На 22 септември имен ден празнуват...
22 Септември ! На този ден честват всички с името (имената) Гълъбин, Гълъбина. ЧЕСТИТО на всички именници!
Предстоящи именни дни:
25 Септември - На този ден честват всички с името (имената) Сергей.
1 Октомври - Покров Богородичен На този ден честват всички с името (имената) Анани, Анания.
6 Октомври - св. Тома На този ден честват всички с името (имената) Тома, Томислав, Томислава.
imen-den.net
И още:
22 септември 1908 година Денят, в който България става същински свободна. Честит празник!_%20315x%20546.jpg )
Нашият Ден на независимостта няма блясъка на американския 4 юли. Българите някак не сме привикнали да го честваме, макар че денят е разгласен за формален празник преди съвсем 20 години. Това става на 10 септември 1998 г. с решение на Народното събрание.
Но и до през днешния ден не се замисляме много-много, че в случай че го нямаше оня Манифест на цар Фердинанд I, нямаше да приказваме с горделивост за Трето българско царство. Защото Трето българско царство значи тъкмо това – самостоятелност.
Прогласяването на Независимостта в действителност приключва делото на българските възрожденци, на борците за избавление.
След Руско-турската освободителна война България е свободна, само че единствено една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 година и земите на юг от Балкана стават част от българската страна. Но една след 22 септември 1908 година, тъкмо тридесет години след Освобождението, България получава правото да се посочва в действителност самостоятелна. Дотогава тя е княжество, васално на султана.
От Готския сборник, този най-авторитетен указател по генеалогията на европейската аристокрация, издаван всяка година, можем да забележим по какъв начин е изглеждала България в навечерието на деня на своята самостоятелност в очите на чужденците. Тогава множеството европейски страни са монархии. До 1907 година в това число, в Готския сборник България на процедура е подредена в частта за Турция, тъй като е разказана като васална територия под скиптъра на султана, дружно с Тунис, Египет и о. Самос. Казва се още, че страната е васално княжество основана от Берлинския контракт, отпред с княз, който е определен от Великите сили и който е генерал-адютант на султана.
Ето по този начин са гледали на нас от Атина, Букурещ, Белград и Истанбул, до Берлин, Париж и Лондон.
На 22 септември 1908 година, понеделник, една тирада на цар Фердинанд II трансформира всичко това. България се причислява към европейската политическа система.
Във Велико Търново, старопрестолната столица, князът прочита Манифест, с който афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Защото след тържественото оповестяване на независимостта, княз Фердинанд I приема купата Цар на българите.
Мястото, което Фердинанд избира, с цел да прогласи независимостта не е инцидентно. Манифестът е прочетен в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “, с цел да се подчертае приемствеността с Втората българска страна, с времената на Асен и Петър, Калоян и Иван – Асен II, когато градът е бил столица на страната. Манифестът за оповестяването на независимостта се прочита повторно същия ден. След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Историците акцентират, че при започване на ХХ век изискванията за независимостта на младата българска страна били извънредно удобни с оглед най-много на проблемите, които си има султанът. През лятото на 1908 година младотурската гражданска война в Османската империя е завърила с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на Османската империя - Босна и Херцеговина, с което в действителност го нарушава. Неслучайно княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува дейностите си с него. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на идващия ден след оповестяването на българската самостоятелност. Двете събития са известни като Балканска рецесия.
Междувременно българските управляващи завземат " Източните железници " в Южна България.
Как протичат събитията?
В нощта против 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към Велико Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите от кабинета.
Следва тържественото оповестяване на независимостта в Търново.
След оповестяването на независимостта, тя би трябвало да бъде интернационално приета, а това не става автоматизирано, изисква доста дипломатически старания. За договореностите с Австро-Унгария стана дума. Спечелена е и Британската империя, която обаче слага изискване - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. И те стартират незабавно. Българската делегация води Андрей Ляпчев. Високата врата желае България да заплаща огромен налог. Реакцията на министър-председателя Малинов е безапелационна - самостоятелност не се изплаща! Османската империя плаши с война, България дава отговор с частична военна готовност. Българо-османските несъгласия са уредени благодарение на Русия. През април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, в подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
И по този начин България се завръща изцяло на картата на самостоятелните европейски страни.
Ето по какъв начин е звучал Манифестът към българския народ, който прочита Фердинанд:
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна.
Оттогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о` Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
Фердинанд I
Ето какво споделят историците на Деня на независимостта.
Проф. Андрей Пантев:
„ Независимостта има действителни проекции като национално и държавно достижение. България към този момент можеше да подписва контракти напряко, отстраниха се всички финансови обременения върху нея, тя към този момент можеше да взе участие във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този метод беше дефинитивно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.
Независимост, несъмнено, можеше да се прояви и преди този момент събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 година България сякаш беше по-самостоятелна и решителна в своите дейности, в сравнение с по-късно, когато стартира да взе участие в обединения, в съюзнически комбинации и в разнообразни договорености с европейските и балканските страни. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, само че той не е възпят нито в поема, нито в ария, нито в някаква друга възвишена форма на национално одобрение. Тя обаче беше нужна стъпка по пътя на окончателното отделяне на страна като България от нейното минало на поробена страна.
България е била в самостоятелност от великите сили дотолкоз, доколкото е могла да избира сред зависимости. Не инцидентно споделям, че до 1908 година тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно усещане, че постоянно, когато сме взели независими решения след 1908 година, нормално сме бъркали. “
Акад. Георги Марков:
„ Това е един пропуснат нов остарял празник. На първата годишнина през 1909 година той се празнува доста тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски подари на Централния държавен списък, има фотоси от първата годишнина – с царя, със фамилията му, с държавното управление. 22 септември се празнува по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се сформира Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата международна война празникът е празнуван по едно и също време с възшествието на цар Борис III по нов жанр на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 година празникът е разгласен като царски и е неразрешен. И по този начин до 1998 година, когато става формален. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е елементарен почивен ден. Повечето българи не могат да схванат смисъла му. Знае се за 3 март и за 6 септември, само че не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била приета за международноправен индивид, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди гражданин на Велика мощ, направил ликвидиране на наша територия, и така нататък Освен това в Южна България е съществувала компанията „ Източните железници “, която официално е била благосъстоятелност на Османската империя, само че де факто е германско-австрийска и е ръководена от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е претърпяла един голям напредък – икономически, политически и културен. Тя става европейска страна като наличие и просто се е чакал сгодният миг да бъде приета за самостоятелна. “
epicenter.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести
Предстоящи именни дни:
25 Септември - На този ден честват всички с името (имената) Сергей.
1 Октомври - Покров Богородичен На този ден честват всички с името (имената) Анани, Анания.
6 Октомври - св. Тома На този ден честват всички с името (имената) Тома, Томислав, Томислава.
imen-den.net
И още:
22 септември 1908 година Денят, в който България става същински свободна. Честит празник!
Нашият Ден на независимостта няма блясъка на американския 4 юли. Българите някак не сме привикнали да го честваме, макар че денят е разгласен за формален празник преди съвсем 20 години. Това става на 10 септември 1998 г. с решение на Народното събрание.
Но и до през днешния ден не се замисляме много-много, че в случай че го нямаше оня Манифест на цар Фердинанд I, нямаше да приказваме с горделивост за Трето българско царство. Защото Трето българско царство значи тъкмо това – самостоятелност.
Прогласяването на Независимостта в действителност приключва делото на българските възрожденци, на борците за избавление.
След Руско-турската освободителна война България е свободна, само че единствено една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 година и земите на юг от Балкана стават част от българската страна. Но една след 22 септември 1908 година, тъкмо тридесет години след Освобождението, България получава правото да се посочва в действителност самостоятелна. Дотогава тя е княжество, васално на султана.
От Готския сборник, този най-авторитетен указател по генеалогията на европейската аристокрация, издаван всяка година, можем да забележим по какъв начин е изглеждала България в навечерието на деня на своята самостоятелност в очите на чужденците. Тогава множеството европейски страни са монархии. До 1907 година в това число, в Готския сборник България на процедура е подредена в частта за Турция, тъй като е разказана като васална територия под скиптъра на султана, дружно с Тунис, Египет и о. Самос. Казва се още, че страната е васално княжество основана от Берлинския контракт, отпред с княз, който е определен от Великите сили и който е генерал-адютант на султана.
Ето по този начин са гледали на нас от Атина, Букурещ, Белград и Истанбул, до Берлин, Париж и Лондон.
На 22 септември 1908 година, понеделник, една тирада на цар Фердинанд II трансформира всичко това. България се причислява към европейската политическа система.
Във Велико Търново, старопрестолната столица, князът прочита Манифест, с който афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Защото след тържественото оповестяване на независимостта, княз Фердинанд I приема купата Цар на българите.
Мястото, което Фердинанд избира, с цел да прогласи независимостта не е инцидентно. Манифестът е прочетен в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “, с цел да се подчертае приемствеността с Втората българска страна, с времената на Асен и Петър, Калоян и Иван – Асен II, когато градът е бил столица на страната. Манифестът за оповестяването на независимостта се прочита повторно същия ден. След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Историците акцентират, че при започване на ХХ век изискванията за независимостта на младата българска страна били извънредно удобни с оглед най-много на проблемите, които си има султанът. През лятото на 1908 година младотурската гражданска война в Османската империя е завърила с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на Османската империя - Босна и Херцеговина, с което в действителност го нарушава. Неслучайно княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува дейностите си с него. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на идващия ден след оповестяването на българската самостоятелност. Двете събития са известни като Балканска рецесия.
Междувременно българските управляващи завземат " Източните железници " в Южна България.
Как протичат събитията?
В нощта против 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и князът поемат към Велико Търново. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите от кабинета.
Следва тържественото оповестяване на независимостта в Търново.
След оповестяването на независимостта, тя би трябвало да бъде интернационално приета, а това не става автоматизирано, изисква доста дипломатически старания. За договореностите с Австро-Унгария стана дума. Спечелена е и Британската империя, която обаче слага изискване - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. И те стартират незабавно. Българската делегация води Андрей Ляпчев. Високата врата желае България да заплаща огромен налог. Реакцията на министър-председателя Малинов е безапелационна - самостоятелност не се изплаща! Османската империя плаши с война, България дава отговор с частична военна готовност. Българо-османските несъгласия са уредени благодарение на Русия. През април 1909 година са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, в подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
И по този начин България се завръща изцяло на картата на самостоятелните европейски страни.
Ето по какъв начин е звучал Манифестът към българския народ, който прочита Фердинанд:
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна.
Оттогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о` Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
Фердинанд I
Ето какво споделят историците на Деня на независимостта.
Проф. Андрей Пантев:
„ Независимостта има действителни проекции като национално и държавно достижение. България към този момент можеше да подписва контракти напряко, отстраниха се всички финансови обременения върху нея, тя към този момент можеше да взе участие във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този метод беше дефинитивно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.
Независимост, несъмнено, можеше да се прояви и преди този момент събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 година България сякаш беше по-самостоятелна и решителна в своите дейности, в сравнение с по-късно, когато стартира да взе участие в обединения, в съюзнически комбинации и в разнообразни договорености с европейските и балканските страни. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, само че той не е възпят нито в поема, нито в ария, нито в някаква друга възвишена форма на национално одобрение. Тя обаче беше нужна стъпка по пътя на окончателното отделяне на страна като България от нейното минало на поробена страна.
България е била в самостоятелност от великите сили дотолкоз, доколкото е могла да избира сред зависимости. Не инцидентно споделям, че до 1908 година тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно усещане, че постоянно, когато сме взели независими решения след 1908 година, нормално сме бъркали. “
Акад. Георги Марков:
„ Това е един пропуснат нов остарял празник. На първата годишнина през 1909 година той се празнува доста тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски подари на Централния държавен списък, има фотоси от първата годишнина – с царя, със фамилията му, с държавното управление. 22 септември се празнува по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се сформира Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата международна война празникът е празнуван по едно и също време с възшествието на цар Борис III по нов жанр на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 година празникът е разгласен като царски и е неразрешен. И по този начин до 1998 година, когато става формален. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е елементарен почивен ден. Повечето българи не могат да схванат смисъла му. Знае се за 3 март и за 6 септември, само че не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била приета за международноправен индивид, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди гражданин на Велика мощ, направил ликвидиране на наша територия, и така нататък Освен това в Южна България е съществувала компанията „ Източните железници “, която официално е била благосъстоятелност на Османската империя, само че де факто е германско-австрийска и е ръководена от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е претърпяла един голям напредък – икономически, политически и културен. Тя става европейска страна като наличие и просто се е чакал сгодният миг да бъде приета за самостоятелна. “
epicenter.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ