Конституционните промени на ПП-ДБ: По-малко власт за главния прокурор и до 2 мандата на кметовете
24 май - народен празник - оферират от обединението
Ограничаване властта на основния прокурор, стеснен брой мандати на кметовете на общини и 24 май да бъде трансфорат в народен празник са част от акцентите в плана за конституционни промени на " Продължаваме промяната " - " Демократична България ".
Днес обединението, взаимно с самодейността " Правосъдие за всеки ", разгласи своите оферти за промени в Конституцията. Проектът е ориентиран към три съществени групи въпроси.
" Ядрото на плана са въпросите за нужното преструктуриране на правосъдната власт. За преструктурирането на модела на ръководството ѝ посредством делене на Висш съдебен съвет и неговото преформатиране и ограничението на безконтролната власт на основния прокурор ", заяви съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов и допълни, че планът е обсъждан с „ Правосъдие за всеки “ и с други експерти.
Има и поредност от текстове, свързани с държавното ръководство. Има текст, който въвежда парламентарен стандарт за конституирането на самостоятелните контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има оферти, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – опцията на всеки български жители да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем трендовете на феодализацията в локалната власт, изясни още Христо Иванов.
Той добави, че сътрудниците им от ГЕРБ създават текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е доста значима.
" Очаквам конституционната комисия от всички тези хрумвания да създаде плана, който ще бъде прегледан в зала. Очаква се идната седмица да се организира първото заседание на конституционната комисия ", разясни Христо Иванов.
Последната тематика, зад която застават ПП-ДБ, е националният празник да е на 24 май вместо на 3 март.
„ Там, където е организиран българският език, да прибавим позоваване на делото на Светите братя Кирил и Методий, неговите възпитаници, българските революционери. На първо място, Васил Левски, тъй като това дава опция да гледаме на българската държавност не като стичане на събитията, а на идея на просвещението ", разясни Христо Иванов.
Според него препоръчаните текстове стъпват на политическото единодушие, че би трябвало да се върви в тази посока: „ Това е значимият факт, който ни разрешава да се надяваме, че тези текстове ще се появят в Държавен вестник и ще можем да забележим структурните промени осъществени. “
Съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков съобщи, че основните принципи зад препоръчаните промени са повече правдивост, повече отговорност на прокурорите, повече самостоятелност при съдиите.
„ Огромната власт, която беше съсредоточена в основния прокурор до този миг, даваше причина за евентуални чадъри и правосъдната система да се употребява като бухалка. С тези промени това би трябвало да спре “, добави той.
Петков добави, че с предлагането за 24 май се вкарва концепцията, че България е дала просвета на огромна част от Европа и че сме потомци на просветители.
„ Никой от другите празници не трансформира статута си. Те остават публични празници. В глава 10, където са разказани националните знаци, да сложим мястото и на 24 май. Това е празник, който сплотява всички. Кирилицата е духовно достижение, което сме дали на международната просвета и което ни сплотява с други нации “, сподели министър-председателят Николай Денков.
Премиерът изясни и какво ще бъде препоръчаното от тях име за празника – Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата.
Фигурата на главния прокурор остава, само че отпада надзорът за правда, разгласи правосъдният министър Атанас Славов.
Очакването е, че така прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи. Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Друго предложение е разделяне на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет, който да се състои от 15 души, болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Осем души ще се избират директно от съдиите и единствено петима от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати.
Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, но да отпадне издаването на декрет от президента, оферират от ПП-ДБ. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, сподели Славов.
В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Управлението на недвижимите парцели на правосъдната система да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Друга смяна касае статута на служебното държавно управление. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, сподели правосъдният министър Славов. Според него структурата на служебното държавно управление е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма даже в президентските републики, сподели Славов.
Той уточни, че в множеството страни държавното управление в оставка става служебно до нови избори. В други страни, само че по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна служба (както в Гърция) да се се назначава за министър председател, а министри да са хора на висши длъжности.
С минимална конституционна намеса желаеме да се придържаме към държавно управление в оставка да е длъжностен кабинет. Той да се концентрира върху изборите и да обезпечи действие на администрацията, няма да подписва дълготрайни контракти. Така Народно събрание ще може да продължи да работи, а изборите ще са в период до един месец, сподели Славов.
Текстовете дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност и отчетност на прокуратурата. Това не са хрумвания, които изискват Велико Народно заседание, нужно е решение на нормално Народно заседание и се надяваме да съберем 180 гласа, сподели още Славов.
Велислав Величков съобщи, че от самодейността „ Правосъдие за всеки “ поддържат текстовете. По думите му, в случай че измененията бъдат гласувани, то във Висш съдебен съвет ще има представители на адвокатурата, на Съюза на юристите и неправителствените организации.
Ограничаване властта на основния прокурор, стеснен брой мандати на кметовете на общини и 24 май да бъде трансфорат в народен празник са част от акцентите в плана за конституционни промени на " Продължаваме промяната " - " Демократична България ".
Днес обединението, взаимно с самодейността " Правосъдие за всеки ", разгласи своите оферти за промени в Конституцията. Проектът е ориентиран към три съществени групи въпроси.
" Ядрото на плана са въпросите за нужното преструктуриране на правосъдната власт. За преструктурирането на модела на ръководството ѝ посредством делене на Висш съдебен съвет и неговото преформатиране и ограничението на безконтролната власт на основния прокурор ", заяви съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов и допълни, че планът е обсъждан с „ Правосъдие за всеки “ и с други експерти.
Има и поредност от текстове, свързани с държавното ръководство. Има текст, който въвежда парламентарен стандарт за конституирането на самостоятелните контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има оферти, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – опцията на всеки български жители да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем трендовете на феодализацията в локалната власт, изясни още Христо Иванов.
Той добави, че сътрудниците им от ГЕРБ създават текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е доста значима.
" Очаквам конституционната комисия от всички тези хрумвания да създаде плана, който ще бъде прегледан в зала. Очаква се идната седмица да се организира първото заседание на конституционната комисия ", разясни Христо Иванов.
Последната тематика, зад която застават ПП-ДБ, е националният празник да е на 24 май вместо на 3 март.
„ Там, където е организиран българският език, да прибавим позоваване на делото на Светите братя Кирил и Методий, неговите възпитаници, българските революционери. На първо място, Васил Левски, тъй като това дава опция да гледаме на българската държавност не като стичане на събитията, а на идея на просвещението ", разясни Христо Иванов.
Според него препоръчаните текстове стъпват на политическото единодушие, че би трябвало да се върви в тази посока: „ Това е значимият факт, който ни разрешава да се надяваме, че тези текстове ще се появят в Държавен вестник и ще можем да забележим структурните промени осъществени. “
Съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков съобщи, че основните принципи зад препоръчаните промени са повече правдивост, повече отговорност на прокурорите, повече самостоятелност при съдиите.
„ Огромната власт, която беше съсредоточена в основния прокурор до този миг, даваше причина за евентуални чадъри и правосъдната система да се употребява като бухалка. С тези промени това би трябвало да спре “, добави той.
Петков добави, че с предлагането за 24 май се вкарва концепцията, че България е дала просвета на огромна част от Европа и че сме потомци на просветители.
„ Никой от другите празници не трансформира статута си. Те остават публични празници. В глава 10, където са разказани националните знаци, да сложим мястото и на 24 май. Това е празник, който сплотява всички. Кирилицата е духовно достижение, което сме дали на международната просвета и което ни сплотява с други нации “, сподели министър-председателят Николай Денков.
Премиерът изясни и какво ще бъде препоръчаното от тях име за празника – Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата.
Фигурата на главния прокурор остава, само че отпада надзорът за правда, разгласи правосъдният министър Атанас Славов.
Очакването е, че така прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи. Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Друго предложение е разделяне на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет, който да се състои от 15 души, болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Осем души ще се избират директно от съдиите и единствено петима от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати.
Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, но да отпадне издаването на декрет от президента, оферират от ПП-ДБ. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, сподели Славов.
В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Управлението на недвижимите парцели на правосъдната система да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Друга смяна касае статута на служебното държавно управление. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, сподели правосъдният министър Славов. Според него структурата на служебното държавно управление е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма даже в президентските републики, сподели Славов.
Той уточни, че в множеството страни държавното управление в оставка става служебно до нови избори. В други страни, само че по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна служба (както в Гърция) да се се назначава за министър председател, а министри да са хора на висши длъжности.
С минимална конституционна намеса желаеме да се придържаме към държавно управление в оставка да е длъжностен кабинет. Той да се концентрира върху изборите и да обезпечи действие на администрацията, няма да подписва дълготрайни контракти. Така Народно събрание ще може да продължи да работи, а изборите ще са в период до един месец, сподели Славов.
Текстовете дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност и отчетност на прокуратурата. Това не са хрумвания, които изискват Велико Народно заседание, нужно е решение на нормално Народно заседание и се надяваме да съберем 180 гласа, сподели още Славов.
Велислав Величков съобщи, че от самодейността „ Правосъдие за всеки “ поддържат текстовете. По думите му, в случай че измененията бъдат гласувани, то във Висш съдебен съвет ще има представители на адвокатурата, на Съюза на юристите и неправителствените организации.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ