г.)
• 2005 година — Владимир Савченко, украински публицист (* 1933 г.)
• 2006 година — Крис Пен, американски артист (* 1965 г.)
obekti.bg
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ