Честит 24 май! Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура
24 май е един от най-светлите български национални празници.
На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Той е празникът, който се отбелязва тържествено от най-дълго време в близката ни история.
Това е най-българският празник, най-живият и най-емоционалният, в който с благодарност свеждаме глава пред тези, които ни дадоха четмо и писмо и от българското племе направиха народ.
Денят на Светите братя Кирил и Методий – основателите на славянската писменост бил празнуван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, само че за първи път е уважаван като народен Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. И без значение къде се намира човек би трябвало да пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този ярък майски ден.
Християнска религия и духовна култура
Християнската културна идея, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници в своята евангелизаторска и просветна задача, преглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата.
За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а освен привилегия на определен културен кръг или стеснен благороден хайлайф. Писмеността и писменото слово, за светите равноапостолни просветители и техните духовни възпитаници, е духовно богатство и притежание за всеки набожен християнин, образован посредством светото кръщение и получил духовното озарение на плодородния живот в Иисуса Христа.
Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за подсилване във вярата и одобряване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската словесност са средство за просвещение и избавление, а не въпрос на достъп до науката или право на просветеност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия имали единствено стеснен кръг от хора.
С това светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници ползват сполучливо християнските мисионерски правила на така наречен “инкултурация” и трансформират говоримия език в писмен и книжовен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и одобреното схващане за всеобща просветеност и широкоразпространена култура, с което завещават на нашата духовна просвета и християнска традиция още една велика истина и нравствен принцип. Идеята за всеобщата просветеност и достъп на всички без ограничаване, посредством опцията за независимо четене на текста на Свещеното Писание, е обвързвана с разбирането, че всяко човешко създание по силата на Божията обич и дара на спасението е призвано към култура на своя разсъдък и подсилване в богооткровените истини посредством Словото Божие.
Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на приказваме и понятен език, и обвързваните с него правила за всеобща просветеност, се популяризират в по-широк мащаб в Християнския Запад едвам след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едвам след Ренесанса и Реформацията в друг набожен и културен подтекст.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „ Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
Да си спомним истинския текст на стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий " на Стоян Михайловски, трансформирало се във възторжения химн " Върви, народе възродени! " с музиката на Панайот Пипков.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Той е празникът, който се отбелязва тържествено от най-дълго време в близката ни история.
Това е най-българският празник, най-живият и най-емоционалният, в който с благодарност свеждаме глава пред тези, които ни дадоха четмо и писмо и от българското племе направиха народ.
Денят на Светите братя Кирил и Методий – основателите на славянската писменост бил празнуван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, само че за първи път е уважаван като народен Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. И без значение къде се намира човек би трябвало да пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този ярък майски ден.
Християнска религия и духовна култура
Християнската културна идея, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници в своята евангелизаторска и просветна задача, преглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата.
За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а освен привилегия на определен културен кръг или стеснен благороден хайлайф. Писмеността и писменото слово, за светите равноапостолни просветители и техните духовни възпитаници, е духовно богатство и притежание за всеки набожен християнин, образован посредством светото кръщение и получил духовното озарение на плодородния живот в Иисуса Христа.
Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за подсилване във вярата и одобряване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската словесност са средство за просвещение и избавление, а не въпрос на достъп до науката или право на просветеност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия имали единствено стеснен кръг от хора.
С това светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници ползват сполучливо християнските мисионерски правила на така наречен “инкултурация” и трансформират говоримия език в писмен и книжовен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и одобреното схващане за всеобща просветеност и широкоразпространена култура, с което завещават на нашата духовна просвета и християнска традиция още една велика истина и нравствен принцип. Идеята за всеобщата просветеност и достъп на всички без ограничаване, посредством опцията за независимо четене на текста на Свещеното Писание, е обвързвана с разбирането, че всяко човешко създание по силата на Божията обич и дара на спасението е призвано към култура на своя разсъдък и подсилване в богооткровените истини посредством Словото Божие.
Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на приказваме и понятен език, и обвързваните с него правила за всеобща просветеност, се популяризират в по-широк мащаб в Християнския Запад едвам след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едвам след Ренесанса и Реформацията в друг набожен и културен подтекст.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „ Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест.
През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
Да си спомним истинския текст на стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий " на Стоян Михайловски, трансформирало се във възторжения химн " Върви, народе възродени! " с музиката на Панайот Пипков.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ