23 януари 1911 г. - Френската академия на науките отхвърля молбата за членство на Мария Кюри
23 януари 1911 година Френската академия на науките отхвърля молбата за участие на нобеловия лауреат Мария Кюри. Причината – по малко сексизъм, расизъм и национализъм. Вместо това академията приема Едуард Бранли – радио пионер, чието преимущество пред Кюри е, че е повече французин, повече католик и най-много – мъж.
Със своя отвод Френската академия на науките пренебрегва забележителния принос на Кюри в нейната област. През 1903 година тя печели Нобеловата премия за физика (споделя я с Анри Бекерел) за отделянето на радия. По този метод Мария Кюри се трансформира в първата дама, удостоена с сходна чест. Тя е и един от главните покровители на концепцията, че радият има и лечебни свойства.
Нещо повече – Кюри към този момент е оглавявала лабораторията по физика в Сорбоната, изкарала е своя докторат и е била професор по обща физика във Факултета по науки (тя е първата жена, изпълняваща този пост).
Какви били нейните дефекти съгласно Френската академия на науките? Кюри е полякина, съгласно слуховете – даже от еврейски генезис. Реално обаче майка й е католичка, а татко й – безбожник. Фактът, че е жена пък бил по-съществен от нейните квалификации. Поне за тези хора, които решавали кой да бъде признат и кой не. „ Жените не могат а бъдат част от института на Франция “, споделя Емил Амага, член на академията.
Същевременно Френската академия на науките изпитвала прочут сантимент към Бранли, чиято работа в региона на безжичната телеграфия била засенчена от италианеца Гилермо Маркони. Другият плюс на Бранли е, че бил професор по физика в Католическия университет в Париж, който се радвал на поддръжката на папата.
Френската преса реагира незабавно на избора на академията. Либералните вестници застават зад Кюри, до момента в който консервативните поддържат Бранли.
Как постъпва Кюри? Отдава се напълно на своята работа. По-късно тя показва още веднъж своите безспорни качества, като печели втора Нобелова премия, този път за химия. По-късно основава Института по радий в родния си град Варшава.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 393 година — Римският император Теодосий I прогласява 9-годишния си наследник Хонорий за съимператор.
• 1482 година — Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)
• 1556 година — При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, умират 820 000 души.
• 1558 година — Руските войски атакуват Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща надзор на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
• 1579 година — Подписана Утрехтската уния, сложила основите на новата страна Нидерландия.
• 1849 година — Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския лицей в Дженива и става първата американка — доктор.
• 1899 година — Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
• 1904 година — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето учебно заведение в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет " Св. Климент Охридски " ).
• 1928 година — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова премия за литература през 1929 година
• 1943 година — Втората международна война: Британски войски съумяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
• 1950 година — Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената страна Израел.
• 1953 година — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически духовник, наказан за противонародна активност от комунистическия режим в България.
• 1978 година — Швеция става първата страна в света, която не разрешава аерозолните опаковки, като мярка за предпазване на озоновия пласт.
• 1997 година — Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на Съединени американски щати.
• 2001 година — Седем души пробват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина смятат за режисура на Китайската комунистическа партия за да се засилят гоненията против Фалун Гонг.
• 2006 година — При железопътна злополука в Черна гора, близо до Подгорица, умират 40 пасажери.
Родени
• 1688 година — Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
• 1752 година — Муцио Клементи, английски музикант от италиански генезис († 1832 г.)
• 1783 година — Стендал, френски публицист († 1842 г.)
• 1794 година — Едуард Фридрих Еверсман, немски зоолог († 1860 г.)
• 1832 година — Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
• 1840 година — Ернст Карл Абе, немски физик († 1905 г.)
• 1857 година — Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
• 1862 година — Давид Хилберт, немски математик († 1943 г.)
• 1876 година — Ото Дилс, немски химик, Нобелов лауреат през 1950 година († 1954 г.)
• 1891 година — Антонио Грамши, италиански публицист и политик († 1937 г.)
• 1898 година — Сергей Айзенщайн, руски режисьор († 1948 г.)
• 1903 година — Григорий Александров, руския режисьор († 1983 г.)
• 1905 година — Константи Илдефонс Галчински, полски стихотворец († 1953 г.)
• 1907 година — Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 година († 1981 г.)
• 1910 година — Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
• 1915 година — Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 година († 1991 г.)
• 1921 година — Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
• 1927 година — Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
• 1928 година — Жана Моро, френска актриса и режисьор
• 1930 година — Дерек Уолкот, стихотворец от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992
• 1938 година — Георг Базелиц, немски художник
• 1945 година — Тито Петковски, политик от Република Македония
• 1946 година — Борис Березовски, съветски бизнесмен († 2013 г.)
• 1947 година — Адела Пеева, българска режисьорка
• 1950 година — Ричард Андерсън, американски артист и режисьор
• 1964 година — Маришка Харгитай, американска актриса
• 1967 година — Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България
• 1968 година — Петр Корда, чешки тенисист
• 1971 година — Йордан Ефтимов, български стихотворец и литературовед
• 1975 година — Даниел Христов, български футболист
• 1976 година — Светлан Кондев, български футболист
• 1984 година — Ариен Робен, холандски футболист
• 1987 година — Александер Баумйохан, немски футболист
• 1987 година — Андреа, българска попфолкпевица
Починали
• 1002 година — Ото III, император на Свещената Римска империя (* 980 г.)
• 1744 година — Джамбатиста Вико, италиански мъдрец (* 1668 г.)
• 1785 година — Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
• 1789 година — Джон Клеланд, британски публицист (* 1709 г.)
• 1806 година — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
• 1837 година — Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
• 1875 година — Чарлз Кингсли, английски публицист (* 1819 г.)
• 1887 година — Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
• 1902 година — Иван Мушкетов, съветски откривател (* 1850 г.)
• 1908 година — Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
• 1926 година — Йордан Цицонков, български бунтовник (* 1903 г.)
• 1931 година — Анна Павлова, съветска балерина (* 1881 г.)
• 1939 година — Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
• 1941 година — Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
• 1944 година — Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
• 1944 година — Михаил Маджаров, български посланик (* 1854 г.)
• 1950 година — Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
• 1958 година — Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
• 1963 година — Юзеф Гославски, полски ваятел (* 1908 г.)
• 1980 година — Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
• 1981 година — Роман Руденко, руски офицер (* 1907 г.)
• 1981 година — Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
• 1986 година — Йозеф Бойс, немски художник (* 1921 г.)
• 1988 година — Банчо Банчевски, български артист (баритон) (* 1906 г.)
• 1989 година — Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
• 1993 година — Кийт Лаумър, американски публицист (* 1925 г.)
• 1994 година — Николай Огарков, руски маршал (* 1917 г.)
• 1998 година — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, немски аристократ (* 1918 г.)
• 2001 година — Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
• 2005 година — Иван Динков, български публицист (* 1932 г.)
• 2006 година — Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
• 2007 година — Ришард Капушчински, полски публицист (* 1932 г.)
• 2013 година - Донка Станкова, учителка по Технологии и Човекът и природата (*1953 г.)
Obekti.bg
Със своя отвод Френската академия на науките пренебрегва забележителния принос на Кюри в нейната област. През 1903 година тя печели Нобеловата премия за физика (споделя я с Анри Бекерел) за отделянето на радия. По този метод Мария Кюри се трансформира в първата дама, удостоена с сходна чест. Тя е и един от главните покровители на концепцията, че радият има и лечебни свойства.
Нещо повече – Кюри към този момент е оглавявала лабораторията по физика в Сорбоната, изкарала е своя докторат и е била професор по обща физика във Факултета по науки (тя е първата жена, изпълняваща този пост).
Какви били нейните дефекти съгласно Френската академия на науките? Кюри е полякина, съгласно слуховете – даже от еврейски генезис. Реално обаче майка й е католичка, а татко й – безбожник. Фактът, че е жена пък бил по-съществен от нейните квалификации. Поне за тези хора, които решавали кой да бъде признат и кой не. „ Жените не могат а бъдат част от института на Франция “, споделя Емил Амага, член на академията.
Същевременно Френската академия на науките изпитвала прочут сантимент към Бранли, чиято работа в региона на безжичната телеграфия била засенчена от италианеца Гилермо Маркони. Другият плюс на Бранли е, че бил професор по физика в Католическия университет в Париж, който се радвал на поддръжката на папата.
Френската преса реагира незабавно на избора на академията. Либералните вестници застават зад Кюри, до момента в който консервативните поддържат Бранли.
Как постъпва Кюри? Отдава се напълно на своята работа. По-късно тя показва още веднъж своите безспорни качества, като печели втора Нобелова премия, този път за химия. По-късно основава Института по радий в родния си град Варшава.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 393 година — Римският император Теодосий I прогласява 9-годишния си наследник Хонорий за съимператор.
• 1482 година — Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)
• 1556 година — При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, умират 820 000 души.
• 1558 година — Руските войски атакуват Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща надзор на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
• 1579 година — Подписана Утрехтската уния, сложила основите на новата страна Нидерландия.
• 1849 година — Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския лицей в Дженива и става първата американка — доктор.
• 1899 година — Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
• 1904 година — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето учебно заведение в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет " Св. Климент Охридски " ).
• 1928 година — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова премия за литература през 1929 година
• 1943 година — Втората международна война: Британски войски съумяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
• 1950 година — Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената страна Израел.
• 1953 година — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически духовник, наказан за противонародна активност от комунистическия режим в България.
• 1978 година — Швеция става първата страна в света, която не разрешава аерозолните опаковки, като мярка за предпазване на озоновия пласт.
• 1997 година — Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на Съединени американски щати.
• 2001 година — Седем души пробват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина смятат за режисура на Китайската комунистическа партия за да се засилят гоненията против Фалун Гонг.
• 2006 година — При железопътна злополука в Черна гора, близо до Подгорица, умират 40 пасажери.
Родени
• 1688 година — Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
• 1752 година — Муцио Клементи, английски музикант от италиански генезис († 1832 г.)
• 1783 година — Стендал, френски публицист († 1842 г.)
• 1794 година — Едуард Фридрих Еверсман, немски зоолог († 1860 г.)
• 1832 година — Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
• 1840 година — Ернст Карл Абе, немски физик († 1905 г.)
• 1857 година — Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
• 1862 година — Давид Хилберт, немски математик († 1943 г.)
• 1876 година — Ото Дилс, немски химик, Нобелов лауреат през 1950 година († 1954 г.)
• 1891 година — Антонио Грамши, италиански публицист и политик († 1937 г.)
• 1898 година — Сергей Айзенщайн, руски режисьор († 1948 г.)
• 1903 година — Григорий Александров, руския режисьор († 1983 г.)
• 1905 година — Константи Илдефонс Галчински, полски стихотворец († 1953 г.)
• 1907 година — Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 година († 1981 г.)
• 1910 година — Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
• 1915 година — Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 година († 1991 г.)
• 1921 година — Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
• 1927 година — Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
• 1928 година — Жана Моро, френска актриса и режисьор
• 1930 година — Дерек Уолкот, стихотворец от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992
• 1938 година — Георг Базелиц, немски художник
• 1945 година — Тито Петковски, политик от Република Македония
• 1946 година — Борис Березовски, съветски бизнесмен († 2013 г.)
• 1947 година — Адела Пеева, българска режисьорка
• 1950 година — Ричард Андерсън, американски артист и режисьор
• 1964 година — Маришка Харгитай, американска актриса
• 1967 година — Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България
• 1968 година — Петр Корда, чешки тенисист
• 1971 година — Йордан Ефтимов, български стихотворец и литературовед
• 1975 година — Даниел Христов, български футболист
• 1976 година — Светлан Кондев, български футболист
• 1984 година — Ариен Робен, холандски футболист
• 1987 година — Александер Баумйохан, немски футболист
• 1987 година — Андреа, българска попфолкпевица
Починали
• 1002 година — Ото III, император на Свещената Римска империя (* 980 г.)
• 1744 година — Джамбатиста Вико, италиански мъдрец (* 1668 г.)
• 1785 година — Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
• 1789 година — Джон Клеланд, британски публицист (* 1709 г.)
• 1806 година — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
• 1837 година — Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
• 1875 година — Чарлз Кингсли, английски публицист (* 1819 г.)
• 1887 година — Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
• 1902 година — Иван Мушкетов, съветски откривател (* 1850 г.)
• 1908 година — Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
• 1926 година — Йордан Цицонков, български бунтовник (* 1903 г.)
• 1931 година — Анна Павлова, съветска балерина (* 1881 г.)
• 1939 година — Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
• 1941 година — Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
• 1944 година — Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
• 1944 година — Михаил Маджаров, български посланик (* 1854 г.)
• 1950 година — Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
• 1958 година — Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
• 1963 година — Юзеф Гославски, полски ваятел (* 1908 г.)
• 1980 година — Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
• 1981 година — Роман Руденко, руски офицер (* 1907 г.)
• 1981 година — Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
• 1986 година — Йозеф Бойс, немски художник (* 1921 г.)
• 1988 година — Банчо Банчевски, български артист (баритон) (* 1906 г.)
• 1989 година — Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
• 1993 година — Кийт Лаумър, американски публицист (* 1925 г.)
• 1994 година — Николай Огарков, руски маршал (* 1917 г.)
• 1998 година — Фридрих Йозиас Сакскобургготски, немски аристократ (* 1918 г.)
• 2001 година — Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
• 2005 година — Иван Динков, български публицист (* 1932 г.)
• 2006 година — Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
• 2007 година — Ришард Капушчински, полски публицист (* 1932 г.)
• 2013 година - Донка Станкова, учителка по Технологии и Човекът и природата (*1953 г.)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ