22 март – най-големият празник на Асеневата столица
22 март е празник на Асеневата столица. След Освобождението великотърновци първи в България посвещават специфичен ден на своя град, в който отдават респект към неговото минало и заслужилите му дейци.
Изборът на датата препраща към далечната 1230 година, когато на 9 март (стар стил) при Клокотница българският държател Иван Асен II разгромява войските на кир Теодор Комнин, вследствие на което страната ни получава изход на Черно, Егейско и Адриатическо море и се трансформира в първостепенна мощ на Европейския югоизток. Тъй като, съгласно църковния календар, победоносната борба при Клокотница става в деня на светите 40 мъченици, Иван Асен II заповядва строящата се в Новия град (Асенов квартал) черква да се именува в тяхна чест и в нея да се сложи колона с надпис, който популяризира събитието и остава като дълготраен незабравим знак за потомците.
Векове по-късно на 22 март 1879 година Учредителното заседание, провеждащо се във Велико Търново, приема и записва в протоколите си, само че не и в Конституцията, следното предложение на Драган Цанков: „ Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденция на княза, а в Търново да става коронацията на княза “.
Прегледът на честванията от Освобождението, та и до наши дни, свидетелства, че в паметта на великотърновци остава като водеща дата борбата при Клокотница през 1230 година, макар разликата от един ден с приемането на Григорианския календар на 1 април 1916 година. Дори в архивни документи празникът е наричан „ Св. 40 мъченици”.
Първите сведения за отбелязването на 22 март като празник се съдържат в списвания от Недьо Жеков книжовен вестник „ Правда”. В бр. 2 от 15 март 1879 година е оповестена публикацията „ Едно духовно тържество”. В нея се оповестява за величествен празник на поданството, състоял се в храма „ Св. 40 мъченици”. От съхранените до наши дни данни узнаваме, че на отслужената литургия участват съветският императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, висши служители, армия, народни представители от провеждащото се в града Учредително заседание, задгранични посетители и публицисти, доста великотърновци.
От тогава до 40-те години на XX век 22 март се празнува като ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Предшествениците ни демонстрират непрестанен блян за обогатяване на празничната стратегия с родолюбиви детайли.
През 1924 година по самодейност на група членове от учебното настоятелство Общинският съвет взема решение празникът на Велико Търново да се празнува и като Ден на благодетелите. Това се посреща с екстаз от старостоличани.
Десетилетия наред те живеят с основателното самочувствие, че техният град е измежду дребното селища, за чието развиване заслуга имат освен локалните благодетели, само че и дейци от цялата страна, измежду които княгините Клементина и Мария-Луиза, цар Борис III и доста други. От тогава насетне шествието на учащите се, носещи портретите на благодетелите, съпроводени с къса биографична информация, става неотменна част от формалната празнична стратегия.
Тържествено и охолно старостоличани означават деня на своя град през 1930 година, когато се навършват 700 години от освещаването на църквата „ Св. 40 мъченици”.
Специално определен комитет изготвя празничната стратегия и набира средства за “начинанията, които би трябвало да бъдат запаметяващи се и вълнуващи всяко сърце”.
На 20 март 1930 година уредникът на Градския музей Тодор Николов изнася беседа за заслугите на цар Иван Асен II към великотърновската и общобългарска история в салона на читалище “Надежда”.
В самия празничен ден жителите на остарялата столица отпред с учащите се и техните оркестри, както и с частите на Търновския гарнизон, се насочат към храма “Св. 40 мъченици”.
След архиерейската работа на митрополит Филип бойците одобряват светото причестяване. В памет на умрелите благодетели се отслужва панихида, последвана от церемониален молебен в възхвала на живите донори и на цялото поданство.
Йордан Кулелиев среща присъстващите с приноса на благодетелите за развиването на учебното, читалищното, библиотечното дело, за градежа и издръжката на сиропиталища, училищен колонии, благотворителни сдружения и прочие във Велико Търново и района.
На 22 март 1930 година вечерта любителската театрална натрупа при маринополското читалище “Искра” показва гратис Вазовата драма “Борислав”. Декорите за празничната режисура прави бележитият художник Борис Денев.
От изключително значение за историята на празника е 1934 година. Тогава великотърновци излизат с самодейността 22 март да стане всеобщ празник и Ден на българския дух. През 1936 година по концепция на Тодор Николов в навечерието на 22 март учениците от слетите гимназии посещават църквата „ Св. 40 мъченици”, срещат се с историята й, сами приготвят и изнасят доклад за епохата на Иван Асен II. Оттогава до 1944 година това се трансформира в традиция.
1942 година се свързва с нов детайл от концепцията за отбелязване на най-големия локален празник – основаване на народен пантеон в храма „ Св. 40 мъченици”. Търновци молят той да се трансформира в място за всенародно поклонение пред паметта на заслужилите към българската история видни персони.
Освен формалните прояви на празника (парад на Търновския гарнизон, дефилиране на учениците с портретите на благодетелите, приемане на светото причестяване от бойците в Търновския гарнизон, отслужване на панихида и молебен, тържествено прочитане имената на донорите и завещаното от тях, запознаване с делото на Асеневци и др.), в специфичния ден, отдаден на града, се включва и радостна част.
Извиването на кръшни хора в двора на църквата „ Св. 40 мъченици”, удоволствието от разглеждането на многочислените сергии, отрупани с лакомства, женски труфила и разнородни детски играчки допълват празничното въодушевление.
Безспорен шлагер обаче са пържените на място и навън мекици.
От спомените на известния търновски сладкар Киро Цанков узнаваме следните любопитни детайлности за това празнично “начинание”: „ Ние пържехме мекици навън. Дори трябваше да се явяваме на търг за това… Всеки боец получаваше по пет мекици, учениците по три, а на жителите – по една”.
Години по-късно великотърновецът Ангел Тошев, отпътувал на гурбет в Аржентина през 40-те години на предишния век, написа, че при визитите си в доста и екзотични сладкарници и заведения за хранене у нас и в чужбина опитвал какви ли не ястия, само че на никое място не разкрил неповторимия мирис и усет на мекиците, пържени в родния му град на 22 март.
И още един любопитен факт. Заслугата за възобновяване на 22 март като локален празник принадлежи на жителите от Асенов квартал.
През към този момент далечната 1970 година под наслов „ Мой обичан квартал” те провеждат празненство в емблематичната за Велико Търново и България черква „ Св. 40 мъченици”. Благородната им концепция е подкрепена от обществеността през 1984 година. Оттогава насетне старостоличани не престават традицията, завещана от дедите.
*Източник: https://www.borbabg.com/
Изборът на датата препраща към далечната 1230 година, когато на 9 март (стар стил) при Клокотница българският държател Иван Асен II разгромява войските на кир Теодор Комнин, вследствие на което страната ни получава изход на Черно, Егейско и Адриатическо море и се трансформира в първостепенна мощ на Европейския югоизток. Тъй като, съгласно църковния календар, победоносната борба при Клокотница става в деня на светите 40 мъченици, Иван Асен II заповядва строящата се в Новия град (Асенов квартал) черква да се именува в тяхна чест и в нея да се сложи колона с надпис, който популяризира събитието и остава като дълготраен незабравим знак за потомците.
Векове по-късно на 22 март 1879 година Учредителното заседание, провеждащо се във Велико Търново, приема и записва в протоколите си, само че не и в Конституцията, следното предложение на Драган Цанков: „ Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденция на княза, а в Търново да става коронацията на княза “.
Прегледът на честванията от Освобождението, та и до наши дни, свидетелства, че в паметта на великотърновци остава като водеща дата борбата при Клокотница през 1230 година, макар разликата от един ден с приемането на Григорианския календар на 1 април 1916 година. Дори в архивни документи празникът е наричан „ Св. 40 мъченици”.
Първите сведения за отбелязването на 22 март като празник се съдържат в списвания от Недьо Жеков книжовен вестник „ Правда”. В бр. 2 от 15 март 1879 година е оповестена публикацията „ Едно духовно тържество”. В нея се оповестява за величествен празник на поданството, състоял се в храма „ Св. 40 мъченици”. От съхранените до наши дни данни узнаваме, че на отслужената литургия участват съветският императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, висши служители, армия, народни представители от провеждащото се в града Учредително заседание, задгранични посетители и публицисти, доста великотърновци.
От тогава до 40-те години на XX век 22 март се празнува като ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Предшествениците ни демонстрират непрестанен блян за обогатяване на празничната стратегия с родолюбиви детайли.
През 1924 година по самодейност на група членове от учебното настоятелство Общинският съвет взема решение празникът на Велико Търново да се празнува и като Ден на благодетелите. Това се посреща с екстаз от старостоличани.
Десетилетия наред те живеят с основателното самочувствие, че техният град е измежду дребното селища, за чието развиване заслуга имат освен локалните благодетели, само че и дейци от цялата страна, измежду които княгините Клементина и Мария-Луиза, цар Борис III и доста други. От тогава насетне шествието на учащите се, носещи портретите на благодетелите, съпроводени с къса биографична информация, става неотменна част от формалната празнична стратегия.
Тържествено и охолно старостоличани означават деня на своя град през 1930 година, когато се навършват 700 години от освещаването на църквата „ Св. 40 мъченици”.
Специално определен комитет изготвя празничната стратегия и набира средства за “начинанията, които би трябвало да бъдат запаметяващи се и вълнуващи всяко сърце”.
На 20 март 1930 година уредникът на Градския музей Тодор Николов изнася беседа за заслугите на цар Иван Асен II към великотърновската и общобългарска история в салона на читалище “Надежда”.
В самия празничен ден жителите на остарялата столица отпред с учащите се и техните оркестри, както и с частите на Търновския гарнизон, се насочат към храма “Св. 40 мъченици”.
След архиерейската работа на митрополит Филип бойците одобряват светото причестяване. В памет на умрелите благодетели се отслужва панихида, последвана от церемониален молебен в възхвала на живите донори и на цялото поданство.
Йордан Кулелиев среща присъстващите с приноса на благодетелите за развиването на учебното, читалищното, библиотечното дело, за градежа и издръжката на сиропиталища, училищен колонии, благотворителни сдружения и прочие във Велико Търново и района.
На 22 март 1930 година вечерта любителската театрална натрупа при маринополското читалище “Искра” показва гратис Вазовата драма “Борислав”. Декорите за празничната режисура прави бележитият художник Борис Денев.
От изключително значение за историята на празника е 1934 година. Тогава великотърновци излизат с самодейността 22 март да стане всеобщ празник и Ден на българския дух. През 1936 година по концепция на Тодор Николов в навечерието на 22 март учениците от слетите гимназии посещават църквата „ Св. 40 мъченици”, срещат се с историята й, сами приготвят и изнасят доклад за епохата на Иван Асен II. Оттогава до 1944 година това се трансформира в традиция.
1942 година се свързва с нов детайл от концепцията за отбелязване на най-големия локален празник – основаване на народен пантеон в храма „ Св. 40 мъченици”. Търновци молят той да се трансформира в място за всенародно поклонение пред паметта на заслужилите към българската история видни персони.
Освен формалните прояви на празника (парад на Търновския гарнизон, дефилиране на учениците с портретите на благодетелите, приемане на светото причестяване от бойците в Търновския гарнизон, отслужване на панихида и молебен, тържествено прочитане имената на донорите и завещаното от тях, запознаване с делото на Асеневци и др.), в специфичния ден, отдаден на града, се включва и радостна част.
Извиването на кръшни хора в двора на църквата „ Св. 40 мъченици”, удоволствието от разглеждането на многочислените сергии, отрупани с лакомства, женски труфила и разнородни детски играчки допълват празничното въодушевление.
Безспорен шлагер обаче са пържените на място и навън мекици.
От спомените на известния търновски сладкар Киро Цанков узнаваме следните любопитни детайлности за това празнично “начинание”: „ Ние пържехме мекици навън. Дори трябваше да се явяваме на търг за това… Всеки боец получаваше по пет мекици, учениците по три, а на жителите – по една”.
Години по-късно великотърновецът Ангел Тошев, отпътувал на гурбет в Аржентина през 40-те години на предишния век, написа, че при визитите си в доста и екзотични сладкарници и заведения за хранене у нас и в чужбина опитвал какви ли не ястия, само че на никое място не разкрил неповторимия мирис и усет на мекиците, пържени в родния му град на 22 март.
И още един любопитен факт. Заслугата за възобновяване на 22 март като локален празник принадлежи на жителите от Асенов квартал.
През към този момент далечната 1970 година под наслов „ Мой обичан квартал” те провеждат празненство в емблематичната за Велико Търново и България черква „ Св. 40 мъченици”. Благородната им концепция е подкрепена от обществеността през 1984 година. Оттогава насетне старостоличани не престават традицията, завещана от дедите.
*Източник: https://www.borbabg.com/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ