Отнели 2-месечно от майка му в Норвегия, изглеждала депресирана
22-годишната Полина Фрьомър губи детето си на 2 месеца. Баща й е норвежец, майка й е рускиня. Бащата на бебето е от Турция и норвежката организация го преценя като нападателен.
Синът на Полина е към този момент на 2 години. Не приказва съветски. Настанен е на скришен адрес при приемни родители.
„ Социалните пристигнаха половин час, откакто ме изписаха от болничното заведение, тъй като в родилното им се сторило, че съм в меланхолия и не държа бебето си толкоз постоянно, колкото на тях им се иска”, споделя Фрьомър пред бТВ.
Тя обяснила, че е млада майка, още я е боязън, бебето е малко, а и я болял гърбът.
„ Взеха детето когато беше на 2 месеца. Когато го видях за последно не ме позна, тъй като е мъничък. И не ми дават опцията да го виждам. Според правосъдното решение, може да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа, първият го губим единствено да си спомни коя съм, а след това бяга ту към мен, ту към приемните си родители”, прибавя майката.
Хората споделят да си продължа живота, да не изгубвам разсъдъка си. Да, несъмнено, вървиш на работа, на лекции, само че по какъв начин да продължиш напред. Как да създадеш ново дете, откакто и него могат да ти вземат. Не можеш да бъдеш неприятна майка за едното си дете и добра за другото. Следващите 18 години би трябвало да пребивавам и да се боря за детето си. Защото един ден когато порасне ще каже „ за какво не пристигна да ме вземеш, мамо”, „ за какво ме даде на други хора”, споделя Полина.
Синът на Полина е към този момент на 2 години. Не приказва съветски. Настанен е на скришен адрес при приемни родители.
„ Социалните пристигнаха половин час, откакто ме изписаха от болничното заведение, тъй като в родилното им се сторило, че съм в меланхолия и не държа бебето си толкоз постоянно, колкото на тях им се иска”, споделя Фрьомър пред бТВ.
Тя обяснила, че е млада майка, още я е боязън, бебето е малко, а и я болял гърбът.
„ Взеха детето когато беше на 2 месеца. Когато го видях за последно не ме позна, тъй като е мъничък. И не ми дават опцията да го виждам. Според правосъдното решение, може да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа, първият го губим единствено да си спомни коя съм, а след това бяга ту към мен, ту към приемните си родители”, прибавя майката.
Хората споделят да си продължа живота, да не изгубвам разсъдъка си. Да, несъмнено, вървиш на работа, на лекции, само че по какъв начин да продължиш напред. Как да създадеш ново дете, откакто и него могат да ти вземат. Не можеш да бъдеш неприятна майка за едното си дете и добра за другото. Следващите 18 години би трябвало да пребивавам и да се боря за детето си. Защото един ден когато порасне ще каже „ за какво не пристигна да ме вземеш, мамо”, „ за какво ме даде на други хора”, споделя Полина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ