24,1 % от избирателите биха гласували за ГЕРБ на предстоящите

24,1 % от гласоподавателите биха дали своят вот за ГЕРБ на идните избори. На второ място е Българска социалистическа партия с 18,1 %, следвана от " ИТН ", която получава 15,2 % от гласовете. Четвърти остават " Продължаваме промяната ", вземайки 14,3 %. Движение за права и свободи получава 9,2 % от гласовете, а " Демократична България " - 7,4 %.

Данните са от социологическо изследване на организация ЕСТАТ, извършено в периода 23.10 - 31.10.2021 година посредством директно персонално изявление измежду 993 пълнолетни български жители. Изследването е финансирано и извършено по поръчка на " Дарик радио ".

Интрига за първото място сякаш все още отсъства и ГЕРБ е евентуален победител. Разликите сред идващите три политически сили са относително дребни, като всяка от тях би могла да бъде както втора, по този начин и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като само Българска социалистическа партия леко усилва резултата си в последните дни от провеждането на проучването.

ГЕРБ са най-влиятелни в дребните градове и измежду хората сред 50 и 60 години. Българска социалистическа партия резервира обичайните си позиции измежду пенсионерите, на село и измежду лицата с главно обучение. Има Такъв Народ са най-силни измежду гласоподавателите под 30 и в регионалните центрове. " Продължаваме промяната " преобладават измежду хората сред 40 и 50 и висшистите. Демократична България е с висок дял в столицата, измежду 20 – 50 годишните и приключилите университет, демонстрират данните от изследването.

Служебният кабинет се харесва повече от последния постоянен, сочат данните. Кабинетът на получава 37,2 % поддръжка, до момента в който последното държавно управление на поддържат 22,9 % от запитаните. Според 29,6 % и двете ръководства са еднообразно слаби. В нито една група, с изключение на измежду симпатизиращите на ГЕРБ кабинетът " Борисов “ не е оценен по-високо от този на Янев.

Поскъпването и инфлацията са съществена уязвимост на служебното държавно управление, а надалеч по-назад остават ограниченията против коронавирус или тяхната липса, кадровата политика и поданството на. Затягането на ограниченията против коронавирус нервира на първо място младите, нерешилите за кого да гласоподават и гласоподавателите на Има Такъв Народ и “Възраждане ".

Според проучването ще има два тура на президентските избори, така като на първи тур 49,7 % декларират, че ще гласоподават за. В последните дни поддръжката за настоящия държавен глава се усилва с 2-3 пункта. Освен обичайно подкрепящите Радев партии, проучването демонстрира, че той има поддръжка и измежду гласоподавателите на Демократична България, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и нерешилите.

Подкрепата за е 27,3 %, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3 %.

На евентуален втори тур се чака интензивност от към и под 40 на 100 или към 2,2 милиона гласоподаватели. За ще гласоподават 62,2 %, а за – 37,8 %, съгласно данните на ЕСТАТ.

Положителните оценки за акциите на претендентите съвсем преповтарят електоралните нагласи – предизборната акция на получава поддръжка от 38 % от запитаните, а тази на  от 21,5 %. 

Най-дразнещи пък са акциите на Луна и Мустафа Карадайъ, като изключително чувствителни към тях са поддръжниците на Има Такъв Народ, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и Демократична България. Делът на сериозните към акцията на настоящия държавен глава е относително невисок, изключително като се регистрира степента на политическа поляризация, отбелязва ЕСТАТ.

За президент ще гласоподават към 2,5 милиона от имащите право на глас. Най-слабо е желанието да се гласоподава в София и измежду младите, а най-голямо – измежду пенсионерите и на село.

Мобилизацията на последователите на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако записаните настройки се запазят през идващите 10 дни, относително едва ще бъде присъединяване на гласоподавателите на Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и ИБГНИ.

Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали би трябвало да бъде избран отново за президент, или не.

Подкрепата за Радев обаче е добре изразена измежду гласоподавателите на всички партии, симпатизиращи му, както и измежду нерешилите. Идеята за промяна на настоящия президент се застъпва от електората на партиите, издигнали лични претенденти, както и от хората сред 40 и 60 години.

Намерение за присъединяване в парламентарните избори заявяват 4 на 100 повече, в сравнение с във връзка с президентските, което прави към 2,65 милиона гласоподаватели.

58 % от интервюираните споделят, че сигурно ще гласоподават на идните парламентарни избори, а тези, които сигурно няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6 %.

Половината от всички и две трети от гласуващите очакват постоянно държавно управление след изборите.

Това е по-скоро предпочитание, в сравнение с действителна вероятност, предвид на по този начин фрагментирания избор. Най-малко във образуването на устойчиво болшинство имат вяра негласуващите и нерешилите, както и най-младите гласоподаватели.

Всички интервюирани слагат преди всичко като участник във властта " своята “ партия. Като сума от всички посочвания, преди всичко се подрежда " Продължаваме промяната ". Политическа партия е най-желан сътрудник във властта за електората на всички партии, с изключение на за този на ГЕРБ, предпочитащ Демократична България, за Движение за права и свободи, посочващи Българска социалистическа партия и за Вътрешна македонска революционна организация, приоритизиращи ГЕРБ.

, и са най-желани за министър председател на постоянен кабинет, като последният евентуално се радва на " бонус “ от заеманата сега позиция.

Посочванията на за министър председател и на Политическа партия за ръководеща партия понижават сензитивно след решението на Конституционния съд от 27 октомври. Въпреки това Петков е пожеланият министър председател на гласоподавателите на, Лозан Панов, Костадин Костадинов, на дамите, на 18 – 40 годишните, на висшистите и на софиянците.